Големина на текста:
СУ „Св. Климент Охридски“
Курсова Работа
по История на българската култура
на тема
Храненето при българите по време на Възраждането и
след Освобождението
Изготвил: Теодора Венциславова Станева
Фак. Номер: 40518
Проверил:
“Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име, да дойте
Твоето царство, да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята,
насъщният хляб дай ни и днес...”
Това е молитвата отправяна към Господ от българското християнско
семейство всяка вечер в знак на благодарност и желание за живот, защото
човек яде, за да живее, а не живее, за да яде. С тази молитва хората
показват близостта си към Бог и се надяват да има толкова храна, колкото
е необходима, за да оцелеят.
При практичния и лишен от излишни занимяния бит на
възрожденския българин налага обичаи и традиции като ценности,
запазили се дълги години по-късно и затова от домашната кухня от това
време не можем да очакваме изтънченост или нововъведения. Липсата на
специализирани заведения или професионално готварство по нашите земи
се дължало на разбиранията, че стомахът е просто орган, който трябва да
се напълни, което своевременно довело до един стереотип на хранене и
приготвяне на трапезата, от която липсвали “деликатесите” познати на
останалата част от икономически-развития свят. Българинът до този
момент смятал, че луксът в колинарията е просто суета, а угаждането на
стомаха – грях. Българите „се задоволяват с малко: къс недопечен хляб,
сурово малко пресушено на слънцето месо . . . От шепа брашно забъркват
каша, с която поминуват цял ден 6 или 7 души.“ Изглежда скоро след това
с донесения от тях от Азия ориз усвояват приготвянето на ориз с овнешко
месо, което се превръща в тяхна основна и всекидневна храна за
следващите три века
Има много фактори, които са изиграли важна роля в сформирането
на българския бит, култура и дори начин на хранене. На първо място това
са климатичните условия и географското разположение на държавата.
Според тях се определят възможностите за производството на определен
вид продукти и отглеждането на определени животни. Земите са
плодородни, но смяната на сезоните води до основно препитание с
консервирани храни: туршии, сушени меса, сушени зеленчуци и плодове.
Друг значителен фактор е статуса на едно семейство – ако е по-заможно
разбира се, може да се наслади на вносни продукти, непознати на по-
бедното съсловие. Финансово обезпечените ядат доста по-често месо и
животински продукти. Огромно влияние на нашата кухня са оказали и
турските традиции по отношение на приготвяне на трапезата.
Стереотипите за хранене са се оформили изцяло от източното влияние.
Друг водещ фактор при българинът е неговата неповторима пестеливост,
като основният принцип е бил, че от храна винаги можеш да се лиши
човек ако е необходимо. Възпитаното в източноправославна религиозна
среда българско семейство е научено да се подлага на някои ограничения
и пости. Това обаче не значи, че гражданинът, а и селянинът не ценят
добрата трапеза. Тя била в изобилие само по празниците, а представите за
нас като народ лишен от усещане за вкус са приети именно от делниците,
по време на които масата е доста по-постна от тази по време на
празниците. Само тогава човек си позволява да купи продукти, които са
скъпи и не са по възможностите на всеки.
Много други фактори определят начина нахранене и това кой какво
яде през XIX-XX в. Голямо значение има дали човекът е от град или село,
дали е млад или стар, дали е време за пост или блажно време, кой сезон е,
дали има финансовата възможност, дали в неговото село или град
прибивават чужденци и дали той самият е виждал свят. А и по време на
Възраждането всяко десетилетие е различно от предходното, тъй като това
е периодът на нововъведения в културните ценности.
Няколко начина за набавяне на храната са известни от този период.
Най-основните са: чрез отглеждане на добитък и растения, лов и риболов
или закопуване на хранара от пазара или така наречените тогава дюкяни.
Както в градовете така и в селата основен поминък е домашно
приготвената храна. Хората отглеждали живодни в дворовете си и правели
на място хляб като хлебарници имало само по градовете и много рядко по
селата. Отглеждали се крави и кози за мляко, както и волове, биволи,
магарета, овце, коне, свине и кокошки. Разумният човек си имал едно на
ум, че домашното е по-добро от купешкото. С промяната на
инфраструктурата на градовете и смаляването на дворовете там до
минимум обаче постепенно лишило гражданите от този начин на
прехранване. Това принудило населението да започне да закупува храната
си от търговците по пазарите и дюкяните. Това променило и продуктите
които се слагали на масата през по-голямата част от годината. В градовете
преобладавали животинските, а по селата си остават растителните: грах,
боб, леща и зеленчуци.
Дюкяните са нововъведение в градовете и с годините се разрастват все
повече. Там можеш да си закупиш полуготова храна, и стоки, които са
внос от чужбина, непознати до момента на населението. Появата и на
хлебарници е важна част за българите прибиваващи в градовете, тъй като
приготвянето на хляб е бавна и трудоемка работа. Постепенно печенето се
изнася от дома като задължение на домакинята и преминава в рацете на
хлебари. Освен фурни с промяната на всекидневието се появяват и
месарници, където се продавали главно агнета, ярета, овце, овни, по-рядко
свинско, а някъде и наденица, бахур и други колбаси. С времето видовете
дюкяни се разнообразили, също както и продуктите предлагани в тях. В
бакалските дюкяни освен обичайните продукти като сол, масло, маслини,
зехтин и риба, вече можели да се намерят и екзотични стоки и подправки.
Появяват се морските деликатеси, кафето, какаото, захарта, южните
плодове и лакомствата. Внасяли се ориз и макарони в малки количества.
Други лакомства били дините, пъпешите, лимоните, портокалите и
смокините. Вносът преди в разглежданият период бил значително малък,
но след войната нараснал като предимно се внасяло кафе.
Въпреки разцвета на дюкяните, основен източник за набавяне на
храна си остава седмичният пазар на селскостопански продукти. От пазара
се набавят продукти като царевица, брашно, краставици, зеле, пипер, лук,
чесън, мас, сланина. Селянките продават яйца, сушени плодове и орехи. В
Скопие например се събирали по 5000-6000 души за пазарния ден.
Въпреки изобилието от стоки които се появили на българския пазар в
дюкяните и по пазарите, луксозните стоки от ориента били само за
заможните семейства.
Ежедневното хранене на българското градско семейство е разделено

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Храненето при българите по време на Възраждането и след Освобождението

Описва начина на хранене и видовете храни в българската култура през Възраждането и първите години след Освобождението...
Изпратен от:
teda33
на 2011-05-29
Добавен в:
Курсови работи
по История на българската култура
Статистика:
73 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
Домашна!!! Помощ!!!!
добавена от svetlinka4 10.12.2015
1
20
 

Храненето при българите по време на Възраждането и след Освобождението

Материал № 693886, от 29 май 2011
Свален: 73 пъти
Прегледан: 180 пъти
Предмет: История на българската култура
Тип: Курсова работа
Брой страници: 12
Брой думи: 4,679
Брой символи: 27,868

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Храненето при българите по време на Възражданет ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Цветозар Мръвков
преподава по История на българската култура
в град София
с опит от  6 години
143 19

Кристина Николова
преподава по История на българската култура
в град
с опит от  4 години
406 45

виж още преподаватели...
Последно видяха материала