Големина на текста:
№1 Криминологията като наука: предмет, система и задачи. Криминологията и другите
науки.
Всяка една наука, за да има право на самостоятелно съществуване трябва да има ясни очертания
на своя предмет, цели, задачи,методика и.т.н. Терминът “Криминология” произлиза от думата
“crimen”/престъпление/ и гръцката “логос „/наука/, но КРИМИНОЛОГИЯТА не е наука за
престъплението, а е наука за престъпността в обществото. По конкретно елемент на предмета
на КРИМИНОЛОГИЯТА, които са и обекти на научното изследване са следните:престъпността-
нейното състояние, структура и динамика; личността на престъпника; превенция на
престъпността-някои автори вкл. В предмета и други основни елементи като например:
Причини за престъпността; тенденции и закономерности на престъпността и.т.н.На базата на
посоченото до тук можем да дадем следното определение:
КРИМИНОЛОГИЯТА е самостоятелна наука за престъпността, като социално и правно явление
за свойствата на личността на престъпника като особен социален тип и за мерките за превенция
и ограничение на престъпността.
Основна цел и задача на КРИМИНОЛОГИЯТА
Основната цел е да противодейства на престъпността, чрез система от превантивни мерки за
ограничаването и. Основни задачи-да разработва научно-обосновани мерки за противодействие
на престъпността; да изучава престъпността като социално явление; системно да анализира
криминологичната информация относно причините и условията за престъпността ефективно на
превантивните мерки.
Система и същностни черти на КРИМИНОЛОГИЯТА
Системата на КРИМИНОЛОГИЯТА се състои от две части:обща и обособена част. Общата част
включва Общотеоретични проблеми групирани в няколко раздела по важните от които
са:понятие за КРИМИНОЛОГИЯТА като наука;основни термини; личност на престъпника;
превенция на престъпността и др. по-важни същностни черти на Криминологията са: социална
природа на Криминологията изучава явления от социалната дейност на престъпността.
КРИМИНОЛОГИЯТА е обществена наука с хуманитарна насоченост-способства за
ограничаване на престъпността в обществото; КРИМИНОЛОГИЯТА изследва престъпността
комплексно, като използва знания и от други науки.
№2. Организация и методика на криминологическите изследвания. Видове, методи
Под “методология” трябва да разбираме съвкупност от методи,способи на изследване на дадени
явления или процеси.касае не за технически способи за изследване, а за система от определени
теории, постановки,принципи, определящи пътя за изучаване на явлението, предмета,процеса
и.т.н. като наука К.възниква исторически по-късно от много др.науки и това е основни причина
тя да използва универсални и утвърдени методи от др.научни сфери т.е. Криминологията няма
свои собствени методи, а е приспособила вече открити такива, съобразно със своите цели и
задачи. По-често използвани методи при криминологически изследвания са: социолого-правни
методи-използват се при изучаване на причините за престъпността; Сравнително-правни
методи-използват се при изучаване тенденциите на престъпността; Психологически-използват
се при изучаване личността на престъпника; Сравнителен анализ и.т.н.
Основни принципи на Криминологията. Не може да разработи правилно теорията за
престъпността и борбата срещу нея ако не използва принципите: справедливост, хуманизъм,
демократизъм и законност. Това са основополагащите принципи не само за криминологията, но
и за правната система въобще.
Функции на Криминологията: методологически-изразява се в това, че научни обобщения в
Криминологията и служат за насочване на други наказателно-правни науки, най-вече при
разработване на наказателна политика; Теоретико-познавателна функция-вкл. В себе си система
от знания за престъпността и борбата срещу нея; научно-приложна функция на криминологията
се предава в различни сфери в правотворческата дейност, в дейността на правозащитните
органи и.т.н. Комплексният характер на проблемите,с които се занимава К. Определя и
множеството и връзки с останалите науки. Къде е мястото на К.в системата от науки?-
Съвременната Кри4минология е завоювала своето място трайно в системата от наказателно-
правните науки. Налице е близост между криминология и криминалистика.Общото между тях е
борбата с престъпността и предотвратяването на престъпленията. Но докато криминалистиката
отговаря на въпроса ”как?”, то криминологията обосновава “защо?” е извършено
престъплението.
№3. Възникване и развитие на криминологичната мисъл.Криминологията в България
История на криминологичната мисъл и формиране на Криминологията като наука, като система
от знания е по същество история на човечеството в борбата с престъпността. Философи,
държавници, съдебни магистрати са търсили и продължават да търсят отговор за
престъпленията,за причините, които ги пораждат и начините на противодействие. Възникването
и развитието на Криминологията се свързва с наказателно-правната теория,която минава през
три основни етапа: 1.- Средновековен, 2.- хуманитарен и 3.- съвременната криминологична
мисъл през средновековието отразява общото духовно състояние на обществото през тази епоха
и обхваща различни несистематизирани идеи и възгледи на отделни мислители/предимно
древни гърци и древни римляни/. Представители на древните гърци са Демокрит, Платон и
Аристотел; Древните римляни-Цицерон.Общото между тях е, че издигат справедливостта,
равенството между хората като висши добродетели. Те третират много от обществените явления
в това число и престъпността през призмата на божествена предопределеност. За тях основен е
религиозния подход и религиозното обяснение на нещата. Криминологична мисъл през
Хуманитарния период обхваща огромна творческа дейност на англ.социалисти-утописти, на
френските просветители и на руските демократи от средата на 16 до средата на 19 в.Първите
социалисти-утописти Томас Мор и Томазо Кампанела оставят под сериозно съмнение
теологичните възгледи за държавата, законността и правонарушенията. Коренът на
престъпността те виждат в частната собственост, експлоатацията и разделението на хората на
бедни и богати.По-късно в епохата на просвещението на 17-18 век криминологичните
прозрения на социалистите-утописти биват доразвити и обогатени от Русо, Волтер, Монтескьо
и др. Монтескьо изтъква, че престъпността е резултат на социални противоречия. Обявява се
против жестоките наказания, като според него акцентът трябва да падне не толкова върху
наказанията, а върху предотвратяването на престъпленията.Тези негови възгледи са в основата
на съвременното наказателно право и криминологията.Според Русо неравенството между
хората е източник на всички техни злини. Законите са полезни само за богатите и вредни за
бедните.В една добре управлявана държава има малко наказания,защото има малко
престъпници.Създаването на Криминологията е свързано с името на италианеца Чезаре
Бекария. В своята книга “За престъпленията и наказанията” той формулира основните
принципи от които трябва да се изхожда при определяне на наказанията. Криминологията като
наука се формира в края на 19 век и началото на съвременния период. През този период в
Европа се утвърждават капиталистическите обществени отношения и се съставя адекватна на
тях наказателно правна защита. В почти всички европейски страни са приети модерни
наказателни закони. През 1876 година Ломброзо издава книга “Престъпният човек”, в която
твърди, че престъпникът не се създава, той се ражда такъв и лесно се отличава от другите хора
по своя външен вид /ниско чело, изпъкнали челюсти, големи скули/. Тези класификации са
оспорени още при появата им. Въпреки многобройните критики Ломброзо е обявен за баща на
криминологията, тъй като той поставя в центъра на своите изследвания въпроса за причините
на престъпността и създава различни, контролни групи хора за криминологични изследвания
които му служат като база за сравнение. За наченки на криминология в България може да се
говори в края на 19 век. д-р Кръстю Раковски се счита за първия български криминолог. Той
защитава докторска дисертация в Париж, която три години по – късно публикува и на български
език. Той обяснява тезата, че престъпността е социално явление и зависи от социалните
условия. Той е от първите критици на теорията на Ломброзо за “родения престъпник”. Според
него посочените от Ломброзо признаци се срещат и у хора които никога не са извършвали
престъпления.
През 1967 година се създава Съвет за Криминологически Изследвания към Главна Прокуратура,
той съществува и до днес като звено разработващо програми и препоръки за ограничаване на
престъпността.През 1968 година се изгражда научно изследователски институт за
криминалистика и криминология към МВР, който и до днес провежда различни изследвания.
През 1986 година се създава българска Асоциация по Криминология, която е член на
международната криминологична асоциация със седалище в Париж.
№4. Биологическо направление в криминологията .
Още с възникването си криминологията в нея се очертават три основни
направления:биологическо /антропологическо/; биопсихологическо и социално. През
различните периоди на развитие всяко едно от тези направления е било доминиращо спрямо
другите, след което е било изместено от тях. Криминологията е самостоятелна наука с
доминиращо социологическо значение.
1/ Биологическото направление в Криминологията обхваща множество теории, които третират
престъпността и престъпното поведение на човека от биологически позиции.по важни теории
от това направление са: теория за родения престъпник на Ломброзо, според който основните
причини за престъплението са заложени в биологическата природа на човека. Теорията за
наследственото предразположение към престъпленията, според авторите основните
подбудителни сили са агресивността, лесната възбудимост на жестокостта и др. като
потвърждение на теорията е рода Джукси от САЩ, който за 6 поколения създава 1200
престъпници. Хромозомната теория хромозомите на мъжете и жените са 46 на брой.
Притежателите на 47 хромозома са с повишена агресивност, асоциалност и са носители на
престъпно поведение. Изследванията на доказват връзката на това явление с престъпността, но
е потвърдено, че хромозомните аномалии имат връзка с някои психически заболявания. Теория
за расовото предразположение към престъпления - поддържа се тезата за повишена
криминалност сред цветнокожите раси.
№5. Социологическо направление в криминологията – теории
Това направление не отрича ролята на биологичните и биопсихичните предпоставки при
отклоняващи се поведенчески актове. То търси причините за престъпността в реалните условия
при които се е изградила личността на престъпника. Това направление има доминираща роля и
се представя от следните теории:

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Правна уредба на взаимоотношенията между органите на местно самоуправление

Според Европейската харта за Местно самоуправление (чл.3, ал.1) под местно самоуправление се разбира правото и реалната възможност за местните общности да регулират и да управляват в рамките на закона, на тяхна отговорност и в интерес на тяхното население
Изпратен от:
kriskonti
на 2011-05-19
Добавен в:
Курсови работи
по Конституционно право
Статистика:
27 сваляния
виж още
 
 

Правна уредба на взаимоотношенията между органите на местно самоуправление

Материал № 689760, от 19 май 2011
Свален: 27 пъти
Прегледан: 53 пъти
Предмет: Конституционно право, Право
Тип: Курсова работа
Брой страници: 13
Брой думи: 3,907
Брой символи: 27,507

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Правна уредба на взаимоотношенията между органи ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала