ШУМЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ
“ЕПИСКОП КОНСТАНТИН ПРЕСЛАВСКИ”
ФАКУЛТЕТ ПО ТЕХНИЧЕСКИ НАУКИ
КАТЕДРА: Инженерна логистика
Първи курс
Фак. № ТЛ0102
П Р О Т О К О Л
№2
Тема: Изпитване на твърдост
Разработил: Проверил:
/Сибел Сеидова/ /гл. ас. д-р Червенков/
Ш У М Е Н
С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е
1. Теоретична обосновка
2. Методика за провеждане на опита
3. Опитни данни и изчсления
4. Извод
1. Теоретична обосновка
Твърдостта се характеризира със съпротивлението, което оказва
изпитваният обект срещу навлизане в него на друго
по-твърдо тяло, наречено индентор, към което е приложена
определена сила, действаща определено време.
Изпитването се извършва:
•бързо,
•лесно ,
•без разрушаване на изпитвания обект,
като резултатите могат да се свържат с якостта на материалите.
Най-разпространени са методите на Бринел, Викерс и Роквел.
Твърдост по Бринел
Инденторът при този метод е сфера от закалена стомана.
Диаметърът D на сферата се подбира съобразно дебелината ? на
детайла. Натоварващата сила F зависи от вида на метала и от
подбрания диаметър на индентора. Времето за задържане ? при
натоварване със силата F зависи от вида на метала. Сведения за
стойностите на D, F и ? се намират в техническата документация към
всеки прибор за изпитване на твърдостта по Бринел.
След натоварването, детайлът (пробният образец) се отстранява от
прибора, диаметърът d на отпечатъка от индентора се измерва и
чрез елементарни пресмятания се определя твърдостта.
В практиката, за крайния резултат се ползват съответните на
условията на изпитването таблици от документацията на прибора,
22
1
53
