Големина на текста:
№1 Криминологията като наука: предмет, система и задачи. Криминологията и другите
науки.
Всяка една наука, за да има право на самостоятелно съществуване трябва да има ясни очертания
на своя предмет, цели, задачи,методика и.т.н. Терминът “Криминология” произлиза от думата
“crimen”/престъпление/ и гръцката “логос „/наука/, но КРИМИНОЛОГИЯТА не е наука за
престъплението, а е наука за престъпността в обществото. По конкретно елемент на предмета
на КРИМИНОЛОГИЯТА, които са и обекти на научното изследване са следните:престъпността-
нейното състояние, структура и динамика; личността на престъпника; превенция на
престъпността-някои автори вкл. В предмета и други основни елементи като например:
Причини за престъпността; тенденции и закономерности на престъпността и.т.н.На базата на
посоченото до тук можем да дадем следното определение:
КРИМИНОЛОГИЯТА е самостоятелна наука за престъпността, като социално и правно явление
за свойствата на личността на престъпника като особен социален тип и за мерките за превенция
и ограничение на престъпността.
Основна цел и задача на КРИМИНОЛОГИЯТА
Основната цел е да противодейства на престъпността, чрез система от превантивни мерки за
ограничаването и. Основни задачи-да разработва научно-обосновани мерки за противодействие
на престъпността; да изучава престъпността като социално явление; системно да анализира
криминологичната информация относно причините и условията за престъпността ефективно на
превантивните мерки.
Система и същностни черти на КРИМИНОЛОГИЯТА
Системата на КРИМИНОЛОГИЯТА се състои от две части:обща и обособена част. Общата част
включва Общотеоретични проблеми групирани в няколко раздела по важните от които
са:понятие за КРИМИНОЛОГИЯТА като наука;основни термини; личност на престъпника;
превенция на престъпността и др. по-важни същностни черти на Криминологията са: социална
природа на Криминологията изучава явления от социалната дейност на престъпността.
КРИМИНОЛОГИЯТА е обществена наука с хуманитарна насоченост-способства за
ограничаване на престъпността в обществото; КРИМИНОЛОГИЯТА изследва престъпността
комплексно, като използва знания и от други науки.
№2. Организация и методика на криминологическите изследвания. Видове, методи
Под “методология” трябва да разбираме съвкупност от методи,способи на изследване на дадени
явления или процеси.касае не за технически способи за изследване, а за система от определени
теории, постановки,принципи, определящи пътя за изучаване на явлението, предмета,процеса
и.т.н. като наука К.възниква исторически по-късно от много др.науки и това е основни причина
тя да използва универсални и утвърдени методи от др.научни сфери т.е. Криминологията няма
свои собствени методи, а е приспособила вече открити такива, съобразно със своите цели и
задачи. По-често използвани методи при криминологически изследвания са: социолого-правни
методи-използват се при изучаване на причините за престъпността; Сравнително-правни
методи-използват се при изучаване тенденциите на престъпността; Психологически-използват
се при изучаване личността на престъпника; Сравнителен анализ и.т.н.
Основни принципи на Криминологията. Не може да разработи правилно теорията за
престъпността и борбата срещу нея ако не използва принципите: справедливост, хуманизъм,
демократизъм и законност. Това са основополагащите принципи не само за криминологията, но
и за правната система въобще.
Функции на Криминологията: методологически-изразява се в това, че научни обобщения в
Криминологията и служат за насочване на други наказателно-правни науки, най-вече при
разработване на наказателна политика; Теоретико-познавателна функция-вкл. В себе си система
от знания за престъпността и борбата срещу нея; научно-приложна функция на криминологията
се предава в различни сфери в правотворческата дейност, в дейността на правозащитните
органи и.т.н. Комплексният характер на проблемите,с които се занимава К. Определя и
множеството и връзки с останалите науки. Къде е мястото на К.в системата от науки?-
Съвременната Кри4минология е завоювала своето място трайно в системата от наказателно-
правните науки. Налице е близост между криминология и криминалистика.Общото между тях е
борбата с престъпността и предотвратяването на престъпленията. Но докато криминалистиката
отговаря на въпроса ”как?”, то криминологията обосновава “защо?” е извършено
престъплението.
№3. Възникване и развитие на криминологичната мисъл.Криминологията в България
История на криминологичната мисъл и формиране на Криминологията като наука, като система
от знания е по същество история на човечеството в борбата с престъпността. Философи,
държавници, съдебни магистрати са търсили и продължават да търсят отговор за
престъпленията,за причините, които ги пораждат и начините на противодействие. Възникването
и развитието на Криминологията се свързва с наказателно-правната теория,която минава през
три основни етапа: 1.- Средновековен, 2.- хуманитарен и 3.- съвременната криминологична
мисъл през средновековието отразява общото духовно състояние на обществото през тази епоха
и обхваща различни несистематизирани идеи и възгледи на отделни мислители/предимно
древни гърци и древни римляни/. Представители на древните гърци са Демокрит, Платон и
Аристотел; Древните римляни-Цицерон.Общото между тях е, че издигат справедливостта,
равенството между хората като висши добродетели. Те третират много от обществените явления
в това число и престъпността през призмата на божествена предопределеност. За тях основен е
религиозния подход и религиозното обяснение на нещата. Криминологична мисъл през
Хуманитарния период обхваща огромна творческа дейност на англ.социалисти-утописти, на
френските просветители и на руските демократи от средата на 16 до средата на 19 в.Първите
социалисти-утописти Томас Мор и Томазо Кампанела оставят под сериозно съмнение
теологичните възгледи за държавата, законността и правонарушенията. Коренът на
престъпността те виждат в частната собственост, експлоатацията и разделението на хората на
бедни и богати.По-късно в епохата на просвещението на 17-18 век криминологичните
прозрения на социалистите-утописти биват доразвити и обогатени от Русо, Волтер, Монтескьо
и др. Монтескьо изтъква, че престъпността е резултат на социални противоречия. Обявява се
против жестоките наказания, като според него акцентът трябва да падне не толкова върху
наказанията, а върху предотвратяването на престъпленията.Тези негови възгледи са в основата
на съвременното наказателно право и криминологията.Според Русо неравенството между
хората е източник на всички техни злини. Законите са полезни само за богатите и вредни за
бедните.В една добре управлявана държава има малко наказания,защото има малко
престъпници.Създаването на Криминологията е свързано с името на италианеца Чезаре
Бекария. В своята книга “За престъпленията и наказанията” той формулира основните
принципи от които трябва да се изхожда при определяне на наказанията. Криминологията като
наука се формира в края на 19 век и началото на съвременния период. През този период в
Европа се утвърждават капиталистическите обществени отношения и се съставя адекватна на
тях наказателно правна защита. В почти всички европейски страни са приети модерни
наказателни закони. През 1876 година Ломброзо издава книга “Престъпният човек”, в която
твърди, че престъпникът не се създава, той се ражда такъв и лесно се отличава от другите хора
по своя външен вид /ниско чело, изпъкнали челюсти, големи скули/. Тези класификации са
оспорени още при появата им. Въпреки многобройните критики Ломброзо е обявен за баща на
криминологията, тъй като той поставя в центъра на своите изследвания въпроса за причините
на престъпността и създава различни, контролни групи хора за криминологични изследвания
които му служат като база за сравнение. За наченки на криминология в България може да се
говори в края на 19 век. д-р Кръстю Раковски се счита за първия български криминолог. Той
защитава докторска дисертация в Париж, която три години по – късно публикува и на български
език. Той обяснява тезата, че престъпността е социално явление и зависи от социалните
условия. Той е от първите критици на теорията на Ломброзо за “родения престъпник”. Според
него посочените от Ломброзо признаци се срещат и у хора които никога не са извършвали
престъпления.
През 1967 година се създава Съвет за Криминологически Изследвания към Главна Прокуратура,
той съществува и до днес като звено разработващо програми и препоръки за ограничаване на
престъпността.През 1968 година се изгражда научно изследователски институт за
криминалистика и криминология към МВР, който и до днес провежда различни изследвания.
През 1986 година се създава българска Асоциация по Криминология, която е член на
международната криминологична асоциация със седалище в Париж.
№4. Биологическо направление в криминологията .
Още с възникването си криминологията в нея се очертават три основни
направления:биологическо /антропологическо/; биопсихологическо и социално. През
различните периоди на развитие всяко едно от тези направления е било доминиращо спрямо
другите, след което е било изместено от тях. Криминологията е самостоятелна наука с
доминиращо социологическо значение.
1/ Биологическото направление в Криминологията обхваща множество теории, които третират
престъпността и престъпното поведение на човека от биологически позиции.по важни теории
от това направление са: теория за родения престъпник на Ломброзо, според който основните
причини за престъплението са заложени в биологическата природа на човека. Теорията за
наследственото предразположение към престъпленията, според авторите основните
подбудителни сили са агресивността, лесната възбудимост на жестокостта и др. като
потвърждение на теорията е рода Джукси от САЩ, който за 6 поколения създава 1200
престъпници. Хромозомната теория хромозомите на мъжете и жените са 46 на брой.
Притежателите на 47 хромозома са с повишена агресивност, асоциалност и са носители на
престъпно поведение. Изследванията на доказват връзката на това явление с престъпността, но
е потвърдено, че хромозомните аномалии имат връзка с някои психически заболявания. Теория
за расовото предразположение към престъпления - поддържа се тезата за повишена
криминалност сред цветнокожите раси.
№5. Социологическо направление в криминологията – теории
Това направление не отрича ролята на биологичните и биопсихичните предпоставки при
отклоняващи се поведенчески актове. То търси причините за престъпността в реалните условия
при които се е изградила личността на престъпника. Това направление има доминираща роля и
се представя от следните теории:

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
14 юли 2021 в 00:12 студентка на 46 години от Пловдив - Колеж по икономика и администрация, факулетет - Икономика, специалност - Бизнес администрация, випуск 2015
19 юни 2020 в 10:06 ученик на 24 години от Пловдив - СОУ "Св. Климент Охридски", випуск 2016
17 апр 2016 в 21:45 потребител
20 мар 2016 в 16:46 учител на 40 години от Дулово - СОУ "Йордан Йовков", Окорш, випуск 2014
14 май 2014 в 17:20 студентка на 39 години от Бургас - Бургаски университет "Проф. Асен Златаров", факулетет - Обществени науки, специалност - Стопанско управление, випуск 2015
14 май 2014 в 04:00 ученик от София - 002 СОУ "Акад. Емилиян Станев"
08 апр 2014 в 20:01 студент на 31 години от Пловдив - ПУ "Паисий Хилендарски", факулетет - Юридически факултет, специалност - Право, випуск 2015
 
 

Правна уредба на взаимоотношенията между органите на местно самоуправление

Материал № 689760, от 19 май 2011
Свален: 27 пъти
Прегледан: 53 пъти
Предмет: Конституционно право, Право
Тип: Курсова работа
Брой страници: 13
Брой думи: 3,907
Брой символи: 27,507

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Правна уредба на взаимоотношенията между органи ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала