Теорията на възпитанието в системата на педагогическите
науки
Педагогиката възниква като наука за възпитанието на младото поколение.
Обществото винаги е проявявало интерес към този проблем. Редица автори
от античността разглеждат въпроси на възпитанието. Отначало
философите анализират възпитателните проблеми, а по късно към 17век .
Ян Анус Коменски създава педагогиката. Нейното възникване е
предизвикано от потребността на обществото да изследва
закономерностите на възпитанието. Названието и педагогика произтича от
старогръцката дума педагогия, която означава детеводство.
Педагогиката непрекъснато се развива и осъвършенства. Нейното развитие
е свързано не само с измененията на социалните икономически условия
през различните епохи, но и с новите изследвания, които се осъществяват
по различни проблеми.
Постепенно се разширяват границите на нейните изследвания и се
уточнява проблемът й.
Смятало се е, че предмет на педагогиката са закономерностите на
възпитанието на децата и младежта. Но през 50-те години на ХХв. се
издига становището, според което педагогиката изучава закономерснотите
на възпитанието, образованието и обучението на човека.
Обект на педагогиката е цяла сфера на възпитанието, образованието и
обучението във всички техни прояви. От изложеното следва, че
педагогиката не е наука за най-общите закономерности на възпитанието,
образованието и обучението само за подрастващи, а за всички възрасти.
Огромната теоретико-обобщителна и научноизследователска дейност по
проблеми на педагогика и развитието на нейния предмет, довеждат до
обособяването на нейни раздели, самостоятелни научни дисциплини.
На настоящия етап тя включва в себе си цяла система от педагогически
дисциплини, които са взаимно свързани помежду си.
Съществуват различни класификации на педагогическите науки.
Повечето автори в системата на на педагогическите науки включват
следните самостоятелни педагогически дисциплини: теория на
възпитанието, дидактика, основи на педагогиката на ранното детство,
предучилищна педагогика, професионална педагогика, военна педагогика,
андрогогика, специална педагогика, социална педагогика, медицинска
педагогика.
-теория на възпитанието – проучва въпросите на възпитанието във
всички типове възпитателни учреждения
-дидактиката(теория на обучението) – наука за свойствата и
закономерностите на учебната дейност
-педагогика на ранното детство – изследва закономерностите на
възпитателната работа с децата от ранна възраст. На сегашен етап се
формират основите на началната училищна педагогика като клон от
педагогиката, разработващ въпорисите на обучението и
възпитанието на учениците в начален етап на образованието.
-Професионална педагогика – изучава особеностите на учебно-
възпитателния процес в условията на професионалните технически
училища
-Военна педагогика – изучава теоретичните и практически проблеми
на обучението и възпитание на младежта във военните учебни
заведения
-Андрогогика – изучава теоретичните и практически проблеми на
образованието, обучението и възпитанието на възрастните
-Специална педагогика – разработва въпросите на обучението и
възпитанието на анормалните деца(със специално образователни
потребности). Тя се състои от следните раздели:
-сурдопедагогика – възитание и обучение на глухонемите
-тифлопедагогика – възпитание и обучение на зрително затруднени
деца
-олигофренопедагогика – възпитание и обучение на деца с умствена
изостаналост
-логопедия – възпитание и обучение на деца с речови затруднения
-сравнителна педагогика – има за задача да извърши сравнителен
анализ на развитието на педагогиката в различните страни.
През последните години се оформи нова педагогическа дицсиплина:
-сравнително-образователна – която има за цел да изучи и сравни
образователните системи в различните страни.
-историята на педагогика и българското образование – изучава
развитието на педагогическата теория в различните исторически
епохи и в различните страни
-медицинска педагогика – изучава образованието, обучението и
възпитанието на студентите от медицински учебни заведения
-артпедагогика – изучава образованието, обучение и възпитанието,
реализиращи се със средствата на изкуството
