Етиен Бенов
преподава по Психология
в град София
Големина на текста:
ПСИХИЧНА СТРУКТУРА НА ЧОВЕКА И ПСИХИЧНИ ПРОЦЕСИ
В началото на своето творчество Райх възторжено приема основните теоретични хипотези на 3.
Фройд за безсъзнателната психична дейност, сексуалния инстинкт, либидото и за структурата на душевния
"апарат" на човека. Тези хипотези намират синтезиран израз в книгата на Фройд "Отвъд принципа на
удоволствието" /1920 г./, от която черпи своите идеи Райх. В това свое произведение Фройд свързва в
единно логическо цяло първоначалната си психоаналитична парадигма: Съзнание - Предсъзнание-
Безсъзнание, с новата парадигма за структурно- динамичен модел на човешката психика: То - Аз - Свръхаз
/фиг. 1/ (34, с. 213).
На основание резултатите от теоретичния опит при анализа на военните неврози от Първата световна
война 3, Фройд предприема една ревизия на ранните си възгледи за Едиповия комплекс и сексуалния
инстинкт. Към психоенергетичните източници на човешката активност, наред със сексуалния инстинкт,
инстинкта към живот - ЕРОС, той добавя и разрушителния и агресивен импулс, инстинкта към смъртта -
ТАНАТОС. И двата инстинкта се определят като родов, биологичен белег на човека. Но дори за самия 3.
Фройд хипотезата за съществуването на деструктивния инстинкт Танатос продължава да бъде сложен
дискусионен проблем до края на живота му, което е демонстрирано в един от най- значимите и обобщени
анализи на психоанализата, написан няколко години преди смъртта му - "Очерк на психоанализата" /1938
г./, който остава недовършен. В трактата "Неудовлетвореност в културата" /1930 г./, който е издаден на
български език под наименованието "Ерос и култура", Фройд констатира: "От всички бавно развиващи се
части на аналитичната теория учението за инстинктите напредваше най-мъчително" (28, с. 52). Това дава
основание критиците на психоанализата да подчертават факта, че в частта си "теория за инстинктите"
психоанализата най-много се доближава до митологията, откъдето са взети и символите Ерос и Танатос.
През втората половина на 20-те години на XX век Райх е напълно запознат със същността и
проблемите на психоаналитичната теория и практика. Но като неспокойна и творческа личност започва да
си задава много въпроси:
може ли да сме убедени, че теорията за неврозите и тяхното лечение на Фройд е завършена и
окончателна;
новата теория на Фройд отразява ли реално обективните факти;
как психоаналитичната терапия, базирана на вероятностна хипотеза, да бъде поставена на
естественонаучна основа;
кой е обективният източник на тези обстоятелства, от които произтича потискането на сексуалните
желания и свързаните с това потискане неврози;
инстинкт като смъртта може ли да бъде родов белег за
човека?
За да даде собствено отговор на тези въпроси, Райх ревизира класическия Фройдов модел за
структурата на човешката психика /фиг. 1/. Той подрежда психичната структура на човека не вертикално, а
концентрично /фиг. 2/.
Ключово понятие при анализ на психичната структура на човека е понятието характер. В резултат на
дискусията относно феномена "съпротива", който възниква в процеса на психоаналитичната терапия, Райх
се разграничава от теорията на Фройд, който вижда в "съпротивата" проява на инстинкта към смъртта.
Райх въвежда понятието "харакгерова съпротива". Тя се проявява при болшинството пациенти, независимо
от характера на техните неврози. Райх определя характера на човека като защитен механизъм, който
противостои на успеха на психотерапията. От това следва, че характерът на човека изпълнява функциите
на "защитна броня", която се противопоставя както на импулсите, идващи постоянно от биологичния
център, така и на стимулите, произтичащи от външния свят. Райх познава теорията на своя учител за
характерана човека или по-точно хипотезата на Фройд за психосоциалните стадии в развитието на човека
и формирането на специфичен характер в зависимост от конкретния стадий на развитие. Тази теория за
първи път е публикувана в "Три студии по теория на сексуалността" /1905 г./ (30, с. 59 - 130) и намира
развитие в теорията за "либидните типове" (29, с, 202 - 205),
Райх е първият психоаналитик, който поставя акцент при психотерапията върху природата и
функциите на характера на пациента, а не върху анализа на отделни невротични симптоми и синдроми,
Той приема, че характерът създава защита против тревогата и безпокойството, които възникват при силно
изявени сексуални инстинкти и желания, които се съпровождат и от страх - страх от силата на желанието и
страх от наказание. Естествена защита от страха е временно или продължително потискане на
сексуалните импулси. Характерът се превръща в постоянна и автоматично действаща защита от
непрекъснато произлизащите импулси от ядрото на личността. Райх определя характера като застинала,
втвърдена форма на изтичащата от ядрото жизнена енергия и в резултат на това той е израз на
индивидуалната невроза. Оттук следва изводът, че съпротивата на пациента при терапия не е в резултат
от проявление на инстинкта към смъртта, както предполага Фройд, а е естествено право на човека да
съхрани личната си индивидуалност /характер/, която има вероятност да загуби, ако се излекува от
неврозата. Всеки човек има свои защитни характерови черти, т.е. характерова броня. Тази хипотеза на
Райх дава основание на някои негови последователи да дадат родова характеристика на съвременния
човек, като го назовават "хомо невротикус" и "хомо невротикус нормалис" (3, с. 79), Конфликтите, които са
актуални в определен период от живота на човека, винаги оставят свои следи /черти/ в характера под
формата на ригидност, т.е. на негъвкавост, втвърденост на личността по отношение адаптацията й към
променящите се условия на средата.
Характеровите черти, "бронята" не е система от невротични симптоми. Невротичните симптоми - страх,
вина, тревожност и др., се преживяват като чужди, външни за личността феномени, а невротичните черти
на характера, като завишена ипринудителна потребност от любов, доминиране, подреденост и др,, се
преживяват от личността като същностни нейни елементи. В действителност не всички характерови защити
са патологични. Например човек може да демонстрира срамежливост и стеснителност, но тези черти
невинаги са патологични както невротичният симптом.
Характеровата броня е основана на рационални и ефективни психични процеси, което прави задачата
за нейното преодоляване или промяна трудна, тъй като по същество промяната на характеровата броня се
свежда до промяна на личността.
Една от основните цели, които си поставя Райх в процеса на терапия, е да помогне на пациентите си
да осъзнаят и осмислят собствената си характерова броня. Затова той имитира, подражава и дори
хиперболизира характерни черти и външни пози на пациента, за да станат по-видни за него, Той настоявал
пациентът сам да повтаря защитните щампи на поведението, като нервна игра с ръце, намръщена
физиономия, нервна усмивка или специфична поза на тялото. Само когато човек осъзнае и приеме своите
характерови черти, които определят поведението му, такива, каквито са в действителност, е възможно да
се изготви стратегия за промяна, т.е. продуктивен изход от психотерапията.
За определяне характера на човека Райх смята, че естественонаучната психология трябва да има пред
себе си една постоянна задача: да разкрие и характеризира формите и механизмите, с помощта на които
социалният живот на хората се превръща в тяхна психична структура /характер/ и идеология.
Психологията трябва да изследва и въздействието на непосредствените материални условия /хранене,
облекло, жилище, работа/, начина на живот и особеностите при удовлетворяване на потребностите. Или
казано с понятията на социологията, психологията трябва да отчита безкрайните промеждутъчни звена и
форми на "материалната база" и на нейната "идеална надстройка". С тази своя идея Райх извежда
психоанализата от биологичната й сфера и я поставя в сферата на психосоциалния анализ. Този нов
подход на Райх намирапозитивни резултати при анализа на масовото поведение на фашизма, което ще
бъде предмет на отделно разглеждане.
Структурата на характера на човека Райх приема по аналогия на психоенергетичния модел на
психиката. И в този модел слоевете са три и също са разположени концентрично около един естествен
център: биологичен център или ядро на характера, междинен слой и повърхностно ниво /фиг. 3/.
От схемата е видно, че естественият център на характера се определя с такива категории като искреност,
любов, трудолюбие, сътрудничество. В тези родови белези липсва агресивността и разрушението, Танатос
не е включен в същностната характеристика на човека. Той е вторичен, придобит белег, свързан с
фрустрацията при удовлетворяването на естествените стремежи на човека. Затова при определени
условия на живот, при силна защитна броня или при силна авторитарна държава естественият стремеж на
човека към любов и щастие може да се деформира в омраза и разрушение. Райх пренася модела за
структурата на характера към структурата на обществото. При психологичния анализ на масите и фашизма
той определя фашистката държава като социална броня, която преобразува естествения стремеж на
масите към свобода и щастие в разрушителна агресия и самопоробване. Не е случаен и фактът, че
метафоричният символ на фашистка Германия е човек - воин, облечен в стоманена броня и със стоманен
шлем. Както стоманената броня блокира естествените стремежи на човека, така и авторитарната държава
блокира стремежите към свобода и сигурност.
Освен модел за структурата на характера и психодинамична структура, Райх предлага и модел за
структурата на човека, обединяващ в единно и неразделно цяло всички физиологични, психични и
социални характеристики. Структурата включва няколко подструктури: тяло, социални отношения, воля,
емоции, интелект и Аз.
Тялото е неразчленимо единство на всички човешки качества и функции: биологични, психични и
социални, Като най- общо правило тялото е било пренебрегвано от класическия психоанализ, който се
основава изключително на езика и речта, както при анализа на психичните, така и при анализа на психо-
физиологичните аспекти на характера. Райх приоритетно се насочва към анализ на мускулната система,
изпълняваща защитната броня на характера, като изработва методи и методика за мускулна релаксация.
Социалните отношения са функции на характера. "Малкият човек" възприема света през призмата и
филтъра на своята защитна броня. Само гениталният нормален характер е преодолял своята ригидна
броня и действа свободно и открито в отношенията си с другите хора. Райх е напълно убеден в един от
идеалите на К. Маркс - "свободно общество, в което свободното развитие на всеки човек става основа за
свободното развитие на всички хора". Райх мечтае да реализира тази основна идея в създадения от него в
САЩ Институт по оргона. Социалните отношения според него се пречупват през естествената
чувствителност на тялото, което е свързващото звено между Аз-а и другите хора.
Волята не е специален обект за изследване от Райх. На нея той приписва важно значение по
отношение на конструктивната и творческа работа. Поставя акцент върху факта, че волята не бива да се
отделя от конкретните дела. Воля е всичко, което по необходимост прави човек: да обработва земята, да
работи с чук, да лекува пациенти, да възпитава деца, да говори за минали и бъдещи събития, да изучава
дълбините и тайните на природата. Според Райх всичко, което е необходимо да бъде направено и се прави
от човека, е реално изражение на волята.
Емоцията в нейното първоначално проявление е израз на естествените потребности на човека,
предизвикана от енергийните потоци. Но защитната броня не позволява на индивидуума да преживее
естествените и силни емоции, които се ограничават и деформират. Според Райх човек може да се
освободи от блокираните емоции, ако напълно ги преживее. Защитната броня обаче фрустрира
естествените емоции и естествената обич и се превръща в агресия, гняв и ненавист. Той смята, че при
терапията е необходимо първо да се анализират и преживеят фрустрираните емоции, което е условие за
реализиране на естествените,
Интелектът за Райх също е неделимо свързан с тялото и емоциите. Той е биологична функция и затова
ефективно /енергетично/ може да бъде толкова натоварен и силен, колкото всяка силна емоция. Пълното
развитие на интелекта и свързаното с него мислене според Райх е функция на нормалния генитален
характер. Гениталният характер и интелектът са свързани така, както чувството за вина и религията,
истерията и суеверието, сексуалното съзнание и неврозата. От това следва изводът, че интелектът може
да работи в две направления: насочен към външния свят и насочен от външния свят. В резултат на това
той може да се противопостави на жизнените инстинкти или да съдейства за тяхната реализация. Райх
предполага, че интелектът под формата на реч често функционира като защита. Чрез думите се "скрива"
изразяването на жизнените желания, В крайно изразени случаи на подобна защита думите не изразяват
нищо лично, те губят своя смисъл за адекватнообщуване, докато смисълът на мускулите и мускулната
броня винаги съответстват на реалните емоции и мисли.
Аз-ът според Райх е здравото биологично ядро на всеки човек. Но повечето хора не могат да осмислят
и преживеят своето Аз поради физическата мускулна броня и интелектуална /рационална/ защита. Райх
смята, че човек достига трудно до своето Аз-ядро, защото се идентифицира с това, което е видимо, с това,
което характеровата броня деформира. С други думи, човек се съпротивлява да открие това, което е
всъщност, защото ще трябва да промени това, което смята, че е, Това по същество означава да загуби
действащата в момента представа за самия себе си, В процеса на реализация на Делфийското кредо
"Познай себе си" основната трудност, която всеки човек среща, е да съгласува откритията за самия себе си
с консервативните и ригидни представи, които е формирал още в най-ранно детство,
МОТИВАЦИЯТА НА ПОВЕДЕНИЕТО И РАЗВИТИЕ НА ЛИЧНОСТТА
Като ученик на Фройд в началото на своето творчество Райх безусловно приема хипотезата, че
инстинктите са движещата сила на поведението. Като се основава на достиженията на естествените науки
и по-точно на аналогията със закона за запазване на енергията, Фройд приема, че мотивацията на човека
зависи от една обща енергия, която може да променя своето състояние, но количеството й остава
постоянно. В този смисъл източникът на "психична енергия" е нервно- физиологичното състояние на
възбуда на организма. Фройд формулира хипотезата, че всеки човек притежава биологична /органична/
енергия, от която произлиза психичната му активност. Следователно мотивацията напълно се основава на
психо-физиологичното напрежение, предизвикано от органичните, телесни потребности. Напрежението
насочва човека към такива психична дейност и поведение, които имат за цел да доведат организма отново
в балансирано състояние. Според Фройд желанията на човека са психичен образ на телесните му
потребности, които се наричат инстинкти. В този смисъл всяка психична дейност: възприятие, мислене,
памет и въображение, както и свързаните с тях чувства са продукт на инстинктите, които са изходен фактор
на човешката активност и мотивация. В едно от последните си произведения, написано година преди
смъртта му - "Очерк на психоанализата" /1938/, Фройд е убеден, че инстинктите представляват изискване

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Структура на човека, мотивация на поведението, масова психология

Определянето на расизма и фашизма като проява на потисната сексуална енергия е най- критикуваната идея на райх. Но той успява да покаже защо най- популярната през xx век марксистка социология не може да даде точен анализ на фашизма...
Изпратен от:
Meriem Hasan
на 2011-05-29
Добавен в:
Лекции
по Психология
Статистика:
102 сваляния
виж още
 
 
Онлайн тестове по Психология
Тест по Психология за 12-ти клас
кандидат-студентски тест по Психология за Ученици от 12 клас
Тестът по психология е подходящ както за ученици от 12-ти клас, така и за кандидат-студенти и учители. Съдържа 15 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
15
165
1
1 мин
25.11.2016
Тест по психология за 12-ти клас
матура тест по Психология за Ученици от 12 клас
Примерен тест за държавен зрелостен изпит (матура) предназначен за ученици от 12-ти клас. Въпросите са само с един верен отговор.
(Лесен)
40
517
1
13.08.2012
» виж всички онлайн тестове по психология

Структура на човека, мотивация на поведението, масова психология

Материал № 693872, от 29 май 2011
Свален: 102 пъти
Прегледан: 152 пъти
Предмет: Психология
Тип: Лекция
Брой страници: 10
Брой думи: 6,540
Брой символи: 41,848

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Структура на човека, мотивация на поведението,  ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Етиен Бенов
преподава по Психология
в град София
с опит от  4 години
30

Накшедил Мустафова
преподава по Психология
в град Русе
с опит от  23 години
1,944 90

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения