ВеликотърновскиУниверситет „Св.св. Кирил и
Методий”
КУРСОВА РАБОТА
по дисциплина: Дипломен семинар
тема: Ръководство и лидерство
(Организационно развитие)
Цветелина Георгиева Петрова
Бизнес администрация
IV семестър
степен: Магистър
1
ф.№ D123016
„Като ръководител за теб е важно
не това, което става, когато присъстваш,
а онова, което става, когато не си там”
Процесът на ръководство в организацията, не е еднократен акт, а процес обхващащ
двама или повече души които да бъдат обединени въз основа на общ признак, при
който единият се опитва да влиае върху другите, за да постигне набелязаните цели.
Така се изгражда йерархическата стълбица на престижа и статуса на членовете на
общността. На върха й стои човек, който се откроява от останалите.
От това как се управлява тази група (организация) и кой стои на върха на
йерархическата й стълбица, може да се изясни ръководството и лидерството.
I.Същност на ръководство и лидерство
Нека започнем с това, че мениджър и лидер не са синоними.
Ако отворим англо-българския речник, ще видим, че “leader” в превод на български
означава “водач”, “предводител”, “ръководител”. “,“Manager” може да се преведе
като “управител”, “директор”, “началник”, “ръководител”. При лидерството
акцентът се поставя върху неформалните, отношения между хората. Залага се на
емоционалната обвързаност. То е процес на влияние на дадено лице върху друго лице
или група, които се превръщат в негови последователи, мотивирани са и изпълняват
поставената цел.
Човек може да бъде неформален лидер, без да е официален (формален) ръководител.
Важното изискване за ефективно лидерство е спечеленото доверие на служителите.
Това е задължително условие, за да се появят по един устойчив начин последователи.
Както отбелязва Питър Дракър, единственото определение за лидер е “някой да има
последователи”.
2
Доверието е убеденост, силна вяра в способностите, намеренията и решенията на
човека, който води хора. Считам, че мениджърите задължително трябва да работят за
неговото създаване и устойчивост. Например, мениджърът може да изгради доверие
на служителите към собствените си способности, като изразява увереност и убеденост
в това, което предлага, като показва оптимизъм и се аргументира защо е настроен
оптимистично. Доверие към намеренията може да бъде създадено чрез открито
поведение. Мениджърът, който на часа казва какво харесва и какво не харесва, създава
в служителите убеденост и вяра. Честността в отношенията също създава и укрепва
доверието към бъдещите предложения и виждания на мениджъра. И разбира се, делата
и постъпките, че се работи и за интересите на служителите, а не само за личните
интереси на мениджъра. Знаете колко крехко е доверието и колко бързо се разпада,
когато мениджърът говори едно, а върши съвсем друго. Лидера трябва да притежава
новаторско мислене, инициативност и склонност към разумен риск, способност да
реагира своевременно и адекватно на конкретна ситуация, да знае точно своите
способности и да се стреми да опознае тези на останалите членове на структурната
единица;
Сирил Паркинсън извежда следните качества, които трябва да притежава лидера:
въображение; компетентност; организационни способности; решителност;
безкомпромисност; харизматичност.
Във всяка организация има ръководители, които нямат лидерски качества и
умения. Така неизбежно възниква въпросът за формалния и неформалния лидер. Ако
неформалното лидертво е съвкупност от лични качества, то формалното лидерство
произтича от служебното положение. Добрия мениждър трябва да се стреми да
съчетае служебното си положение с необходимите лидерски качества и умения.
Властта на ръководителя се определя както от силата на неговото въздействие, така и
по начинът, по който то се възприема от останалите членове на групата
(организацията).
Оптималният вариант е, когато формалният ръководител съвпада с неформалния
лидер.
Глвния въпрос е Кое е онова, което прави хората ефективни ръководители?
Ръководителя трябва да:
o Взема самостоятелно решение и го представя на подчинените си;
o “Прокарва “решение;
o Представя идеи и дава думата за въпроси;
o Предлага експериментални решения, които могат да бъдат променяни;
3
(
48
