Големина на текста:
Представите на егитпяните за задгробния живот
За представите на египтяните за задгробния живот може да се
съди единствено въз основа на археологическите паметници. От
направените разкопки от периода на палеолита в Египет на става
ясна точната етническа принадлежност на древните египтяни.
Съществуват няколко хипотези по този въпрос. Най-приемливата от
тях е, че в Древен Египет е населявало местно африканско
население.
Информацията за епохата от неолита в Египет практически е
била оскъдна до последното десетилетие на миналия век.
Историята на страната за учените, изследователите, египтолозите
фактически започва от легендарния Мина (Минес). Епохата на
фараоните е предшествена от продължителната епоха на неолита.
В днешно време Египет на фараоните не се възприема като някакво
чудо или необяснимо явление.
От археологическите разкопки разбираме, че за представите
за задгробния живот свидетелстват много гробници, в които са
поставени различни съдове и предмети от бита на починалия. Много
често покойниците са поставени в кръгли ями или глинени ковчези,
увити в кожи и поставени в ембрионално положение, най-често с
глава на юг. Това се отнася за късния неолит. В
Долен Египет, северозападно от Кайро, са намерени останки от
колиби на селище от епохата на неолита, където погребенията са се
извършвали или в близост до колибите или вътре в тях.
Алън Гардинър установява, че погребенията през различните
етапи на неолита принципно са еднакви – гробовете са с овална и
правоъгълна форма, а тялото е разположено в ембрионално
положение, като е обърнато на лявата страна с глава сочеща юг.
Погребенията от епохата на нелита са единствения пряг
източник за установяване какви са били предтавите на египтяните за
задгробният живот.
Информацията , която се намира в Долен Египет е
недостатъчна, тъй като в този район е има неблагоприятни почвени
условия. Ето защо науката се насочва по-скоро към Горен Египет и
изследваните там селища, които предоставят по-богата информация
за древните египетски представи за задгробния живот . Общата
картина за Египет от неолитните погребения е, че гробовете са
ориентирани по посока север – юг; телата се намират в
ембрионално положение, като най-често те са положени на лявата
си страна с глава сочеща юг и лице обърнато на запад; заедно с
умрелите са поставяни и неговите битови принадлежности; теката
са увити в кожа, като те са запазени, т.е няма следи от
разчленяване.
От тази картина на неолитните погребения оставаме с извода,
че за египтяните умрелия се възприема като дълбоко заспал човек,
който продължава да живее и затова са му нужни съдове, храна,
напитки и всички необходими условия каквито имат и живите. Освен
това установяваме, че цялостта на човешкото тяло се е ценяло и
почитало. Обяснението е просто, щом се е считало, че умрелият
продължава да живее, то тялото му трябва да бъде запазено и едно
разчленяване би било немислимо. Това вярване в съхранението на
тялото, като начин да бъде запазен за бъдещия живот, довежда до
възникването на мумифицирането както и до развитието на
строителството на гробници.
Известния английски медик Елиът Смит, подчертава, че опити
за мумифициране е имало още по времето на I династия, а при II
династия вече е съществувало. Всичко това обяснява, защо
египтяните, от неолита до обединението на Египет са увавили
мъртвото тяло в кожи, като начин да запазят целостта на тялото.
Разбира се има и такива хипотези, които се противопоставят на
идеята за съхранение на тялото на починалия. Някои учени са
смятали, че намерените в някои гробници разчленени тела са една
от представите на египтяните за унищожаване на грешния човек,
като по този начин му се дава възможност за ново начало в
отвъдния свят. Подобна е и хипотезата на английския египтолог
М.Мъри, според който намерените в някои гробове разчленени тела,
са свидетелство за борбата на египтяните с вампирството. Според
него те са вярвали, че умрелия можело да се превърне във вампир и
да навреди на живите и за да се защитят те посягали на цялостта на
тялото. Подобни вярвания имало сред много народи и племена в
Европа. Но подобни поверия, обаче не са открити в Египет.
Египетските ритуали при погребението на мъртавците ни дава
ясното убеждение, че те са се боели да повредят трупа и всячески
са се опитвали да го запазят цял, най-вече главата – „ центъра на
живота”. Същото важи и за предположенията за изгаряне на
труповете при погребенията. Изгарянето на тялото, както и
обезглавяването му, се считало за страшна участ на умрелия.
Самата еволюция на изкуството за това как да се запази
тялото довежда до архитектурното усъвършенстване на гробниците
и до високото усъвършенстване на мумифицирането. Тази еволюция
затвърждава идеята на египтяните за задгробен живот като за
непосредственно продължение на земния. Според представите на
древните египтяни, умрелият е безпомощен в своя гроб, което
налагало живите ( най-вече семейството му ) да се грижат за него и
да му осигурят задгробно съществуване. Култът на
египтяните към техните покойници не е обожествяване, а грижа на
живите за техния „живот” в отвъдния свят. Заупокойният култ при
египтяните не е религиозно задължение, а по-скоро е необходимост
поради преминаването на близък човек в друг свят. С времето
формите на този култ се променят като се обогатява съдържанието
му, но оства неизменна част от вярванията утвърдени още в епохата
на Старото царство. С по-късно възникналите представи не се
напуска идеята на египтяните, че умрелия продулжава да живее в
гроба си, ако бъде запазено тялото му и ако живите полагат
съответните грижи за него. Според тях мъртвият освен, че се
нуждае от храна и вода, той имал и потребност да излиза от своя
гроб, да излита на небето при боговете и пр. Тази потребност се
оказва не на тялото, а на материалния, невидим с човешко око
елемент, които може да се намира в гроба, но може и да отива
където поиска като непременно трябва да се върне при своя
притежател. Самите египтяни не са били съвсем наясно по
въпросите на заупокойния култ и въпреки това в тях съществува
ясното убеждение, че има някаква невидима, но в съяото време
материална субстанция от индивидуалното съяествуване на всеки
човек. Тя продължава да живее след смъртта му.
В текстовете съществуват различни названия на формите за
задгробната субстанция на човека. Те най- често са обозначения на
една и съща задгробна субстанция на човека, но също така е

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
02 ное 2021 в 18:02 учител
 
 

Представите на египтяните за задгробния живот

Материал № 699114, от 06 юни 2011
Свален: 27 пъти
Прегледан: 81 пъти
Предмет: Културология
Тип: Реферат
Брой страници: 10
Брой думи: 2,396
Брой символи: 13,837

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Представите на египтяните за задгробния живот"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала