Данъчна основа за облагане доходите от
извънтрудови правоотношения.
Данъчен контрол за разкриване на
фактическия състав на временните данъчни
разлики.
2009г.
1. ЗДФЛ – Данъчна основа за облагане доходите от извънтрудови
правоотношения.
Към извънтрудовите правоотношения се причисляват доходите на- нотариуси,
лица на частна медицинска практика, доходи от селскостопански дейности, наеми,
получени от личен труд, от управление и контрол.
Съгласно чл. 21, ал. 3 от ЗОДФЛ лицата, упражняващи свободна професия и други
дейности и услуги по извънтрудови правоотношения, както и лицата, извършващи
срещу възнаграждение управление и контрол, формират данъчната основа за доходите
от тези дейности по реда на чл. 22.
Съгласно чл. 29, ал. 1 от ЗДДФЛ, облагаемият доход от стопанска дейност - на
физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон (ТЗ), се
определя като придобитият доход се намалява с нормативно определени разходи за
дейността. Законодателят е фиксирал различен размер на разходите, изхождайки от
спецификите на съответната дейност: за доходите от упражняване на занаят, които не
се облагат с патентен данък, се ползват 40 на сто разходи за дейността, а за доходите от
упражняване на свободна професия или от възнаграждения по извънтрудови
правоотношения - 25 на сто. Във връзка с прилагане на разпоредбата, понятията
"упражняване на занаят", "упражняване на свободна професия" и "извънтрудови
правоотношения" са дефинирани в § 1, т. 28, 29 и 30 от допълнителните разпоредби на
ЗДДФЛ.
Данъчната основа за облагане доходите от извънтрудови правоотношения е равна на-
ДО = ОД – (Рх Д + Вноски + Облекчения)
2. ЗКПО- Данъчен контрол за разкриване на фактическия състав на
временните данъчни разлики.
При преобразуването на счетоводния финансов резултат за данъчни цели възникват
данъчни разлики, които по своя характер може да бъдат постоянни и временни.
Временните данъчни разлики представляват приходи или разходи непризнати за
данъчни цели в текущата отчетна година, които ще бъдат признати през следващите
данъчни години, когато ще настъпят условията за това. Начислените възстановими
разлики отразяват наличието на потенциални данъчни задължения и разширяват
данъчната основа. В следващите години признатите възстановени разлики стесняват
данъчната основа за съответната година.
Временните разлики се получават при сравняване на счетоводната и данъчна основа на
активите и пасивите.
Гл.8 от ЗКПО урежда данъчните временни разлики. Такива се получават във връзка с
последващи оценки на активи и пасиви. Принципът е, че се признават не в годината на
счетоводното отчитане, а в годината на отписване на съответния актив/пасив.
Примери за данъчни временни разлики (разходи/приходи, които не са признати за
данъчни цели временно):
* Разходи/приходи от последващи оценки (преоценки и обезценки) на активи/пасиви.
Тези разходи/приходи не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им
отчитане, а в годината на отписване на актива/пасива носител на данъчната временна
разлика. Този ред не се прилага при финансовите институции по отношение на
последващи оценки на финансови активи и пасиви. При финансовите институции
разходите/приходите от преоценки на финансови активи и пасиви се признават за
данъчни цели в момента на счетоводното им отчитане.
* Разходи за провизии за задължения. Разходите не се признават за данъчни цели в
годината на заделяне на провизията, а в годината на погасяване на задължението за
което е заделена провизията;
* Разходите свързани с неизплатени към 31 декември на текущата година доходи на
наети от работодателя физически лица се признават за данъчни цели, когато се изплати
дохода на физическото лице, а не когато се начисли счетоводно разхода. Това данъчно
третиране не се отнася за основното и допълнителното трудово възнаграждение;
* Разходи по натрупващи се неизползвани отпуски на персонала към 31 декември на
текущата година. Тези разходи се признават за данъчни цели в годината през която се
изплатят отпуските;
* В определени случаи част от разходите за лихви не се признават през годината на
счетоводното им отчитане, а през следващи години (режим на слаба капитализация).
Данъчният контрол като вид контрол е дейност по гарантиране на изпълнението на
управленчески решения – в случая- изпълнението на нормативните актове, уреждащи
данъчното облагане. Това е дейност по съпоставяне на фактическото положение с
действащото законодателство и се схваща като контрол относно точното изпълнение на
данъчните норми.
1
526
116
