Големина на текста:
Монашеството и ролята му в културния модел на българите (кр 12 – кр14 в.)
Монашеството е културен феномен, зародил се в източните провинции
на Римската империя в края на 3век. За баща на монашеството се счита Св.
Антоний - египетски монах-пустинник. Монашеството бързо се разпространява
в християнските земи и набира сили, за да се превърне във важна културна и
духовна институция. С развитието на иночеството по българските земи и
ролята му в изграждането на народната идентичност са се занимавали много
български историци като Иван Дуйчев, Анани Стойнев, Георги Чавръков, проф.
Николай Овчаров.
Монашеството по българските зами се заражда непосредствено след
Покръстването. Както във всички други църковни дела, така и в това Византия
става наставница на българите. През 9 и 10 в. почти всички видни
представители на българската книжнина са монаси – Климент Охридски, Наум,
Константин Преславски, Йоан Екзарх, Черноризец Храбър. Борис Михаил също
се замонашва след царуването си и прекарва 20 год. в манастира край
Преслав. Българският княз още приживе си спечелва славата на светец –
говори се, че на гроба му се случвали чудеса. Това свидетелства за
характерната по нашите земи вяра в светителски мощи.
Покоряването на България от византийците през 11в оказва
неблагоприятно въздействие върху религиозния живот. Особено засегнати са
манастирите. Закриването на патриаршията, появата на византийските
епископи, както и варварските нашествия на печенеги, узи и кумани се
отразяват най-напред на западните манастири. Преславският, този край с.
Равена заглъхват. Оцеляват манастири, които са далеч от големи градски
структури: Рилският манастир, манастирът „Св. Наум”, разположен на скала на
брега на Охридското езеро, „Св. Панталеймон” (Охридското езеро, основан от
Кл. Охридски), „Св. Богородица” (Дъбърско). През 11, 12в. се основават и някои
нови манастири – български и византийски като българските са свързани най-
вече с подвизите на пустинножителите – Пшински манастир (основан от Прохор
Пшински близо до Куманово), Осоговски (от Йоаким Осоговски до Крива
Паланка), „Св. Архангел Михаил” (Гаврил Лесновски в Лесново). Начело на
византийските манастири е Бачковският (паметник на византийската
1
монументална живопис), основан през 1083 от грузинеца Григорий Бакуриани,
посветен на Св. Богородица Петричка. Достъпът на ромеи до манастира е
забранен, монасите са само българи и грузинци.
Манастирите имат сериозна културна и просветителска роля, затова са
особено важни в периодите на отстояване на народностна идентичност. Ето
защо монашеството в България разцъфтява особено в края на 12в., когато по
нашите земи се възражда Второто българско царство. Създават се
благоприятни условия за икономическото укрепване и духовно развитие на
оцелелите през византийското робство стари български манастири.
Българските царе издигат нови черкви и манастири, даряват ги богато с имоти.
Развиват се светителски култове, които освещават обителите.
Манастирите стават притегателен център за голяма част от населението.
Животът става все по-несигурен и това кара много миряни да търсят
материална осигуреност и духовно спасение в тесните килии на скалните
манастири или развитите монашески комплекси. така монашеството обхваща
не само образованите слоеве на обществото, но и по-широките, народни
такива. Църквата и монашеството стават основна духовна опора на
обществото, защото им обещават духовно спасение и радостен живот след
смъртта. Затова те са подпомагани изключително много от държавата и царете.
Църквата разрешава основаването и построяването на всеки нов манастир,
стига той да е осигурен със средства за поддържане на живота на
манастирските братя и на храма.
Едно от най-важните изисквания за монаха (както е записано в повечето
от типиците) е той да бъде грамотен, да чете църковните книги и непрекъснато
да повишава богословската си образованост.
Обителите са огнища на книжовната дейност през Средновековието. Там
са грамотните хора и там се е преподавала азбуката. Монашеството е
институция с осъзнати цели и идеи, със аскетико-мистичен характер.
Монашеството у нас е православно, не йерархизирано като западното, което е
структурирано в ордени. Манастирите са основен двигател на културните
процеси и центрове на духовна дейност. Те са книгохранилища и обител на
книжовници, които опазват и репродуцират писаното слово. В тях се
осъществява приемственост с предходната традиция – създава се книжнина,
свързана с локални култове. Манастирите са и активни участници в църковния
2
обмен – в тях се създава и разпространява книжовна продукция, която
надхвърля границата на манастира и християнската общност.
Манастирът се превръща в истински университет за усвояване на
средновековната българска писменост и изкуство. В много от обителите има и
училища, в които се учат не само църковните служители, но и по-будните
миряни. Изучавали се освен църковни дисциплини и някои от произведенията
на древни автори по география, история и други науки. Обучението се води от
учители-монаси, които са най-добре образованите и опитни иноци,
представляващи абсюлютен авторитет. Монасите по това време не водят
уседнал живот, а пътуват и посещават различни манастири. По този начин те
изучават богословските науки, различни занаяти и ползват библиотеките на
други манастири. Така в манастирите се образовали не само духовни лица, а и
граматици, преводачи, светски учители и други. Постепенно нивото на
грамотността се повишава, което привлича много книжовници и води до
развитието на многообразен творчески живот.
Преписите се извършват от книжовници и калиграфи, обикновено по
поръчка на светски лица срещу което духовниците получават определено
възнаграждение. Много често обаче се случва преписи да се правят от
монасите по тяхна воля за "душевно спасение", за наказание или по заповед на
игумена. Писането на книги по това време е било много трудно, хартията и
мастилото били скъпи, а калиграфската работа се усвоявала много трудно,
поради сложността на ръкописното писмо. Въпреки това монасите са пишели
много с ясното съзнание, че така обогатяват манастирските библиотеки и
скриптории и че по този начин противодействат на елинското влияние. Именно
поради огромното развитие на българската книжнина през 14 в. България
достига до своя втори "златен век".
Една от най-преписваните книги е Лествицата на Йоан Лествичник(6-7в).
Лествицата е символ на връзката на земното с божественото; следвайки я,
вярващият се доближава до бога. Книгата е написана на гръцки и представлява
настолна книга за източното монашество и отшелничество, даваща указания за
постигане на духовно съвършенство. Тя описва това, което отшелникът трябва
да преодолява, за да може с всяка стъпка да отхвърля от себе си греха на
плътта. Т.е тази книга ни дава представа за стременията към бога на монаси
като Иван Рилски. Досега са известни повече от 100 славянски преписа, а
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
14 окт 2020 в 22:53 учител на 27 години от Варна
27 яну 2020 в 16:07 ученик на 24 години от Бургас - ГРЕ "Г. С. Раковски", випуск 2015
26 яну 2020 в 13:20 в момента не учи на 50 години
08 фев 2019 в 11:39 ученик на 25 години от София - 001 АЕГ, випуск 2014
30 юни 2018 в 18:21 студент на 29 години от София - Софийски университет , факулетет - Богословски, специалност - Теология, випуск 2014
21 ное 2017 в 01:38 студент на 43 години от Велико Търново - ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий", факулетет - православно - богословски, специалност - Теология, випуск 2017
26 май 2016 в 14:32 родител на 45 години
18 фев 2016 в 13:52 студент на 25 години от София - СУ "Св. Климент Охридски", факулетет - Исторически факултет, специалност - История, випуск 2016
 
Домашни по темата на материала
Отношението на българите към Йоан Рилски ?
добавена от slipkno7b 30.01.2013
1
14
 

Монашеството и ролята му в културния модел на българите (края на XII - края на XIV в.)

Материал № 703367, от 12 юни 2011
Свален: 38 пъти
Прегледан: 41 пъти
Предмет: История на българската култура
Тип: Лекция
Брой страници: 8
Брой думи: 2,233
Брой символи: 13,958

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Монашеството и ролята му в културния модел на б ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Цветозар Мръвков
преподава по История на българската култура
в град София
с опит от  6 години
138 16

Кристина Николова
преподава по История на българската култура
в град
с опит от  4 години
399 44

виж още преподаватели...
Последно видяха материала