Големина на текста:
Стихотворението „Маска" е представително за Яворовото творчество.
В него като в своеобразно резюме са събрани почти всички мотиви, които той
разработва в „Безсъници" и „Прозрения”
– животът и смъртта, страданието и неговият смисъл, съмнението. Над всичко обаче
доминира
проблемът за мисията на поета, за смисъла на лутането между света на хората и
света на „свръхземните въпроси".
С този проблем започва и лирическият разказ.
Ситуацията, в която творбата въвежда, е ясно очертана — в кипежа на един
карнавален ден се мярка странна фигура
— лирическият герой, залутан сред веселата тълпа, броди мрачен и дълбае ням
„свръхземните въпроси,
които никой век не разреши". По същината си това е фаустовската ситуация, която
показва противоборството между живота
(„зелено е дървото на живота") и мисълта, която се мъчи да го обхване и подреди
(„сива е всяка теория").
Контрастът е силен и достатъчно красноречив. В един момент обаче идва
провокацията — пред очите на
самотния мислител се мярка маскирана вакханка, която му прави неустоимо впе-
чатление. И се започва
преоценка на установената поетическа роля, мъчителни съмнения за смисъла на
духовното усилие, борба
между повика на живота и повика на мисията. Така от сблъсъка на двете контрастни
групи мотиви – от една страна,
живот, естественост, смисъл, а от друга — смърт, иукуственост, съмнение — се
поражда и основният
проблем на стихотворението. Този проблем можем да наречем проблема за
границата.
Проблемът за границата е възлов за късната лирика на Яворов — нека си припомним
трагичното усещане
за „безвъздушност" в „Нирвана", емблематичния израз „И може би в безкрая гоня аз
граница" от „Песента на човека"
или границата между топлия и уютен свят на привичното и мразовитите
пространства на духовните изкушения,
олицетворена от стъклото на прозореца в „Шепот насаме". В „Маска" обаче
границата е многопосочна.
Между живота и мисълта, между естествеността и изкуствеността, между живота и
смъртта.
Тези противоречия се олицетворяват от двете основни фигури на творбата — поета и
вакханката.
В това противоборство не е трудно да се улови един от основните мотиви на
световната култура,
преосмислен по особен начин от учителя на кръга „Мисъл" — Фридрих Ницше — веч-
ната борба
между аполоновското (мисловното) и дионисиевското (сетивното, жизненото) начало.
Проблемът обаче е дали двете фигури са така еднозначно определени между тези
две начала,
както се твърди в началото.
От едната страна е кипящият живот, символизирай от карнавала, веселата тълпа и,
разбира се,
вакханката (думата карнавал произхожда от карне (лат.) — месо, плът).
В нейния образ са подчертани преди всичко сетивните, плътските елементи.
Докато в образа на самотния мислител са показани безцелността, лутането, тъгата.
И съвсем естествено се чува вик:
„Хей, смърт, дай на живота път!”
В същото време обаче в образа на жената има и нещо смущаващо. Тя, разбира се, е
жена,
но в същото време е и маска — привидност, роля. А от другата страна —
търсенията на самотния мислител непрекъснато го водят до едно и също съмнение —
дали неговата отдаденост на духовното има смисъл, или и тя е някаква привидност,
роля, поза, зад която се крие истинската му човешка същност. Нещо повече — през
цялото време
в стихотворението се прокрадва съмнението, дали ролята, маската на самотен
търсач на вечни истини
не пречи на живия човек да изживява собствената си човешка същност.
Преследвайки призрака
на отминалата вакханка, лирическият герой непрекъснато си задава въпросите за
естествеността
на живота и изкуствеността на теорията. И в един момент като че ли е склонен да
повярва,
че вакханката говори истината: „Мъртвея — / ти каза истината; рано в студ /
сърцето ми замръзва;
мисъл тъмна / коса на смърт размахва..." Нереалността на ролята се прокрадва и
зад изрази като:
„В безумен сън унесен", „безцелно..." и т. н.
Докато появяването на вакханката — напротив — е триумф на живота, на сетивното,
на чувственото:
„Да разлива коса / поток от злато аз видях / въз хитра голота на свежо рамо",
„разкършена снага"
„женска плът" и пр. В нейния образ е олицетворена сякаш естествеността на би-
тието,
неподправената радост от простите земни неща, така далечни от абстрактните
мъдрувания на мислителя,
който в „печал, която нивга не заспа", търси отговора на „свръхземните въпроси".
Постепенно обаче тази ясна и стройна логика на противопоставянето естественост –
изкуственост,
смисъл — съмнение и живот — смърт започва да се разколебава.
Символизиращият изкуствеността, абстрактността и безжизнеността мислител обаче е
този,
който изпитва автентичното, истинското страдание: „Млад — на младост зноя не
усетих."
В този стих множество тълкуватели с право откриват аналог на Ботевото „Млад съм
аз,
но младост не помня", събрало в себе си страданието на безпътицата и
безперспективността.
Страданието се преобразува в копнеж по живота: „С ласка / край мене, о живот
благоухай,
/ защо не спреш? Сразителю желан / на всяка смърт, що значи тая маска — !" В
същото време вакханката,
олицетворяваща естествеността и неподправеността на живота, е цялата пронизана
от изкуственост и привидност:
„ръката, що го носи, / ме перна по лице с изкуствен лозов лист"; „като залутан
слънчев лъч игрива,
/ маскирана вакханка с волен смях / напреде ми се мярна"; „И сетне — миг —
разкършена снага /
изчезна в роя като блян"; „странния парфюм I на женска плът задави моя ум" и т.
н.
На какво се дължи тази непоследователност и смяна на ролите, които иначе
изграждаха един така строен и логичен ред?
Тясно свързан с въпроса за маската и за противоречието между естествеността и
изкуствеността,
между живота и смъртта е мотивът за карнавала. Той е един от най-древните,
дълбоки и
противоречиви мотиви на човешката цивилизация. В традиционните общества именно
празникът
(който винаги носи карнавално-ритуален характер, доколкото в него именно маската
е основният организиращ елемент)
изпълнява задачата да приобщи човека към големите проблеми на живота. Същите
онези „свръхземни въпроси",
над които си блъска главата нашият мислител. Само че в ритуала на празника
съединяването на човешкия свят
и космическите сили става по сетивно-символичен път. И още — празникът не търси
отговори на
„свръхземните въпроси", той по-скоро предлага готови отговори, съхранени от
хилядолетния човешки опит.
Отговори, свързани с най-значимите проблеми на живота — общността на хората,
единството на човек и природа в цялостната хармония на космоса, ритуалното
преживяване
на житейския кръговрат. Получава се някакъв парадокс, сблъсък на интереси —
мрачният мислител се мъчи да разгадае същите тайни, които веселият карнавал му
предлага наготово.
От друга страна, карнавалът е време и място, когато привичните роли се заличават
между хората вече няма разлика по полова, имотна, класова и всякаква друга
принадлежност.
Всички застават равни един до друг и образуват идеална общност на базата на
едно-единствено определение: човек.
Получава се интересен парадокс — маскирането изважда човека от привичната му
роля,
която, бидейки всекидневна, всъщност не е и същностна за него като човек и
участник
в хармонията на божествения космос. Сякаш именно маската превръща човека в
истински човек,
поставяйки го пред най-важните ценности на живота. Тази идеална общност, която
хората образуват,
не се плаши нито от смъртта, нито от времето, защото осъзнава себе си като
непрекъснато
обновяващ се организъм, в който смъртта е бременна и раждаща. В този смисъл е
напълно закономерно,
че именно смъртта е централната маска на карнавала.
Тези символи обаче влизат в рязко противоречие с размислите на героя, защото
той не е органична част от карнавала. Той води модерното съществуване на
обособения,
отделения от общността индивид. Та нали именно индивидуалното лежи в основата
на цялата утопична
представа за живота и човека, предлагана като панацея от кръга „Мисъл".
Героят според повелите на модерния свят самичък се мъчи да разреши свръхземните
въпроси,
които никой век не разреши. Затова и смъртта за него вече не е бременната
и раждащата карнавална смърт, а „ужасен призрак". Смисълът на живота,
присъстващ в идеята за вечното обновление на колективното тяло, се загубва
от мрачното прозрение, че за индивидуалното тяло няма друго, което да чака
„в белия кивот / на твоите скрижали тайни, о живот", освен смъртта. Осмислянето
на индивидуалното човешко битие вече е невъзможно без отчитането на този факт.
А това означава вече и нов начин на живеене, нов начин за превъзмогване на
смъртта.
Двата свята — традиционният и модерният — влизат в неразрешим двубой помежду
си.
Но какво ще стане, ако излезем от субективната гледна точка на героя,
който споделя пред нас само и единствено своите чувства и преживявания,
и погледнем цялата нарисувана ни ситуация. Няма ли тогава да припознаем
печална,
безцелно залутана фигура на нашия герой като една от маските в карнавала на
живота.
Така обрисувана, тя не може да не олицетвори смъртта, каквато е и първата
реакция на вакханката,
въплъщение на дионисиевската чувственост (Вакх, Бакхус е римското название на
Дионисий).
Това обаче веднага ще го постави в ролята на карнавалната маска на смъртта,
персонаж силно двузначен, защото именно смъртта на карнавала е бременна и ражда
новия живот.
Това е и опосредстван намек, че в модерните общества не само
традиционните отговори могат да придадат смисъл на съществуването,
но и усилията на безцелно залутаните печални представители на аполоновското
начало.
Проблемът е в хармонията между тези два възможни начина за откриване смисъла на
живота.
Този мотив е изразен с помощта на дисонансите, които се чувстват
при описанието на самия карнавал. Всичките си сериозни задачи като празник,

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

„Маска" Пейо Яворов

Стихотворението "Маска" е представително за Яворовото творчество. В него като в своеобразно резюме са събрани почти всички мотиви, които той разработва в "Безсъници" и "Прозрения” ...
Изпратен от:
ludmil.vladov
на 2011-05-19
Добавен в:
Анализи
по Литература
Статистика:
231 сваляния
виж още
Материалът се намира в следните категории:
Анализи по Литература рядко сваляни с 4 страници от преди повече от година Други от Ученици
 
Подобни материали
 

Проблемът за страданието в поемата "Градушка"

17 май 2007
·
4,909
·
2
·
588
·
1,186
·
2

• Произведението "Градушка" е една от най-значимите творби не само в нашата, но и в световната литература.
 

Две души - Яворов

15 апр 2008
·
2,024
·
3
·
442
·
978
·
11
·
1

Сред Яворовите творби с особена художествена внушителност се откроява поемата “Две души”. В нея е представено раздвоението на човешката душа и терзанията на лирическия Аз...
 

П. Яворов - “Маска”

13 яну 2011
·
380
·
2
·
644
·
795
·
11

Подробен план на творбата на Пейо Яворов "Маска" ...
 

Страдание и съпричастие в "Зимни вечери" от Христо Смирненски

25 дек 2006
·
6,481
·
2
·
465
·
848
·
1
·
54
·

Темата за страданието се слива с темата за съпричастието. Те определят тъжното настроение при очертаване картината на мизерия, глад, мъка и отчаяние.
 

Променената гледна точка за света на героя в "Приказка за стълбата" на Христо Смирненски


В "Приказка за стълбата" на Христо Смирненски поставя проблема за промяната, довела до деградация на човешката личност.
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Литература
Тест по български език и литература, подготовка за матура
изпитен тест по Литература за Ученици от 11 клас
Тестът може да послужи за подготовка за изпити - класно, матура и т.н. Въпросите са само с един верен отговор.
(Труден)
11
10
1
3 мин
20.08.2019
Христо Ботев - "На прощаване в 1868 г."
изпитен тест по Литература за Ученици от 7 клас
Тест за проверка на усвоените знания за стихотворението на Ботев "На прощаване в 1868 г.". Всички въпроси в теста имат само един верен отговор.
(Лесен)
15
21
2
2 мин
08.10.2019
» виж всички онлайн тестове по литература

„Маска" Пейо Яворов

Материал № 690228, от 19 май 2011
Свален: 231 пъти
Прегледан: 702 пъти
Предмет: Литература
Тип: Анализ
Брой страници: 4
Брой думи: 1,724
Брой символи: 10,312

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "„Маска" Пейо Яворов"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Ирен Кълвачева
преподава по Литература
в град Пловдив
с опит от  2 години
9

Силвия Денчева
преподава по Литература
в град София
с опит от  30 години
22

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения