Големина на текста:
71в.Зърнени житни култури. Морфологична характеристика. Разпространение и
добиви.
Зърнено-житни култури спадат към ботаническото семейство Poacea (Gramineae).
В България се отглеждат: пшеница, ечемик, ръж, тритикале (създадена е чрез
изкуствено кръстосване на пшеница и ръж), овес, просо, царевица, сорго, ориз и
някои други.
По отношение изискванията им към топлинните условия, те се делят на: зимни
зимна пшеница, зимен ечемик, зимно тритикале, ръж; зимуващи (те са
специфична междинна група) зимуващ ечемик, зимуващ овес, пролетна
пшеница, пролетен ечемик, пролетно тритикале; ранни пролетни — пролетен
ечемик, пролетна пшеница, пролетно тритикале, овес; късни пролетни
царевица, просо, сорго, ориз. По отношение изискванията към влагата, те се делят:
влаголюбиви царевица; изискващи през определен период от вегетацията си
водно огледало — ориз; сухоустойчиви - просо, сорго.
1.Зърнено-житни на умерения климат - пшеница,ръж,тритикале,ечемик и овес.
2.Зърнено-житни на топлия климат - царевица,сорго,ориз и просо.
Морфологични характеристики -Те се отнасят към едносемеделните растения.
Стъблото им се състои от различен брой възли и междувъзлия. Листата им имат
различна големина, но имат подобна форма и успоредна нерватура. Характерна
особеност на тези култури е, че те формират „възел на братене“ и преминават през
фазата „братене“, т.е. образуване на няколко стъбла от едно растение.
По отношение на височината на растенията - Една част от тях образуват посев с
височина до и около 100 см (пшеница, ечемик, овес, просо, ориз), а височината на
растенията от други видове (царевица, сорго) могат да надхвърлят 200 см.
По отношение на генеративните органи - Една част образуват съцветие „клас“
пшеница, ечемик, ръж, тритикале. Друга група образуват съцветие „метлица“
овес, ориз, просо, сорго.
Специфично място заема царевицата — тя образува мъжко съцветие „метлица“ и
женско съцветие „кочан“.
Пшеницата е култура със слаба самопоносимост. Предшественици са зърнено-
бобовите култури -грах,нахут,фий,леща,фасул,царевица,слънчоглед,тютюн,памук.
Н ай-неподходящи са другите зимни зърнено-житни (ечемик, тритикале, ръж) и
многогодишните треви. Сеитба-20-26кг/дка. Оптимална дълбочина-3-5см. Засява се
редово на междуредия 10-15см. Оптимални срокове за засяване-твърда пшеница-
между 20.10 - 5.11.
Отглеждането на пшеницата след себе си е възможно при строго спазване на
изискванията за специфична обработка на почвата и растителна защита.
Ръж-важна продоволствена култура,особено за районите с по-неблагоприятни
климатични условия за отглеждане на пшеница..Отглежда се за получаване на ценен за
фармацефтичната промишленост алкалоид ерготамин.
-предшественици-понася отглеждане след себе си,пшеница,ечемик,овес,фасул,соя,
грах,фий,леща,нахут,картофи,царевица,слънчоглед,тютюн,лен,рапица.
сеитба-не по-късно от 15 октомври.Засява се редово на 10-15 см междуредово
разстояние.12-17кг/дка.Оптимална дълбочина-2-3см.
Тритикале-Създадена е чрез изкуствено кръстосване на пшеница и ръж. Зърното се
използва главно като концентриран фураж,а сламата за груб фураж и постеля на
животните.Продуктивни възможности-1000кг/дка.
-предшественици-фасул,грах,леща,нахут,картофи,слънчоглед,фъстъци и др.
1
сеитба-оптимални срокове-10-20октомври/Южна България/; 1-10 октомври/Северна
България/;сеитбена норма-22-26кг/дка.Дълбочина-4-6см.
Ечемик – Отглежда се главно за зърно,което е ценен фураж и незаменима суровина за
пивоварната промишленост.Освен в пивоварната ,зърното се използва в хранителната,
сладкарската,спиртоварната,кожарската и др. промишлености. Ечемичената слама е
много добър груб фураж.
п редшественици – грах нахут,бакла,леща,ранни и средноранни картофи,силажна
царевица,тютюн,слънчоглед.
сеитба - 10-25 октомври/Южно Черноморие и Югозападни полета/; 20.09-
5.10./припланински полета/; 25.09.-10.10/Северна България/; 1.10.-15.10/Южна
България/;. Сеитбена норма-20-24кг/дка.12-15см междуредово разстояние на
дълбочина 4-6см.
Овес – Основно се използва като незаменим концентриран фураж за млади,
подрастващи и разплодни животни. Овесената слама е с много висока хранителна
стойност.
предшественици - картофи,засяване върху новоусвоени земи
сеитба – рано на пролет, редово на разтояние 12-15см. Късният овес се засява през
октомври. Посевна норма-16,5-19,5кг/дка. Дълбочина на засяване-3-4см.
Царевица-важна фуражна,продоволствена и техническа култура.55%-фураж,20-25%-за
храна на хората,15-20%-за технически цели.Използва се за производство на
скорбяла,глюкоза,декстрин,масло,спирт,грис.
Предшественици - грах,фасул,фиева смеска,люцерна,пшеница и ечемик.
сеитба - 5.04.-5-10.05. Засява се на междуредово разтояние-70см. Сеитбена норма-1-
3кг/
дка. Дълбочина на сеитбата-6-8см.
Сорго(метла) –Отглежда се за зърно,силаж,сено,захарен сироп и др. Зелената маса се
приближава по хранителна стойност до царевицата за силаж.Техническото
сорго(техническа метла)се отглежда за производство на метли. Сеитба –края на април-
началото на май. 60-70см междуредово разтояние. Гъстота на посева - сорго за зърно-
15000-20000 растения/дка;техническо сорго-5000-6000 рас/дка.;захарно сорго-7000-
8000 рас/дка. Дълбочина на засяване-3-5см.
Ориз – Отглежда се главно за зърно. Оризовото брашно се използва за получаване на
скорбяла, пудри, лекарства, сладкарски изделия. Полученото от зародиша масло се
препоръчва на болни от сърдечно-съдови заболявания. Техническото масло е ефикасно
средство срещу корозията на метали. Сламата е суровина за производство на фина
оризова хартия,сламени изделия,въжета и др.
предшественици – най-добри резултати се получават, когато оризът се отглежда в
тревополни сеитбообръшения след люцерна или тревни смески. Сеитба –края на април,
междуредово разтояние 12-15см. Дълбочина-1.5-2см.
Сеитбена норма-17.5-24.5кг/дка.
Просо –Използва се главно като концентриран фураж за малки пилета и суровина за
производство на боза.Просената слама е с най-висока хранителна стойност в сравнение
с другите зърнено-житни.
предшественициграх,фасул,соя,нахут,леща,,бакла,картофи,дини,пъпеши.
2
Сеитба –края на април- началото на май. 12-15см./междуредие/с 2,5-
3кг/дка.Дълбочина-2-3см.
Обработка на почвата Когато се засява след зърнено-бобови и технически
предшественици се прилагат плитки предсеитбени обработки на почвата, най-често
дискуване с дискови брани. Когато културата се отглежда след себе си се препоръчва
предсеитбена оран на 18–20 см, веднага след това дискуване. Общият брой на
дискуванията преди сеитба е 3–4. Тъй като пшеницата се засява на слята повърхност,
не се прилагат обработки през вегетацията.
Торене Пшеницата се тори най-вече с минерални торове, а също така и с течни
органо-минерални торове или биостимулатори. От макроторовете най-често се
прилага азот с норми 8–16 kg/дка активно вещество и фосфор с норми до 10 kg/дка
активно вечество. Фосфорът се внася преди първата обработка на почвата, а
азотът най-често под формата на ранно пролетно подхранване (януари — март) или
дробно (1/3 предсеитбено и 2/3 като подхранване). Калиево торене се прилага в редки
случаи. Органо-минералните торове-биостимулатори се прилагат като третиране
на семената, третиране на посева или комбинирано.
Сеитба Пшеницата се засява на „слята повърхност“, т.е. на междуредие 9–15 см в
зависимост от сеялките. Оптималният агротехнически срок е 1–20 октомври.
Оптималната посевна норма е 500–550 кълняеми семена на кв.м, а оптималната
дълбочина на сеитбата е 3–4 см.
Растителна защита Растителната защита представлява контрол върху плевелите,
болестите и неприятелите. Борбата с плевелите се извежда чрез правилна агротехника
(сеитбооборот, обработка на почвата и сеитба) и чрез хербицид. Прилагането на
хербициди най-често е към края на фаза братене (втората половина на март). Борбата с
болестите става чрез избор на устойчиви на болести сортове, агротехнически средства
(сеитбооборот, оптимална агротехника), третиране на семената и третиране на посева с
фунгициди. Семената задължително се третират срещу главни, а при спазването на
всички други условия посевите се третират в редки случаи.
Прибиране Извършва се със зърнокомбайни през периода от 15–20 юни (за най-
топлите райони на страната) до 20 юли (за най-хладните). След жътвата зърното се
извозва на зърноплощадки, където се почиства първично и се складира. Зърното от
пшеница е сравнително лесно съхраняващо се.
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
02 мар 2021 в 11:56 в момента не учи
18 яну 2021 в 20:43 родител на 44 години от София
07 яну 2021 в 18:32 учител на 53 години
24 окт 2020 в 19:13 студент на 37 години от Силистра - ВУАРР - силистра, специалност - Аграрна икономика, випуск 2023
 
Подобни материали
 

Технология за след жътвена обработка и съхранение на пшеница и ечемик

17 дек 2011
·
145
·
9
·
1,854
·
243

Пшеницата е основната и най– важна зърнена хлебна култура. Тя се отглежда заради зърното, от което се получава висококачествен, вкусен и лесносмилаем хляб. Зърното на твърдата пшеница се използва...
 

Царевица

04 мар 2020
·
12
·
13
·
707
·
11
·
1

Царевица - информация за културата. От засяване до беритба...
 

Възможности за химичен контрол на плевелите при фуражна царевица

20 фев 2019
·
4
·
16
·
926

Настъпилите глобални промени в климата на Земята поставят на нови изпитания аграрната наука, която трябва да отговори адекватно на нарастващите нужди от храни и фуражи...
 

Отглеждане и производство на зърнени култури

28 авг 2016
·
13
·
15
·
2,531
·
23

Зърнените култури отразяват цялата история на човешката цивилизация. Съществуват данни, че в отделни региони в света те са били използвани преди 5000-6000 г.пр.Хр. След Великите географски открития по-голяма част от тях се пренасят в Новия свят и други...
 

Отглеждане на зърнени житни култури в рамките на биологичното земеделие

04 юни 2016
·
64
·
13
·
3,211

Биологичното земеделие навлиза в съвременното земеделско стопанство като направление още пез 19-ти век. С течение на годините концепцията за био-земеделие търпи редица промени...
1 2 3 4 5 »
 
Онлайн тестове по Земеделие
Теcт по диверcификация
изпитен тест по Земеделие за Студенти от 5 курс
Тест по системата VJL за Cвищов - магиcтратура. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Труден)
60
6
1
3 мин
11.07.2013
» виж всички онлайн тестове по земеделие

Зърнени житни култури. Морфологична характеристика. Разпространение и добиви

Материал № 695133, от 31 май 2011
Свален: 126 пъти
Прегледан: 277 пъти
Предмет: Земеделие, Селско стопанство
Тип: Лекция
Брой страници: 3
Брой думи: 1,132
Брой символи: 6,747

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Зърнени житни култури. Морфологична характерист ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала