Големина на текста:
4. Учебна дейност и формиране на личността на учениците
Въпросът за същността и формиращите функции на учебната дейност не може
да се изясни, без съвременната научна теория за дейността на човека. Защото дейността
на човека е реален процес на неговия живот, негов начин на живот, т.е. как се труди,
как учи, как играе и как общува с другите хора. Ето защо най-напред ще се спрем
накратко на основните положения на психологичната теория за дейността.
4.1. Обща характеристика на човешката дейност
Дейността е философска категория и отразява взаимодействието на субекта със
света. Тъкмо върху тази философска основа съвременната научна психология изгражда
своя теория за дейността, като субективно-обективна категория. Според тази теория,
единният дейностен акт се разгръща в две страни - външна, в която се изразява
материалният, осезаемият резултат и вътрешна - в която се изразяват знанията,
способностите, качествата, висшите психически функции на човека. Но дейността
никога не е само външна или само вътрешна, а единно цяло. Реализирането на
външната дейност е възможно само с участието на вътрешната, т.е. чрез психиката,
съзнанието. Реализирането на вътрешната форма е възможно само въз основа на
външната. Човешката дейност има няколко основни характеристики:
целенасоченост и съзнателност, защото нейното реализиране винаги е
обусловено от предварително обмислена цел, средства, етапи и резултати;
потребностна обусловеност, защото зад всяка форма на човешката дейност
стои определена потребност, нужда от нещо;
обществена обусловеност, защото цялото й многообразие се включва в
системата от обществени отношения;
предметност, защото тя прави възможно взаимодействието между обекта и
субекта;
опосредственост, защото посредством психичното отражение от една страна
и средството /оръдието/ от друга, тя изразява своята цялостност;
продуктивност, защото води до определен резултат, както по посока на
обекта, така и по посока на субекта;
гностичност, защото в процеса на дейността се формира един от основните
атрибути на съзнанието - познанието;
избирателност, защото само човек овладял определено количество знания и
опит, може да прави избор между различните предмети на своята дейност;
мотивационна обусловеност, защото всяка дейност е мотивирана и винаги се
извършва съобразно индивидуална или обществена потребност.
Единството на вътрешната и външната форма на дейността е основа за
обяснението на категориите „интериоризация” и „екстериоризация”. Интериоризацията
се характеризира със специфична трансформация на външното във вътрешно чрез
обобщаване, вербализиране и съкращаване. Екстериоризацията, като обратен процес на
интериоризацията, представлява изход на вътрешното във външно обективизиране на
психичното, въплъщаване на психичните процеси във външни операции. В
екстериоризацията се проявява активната функция на човека като субект на дейността -
възприел въздействието на средата, той не само се адаптира към нея, но и сам активно я
променя. Определяща роля на външната спрямо вътрешната дейност определя и
приоритета на интериоризацията по отношение на екстериоризацията.
4.2. Теории за ученето
Фундаменталният въпрос „как човек се учи” датира от дълбока древност. Може
би древните педагози и психолози са търсили отговор на този въпрос още при появата
на първата училищна институция. А тя се е появила тогава, когато опитът на
човечеството се е усложнил до такава степен, че вече не е могъл да се предаде на
новото поколение чрез съществуващите форми на взаимодействие - труд, игра,
„художествена” дейност, спорт и т.н. С възникването на първото „училище” вероятно е
възникнал и въпросът може ли това, което ние знаем, да го предадем на децата за по-
кратко време и по-добре. Това е може би първата хипотеза на педагогическата
психология в нейния ембрионален период. До появата на първите теории за ученето
обаче, е трябвало да минат векове. Като отбелязваме отделни, дори гениални идеи,
които трасират пътя на историята на педагогиката, ще спрем вниманието си на някои
теории, които водят началото си от края на ХІХ век и през целия ХХ век.
1. Асоциативна теория за ученето /Ебингхаус/. Според привържениците на
тази теория, човек се учи като образува или разкрива налични асоциации. Както е
известно, асоциациите са най-разнообразни: по сходство, по противоположност, по
място, по време, по аналогия, по причини, по логически връзки, по интуиция и други
признаци. Ученето според тях е умствена дейност, чрез която човек разбира смисъла на
това, което му се обяснява и запаметява нови асоциативни връзки. Днес можем да
кажем категорично: да, това е един от възможните начини на учене, но той вече не
заема централно място в съвременната теория за ученето.
2. Рефлекторна теория за ученето /Ив. П. Павлов/. Поддръжниците на тази
теория твърдят, че човек се учи /като животните/ чрез еднократно или многократно
съвпадение на условни и безусловни дразнители. Кучето се е „научило”, че след
условния сигнал – светлина, следва безусловният дразнител - храна. Тази теория е
валидна без никакви резерви за елементарното учене /дресура/, но за сложните форми
на обучение трябва да се приеме уточнението на последователите на Павлов - в
основите на съвременното обучение лежат условните връзки, а не само условните
рефлекси. С тези допълнения тази теория става част от фундамента на съвременната
теория за обучението.
3. Реактивна теория за личността /У. Джеймс/. Според последователите на
тази теория, човек се учи, ако се постави в условията на релацията „стимул - реакция”.
Когато реакцията отговаря на стимула, това е подкрепление за съответното поведение
на човека. Десетилетия наред тази теория беше обект на справедлива критика за
подценяването на междинния момент между стимула и реакцията - на личностовите
новообразувания на човека. Може да се съжалява, че и днес има нейни привърженици,
които фаворизират резултатите /реакциите/ и подценяват начините, стратегиите, чрез
които се постигат тези резултати. Тази необихевиористична теория все пак има свое
място в съвременната теория за обучението.
4. Когнитивна теория за ученето /Л.Фестингер/. Макар, че тази теория е
изградена на по-широко социо-културно пространство, тя заема централно място в
научната теория за обучението. Според нейните привърженици човек се учи, ако го
приведат в състояние на „когнитивен дисонанс”. Това състояние може да се дешифрира
така: от силното мотивиране на темата учениците изпадат в дискомфорт и са недоволни
от нарушения хомеостазис, от противоречието между наличните и липсващите знания
и умения. С една дума, началото на обучението да започва с остра познавателна
/когнитивна/ потребност. След такова начало, следва високо професионално и достъпно
преподаване, което дава възможност на учениците за рефлексивен избор на онези
знания и ценности, които водят до „когнитивен консонанс” /удовлетворена
потребност/. Избраното се отпраща за преструктуриране в различните подсистеми на
личността. В новата подструктура е отразено ново по-високо равнище на личността на
учениците.
5. Теория за поетапното формиране на умствените действия /П. Галперин/.
Една теория, създадена едва преди половин век върху теоретичните позиции на Ж.
Пиаже и Л. Виготски. Тя е конструирана на базата на психологическите
закономерности за превръщането на външните във вътрешни /умствени/ действия чрез
механизмите на вътрешната реч. Етапите на това превръщане са съобразени с теорията
на Ж. Пиаже за развитие на детския интелект. В нашата страна тази теория имаше
много привърженици в образователната практика, но те се стопиха в сложните и
противоречиви години на прехода.
6. Теория за антиавторитарното възпитание чрез обучението /Ив. Илич/. Тя
по-скоро е теория за „социалното научаване”, отколкото теория за обучението. Чрез нея
не се дава отговор как се учи, а как да се използва потенциала на учебното съдържание
за демократично просоциално насочено възпитание. Тази теория е актуална и за нашето
образование, дотолкова доколкото е актуална и хуманистичната психология на
Роджърс и Маслоу.
Както беше отбелязано по-горе, съвременната психологическа теория за
обучението е наследник на най-ценното от всички теории от миналото.
1
Ядрото на
тази съвременна теория е личностово ориентираното обучение. Това ориентиране е
сложен процес, който се разгръща на различни равнища: програмиране в учебните
програми; програмиране в Годишните планове на учителите и реално осъществяване в
отделния урок. Въведените „стандарти” са само първата крачка в това отношение.
Продължава таксономията, за да се осъществи интеграцията на различните учебни
дисциплини в единно цяло - интегритета на личността. В рамките на един урок
резултатът е незабележим, но в средното образование уроците са десет хиляди.
За да се получи необходимият ефект от урока - тази фундаментална форма на
обучението, то трябва да се третира като система със следните структурни елементи:
цели и задачи на урока, поставени така, че у всеки ученик да се изостри до
краен предел познавателната потребност /мотивиране на темата/;
професионално преподаване на равнището на постигнатата активност на
учениците, за да се осъществи самостоятелен рефлексивен избор;
емоционална удовлетвореност от направения избор, ръст на познавателната
потребност и готовност за отпращане на избраното в подсистемите на личността;
попълване на подсистемите с избраното „колкото върха на една игла”и
съзнавано или несъзнавано преструктуриране /преподреждане/ на всяка от тях.
4.3. Психологическа структура на учебната дейност
Категорията дейност, като обозначаваща всички форми на взаимодействие
между обекта и субекта, има своя обща структура. В литературата е известна
психофизиологичната, пръстеновидна, структура на дейността. Тя включва: изходна
аферентация /пътят на външното влияние до съзнанието на личността/; ефекторни
процеси /връзките на човека с предметната среда/; корекция и обогатяване на входящия
аферентиращ образ с помощта на обратни връзки /формиране на резултатите във
вътрешен и външен план под формата на материални продукти и психични образи,
действия, знания и способности/.
Формиращата функция на учебната дейност се разкрива най-аргументирано чрез
нейната психологическа структура. Системно-структурният анализ и подход не само
дава отговор на този въпрос, но сочи и пътищата за нейното развитие като система. Ако
се изучат закономерните връзки между елементите, ако се въздейства върху всеки от
1
Хегенхан Б., Олсон М. - Теории научения, Питер, 2004 г.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
03 май 2019 в 22:47 студент на 28 години от Велико Търново - Великотърновски университет "Св.Св.Кирил и Методий", факулетет - Педагогически факултет, специалност - ПУПЧЕ, випуск 2023
09 фев 2019 в 21:21 родител на 34 години
06 фев 2019 в 11:39 студентка на 32 години от Благоевград - Югозападен университет "Неофит Рилски", факулетет - Икономически факултет, специалност - Икономика, випуск 2019
25 яну 2019 в 16:47 студентка на 32 години от Ботевград - Международно висше бизнес училище, специалност - Бизнес администрация, випуск 2010
24 яну 2019 в 17:11 студент на 25 години от Благоевград - Югозападен университет "Неофит Рилски", факулетет - Стопански, специалност - Маркетинг, випуск 2016
 
Подобни материали
 

Реферат за вниманието

27 ное 2008
·
327
·
8
·
1,613
·
296
·
1
·
1

Вниманието е способността да се насочва и задържа съзнанието върху определени предмети и дейности, които са значими за индивида.
 

Децката агресия


Това ми е дипломнара работа в четвърти курс . Тематично изследване на общественото мнение по проблема с детската агресия в България...
 

Теории за ученето

08 мар 2010
·
445
·
33
·
7,737
·
543
·
1

В психологията на обучението има най-различни поведенчески теории за ученето, които са от изключително значение за учениците и за учителите....
 

Изследване на Емоционалната интелигентност


Смесения модел- същност- Големан описва емоционалната интелигентност като набор от характеристики /черти/, които сборно биха могли да се нарекат "характер"...
 

Детската агресия


Поради твърде широките граници, в които се интерпретира агресията, като явление, се прави опит за дефинирането й...
 
Онлайн тестове по Педагогическа психология
Тест по педагогическа психология: комуникация, мотивация, саморегулирано учене
междинен тест по Педагогическа психология за Студенти от 2 курс
Тестът има за цел да провери знанията ви върху теми като комуникация и общуване, мотивация по отношение на ученето, саморегулирано учене. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Труден)
10
75
1
1 мин
19.06.2013
» виж всички онлайн тестове по педагогическа психология

Учебна дейност и формиране на личността на учениците

Материал № 70254, от 02 яну 2008
Свален: 418 пъти
Прегледан: 266 пъти
Качен от:
Предмет: Педагогическа психология, Психология
Тип: Лекция
Брой страници: 9
Брой думи: 3,261
Брой символи: 20,792

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Учебна дейност и формиране на личността на учен ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения