Големина на текста:
АНТИХУМАННАТА СЪЩНОСТ НА ВОЙНАТА
В ЙОВКОВИТЕ РАЗКАЗИ
~Започнал творческия си път в кръга на писатели символисти, със стихове, а след това и
разкази, Йовков израства творчески през войната. Войната събужда интересите му към
действителността и към човека. Тя активизира у него художника, чувството за реалност и
за изключителните връзки между човек и действителност, за най- правдивото в суровия
войнишки бит и най- възвишената духовност, която се ражда при трудни, нечовешки
условия.~Сред тази сурова действителност за пръв път се проявява единството на
епичното и скритото романтично начало у Йовков, изгражда се онова високо, естетическо
възприемане, което превръщаше страданието в момент от неговото съзерцание и
претопяваше суровите реални факти в завършени художествени видения, в една по-
висша духовна сфера.~Точно тук, във войната, сред изключителното напрежение на боя
и грохота на сраженията, Йовков оформя широтата на своя духовен и естетически
поглед, способността да създава многоизмерност на своите образи, да им предава
мерките на конкретното и индивидуалнотои измеренията на една невидима, необозрима
духовна действителност. Тук, сред кипящия и завихрен свят на войната, той се научава
да слуша и да вижда, да назовава точно и конкретно нещата и да тъси техния духовен
резонанс, тяхната дълбока духовна мелодия.~Сред грохота и дрезгавото “ура” на
победителите, сред зловещото мълчание на затишието пред боя, сред мъртвешките
призраци на болните от холера и отчаяните стонове на смъртно ранените, Йовков е
сложил няколко нежни цветчета с белия цвят на невинността, намерил е няколко ярки
метафори, които на фронта изглеждат привлекателни и невероятни- белите рози на
двама влюбени, кротките мечти на селяците, мъничката бяла лайка на Люцкан,
полуделите от пролетта ниви, жеравите, прелитащи над фронта. По своето външно
изображение Йовков е безукорен реалист, но по своите вътрешни концепции е романтик:
той търси красотата навсякъде, а като не я намира, я създава. На съвременния жесток
свят Йовков противопоставя своя човечен свят на красотата. Най- голямото “не” на
войната той изрича чрез устата на Вълкадин, който, притиснат от страданието, объркан
от неволята, изправен пред кръстопътя на вечните нерешени въпроси за доброто и
злото, говори само с бога и онемява за хората.Винаги, когато представи своите герои по
време на война, Йовков търси в живота им и други опорни точки, извън това, което ги
обкръжава непосредствено. Те не принадлежат изцяло на момента, който изживяват- на
войната. В повестта “Земляци” Йовков търси у войника най- напред човека. Човекът,
проявен в неговите постоянни отношения и привързаност към живота. Най- важна част от
човешкото съществуване е мисълта за миналото, което героите обичат и за нормалното
човешко бъдеще, за което мечтаят и което им дава сила да понесат моралните и
физически лишения на реалния момент, който изживяват- войната. Героят от “Земляци” -
Стоил- долавяйки полъха на топлия и лек ветрец, първия признак на настъпващата
пролет, развълнуван, мислено се пренася на село. След няколко дни се показват и
първите зелени стръкчета по полето. И когато подпоручикът се обръща към войниците,
като ги уверява, че трябва да потърпят още малко, Стоил му отговаря: “Та ний търпим,
господин подпоручик, ама тя не чака...Тя, земята. Виж я на- тя приказва.” В тия думи
сякаш е въплътен целият стремеж на Стоил и неговите другари към мирен труд. Този е
особения път, по който Йовков вниква в душевния свят на героите си и той може да се
прояви различно: в романтично- сантиментални пориви към един далечен свят на
красиви изживявания, както в разказите “Пръстенът” и “Песента на Соловейг”, в
постоянните мисли на Стоил от “Земляци” за работата на полето и в дома и, разбира се,
в неотстъпните блянове на Люцкан за цветята... ~“Последна радост” се смята за един от
военните разкази на Йовков, но в действителност в него се отделя толкова място за
предисторията на военните събития, на мирния живот на града, колкото и на самата
война. Люцкан продава любимите си цветя с единственото желание да направи хората
щастливи, както и той сам се чувства безкрайно щастлив, щом получи цвете. Нека си
спомним момента, когато французойката му подарява хризантема, която предизвиква в
душата му “трогателна доброта и невинност”. Цялата му същност е пропита с
непринудена човешка любов и естетическо чувство. Поради тези негови добродетели
ние го възприемаме изцяло като въплъщение на добротата и нравствената чистота. Още
повече, той спечелва нашите симпатии с любовта си, макар и несподелена, която таи
към Цветана и носи спомена за нея до последния си дъх. Люцкан е нов и различен, в
сравнение с героите от другите военни разкази: при тях изпъква нормалното и здравото,
а не чудачеството, но Люцкан е сроден с тях в най- същественото от своя духовен живот-
в стремежа си да опази връзката с миналото, с предишния си начин на съществуване.
Този стремеж го кара да се отдръпне от действителността, да изживява като на сън
грубото и сурово всекидневие. В своята унесеност и съсредоточеност единствено във
вътрешния си свят, той достига до най- висши прозрения за живота. Неспособността на
Люцкан да проумее в какъв свят се е озовал е всъщност е и нежелание да го приеме като
естествен и необходим: “Но войната,която виждаше сега, беше безмилостна и страшна, и
главно, неясна и неоправдана. Като че някаква зла и враждебна стихия беше го грабнала
и го влечеше, въпреки волята му”. В душата си той не изменя нито за миг на това, което
обича. Затварянето на Люцкан в неговия собствен свят е последната възможност за
човека да съхрани безкомпромисно вътрешната си цялост в една разпокъсана
действителност, в която са нарушени нормалните човешки връзки. Сред съгражданите си
той изпълнява необикновената задача да тълкува езика на цветята- собствените им
чувства, преведени на този език се преобразяват в нещо по- красиво и те започват да
гледат по- различно на себе си. Стремежът на героя към красивото особено ярко и
завладяващо е изразен в края на разказа, където в предсмъртния си час Люцкан протяга
ръка към лайкучката. Това символизира копнежа на героя към красотата и поезията на
живота.” В последната минута той като че ли се е мъчил да откъсне това цвете” казва
младият офицер. Така чрез обраа на главния герой писателят не само утвърждава
основния си замисъл за нравствената красота на човека, не само разкрива една от най-
характерните черти от творчеството си- хуманизма, но и с един ярък контраст
противопоставя ужасите на войната на човешката доброта и жажда за
живот.~Изолираността и отчуждението от реалността на войната доближават до Люцкан
Живко от разказа “Чудният”. При това и той при други обстоятелства е способен да
общува с околния свят , със семейството си, дори с птиците в гората. Живко изживява
смъртта на другите с непоносимо страдание: “Нямаше сълзи на очите му, нито един
мускул не трепваше по лицето му, но все пак аз никога не бях виждал изражението на
такава мъка и такова страдание.”~В разказа “Белите рози” отново се срещаме с герой,
болен от чудновата болест. И тук, както в “Последна радост” , разрушителната сила на
войната засяга самата сърцевина на живота: заедно със загиналите изчезват от живота
младостта и красотата. Болестта на Спас от “Белите рози” или на Живко от “Чудният” е
все болест, породена от непоносимото общуване със света. ~Пренебрегването на
отделния човек в политиката на държавите предизвиква трагични в своята безответност
въпроси на Вълкадин от разказа “Вълкадин говори с бога”. Тук войната се споменава
само бегло.Вълкадин никога не е напускал селото си и мирния си труд, но в най-
същественото, в проблемите, които поставя, разказът следва темата на войната. В
обвинителната реч на Вълкадин се стига до най- дълбоката същност на нещата: “ Кои са
тия, дето съдят на хората и редят световните работи, кой им дава таз сила, имат ли те
господ? “. Думите на Вълкадин ни изправят пред истинския, първоначален смисъл на
понятията. Неправдата се е превърнала в закон, човекът е пренебрегнат и забравен.
Раздялата между близки хора, пренебрегнатата памет на покойниците- всичко това вече
не се отнася до до частния живот на отделни лица. То означава нарушение на
основните правила на поведение, свързващи с обич и уважение хората, потъпкване на
нравствените норми, създавани от векове. Вълкадин задава своите въпроси не заради
себе си, а заради всички. Думите извират от дълбочината на едно измъчено сърце. Те са
дълго премисляни и не само от един човек. Вълкадин се наема да защити човека, говори
от името на човечеството. ~Безумието на войната е подчертано чрез образа на безумния
дядо Слави. В бълнуванията му е вложена пророческа истина- доказателство, че
настъпват безумни събития: “Виждате ли ги? Сто и двайсет хиляди са. Всички ще ги туря
2
на чифлика си! Кое време е, а ? Жетва, жетва иде!”. ~Йовков е майстор и в
описанието не само на отделни характери, но и на масови сцени. Никой писател у нас не
е описал така силно кавалерийска атака, както Йовков в разказа “Белият ескадрон”. Той е
нарисувал вълнуващи масови сцени и на пехотни атаки, когато мощното “ура” заглушава
тътена на боя и войнишките вериги се носят като морски вълни една след друга, за да
пометат всякакви прегради пред себе си. Тези атаки са предадени както с техния устрем,
така и с ужаса, който ги съпровожда. ~Формата на военния летопис на Йовков носи нещо
от онази характерна за времето си проза, която има елементи от жанровите особености
на дневника и изповедта, на разказа и очерка. Това е пластична баталистична живопис.
Това са вдъхновените полети на една поетична душа. Сравняват го с Ремарк, за да
посочат, че той не изобразява физическото страдание, с Барбюс- че е чужд на
нечовешките кървави картини на войната. С военните си разкази Йжовков показва как
въпреки безумието и крушенията, които достигат хората, могат да останат човечни. И
така според Н. Райнов заема важно място в нашата книжнина- място, празно дотогава:
той става основател на българския военен разказ и в тази област няма български
писател, равен нему.
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
15 апр 2021 в 11:18 потребител
29 мар 2021 в 21:54 студентка на 55 години от Русе - Русенски университет "Ангел Кънчев", факулетет - Педагогически факултет, специалност - Български език и история, випуск 2023
07 яну 2021 в 23:04 потребител на 27 години
07 яну 2021 в 15:25 в момента не учи на 46 години
01 юни 2020 в 17:08 потребител на 36 години
13 яну 2017 в 15:53 в момента не учи
06 ное 2015 в 08:54 студентка на 29 години от Пловдив - Европейски колеж по икономика и управление, факулетет - Колеж по икономика, специалност - Бизнес администрация, випуск 2016
07 апр 2015 в 17:23 студент на 29 години от София - УНСС, факулетет - Международна икономика и политика, специалност - Икономика, випуск 2013
07 яну 2015 в 18:23 ученик на 27 години от Варна - ВТГ "Г. С. Раковски", випуск 2013
18 мар 2014 в 14:41 ученик на 25 години от Суворово - СОУ "Никола Йонков Вапцаров", випуск 2015
 
Подобни материали
 

Хуманизмът в творчеството на Йордан Йовков

17 апр 2006
·
1,943
·
8
·
1,683

Във всички свои творби Йордан Йовков утвърждава и възпява нравствената човешка личност. Той смята, че рано или късно у всеки човек непременно побеждава доброто, което намира своя израз в човешкия труд, любов, духовна извисеност и отношение към другите.
 

Истината за човешкия живот според Йовков

27 дек 2006
·
1,357
·
7
·
560
·
95
·
2

Страстният човеколюбец Йовков е издал истините за човека и красотата, произведение, в което писателят показва как хората въпреки безумието и страданието остават човеци.
 

Биография на Николай Хайтов


Николай Хайтов е сред най-популярните съвременни писатели, автор на разнообразни по жанр и тематика художествени и публицистични творби. Роден е на 15 септември 1919 г. в село Яврово, Област Пловдив в бедно семейство.
 

Йордан Йовков – биография


Йордан Стефанов Йовков (09.11.1880 – 15.10.1937). Роден в село Жеравна, Сливенски окръг. Като малък рисува хубаво, отличава се с начетеност и любознателност.
 

Любов и омраза в разказа на Николай Хайтов „Дервишово семе”

19 сеп 2007
·
2,731
·
1
·
317
·
900
·
40

Любовта е свещено право на всеки човек. Да обичаш и да бъдеш обичан- това е смисълът и красотата на живота.
1 2 3 4 5 » 11
 

Антихуманната същност на войната в йовковите разкази

Материал № 7006, от 27 окт 2006
Свален: 850 пъти
Прегледан: 123 пъти
Качен от:
Предмет: Нова българска литература, Литература
Тип: Анализ
Брой страници: 3
Брой думи: 990
Брой символи: 8,113

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Антихуманната същност на войната в йовков ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Лидия Димитрова
преподава по Литература и Български език
в град София
с опит от  35 години
258 37


виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения