Големина на текста:
Софийски университет “Св. Климент Охридски”
Геолого-географски факултет
Катедра „Социално-икономическа география”
КУРСОВА РАБОТА
на тема:
„Взаимодействието между човека и природата,
разгледано в контекста на устойчивото развитие.
Проблеми, тенденции и перспективи.
(на примера на област Монтана)”
изготвил: Марина Тодорова Тодорова
магистърска програма:
Регионално развитие и управление
I курс
фак. № 30295
София, 2008 год.
1.Същност и принципи на устойчивото развитие. Политика на
устойчиво развитие в Република България
Устойчивото развитие е сравнително нова концепция, формирала се през 80-
те години и намерила широко признание през 90-те години. Корените й се търсят в края
на 60-те и началото на 70-те години, когато започват да се осъзнават границите, които
природната среда поставя пред човешката дейност, макар че нейни аналози могат да се
открият и в по-далечното минало, в прединдустриалната епоха (така например някои
индиански племена са преценявали всяко свое по-важно решение и действие от гледна
точка на въздействието му върху седем следващи поколения). Това, което я превръща в
действително нова концепция, е нейното глобално значение, съчетаването на различни
цели, принципи и реализационни механизми по един цялостен начин и широкото й, в
т.ч. на политическо ниво, приемане.
Най-популярната дефиниция на устойчивото развитие е формулирана в
доклада на Световната комисия по околна среда и развитие “Нашето общо бъдеще”
(известен като доклад “Брунтланд”, 1987): устойчиво е развитието, “което
удовлетворява нуждите на настоящето, без да подлага на риск способността на
бъдещите поколения да задоволяват своите нужди”. Нейната централна идея е
съобразяването на задоволяването на човешките потребности с ограничеността на
ресурсите, както и равнопоставеността между сегашните и бъдещите поколения.
Същностните белези на устойчивото развитие, които се съдържат в явен или
неявен вид в неговите дефиниции и принципи, може да се обобщят както следва:
- цялостен, комплексен поглед към проблемите и всеобхватност
- разумно използване на ресурсите и средата, постигане на баланс между естествената и
изкуствената среда за осигуряване на възможностите за развитие на човечеството и
индивидите
- отговорност пред бъдещето, дългосрочно ориентиран стратегически подход към
развитието
- постигане на баланс между икономическите, социални и екологични измерения,
равнопоставеност на целите в трите области и интегриране на съответните политики
- постигане на ресурсо-съхраняващ управляван растеж: равновесие между използване и
опазване при възобновимите ресурси, минимално използване на невъзобновими
ресурси, съобразяване с асимилационната способност на средата за поемане на
отпадъци и емисии
- равенство/справедливост при достъпа до генериращите благополучие ресурси и при
разпределението на ползите и разходите, в т.ч. и чрез отчитане на екстерналните
ефекти
- обединяване на усилията, партньорство, споделена отговорност между различни
институции и групи и на различни равнища (от местно до глобално), широко участие на
всички заинтересовани както при определяне на принципите на политиката и
необходимите действия, така и при тяхното реализиране
- необходимост от цялостна промяна на обществото, на установените модели на
поведение, стопанска дейност, потребление и управление
Устойчивото развитие не е обективна, освободена от ценности идея, на която
може да съответства конкретно състояние дори и в далечното бъдеще. То трудно може
да се схваща и като цел с предварително зададени параметри. По-скоро то може да се
интерпретира като процес или още по-точно като подход или философия на
2
развитието, като “обща регулативна идея” Затова концепцията не дава еднозначни
указания за действие по конкретни въпроси. Устойчивото развитие е универсална идея,
която се операционализира във всеки конкретен случай (колкото и това да не изглежда
“удобно”).
Устойчивото развитие се основава на принципи, чиято валидност е
официално призната в световен мащаб. С провеждането на Конференцията по околна
среда и развитие в Рио де Жанейро (1992) и приемането на нейните документи,
устойчивото развитие се превръща в официална политика, основана на широк набор от
принципи и препоръки за действие, както и на конкретни ангажименти. В
конференцията участват правителствени представители на 179 страни и огромен брой
представители на международни организации, местни власти, делови и научни кръгове,
неправителствени организации и др. Приети са пет документа, сред които най-значими
по обхвата си са “Декларацията за околната среда и развитието” (определяща чрез
своите принципи правата и задълженията на страните в работата по осигуряване на
развитието и благосъстоянието на хората) и “Дневен ред 21” (програма за постигане на
устойчиво развитие). Конференцията от Рио поставя началото на серия от световни
форуми, посветени на различни аспекти на устойчивото развитие.
Аналогично значение в европейски мащаб има приемането на Петата
програма на ЕО за политика и действие за опазване на околната среда и устойчиво
развитие за периода до 2000 г. “Към устойчивост”, публикувана през 1992 г.
Осъществяват се и процеси на институционализиране на устойчивото развитие. През
1993 г. е създадена Комисия на ООН по устойчиво развитие, която се състои от 53
представители на национални правителства. Основната й функция е прилагането и
глобалната координация на “Дневен ред 21” и други споразумения в областта на
устойчивото развитие. Комисията провежда периодично заседания за координация и
мониторинг на процеса по прилагане на “Дневен ред 21”. Националните правителства
поемат задължението да представят доклади за своите действия по устойчивото
развитие, както и по определени, по-специфични теми. В отговор на насоките на
“Дневен ред 21” около 120 страни са създали свои национални комисии за устойчиво
развитие за управление на дейностите, следващи от решенията в Рио де Жанейро и за
разработване на национални стратегии за устойчиво развитие. Осъществяват се и голям
брой инициативи на местно ниво, особено в Европа. Повече от 1800 местни власти в 64
страни са започнали работа върху Дневен Ред 21 или равностойни инициативи за
устойчиво развитие. Немалка част от разработваните и прилагани стратегии, програми
и проекти са насочени в голяма степен към устойчиво развитие, дори без да включват
понятието в своето наименование.
Изходна хипотеза е, че предизвикателствата могат да се разглеждат като
общи (глобални) и специфични (например, за България). Анализът показа, че в
България се проявяват сходни с глобалните предизвикателства, но много от тях са
проявени в по-екстремна форма, поради което биха могли да поставят под съмнение
реализацията на политиката на устойчиво развитие.
Предизвикателствата пред устойчивото развитие са наложени или признати
задължения, нужди, ограничители, съпротиви, източници на неустойчивост и
свързаните с тях рискове. Те могат да се обособят в няколко групи, които показват
както типа и източника на проблемите, така и степента на тяхната преодолимост и
възможните въздействия:
- императиви
- концептуални предизвикателства
- предизвикателства, свързани с обективното състояние и развитие на страната
- инструментални
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Устойчиво развитие на област Монтана

С по- голямо стопанско значение са залежите на глини и мергели. Находища на огнеупорни глини има при с. Клисурица и при с. Долна Рикса. На територията на областта действат кариери за открит добив на строителни материали - варовик...
Изпратен от:
марина
на 2011-06-08
Добавен в:
Курсови работи
по Регионално развитие
Статистика:
67 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
курсова работа по регионална икономика на тема: проблеми на трудовата заетост в община или област ( по избор) ..
добавена от xman91 13.05.2012
1
70
Подобни материали
 

Възможности за развитие на земеделието и селските райони в област Монтана


Основните проблеми на земеделието и селските райони в област Монтана са: Областта е на едно от последните места в страната по обем на БВП на човек; Процес на демографско остаряване, по-задълбочен сред селското население и т.н....
 
Онлайн тестове по Регионално развитие
Регионална икономика
изходен тест по Регионално развитие за Студенти от 4 курс
Предназначен за студенти от НБУ, дистанционно обучение...
(Труден)
30
201
1
28.12.2011
Тест по организационно изграждане и развитие на териториална единица
изходен тест по Регионално развитие за Студенти от 4 курс
Тест по организационно изграждане на териториалната единица за студенти по публична администрация. Повечето от въпросите са с няколко верни отговора, които трябва да отбележите.
(Лесен)
35
10
1
6 мин
04.10.2012
» виж всички онлайн тестове по регионално развитие

Устойчиво развитие на област Монтана

Материал № 700601, от 08 юни 2011
Свален: 67 пъти
Прегледан: 135 пъти
Предмет: Регионално развитие
Тип: Курсова работа
Брой страници: 23
Брой думи: 8,152
Брой символи: 51,370

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Устойчиво развитие на област Монтана"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Марияна Митева
преподава по Регионално развитие
в град София
с опит от  17 години
1 456 103

виж още преподаватели...
Последно видяха материала