Етиен Бенов
преподава по Психология
в град София
Големина на текста:
Кризите на пубертета
Пубертетът при човека се маркира във втората декада от неговия живот и е
свързан с процесите на цялостно физическо ,емоционално и духовно –
интелектуално съзряване на организма.Този период е един от най –бурните и
критични етапи в развитието на човека от неговото начално развитие на „tabula
rasa” до етапа на окончателно съзряване и жизнена инволюция.Непрекъснатите
телесни промени и промените на околната среда, както и менящите нагласи
спрямо организма и личността на юношата ,го карат той непрекъснато да се
възприема с условности ,да променя своите собствени нагласи и да се чувства
несигурен .В този смисъл юношата живейки в общност от други юноши и
съпоставяйки се с тях ,има нужда да възприема себе си различен,уникален
,харесван и забелязван като фактор в битието на хората ,за да изпълни
собствената си значимост и съществуване със смисъл.Това е период на
интензивна самоперцепция,интерперцепция, самовглъбяване и потъване в
света ,в който ролята и влиянието на възпитанието,частния родителски
пример,импринтинга към социалната и себесвойсвената среда изчерпват все по-
силно своите възможности.Налице е криза на поведението заради кризата на
съзнанието.Его-то живяло до този момент в затворените рамки на детството ,на
роди- телския контрол и на ограничените възможности се изправя на бунт
срещу битието на детето,защото личността е в кризата на промените.Аз-ът
изисква достъп до всички свои прерогативи и не търпи задръжките ,оказващи
затормозяващо влияние върху всички форми на перцепция и особено на тези
,които пречат на себевъзприятие.В този период всичко се маркира с
разтърсващото битие на катаклизмите.Въпреки съкровеното желание на детето
да си остане дете , мозъкът на юношата започва да мисли по нов, коренно
различен начин ,с нова логика и нови потребности.Всяка дума ,всеки
разговор,всяко отношение се преживяват дълбоко от болезнената и почти
натрапчива чувствителност на съзряващия юноша.Целият свят е срещу
формиращия се индивид и личност или поне е безучастен към неговата лична
драма-а тя се изживява тревожно,цветно,силно нюансирано – „другите нямат
,нямали са и не ще имат проблемите,които имам аз в момента.Моите
потребности са от първостепенна важност за мен –те ормират емоциите
ми,поведението ми ,позитивното ми отношение към света.”Тези нагласи
,особено завишени към личните потребности на юношата,се дължат на
обстоятелството ,реално възприемано и от самия подрастващ ,че неговите
възможности да реализира печалби и блага са все още ограничени –от
йерархията и правилата на обществото ,от заемания статут на ученик ,от
блокиращата роля на родителя.С удовлетворяването на своите перманентни и
есенциални потребности юношата възприема отношението на околните към
него -това на родителските жестове и тези на приятелските.Удовлетворените
потребности са критерий за обич-затова е и стремежът на юношите да имат
всичко ново ,модерно ,перфектно ,красиво-това е така ,защото те се
идентифицират с притежанието му потребността си.Това още един път
засвидетелства кризата на идентичността.Чувството на празнина, чувството за
търсене на непрестанни нови стимули ,карат юношата да се чувства деен и
вършещ нещо.,тъй като идентичностите на „Аза” са празни и търсят своето
резонно изливане в калъпи –тогава юношата избира- в кой калъп прилягам най-
добре аз, къде съм аз ,какво по –точно искам ,как да го постигна,коя личност
отговаря на моите високи,средни или ниски критерии,като едновременно с това
се нуждае да бъде уважаван и да се ползва с признанието и одобрението на
всички.Стига се до кризата на авторитарността –юношата бяга от нея и в
същото време търси своя кумир.В крайна сметка кризата на авторитарността се
явява съподчинена на голямата криза на идентичността у юношата.Той не знае
какъв е ,не знае кой стол е подходящ за него ,не вижда своята позиия сред
останалите и непрекъснато я търси.Юношата не може да фокусира света
точно ,не вижда своето място в него ,както и не може да фокусира сам себе си и
още повече не може да види своя собствен образ.Затова са му необходими
кумири ,авторитети. С това се обяснява неистовия глад на подрастващия млад
човек за нови личности-негови идоли –
певци,музиканти,поети,спортисти,актьори и това са все дейни професии.
Юношите са пристрастени към дейността, към движението, към
преобразованието на всичко около тях освен ако не се генетично обременени с
меланхоличен или флегматичен характер. В този момент от живота ярко се
развиват инстинктите и интуитивния свят на човека. Кризата на идентичността с
обръща с гореща молба и мек глас към интуитивния свят на търсещата душа и
тъй като тя не намира своя идеален и съвършен образ, в който да се впримчи и
охарактеризира – образите са много по-малко от потребностите на ламтящата се,
оформяща се душа, която търси всички решения на интуицията, работеща по
заявка на желанията. Всяко искане е „свещенно” за интуицията и тя намира най-
прекия път за неговото безрезервно изплуване върху повърхността на
реалността.
В тази идентичностна криза сетивата са максимално изострени. Пълната
интензификация на процесите в мисловния и сензорния апарат водят до силна
прозорливост и желание за оформяне на копцепции и хипотези. В някои случаи
при даровити деца тези хипотези се превръщат в ценни теории, в повечето
случаи обаче се стига до своеобразни лични хипотези или теории за същността и
смисъла на света, битието, хората, природата. Кризата на идентичността
поражда любопитство за нещата извън защитените рамки на удобното
ежедневие и уюта на дома. Ето защо юношите са подтиквани от експлоративния
дух, сходен с този на истинските смели изследователи. Често пъти на фона на
хармонично и пълно развитие на сферите на личността, кризите на идентичност
съвсем не секват през юношеството, а се маркират много по късни периоди и
макар да това да са стойностни личности, малките кризи на идентичност в
постювенилните периоди са огромни двигатели за развитието на човешката
личност. Нещо повече – от психоаналичитично гледище, такива са повечето
изтъкнати изследователи на нови и неподозирани сфери на човешкото,
непрекъснато обновяващо се и изменящо се познание.
С други думи в рамките на юношеството се маркират и непреходни проблеми на
личността, които тя остава да решава през целия си живот, а много от тях е
възможно и да не успее да ги реши. Ето защо юношеството като предверие на
зрелостта е толкова динамичен, бурен и драматичен период от човешкото
развитие. Пубертетът държа първенство като динамика и като кризисност
следван от периода на ранната училищна възраст ( 7 години) и съревноваващ се
по драматичност кризисност и динамика с периода на инволюция и смърт. И
двете екзистенциални кризи на човешкия живот – пубертета и смъртта, са
опосредствани. Инволюцията и смъртта са опосредствани от загубата и се
естествен завършек и изход от загубата (загубите). Пубертетът е опосредстван
от липсите и е естествено начало на техния развой.
Обществото ни няма адекватно кореспондираща нагласа към пубертета като
състояние и процес на израстване – вместо това предпочита не да сътрудници и
подкрепя, а да критикува. Възрастните следвайки заложения в тях „грешен”
модел на родителско поведение неглижират проблематиката на подрастващите и
често дори гледат на тях присмехулно и надменно от позицията и висотата на
техните собствени, далеч по-сериозни проблеми. А в действителност
непротягайки ръка на своите юноши, възрастните ги превръщат в наследници на
своите собствени проблеми на зрелостта. Основната екзистенциална криза на
юношеството тази на идентичността, прехожда и в зрелостта и няма как да
бъде разрешена.
Нерешеното, незрялото и незавършило юношество скрива всичките свои
незрели „подводни камъни” в „градината на зрелостта”, където те се опитват „да
зреят” в неадекватността и ангажиментите на зрялата възраст.
Юношеството е ранният катарзис от развитието на личността, той е момента на
отхвърлянето и приемането, на отдалечаването и приближаването, на
решаването на проблемите стоящи пред личността, което ще продължи в пълна
сила и през следващите периоди. Натрупванията от възпитателните норми и
модели, от поведението към идентичност и изборите за идентификация води до
съдържателно оформяне на сферите на личността и прехождането и към
проблемите и кризите на зрелите периоди на човека.
Пубертетът е единственият екзистенциален период, в който изхода от една
криза е матерал за започване с пълна силна сила на следващата. При неправилно
третиране на детето от страна на родителите му, юношеството може да се окаже
незрял и празен период от развитието на индивида и личността. Индивида е
подложен и на кризата на ситуациите, в резултат на което юношите често
изпитват скука.
Липсата на 100% доказани модели за подражание и отсъствието на собствени
стереотипи на поведение води до криза на поведението, така характерна и
емблематична за юношеството. Освен че не са в състояние как точно да
реагират, юношите не са наясно и с това какво ги очаквав тази ситуативна

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
13 мар 2019 в 10:52 студентка на 39 години от София - ВСУ Черноризец Храбър, факулетет - Психология, випуск 2015
 
Подобни материали
 

Психологическо изследване на личността

03 фев 2008
·
2,107
·
18
·
4,816
·
2,755
·
2

Материал, описващ основните методи за изследване на личността в клиничната психология и практика (тестове, проективни методи).
 

Психология на личността

27 яну 2007
·
4,685
·
7
·
1,445
·
1,933
·
4
·
3
·

Предмет на психологията на личността - психиката на личността (психични процеси, явления, качества, състояния). Обяснява поведението на хората...
 

Лекции психология

21 яну 2008
·
3,415
·
93
·
30,088
·
2,709
·
4
·
2

Макроструктурно психологическо описание на човека. Огромната заслуга на Б. Г. Ананиев се състои в отделянето на четирите макрохарактеристики на човека като индивид, личност, индивидуалност и субект на дейността...
 

Формиране на личността

06 май 2007
·
895
·
8
·
1,670
·
173
·
1

Във всички изследвания на личността, особено на личността като субект на дейност, на нейното активно отношение и вътрешна позиция към обркъжаващата я среда, ние се изправяме пред проблема за структурата на личността...
 

Теории за личността

04 фев 2008
·
1,090
·
2
·
380
·
573
·
1

Психоаналитичната теория на Зигмунд Фройд представлява пример на психодинамичен подход към изучаване на човека. Този подход смята, че неосъзнаваемите психологически конфликти контролират поведението на човека. Фройд построява...
 
Онлайн тестове по Психология
Тест по психология и логика за 9-ти клас
изходен тест по Психология за Ученици от 9 клас
Това е изходен тест по психология и логика, който включва въпроси от целия материал изучаван по този предмет в девети клас. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Лесен)
37
620
2
16.07.2012
Тест по психология за 9-ти клас
изходен тест по Психология за Ученици от 9 клас
Изходен тест по психология за цялостна оценка на придобитите знания по предмета. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Лесен)
30
770
1
25.09.2012
» виж всички онлайн тестове по психология

Кризи в пубертета

Материал № 703681, от 13 юни 2011
Свален: 46 пъти
Прегледан: 84 пъти
Предмет: Психология
Тип: Реферат
Брой страници: 10
Брой думи: 3,694
Брой символи: 23,022

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Кризи в пубертета"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Етиен Бенов
преподава по Психология
в град София
с опит от  4 години
23

Павлина Костадинова
преподава по Психология
в град София
с опит от  20 години
359

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения