Големина на текста:
ТЕМА I
ПОНЯТИЕ ЗА СТРАТЕГИЯ
Библейското сказание за първия човек е най-ярката философска алегория
за същността на стратегическото мислене (вж. Танев 2003).
То възниква заради нуждата да правим избори, при това правилни,
и не само правилни всеки за себе си, но и тогава, когато са свързани във
верига, т.е. да създаваме правилни вериги от избори - и още нещо - нашата
собствена верига трябва да е „правилна" и спрямо веригите от решения на
другите, с които взаимодействаме. Робинзон, сам на острова, мисли само
за това, отделните му решения да са правилни, най-много да му се налага да
се подсигури някоя кратка верига правилни решения. На нас обаче, които
живеем в общество, ни се налага да мислим за правилността и на отделното
решение, и за правилността на цялата верига от решения, взета сама по
себе си, и за нейната правилност, когато я съобразим с решенията на всички
други.
Ако нашия общ пра-прадядо Адам не е решил да прави самостоятелни
избори и да живее извън Рая, в обществото, т.е. да съобразява решенията си
с другите, нямаше нужда от стратегии. Действително отначало той има осигурена
пълната възможност да стои вечно в Рая, т.е. да се радва на осигурени
блага. Не му се налага да прави избори, защото за елементарното му съществуване
се полагат абсолютни грижи. Той е любима рожба на Създателя и
затова има привилегията да стои най-близо до Него и да консумира всестранната
Му подкрепа. Така в първоначалната си ситуация човекът открива себе
си в скута на своя създател, с осигурени ресурси и възможно най-сериозните
протекции. Не е осигурено обаче щастието му по начина, който той би схващал
действително като щастие.
Поради божествената си същност и приликата му със създателя щастието
за него е в правенето, в обществената самоизява, в самореализацията
пред себеподобните, независимо от цената и претърпените загуби. Човешка
черта не е осигурената самота, вечното безидейно, дошло отвън, подарено
блаженство, а самостоятелното избиране измежду алтернативи, създадени в
общество. Ето защо Адам схваща своята начална ситуация тъкмо като ситуация
на избор: или вечното блаженство в обятията на Създателя, или вечният
ад на самостоятелно поетата отговорност за избор между два пътя, единият
от които е правилният - той води по посока на Рая, без да го стига, а другият
е неправилният - той води още по-надолу в Ада. Но как се разпознава и избира
правилното от неправилното?
Никой не може да тръгне самостоятелно на път, ако е сляп, ако не е
посегнал към ябълката на знанието, въпреки че тя е забранен плод. Бог знае
изкушението, на което подлага любимото си творение. Затова му подхвърля
знанието, без което човекът не би могъл да избира, под формата на ябълката
от забраненото дърво на знанието. Така се появява съзнанието. Въоръжен
с него, Адам прави своя пръв избор - избира да избира, а не да избират от
негово име. А това вече е стратегия.
Той тръгва по вечния лабиринт всеки път да търси правилното решение,
отхвърляйки погрешното. Това е божествено качество, тъй като Създателят
надарява своето творение със същата черта, която е присъща само на Твореца.
А сумата от отделни избори поставя на дневен ред въпроса за избора на
изборите - стратегията: можем да отличаваме всеки път правилните от неправилните
избори, ако знаем генералния път, който води пряко към доброто
и ако осигурим такова свое положение в гъстата обществена мрежа, в която
се намираме, което да способства успешното преминаване по този път.
Като необходима черта на човешкото действие стратегическото мислене
неизбежно съпътства цивилизацията от незапомнени времена. В своя
пръв ранен вариант понятието стратегия се отнася до онова дългосрочно
военно планиране, което да доведе до трайно преимущество пред конкурента.
На преден план са изтъкнати съревнованието и дългосрочното общо
предимство, а не рутинното неконкурентно планиране или постигането на
конкретни, временни резултати. Самото понятие стратегия датира от древногръцката
цивилизация. Неговата етимология се корени в гръцкия термин
за завладяване: екзггатета (Александър Велики например осъществява „екстратия"
навсякъде, където отива с войските си). Оттук зпгагг^з е планът за
завоеванието (стратегията), зпгагоз - армията, осъществяваща завоеванието,
зЬгаиоиз - войникът в тази армия, згхай§оз (стратегът) - военачалникът и т.н.
(Христов 2000). Значението на древния термин е да се ръководи умело, т.е.
означава успешно, далновидно ръководство. В последна сметка това е
ръководството,
което постига голямата крайна цел. Този термин е въведен
наново и адаптиран към съвременната цивилизация през XIX век от прочутия
германски военен теоретик Клаузевиц.
Понятието стратегия напоследък е навлязло и в почти всички други области
на човешката дейност, тъй като стратегическото мислене и действие
се налага навсякъде, където се действа в условията на ограничени ресурси
и конкуренция. Говори се за пазарна стратегия, политическа стратегия, социална
стратегия, образователна стратегия и т.я., дори и за стратегията на
даден футболен отбор или ректор на висше учебно заведение.
Концепцията за стратегията е наета от военните и е адаптирана към сферата
на политиката, бизнеса и после на общественото управление. Заемането
й от сферите извън военната е било лесно, направено с малки усилия.
Разликата е, че в невоенната област акцентът върху „войски" се замества с
акцент върху по-общото - „ресурси": разположение, разпределение на ресурси.
Още в древността понятието стратегия се развива едновременно и в
политическата област. Не само в преносен смисъл, а и в пряк, стратегия е
означавало и означава построяването на верига от социално-политически
действия. И без това Клаузевиц многократно заявява в своя прочут трактат
„Теория на голямата война": „Войната е продължение на политиката с други
средства" - мисъл, възприета от всички по-късни поколения, подчертаваща
особената близост на военните, стопанските и политическите гюлета на
стратегиране.
Но да се върнем за момент на първоначалното преимуществено военно
понятие за стратегия, чиито значения се инфилтрират сетне в разбирането
за стратегическо поведение изобщо. Войната е била естествено състояние, в
което са се намирали древните общества и е била свързана с техния напредък.
Във военната сфера, където разбирането за стратегия е развито първо,
стратегията се отнася до маневриране на войски в позиция преди врага да
бъде актуално нападнат. В този смисъл стратегия се отнася до развръщане
(разгръщане, аерюутепт) на войската и по-общо, правилната постройка на
военните ходове. В момента, когато врагът бъде обаче нападнат и започнат
действия, вниманието се насочва към тактиката, започват тактическите действия.
Тук вече не разгръщането, а използването на войската (ептрюутеп!:) е
основното. Но това вече излиза извън периметъра на стратегията и е нещо,
което следва от нея. Очевадно, че конотацията на понятието стратегия е
осигуряването
на най-удобно разположение, от което успехът нататък е гарантиран,
но по-общо това понятие се слива с крайния успех изобщо.
С други думи, стратегия се отнася по-конкретно до средствата, чрез които
се гарантира осъществяването на водената политика, а в по-широк - до
крайния успех на въпросната политика.
/./. Понятието за стратегия: първо приближение
Като предварително работно понятие за стратегия може да се
възприеме следното:
Стратегията е свързана едновременно както с действията на даден
социален субект за неговото генерално добруване, така и за осигуряването
на нужното за целта социално жизнено пространство. Никой
друг план на дадения субект няма подобни характеристики. Често амбицията
и жизнената важност на стратегическите цели предизвикват
остри конкурентни отношения поради ограничените обществени ресурси.
Конкурентното предимство затова и често е белег на стратегирането.
Стратегията не е „да спечелим войната", а „трябва да спечелим
войната, за да постигнем...с оглед... " („войната" тук е условност,
не става дума за военната област). Само ограниченото всекидневно
съзнание зацикля някъде в началото на веригата, отъждествявайки
стратегията с нещо, което е не повече от план за постигане на цел, т.е.
ограничавайки я до план или застиналия му резултат. В действителност
обаче стратегията е система от поне няколко различни, но съвпадащи
но посоката си цели и насоки за тяхното постигане: крайният успех
(„за да...), онова, което всъщност мотивира постигането му и онова,
което следва още по-нататък („с оглед..."), но също и „техническото"
междинно състояние, което гарантира поне „крайния" успех на този
ща на план (трябва най-напред... за да...), както и дизайна на основните
действия, за да се реализира всичко това (а не тактическите цели,
планове или конкретни действия).
Така, че стратегията не е краен резултат, колкото и „голям" понякога
да изглежда, а е основният вектор (с началната точка и следващите
след нея, включително насоката на тяхната подредба), по който се
развива (върви напред успешно) даден субект в собствената си социална
среда. Стратегията е връзка между сегашното и желаното крайно
бъдещо състояние, т.е. посока, като не изключва нито началната, нито
крайната точка.
Ето защо може да се твърди, че стратегията е едновременно и
средството, и постижението; кардиналният смисъл на всичко това
за самореализацията на стратегиращия субект изобщо, но и правилата

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
01 окт 2021 в 10:46 студент на 37 години от София - СУ "Св. Климент Охридски", факулетет - Юридически факултет, специалност - Международни отношения, випуск 2015
 
Домашни по темата на материала
Реферат на тема Иновации в Р. България
добавена от kateto1914 30.08.2012
0
22
Подобни материали
 

Разработване на фирмена стратегия- цели и етапи


Курсов проект на тема разработване на фирмена стратегия....
 

Стратегическо управление

20 ное 2011
·
138
·
12
·
5,093
·
286
·
1

Същност на стратегията – може да се разгледа от 2 аспекта- като стратегически план и като действие, реализиращо стратегия. Планираната стратегия много трудно може да се реализира и по това тя се различа от реализираната...
 
Онлайн тестове по Стратегическо управление
Тест по стратегическо планиране за 1-ви курс
междинен тест по Стратегическо управление за Студенти от 1 курс
Тест по стратегическо планиране за студенти 1-ви курс. Съдържа 24 въпроса, като някои от тях имат по повече от един верен отговор.
(Лесен)
24
41
1
3 мин
01.11.2013
Управление на маркетинга в туризма - тест 1
тест по Стратегическо управление за Студенти
Тестът съдържа 21 затворени въпроса, всеки от които изисква един или повече верни отговора.
(Труден)
21
3
1
10 мин
27.05.2015
» виж всички онлайн тестове по стратегическо управление

Понятие за стратегия

Материал № 700261, от 07 юни 2011
Свален: 39 пъти
Прегледан: 77 пъти
Предмет: Стратегическо управление
Тип: Тема
Брой страници: 30
Брой думи: 7,834
Брой символи: 49,609

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Понятие за стратегия"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала