Големина на текста:
Представите на егитпяните за задгробния живот
За представите на египтяните за задгробния живот може да се
съди единствено въз основа на археологическите паметници. От
направените разкопки от периода на палеолита в Египет на става
ясна точната етническа принадлежност на древните египтяни.
Съществуват няколко хипотези по този въпрос. Най-приемливата от
тях е, че в Древен Египет е населявало местно африканско
население.
Информацията за епохата от неолита в Египет практически е
била оскъдна до последното десетилетие на миналия век.
Историята на страната за учените, изследователите, египтолозите
фактически започва от легендарния Мина (Минес). Епохата на
фараоните е предшествена от продължителната епоха на неолита.
В днешно време Египет на фараоните не се възприема като някакво
чудо или необяснимо явление.
От археологическите разкопки разбираме, че за представите
за задгробния живот свидетелстват много гробници, в които са
поставени различни съдове и предмети от бита на починалия. Много
често покойниците са поставени в кръгли ями или глинени ковчези,
увити в кожи и поставени в ембрионално положение, най-често с
глава на юг. Това се отнася за късния неолит. В
Долен Египет, северозападно от Кайро, са намерени останки от
колиби на селище от епохата на неолита, където погребенията са се
извършвали или в близост до колибите или вътре в тях.
Алън Гардинър установява, че погребенията през различните
етапи на неолита принципно са еднакви – гробовете са с овална и
правоъгълна форма, а тялото е разположено в ембрионално
положение, като е обърнато на лявата страна с глава сочеща юг.
Погребенията от епохата на нелита са единствения пряг
източник за установяване какви са били предтавите на египтяните за
задгробният живот.
Информацията , която се намира в Долен Египет е
недостатъчна, тъй като в този район е има неблагоприятни почвени
условия. Ето защо науката се насочва по-скоро към Горен Египет и
изследваните там селища, които предоставят по-богата информация
за древните египетски представи за задгробния живот . Общата
картина за Египет от неолитните погребения е, че гробовете са
ориентирани по посока север – юг; телата се намират в
ембрионално положение, като най-често те са положени на лявата
си страна с глава сочеща юг и лице обърнато на запад; заедно с
умрелите са поставяни и неговите битови принадлежности; теката
са увити в кожа, като те са запазени, т.е няма следи от
разчленяване.
От тази картина на неолитните погребения оставаме с извода,
че за египтяните умрелия се възприема като дълбоко заспал човек,
който продължава да живее и затова са му нужни съдове, храна,
напитки и всички необходими условия каквито имат и живите. Освен
това установяваме, че цялостта на човешкото тяло се е ценяло и
почитало. Обяснението е просто, щом се е считало, че умрелият
продължава да живее, то тялото му трябва да бъде запазено и едно
разчленяване би било немислимо. Това вярване в съхранението на
тялото, като начин да бъде запазен за бъдещия живот, довежда до
възникването на мумифицирането както и до развитието на
строителството на гробници.
Известния английски медик Елиът Смит, подчертава, че опити
за мумифициране е имало още по времето на I династия, а при II
династия вече е съществувало. Всичко това обяснява, защо
египтяните, от неолита до обединението на Египет са увавили
мъртвото тяло в кожи, като начин да запазят целостта на тялото.
Разбира се има и такива хипотези, които се противопоставят на
идеята за съхранение на тялото на починалия. Някои учени са
смятали, че намерените в някои гробници разчленени тела са една
от представите на египтяните за унищожаване на грешния човек,
като по този начин му се дава възможност за ново начало в
отвъдния свят. Подобна е и хипотезата на английския египтолог
М.Мъри, според който намерените в някои гробове разчленени тела,
са свидетелство за борбата на египтяните с вампирството. Според
него те са вярвали, че умрелия можело да се превърне във вампир и
да навреди на живите и за да се защитят те посягали на цялостта на
тялото. Подобни вярвания имало сред много народи и племена в
Европа. Но подобни поверия, обаче не са открити в Египет.
Египетските ритуали при погребението на мъртавците ни дава
ясното убеждение, че те са се боели да повредят трупа и всячески
са се опитвали да го запазят цял, най-вече главата – „ центъра на
живота”. Същото важи и за предположенията за изгаряне на
труповете при погребенията. Изгарянето на тялото, както и
обезглавяването му, се считало за страшна участ на умрелия.
Самата еволюция на изкуството за това как да се запази
тялото довежда до архитектурното усъвършенстване на гробниците
и до високото усъвършенстване на мумифицирането. Тази еволюция
затвърждава идеята на египтяните за задгробен живот като за
непосредственно продължение на земния. Според представите на
древните египтяни, умрелият е безпомощен в своя гроб, което
налагало живите ( най-вече семейството му ) да се грижат за него и
да му осигурят задгробно съществуване. Култът на
египтяните към техните покойници не е обожествяване, а грижа на
живите за техния „живот” в отвъдния свят. Заупокойният култ при
египтяните не е религиозно задължение, а по-скоро е необходимост
поради преминаването на близък човек в друг свят. С времето
формите на този култ се променят като се обогатява съдържанието
му, но оства неизменна част от вярванията утвърдени още в епохата
на Старото царство. С по-късно възникналите представи не се
напуска идеята на египтяните, че умрелия продулжава да живее в
гроба си, ако бъде запазено тялото му и ако живите полагат
съответните грижи за него. Според тях мъртвият освен, че се
нуждае от храна и вода, той имал и потребност да излиза от своя
гроб, да излита на небето при боговете и пр. Тази потребност се
оказва не на тялото, а на материалния, невидим с човешко око
елемент, които може да се намира в гроба, но може и да отива
където поиска като непременно трябва да се върне при своя
притежател. Самите египтяни не са били съвсем наясно по
въпросите на заупокойния култ и въпреки това в тях съществува
ясното убеждение, че има някаква невидима, но в съяото време
материална субстанция от индивидуалното съяествуване на всеки
човек. Тя продължава да живее след смъртта му.
В текстовете съществуват различни названия на формите за
задгробната субстанция на човека. Те най- често са обозначения на
една и съща задгробна субстанция на човека, но също така е

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Представите на египтяните за задгробния живот

За представите на египтяните за задгробния живот може да се съди единствено въз основа на археологическите паметници. От направените разкопки от периода на палеолита в Египет на става ясна точната етническа принадлежност на древните египтяни...
Изпратен от:
Делка Васкова
на 2011-06-06
Добавен в:
Реферати
по Културология
Статистика:
27 сваляния
виж още
 
 

Представите на египтяните за задгробния живот

Материал № 699114, от 06 юни 2011
Свален: 27 пъти
Прегледан: 81 пъти
Предмет: Културология
Тип: Реферат
Брой страници: 10
Брой думи: 2,396
Брой символи: 13,837

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Представите на египтяните за задгробния живот"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала