Големина на текста:
ГЛАВА ВТОРА
ТЕМА 5
Международна валутна ликвидност
1. Специфични черти на международната валутна ликвидност.
Ликвидността е една от най-обобщаващите характеристики за качеството на стопанската
дейност и не може да се разглежда еднопосочно и еднозначно. Тя е сложна икономическа
категория, която включва огромно съдържание и се обяснява и разглежда в зависимост от
подхода, който е възприет. Ликвидността може да се разглежда като: ликвидност на фирмата;
ликвидност на банката; ликвидност на икономиката /държавата/; международна валутна
ликвидност; ликвидност на пазара; ликвидност на активите; ликвидност на баланса и т.н.
Ликвидността, като понятие, с което се характеризира качествената дейност на стопанските
субекти, може да се определи като възможност да се плащат всички парични задължения в
договорените срокове /на падежа/.
Идентично е разбирането, когато това понятие се използва за разкриването на
специфичните особености на международната валутна ликвидност /МВЛ/. Под международна
валутна ликвидност следва да се разбира икономическият потенциал на дадена страна /страни/,
който формира финансовите възможности за безпроблемно плащане на външните задължения,
с международно утвърдени платежни средства. Плащанията на външните задължения на
страната /страните/ като цяло и национално обособените икономически субекти, не трябва да
бъдат ограничавани от законови и нормативни уредби, кокто и от субективни и обективни
обстоятелства и съображения.
Ликвидността е бързината /лекотата/ с която даден актив може да бъде продаден на
справедлива цена. Ликвидността е отношението между измерението време за прехвърлянето и
измерението цена на един инестиционен актив. Парите и инструментите на паричния пазар
/съкровищни бонове, търговски ценни книжа и др./, са най-ликвидните активи.
Административните сгради и производствените структури, т.е. недвижимата собственост, е
след най-малко ликвидните активи. Ликвидността на даден актив може да бъде известна по
безспорно категоричен начин, само ако бъде обявен за продажба. Ликвидността на активите е
възможността те да се трансформират в парични наличности, чрез тяхната реализация.
Степента на ликвидност зависи от тяхното предназначение. Активите, които са в парична
форма и са предназначени за платежни функции, са най-бързо ликвидни, т.е. с тях лесно се
погасяват задължения.
Фундаментът на международната валутна ликвидност на дадена страна са притежаваните
от държавата ликвидни активи. Към ликвидните активи на държавата основно се отнасят:
златно-валутните резерви на страната; резервните позиции в Международния валутен фонд;
Специалните права на тираж по квотата в МВФ; разрешените „стенд-бай” кредити от МВФ и
други световни финансови организации или кредити от правителства по съответни спогодби;
други международно признати колективни валути и др.
При международната валутна ликвидност често пъти не се има предвид само количеството
на ликвидните активи дали е достатъчно или е недостатъчно за погасяване на външните
задължения, а преди всичко се има предвид тяхното качество, т.е. дали са подходящи за лесно и
бързо реализиране на международните плащания. Количественият аспект на международната
валутна ликвидност, при възникването на проблеми, се разрешава преди всичко с емисия
/тиражи/ на нови ликвидни средства. Количественият аспект на ликвидността между страните,
е свързан със съществуващите международни договорености и особенностите на
международната валутна система. При пълноценните парични системи проблемите на
международната валутна ликвидност се е изразявал основно в количеството на ликвидните
активи, тъй като тяхното качество е гарантирано. В условията на непълноценните /”книжни”/
парични системи /особено след 60-те г. на XX век/, проблемът е в качеството на
международните ликвидни средства. От тогава възниква и необходимостта от създаването на
нови ликвидни средства, върху основата на международната договореност.
1
Според организацията на използване, международните ликвидни ресурси се разграничават
на: реални ликвидни активи и квазивалутни активи /потенциални валутни активи/.
Структурата на реалната международната валутна ликвидност включва: чуждестранните
валутни средства; златото; резервните позиции в МВФ; СПТ и еврото. Основната част от
активите на международната валутна ликвидност са официалните златно-валутни резерви /в
кюлчета, монети и чуждестранни валути/, принадлежащи на страната, а също и тези ликвидни
средства, които са на депозит в международни и регионални валутно-финансови организации и
могат да се използват за международни плащания.
Резервната позиция на всяка страна-членка на МВФ е особена форма на активи. Тя
означава автоматично право на страните от МВФ да получават безусловни кредити в
чуждестранна свободно използваема валута, до 25 на сто от определената квота. Тези валутни
средства след това трябва да бъдат върнати на МВФ в срок от пет години.
Квазивалутните активи. Към тази група активи се отнасят, тези ресурси, които страните
получават чрез международни спогодби /на двустранна и многостранна основа/ или от частния
сектор. Към тях се отнася: кредитите от МВФ; кредитите от частния сектор и кредитите от
централните банки. Когато валутните средства от тези направления се получат, те могат да се
използват за подобряване на равнището на валутната ликвидност. Предвид на обстоятелството,
че получените заемни средства трябва да се връщат, те могат да формират само относителна
/релативна/валутна ликвидност.
Същността на международната валутна ликвидност се проявява в изпълнението на
следните функции:
Първо – тя е инструмент /метод/ за формиране на ликвидни активи.
Второ – тя е средство за международни плащания, предназначено основно за покриване на
бюджетните дефицити.
Трето – тя е начин за валутна интервенция.
Основните показатели за измерване на международната валутна ликвидност са:
- отношението на златно-валутните резерви на страната към годишния импорт /внос/.
- отношението на ликвидните активи към салдото по платежния баланс на страната.
- отношението на ликвидните активи към външния дълг /движението на краткосрочни и
дългосрочни капитали/ и др.
За състоянието на международната валутна ликвидност се съди от анализите за
взаимодействието на показателите за нейното измерване. Въз основа на тези анализи
международната валутна ликвидност може да се регулира, като се предприемат действия,
свързани с формирането на такъв размер от ликвидни активи, който да отговаря на
възникващите потребности от международни плащания.
Съвременната система за регулиране се създава и усъвършенства с развитието на валутните
системи.
2. Значението на златото за международната валутна ликвидност.
Златото е актив който вълнува хората от хилядолетия. То е било движеща сила в миналото.
Опиянението от златото и обаянието му са присъщи и за нашето съвремие. Състоянието на
златния пазар се следи внимателно от финансовите аналитици и средствата за информация.
Златото оказва благоприятно влияние на международната валутна ликвидност.
Към квазивалутните /потенциалните/ активи се отнася и частичното тезавриране
/натрупване/ на златото. Използването на златото като международно средство за плащане е
забранено в устава на МВФ през 1976 г. Проведената демонетизация на златото не намалява
значението на златните запаси, а доведе до многократното повишаване на цената на този метал.
На практика се повиши неговата реална ценност, т.е. паричната функция съхраняване на
стойността и натрупване на съкровище, се запази с него. Независимо от проявата на редица
противоречиви тенденции в предишни периоди, практиката показва, че голяма част от
централните банки в света не бързат да се освобождават от златните си резерви, независимо от
високата цена за съхраняването му.
В частния сектор златото се приема като обезпечение по международни кредити от банкови
консорциуми /синдикати/, и от наднационални финансови организации. Златните кюлчета
служат и за убежище от колебанията на валутните курсове и инфлацията.
На съвременния етап златните запаси съществуват в три основни форми:
2
Първо – централизирани златни резерви в трезорите на централните банки.
Второ – частни натрупвания на юридически и физически лица.
Трето – метал използван в различни отрасли на икономиката /ювелирната промишленост,
електрониката, медицината и др./.
Централизираните официални резерви в монетарно злато към края на 2001 г. се изчисляват
на около 34-35хил. т. злато
[1]
. До като специалистите считат, че в тези официални данни не са
включени някои секретни златни фондове характерни за страни от Близкия изток. На
икономически развитите страни се падат около 83 на сто от световните централизирани
официални златни резерви
[2]
.
Частните тезаврационни натрупвания са във формата на стандартни златни кюлчета.
Използването в промишлеността и бита злато се представя основно от ювелирните изделия.
Пазарите на злато се контролират от едрия капитал. През 1961 г. е организиран Златен
пул
[3]
, в който влизат САЩ и водещите Западноевропейски страни.Целта на пула е да се
поддържа цената на златото на свободния пазар на равнището на официалния пазар. Начинът за
постигането на тази цел е регулирането на пазара чрез покупко-продажбата на злато на
Лондонския пазар, където са били съсредоточени тези операции. Ако цената на свободния
пазар се понижава, участниците в пула изкупуват излишното злато и си го разпределят
помежду си по уговорен начин. Ако цената се повишава, пула продава злато, като си
разпределят разходите по съгласуван начин. Тази система съществува до 1968 г. В резултат на
това възниква двуполюсен пазар и съответно двойствена цена на златото – едната,
официалната, определяна от централната банка и другата свободна цена, определяна от
търсенето и предлагането.
На световния пазар златото постъпва от три източника:
Първо – реалното производство на злато
[4]
.
Второ – натрупване на официални централизирани резерви.
Трето – други източници.
Първоначално почти всичкото злато попада в посредници – дилъри. Златните дилъри са
фирми, не повече от 20, които олицетворяват финансовата аристокрация. В тесен смисъл на
понятието златни дилъри се считат 5 фирми, традиционно формиращи Лондонския пазар. Най-
старата от тях е основана през XVII век, а най- „младата” преди около 150 години. Лондонските
дилъри се оглавяват от основания през 1804 г. банкерски дом Ротшилд. В Лондонския офис на
банка Ротшилд /N.M.Rotchild and suns, Ltd./, се извършва ежедневната процедура по фиксинга
на златото /определяне на ориентировачни цени на златото, според извършените сделки на
пазара/. Към златните дилъри се отнася и „голямата тройка” Швейцарски банки, с главни офиси
в Цюрих, които в качеството си на международен пазар на злато не отстъпват на пазара в
Лондон. Важно значение за развитието на пазара на злато имат американските дилъри. Без
конкуренция е Ню-Йоркската златна борса.
Пазарите на злато се различават по различни белези, най-съществените от които са:
- по вида на организацията биват борсови и неборсови пазари.
- по формата на стоката с която се търгува бива: пазар на кюлчета злато с различно тегло и
пазар на златни монети различни емисии.
- по степента на легалност биват: легални, а в някои страни действат нелегални, „черни
пазари” за злато.
Някои от пазарите в света играят роля за придвижването на златото в различни региони
като например Кувейт и Дубай в Близкия изток. В югоизточна Азия подобна роля изпълнява
Сингапур. Голям пазар на злато действа и в Хонконг, на които ежедневно се вкарват 50-60 т.
злато от Западна Европа и Австралия.
На съвременния етап около 90 на сто от някога произведеното злато /120хил.т./ е
тезаврирано /натрупано в запас/, в т.ч. 34-35 хил. т. официални златни резерви. През 1997 г. на
14 централни банки са продадени 825 т. злато. Нарастват и частните резерви. Във Франция
например населението и банките от дълго време натрупват злато. Там за първи път на пазара се
появяват малки кюлчета злато с тегло 1 кг. и дори по-малки. Търсенето на злато за ювелирната
промишленост е около 85на сто от общото му търсене. Най-много злато се търси в Индия-около
865 т. годишно, в Италия – около 520т., САЩ – над 320 т.
Особеността на златото е в това, че то се проявява в качеството и на валутен актив /макар и
потенциален/, които изпълнява редица парични функции, и като обикновена стока, със
собствени разходи по производството, потвърдени от закона за търсенето и предлагането
[5]
.
Златото се използва и за спекулативни цели. Основното неудобство на използването на златото
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
17 юни 2019 в 13:07 ученичка на 25 години от Русе - ПГИУ "Елиас Канети", випуск 2014
25 яну 2017 в 18:29 студентка на 25 години от Варна - Икономически университет, факулетет - Факултет управление, специалност - Международни икономически отношения, випуск 2017
07 май 2015 в 23:13 студент на 29 години от Свищов - Стопанска академия "Д. А.Ценов", факулетет - Факултет финанси, специалност - Финансов мениджмънт, випуск 2016
16 апр 2015 в 13:41 в момента не учи на 30 години
 
 
Онлайн тестове по Международна икономика
Интернационализация
изпитен тест по Международна икономика за Студенти от 1 курс
Тест за студенти от икономическите специалности за проверка на знанията. Всички въпроси са от затворен тип - имат само един верен отговор.
(Труден)
38
1
1
6 мин
09.08.2019
Регионални пазари и МТО
тест по Международна икономика за Студенти
Тестът съдържа 25 затворени въпроса, всеки от които изисква един верен отговор.
(Труден)
25
1
1
17 мин
19.01.2015
» виж всички онлайн тестове по международна икономика

Международна валутна ликвидност

Материал № 689081, от 17 май 2011
Свален: 13 пъти
Прегледан: 25 пъти
Предмет: Международна икономика
Тип: Тема
Брой страници: 4
Брой думи: 1,926
Брой символи: 12,064

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Международна валутна ликвидност"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала