СУ”Св.Климент Охридски”-гр.София
Факултет по начална и предучилищна педагогика
Есе
Тема:Смисълът на образованието
Изготвил: Мария Димова
Специалност: Мениджмънт на
социално-педагогическата дейност
Факултетен номер :М46621
Образование,замисляйки се върху това понятие в съзнанието изникват
три думи – цивилизация, еволюция и може би революция. Защо ли? Самото
образование е в основата на цивилизацията ни. Тя е немислима без него.
Съвременният свят се отличава с разнообразие, нееднаквост на езици и
култури,което поражда съответното предизвикателство пред образователните
институции – усвояване на общоевропейските и общочовешки ценности, но и
дава приоритет на съхраняване на културните традиции и специфичната
национална идентичност на всеки гражданин на глобализираното общество.
Тенденцията е развитие в полза на всички, образование за всички, храна и
подслон за всички. Не трябва да има пренебрегвани и изолирани групи хора.
Чрез образованието те се интегрират в живота на обществото,намират мястото,
което им гарантира душевен комфорт и чувство за пълноценност.
Колкото и парадоксално да изглежда на пръв поглед, в началото на ХХІ
век абсолютният брой на неграмотните в световен мащаб продължава да бъде
твърде голям. Според данни на ЮНЕСКО към 2000 г. броят на неграмотните
сред възрастното население надвишава 800 милиона души, без да се включват
функционално неграмотните. Над 113 милиона деца нямат достъп до
началното образование. При това качеството на образованието все повече
изостава от изискванията на живота и производството. Проблемът за
неграмотността на определени слоеве от населението не е “патент” само на
развиващите се страни, където въпреки че процентът на неграмотните
постепенно намалява, абсолютният им брой продължава да нараства, а
засяга, макар и в по-ограничени размери, и индустриално развитите страни. За
никого не е тайна, че неграмотни има и в България.
Проблемът за преодоляване на неграмотността в съвременните условия
придобива все по-голяма актуалност. Не случайно 1990 година бе обявена за
международна година на ограмотяването. Значението, което се придава на
образованието в наше време, произтича от разглеждането му като основен
фактор за лично и обществено усъвършенстване, като мощно средство за
насочване на човека към по-високи идеали и по-пълноценна реализация в
живота. Духовната неразвитост и изостаналост на неграмотното население в
условията на динамичните промени на живота не само затрудняват процесите
на социалната и професионалната му адаптация, а дори застрашават неговото
съществуване, препятстват икономическия и културния прогрес. Многобройните
статистически данни свидетелстват, че съществува корелационна връзка
между неграмотността и бедността. По-голямата част от неграмотните хора
живеят в най-бедните страни и са преобладаващата част от най-бедните
слоеве в тях. Оптимистичната прогноза, че до края на 2000 г. ще се постигне
всеобща грамотност в световен мащаб се оказа нереалистична. Поради това
образованието на всички слоеве от населението, на подрастващи и възрастни
днес се превръща в глобален проблем. В почти всички страни на света
усилията са насочени не само към осигуряване на елементарна и
функционална грамотност, а към осъществяване на качествено базово
(базисно) образование като съществена предпоставка за постигане на по-пълна
и по-цялостна приемственост между основните цикли на образованието, между
формалните и неформалните системи за професионална квалификация,
специализация и преквалификация.
2
В екзистенциалното съзнание понятията “грамотност” и “неграмотност”
обикновно се свързват с владеенето на умения за четене и писане. С други
думи, за неграмотен се смята човек, който не умее да чете и пише (класическа
неграмотност), а за грамотен – който притежава такива умения (класическа
грамотност). В съвременни условия ограмотяването, ограничаващо се само с
научаване на хората да четат и пишат, без органическата му връзка с
приобщаването им към обществото и придобиването на едни или други
професионални умения се смята за недостатъчно. Необходимо е заедно с това
да имат и известна обща култура, за да могат да вземат осъзнати решения.,
пълноценно да общуват помежду си. Ограмотяването играе много голяма роля
за повишаване равнището на съзнателността и благоприятства за по-
пълноценното им участие в обществения живот. Неговите цели и функции са
тясно свързани с обществените условия и изисквания. Така например известно
е, че в древния свят умението да чете и пише за свободния гражданин се е
смятало за особено престижно, докато в средновековна Европа голяма част от
рицарите и благородниците са били неграмотни.
През последните десетилетия редица учени и дейци в областта на
образованието обръщат внимание на проблемите, които възникват не толкова
от класическата, колкото от функционалната неграмотност. С това понятие се
означава вече не липсата на елементарни умения да се чете и пише, а т. нар.
недостатъчна грамотност, която не позволява на човека да бъде в крак с
изискванията на бързото развитие на технологиите, с динамично променящите
се условия на труда. Тази “вторична неграмотност” се характеризира с липсата
на достатъчно общообразователни и професионални знания и умения, което
пречи на индивида да се адаптира успешно при новите жизнени и
производствени ситации. Функционалната грамотност и особено
многофункционалната грамотност е важна предпоставка за постигане на
всякакъв вид социална, икономическа, професионална и културна
компетентност. Същевременно тя е и следствие от непрекъснато
повишаващите се изисквания към подготовката и равнището на образованието
на съвременния човек, за да може той успешно да извършва своята
професонална дейност и функциите си във всекидневния живот. Един или друг
човек може да е функционално грамотен в определен период от живота си, но
ако той не полага системни усилия да повишава равнището на своята
подготовка и квалификация, може да се окаже след известно време
функционално неграмотен, т.е. неговите личностни знания и качества да не
отговарят на променените условия на живот и труд.
Икономическата и личностно-етичната страни на неграмотността са
твърде променливи величини, тъй като “рамките” на самата грамотност зависят
от редица фактори и условия. Границата между функционалната грамотност и
функционалната неграмотност трудно може точно да се определи. В
индустриално развитите страни акцентът се поставя върху мерките за
предотвратяване на функционалната неграмотност, докато в развиващите се
страни вниманието е насочено главно към ликвидиране на класическата
неграмотност. С развитието на информационните технологии, с все по-
широкото приложение на компютрите в различните сфери на материалното
производство и духовното творчество рамките на понятието “функционална
грамотност” все повече ще се разширяват. С основание редица учени твърдят,
че компютърната грамотност следва да се разглежда като съставна част от
функционалната грамотност. Разбира се, параметрите и подходите към
3
162
30
