Големина на текста:
“СТАЯТА”
Едно от най-интересните явления на българката поезия от 20-те години
на XX век, поезията на Атанас Далчев по нов начин поставя въпроса за
човешката екзистенция. Без да е поет на патоса, авторът изследва съдбата
на модерния човек. Обременен от книжното познание, той всъщност знае
много малка за себе си, обрича се на самота, мълчание и наблюдава
трагичното изтичане на живота си. Загубвайки опори в света, лирическия
човек на Далчев става подвластен на страха от смъртта. Тези обреченост и
безперспективност го смазват, отчуждават, но не му отнемат възможността
да разсъждава над абсурда, да търси своята загубена идентичност сред
вещите. Това поставя като основен проблема за живота и смъртта, който
откриваме и в стихотворението “Стаята”.
Стихотворението “Стаята” разкрива трагичната картина на човешката
слабост и безпомощност пред времето. Лишен от своя индивидуален облик,
лирическият герой напразно търси спасение в миналото, на оттам го
“гледат” единствено знаците на смъртта и деструкцията.
Творбата е показателна за настроенията от ранната лирика на Далчев.
Водеща е темата за неумолимия ход на времето и изменчивостта на
човешката представа за преходна и вечно. Стаята се превръща в еманация
на разпадащата се идентичност на героя. Още в самото заглавие се извежда
познатият в културната и литературна традиция мотив за дома. За
лирическия герой обаче той е загубил традиционния си статут на пристан
/сравнение с Д. Дебелянов /, на топос, където човекът намира опора, утеха
и съпричастност. Тук домът не е пространство, обитавано от човешко
същество, а по-скоро приема характеристиката на клетка, където е
изолиран духът на интелектуалеца. Героят на Далчев обича затворените
пространства - стаята е едно от тях. Тук сякаш животът завинаги е спрял
своя ход, липсва всякаква перспектива.
Самото присъствие на човека е поставено под въпрос: “Би казал, че
във тази стая/ не е живял отдавна никой,” Стаята е един заключен свят -
без стопанин, в който човекът не е приютен. Това не е за него обживяното,
споделеното пространство, а един разпадаща се под въздействието на
времето материалност. В стихотворението се срещат всички образи на
тленността - “миризма на вехто”, “прах по всички неща”. Ясно се улавят
поставените акценти върху негативните проявления на съществуването -
повяхване, остаряване, залез, идването на смъртта, маркирани чрез
символите а есента и зимата: “вехне есенното слънце”, “светят жълти
зимни дюли”. Предметите в стаята са “вехти”, защото са престанали да
служат, защото не участват в кръговрата на живота.
Аналогията със смъртта е осезаема в образа на часовника - “вече
млъкнал”, приличен на ковчег, в който “лежат умрели часовете” и “спи
махалото”, а спрялото време е ясна препратка към нея. Материалният
реквизит - часовник, огледало, портрети - се превръщат условна
действителност, отворена към предишно битие. Огледалото става медиатор
между времената. “ Какви лица ли отразило/ ревниво пази огледалото?/ То
сякаш е един прозорец,/ отворен в друг предишен свят.” Сравнението на
огледалото с прозорец не е случайно. И двата предмета в поезията на
Далчев имат магическата сила да са темпорална връзка. Тук огледалото не
отразява толкова настоящия свят, колкото помни образи от миналото,
проход е към него. В този смисъл то противодейства на разрушителната
сила на времето, превръщащо всичко в “прах безжизнен” Това усложнява
неговата функция - да съхранява живота и да отразява преходността.
Превръщайки се в своеобразен образ на небитието, стаята
парадоксално внушава, че единствено вещите могат да съхранят човешката
биография и мълчаливо да я преповтарят. Тях ги има, макар и потънали в
прах, с миризма на вехто, докато човекът е видян в неговата преходност.
Той преминава през стаята, но не може да стане неин обитател
Първите стихове въвеждат характерните за поета образи на вратата и прозореца,
които са “заключени” и “черни”. Те по принцип имат двойна функция - да служат като
преграда и като проход, но тук са разпознати само в ролята си на изолиращи аз-а от
света на другите

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
20 юли 2021 в 23:59 потребител на 33 години от София
 
Подобни материали
 

Търсеният пристан на родния дом (Димчо Дебелянов)


Търсеният пристан на родния дом (Димчо Дебелянов)- план-конспект.
 

Алеко Константинов - Бай Ганъо


“Бай Ганъо” на Алеко Константинов е творбата с особено звучене за всеки от нас, с много силно въздействие, родено още с първото четене и останало завинаги. Това е така, може би защото в нея оживява образът на онзи “нашенец” с дисагите...
 

Димчо Дебелянов- припомнянето на завръщането

03 дек 2006
·
1,222
·
2
·
336
·
65
·
7

Лирическите светове(чрез лирическите текстове в частност) имат множество удивителни способности и една от тях е способността да си "говорят" помежду си.
 

Пейо Яворов - " Градушка "


Стихотворението „Градушка” е шедиовър на Явороеата сациална поезия.Защото е представено като природна стихия която безпощадно унищожава плодовете на човешкия труд и неговата плаха надежда.
 

П. К. Яворов - "Подир сенките на облаците"


Двата периода в творчеството на поета са представени тука: социалният и индивидуалистическият, тъй да ги наречем. Преходът помежду им е рязък, със скок.
1 2 3 4 5 » 11
 

Атанас Далчев "Стаята"

Материал № 69700, от 29 дек 2007
Свален: 3,045 пъти
Прегледан: 1,422 пъти
Качен от:
Предмет: Нова българска литература, Литература
Автор: Атанас Далчев
Тип: Анализ
Брой страници: 3
Брой думи: 370
Брой символи: 3,084

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Атанас Далчев "Стаята""?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Лидия Димитрова
преподава по Литература и Български език
в град София
с опит от  35 години
275 41


виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения