Големина на текста:
Повестта „Чичовци” („Галерия от типове и нрави български в турско време”)
Текстът е написан през 1884 г. Първото му издание е в 1885 г.в 5 последователни броя на сп. „Зора”.
Заглавието назовава двойственото отношение на автора (иронично-снизходително, но и фамилиарно, с
определена симпатия) към обобщения образ на българското, видяно и като архаично, затворено, отживяло, и
като родово-патриарахлно, роднинско, свое. Нарицателното унифицира (уеднаквява) персонажите и ги отпраща
назад – в консервативния битовизъм, в еснафския застой.
Подзаглавието „Галерия от типове и нрави български в турско време” (първоначалният вариант е
„Картинка от типове и нрави български в турско време”) насочва към художествената задача на автора – да
създаде набор от образи, видени не в движение и в процес, в развитие, а в 1 миг – статично, застинало – и така
да постигне типизация, обобщеност на образите като версия на националното в определен исторически момент:
„турско време” – неопределено, но все пак в последните години на робството – 1868 г.
Повечето от героите имат своите реални прототипи от Сопот. Част от героите продължават своето
художествено битие в „Под игото” – чорбаджи Мичо Бейзадето, г-н Фратю, Иванчо Йотата, Хаджи Смион,
Мунчо, поп Ставри. Джаковото кафене от „Чичовци” се трансфрмира в Ганковото кафене от „Под игото”.
Жанр: Текстът се отличава с жанрова нестандартност, тъй като в него се търси комичното „снижение” на
образите, пародирането им и постигане на въздействие в сферата на развлекателното. Сам Вазов нарича
произведението си „хумореска”. Най-често творбата се определя като битова повест. Налице е силно влияние от
Гоголевата „Повест за това, как Иван Иванович се скара с Иван Никифорович”. Съществува близост и с
Каравеловата повест „Българи от старо време”. За разлика от други Вазови творби, посветени на Възраждането,
тук липсва по същество исторически план – разказва се преди всичко за битовото, за всекидневното; отсъства
ярко заявена и пристрастно защитавана патриотична идея, както и ясно изразена авторова оценка.
Повествователят се отказва от дидактичната си роля, като оставя героите да характеризират сами себе си чрез
диалога и действията си. Повест – епическо произведение, което като обем, сюжетни линии и герои е по-
голямо от разказа, но по-малко от романа.
Сюжетът основно е организиран около незначителен битов конфликт в първата сюжетна линия (I-
XII глава) – съседската вражда между Варлаам Копринарката и Иван Селямсъза – вражда, завещана от дедите и
поддържана безкрайно във времето по незначителни поводи (разпрата е за един прогнил капчук). Сюжетът не е
осъществен върху събития, които са исторически или битово значими, а напротив – маловажни и дребни от
гледна точка на историчността и занчимостта на времето (1868 г.), но в очите и психиката на героите те са най-
значимите. Други сюжетни ядра, представени като важни, съдбоносни са: изборът на епитропите (църковни
настоятели), посегателството върху честта на противника и отмъщението, словото на г-н Фратю за българското
„либерте” и последвалото бягство, недоразумението със сатирата, възприета по погрешка за революционна
прокламация (текст с бунтовно съдържание). Вазов хиперболизира малкото, маловажното, нищожното,
дребното в битов план и го издига до висотите на значимото. Сюблимното, високото, патриотичното е обърнато
на смях, снизено е – например това е втората сюжетна линия , свързана с националната идея (във втората
половина на текста – XIII-XXIV глава): патриотизмът на героите е профаниран, принизен, пародиран в
епизода с мнимия бунт и мнимата революционна прокламация.
Повестта е пародия на възрожденския културен модел, тя пародира, профанира високите
митологизиращите модели, създавани от Вазов през същото десетилетие : „Немили-недраги” и „Епопея на
забравените”. Творбата иронично-пародийно осмисля българската народопсихология в последните робски
години, като травестира (преобръща) високото, престижното, героичнто в ниско, унизително, смешно и по този
начин изгражда профанираната, низшата митология на българското. Представени са безплодните усилия на
затвореното общество да преодолее собствената си ограниченост и да се впише в голямата история.
1
Композиция: Сюжетът е разгърнат в 24 глави и епилог. Всяка глава е именована и представя или
определен герой, или обществото от конкретната епоха и пространството, в което се осъществява
действието.Отделните глави представляват наглед самостоятелни и завършени разкази, свързани помежду си
свободно.Тази структура позволява свободно да се характеризират отделните персонажи и да се сглоби една по-
цялостна картина („галерия”) от представителни образи на българското общество от края на робството.
Време и пространство: Действието обхваща няколко дена и протича в малко подбалканско градче,
което в някаква степен носи духовния и психологическия климат на патриархалното българско общество в
последните години на робството. Робството не е пряко изобразено, а присъства чрез страха на героите като
основен мотив в поведението им , чрез разговорите за свободата и за освободителната мисия на Русия. Създава
се впечатление за едно безкрайно, протяжно, замряло време на робството – на застинало робско безвремие
(независимо че действието обхваща няколко дена). В повечето случаи действието се разгръща вън от дома, на
обществени места: в църквата, в кафенето, сред природата на Стара планина (високи пространства на духовното
през Възраждането).
Българската душевност в „Чичовци”
Чичовците са обобщаващ образ на тези българи, които в принудителната си пасивност
възпроизвеждат духовната енергия на нацията дори в страха си. Защото робството като национален и
психологически феномен действа двояко – от една страна, то провокира родовото съзнание към себеотрицание
и саможертва в името на високия идеал – свободата (чрез героизацията в „Епопея на забравените”, „Една
българка”, „Немили-недраги”, „Под игото” и др.). От друга страна – робството засилва усещането за активно
родово биологично съхранение и повишава земната, сетивната, епикурейската, хедонистичната
чувствителност на нацията (епикурейство, хедонизъмстремеж към удоволствията в живота и насладата
от него). Масовата съпротива, опозицията срещу националния потисник се осмислят и чрез активния стремеж
към подвига, и чрез пасивното, но заредено със себепроизводство, с оцеляване съществуване. Механизмът на
оцеляването на нацията е не само в героичния порив към свободата, но и в инстинкта за самосъхранение – чрез
реализация в битово маловажното и чрез робския страх. Тази вътрешнопсихологическа раздвоеност е типична
за националния характер преди Освобождението и трябва да бъде ключ към разбирането на феномена
„Чичовци”. Опора за такова тълкуване е и главата „Силистра-йолу” от романа „ Под игото”: „един народ
поробен, макар и безизходно, никога не се самоубива : той яде, пие и прави деца. Той се весели”.
В повестта е нарисуван един необичаен, комичен портрет на българското възрожденско общество,
изобразени са рефлексите на самосъхранението на негероичния, „малкия” човек преди Освобождението.
Въпреки смешните си опити да излиза извън обичайната си роля на обитател на един установен порядък, той
оцелява, вписвайки се в него. Самата претенция за излизане от традиционния патриархален модел е знак за
преходността на културната епоха, за наближаващата промяна, предвещаваща пробуждането на личността. Но в
света на чичовците сигналите от големия свят на политиката се отразяват и изкривяват по абсурден начин. Тези
модели са пародирани и комично снизени в жестовете и думите на героите, в тяхната игра на самоличности с
високи претенции (за ерудиция, култура, образованост, свободолюбие и пр.). Тези самоличности обаче бързо
биват изоставени при първото подозрение за опасност, когато страхът първично и естествено мотивира
поведението на персонажите. Затова и „чичовщината” се превръща в нарицателно за културна
изостаналост и морално невежество, за разминаване между амбиции и възможности, за
несъответствие между гръмки героични слова и жалко-смешни дела.
Вазов изгражда галерия от характери, носители на ярко индивидуалното, уникалното у себе си, но и на
типичното в душевността на българския патриархален социум в робското време. Героите са представени
комично – чрез хумора, иронията, пародията. Хуморът на Вазов е мек, добродушен, иронично-снизходителен,
наситен с разбиране към дребнавото всекидневие, защото българите не са само герои, а и обикновени хора –
2
архаични, примитивни, невежи, страхливи, но и гъвкави, жизнелюбиви, витални.Те се противопоставят на
робството със самото си съществуване, със своя човешки и национален инстинкт за самосъхранение в
битовото, в ежедневно незначителното (в клюките, разприте), в което удвояват енергията си. Затова битово
маловажното е хиперболизирано и изведено до висотата на изключителното (например разпрата за
прогнилия капчук като сюжетна линия – внушена е идеята за нейната значимост). Комичното се постига от
удивителното смесване на високото и ниското, на важното и маловажното; от разминаването между
патетично патриотично слово и унизителен страх, между високи намерения и невъзможната им реализация,
между реално и въображаемо. Голяма роля в постигане на комичния ефект играе недоразумението.
Героите са представени като ярки индивидуалности и като част от българското общество. Нравствено-
психологическата им характеристика е постигната чрез уникалното и екзотичното в името и прякора, облеклото,
жестовете, навиците, абсурдната реч. Имената на някои от героите са и заглавия на отделни глави. Имената и
прозвищата в повечето случаи влизат в комично несъответствие с характерите на персонажите. Например
името на Варлаам Копринарката е в съответствие с навика на героя да си служи с библейски фрази, но прякорът
му Тарильомът (гръцко хоро) е в противоречие със смирения му и целомъдрен нрав; прозвището на Иван –
Селямсъза (човек, който не поздравява никого) – звучи абсурдно, тъй като назовава герой, който е изключитено
общителен и поздравява всички (с изключение на своя враг Варлаам Тарильома). Персонажите са представени
като уникални и чрез стереотипни мимики, жестове, привички. Хаджи Смион например „изува” (събува)
лявата си калевра (обувка), когато иска да вземе думата; комичен е с демодирания си костюм и с
привързаността си към американското; не обича конфликтите и винаги се съгласява с опонента си („вездесъщ
хамелеон”); „послъгва искрено”. Мирончо е неразделим от своята качулка, тя изразява неговата епикурейска
философия, дръзновения му и свободолюбив характер – не желае да се жени и не скланя глава пред никого;
винаги се обръща към фанатичния русифил Мичо Бейзадето с „уважаеми приятелю жаркий”, „любезни
приятелю драгий” – комично несъответствие между обикновена битова обстановка и високопарното официално
слово. Иванчо Йотата е с нищожна фигурка, но има писателски амбиции, пристра?стен е към правописния
проблем и към буквата „йота”, която се смята за архаична и ненужна. Прозвището Йотата отговаря напълно на
незначителните му пристрастявания (към буквата) и на незначителната му фигура, заприличала на „йота”.
Господин Фратю е прочут с гръмката си реторика (красноречие), която не съответства на делата му. Облеклото
на героите е анахронично (не съответства на времето, отживелица е), характеризира се с еклектична (механична
смесица от различни стилове) пъстрота и безстилие, не е нито регионално, нито национално, нито европейско,
нито турско. Някои от героите са сдвоени на принципа на контраста – видени са като противоположни
(антиподи), но и взаимодопълващи се: Варлаам Копринарката (бездетен великопостник) и Иван Селямсъза (с
великански ръст и огромно потомство от 14 деца); Хаджи Смион и Мирончо.
В най-голяма степен храктеристиката на героите се постига чрез тяхното слово . В повестта
„Чичовци” робството е представено не само чрез еклектичното облекло, но и чрез смесването на всевъзможни
речеви стилове, формиращи своеобразна езикова суматоха. Налице е сложна словесна структура, съставена от
цитати, пророчества, народни песни, възрожденски текстове; героите показват склонност към определени езици
и култури – за Хаджи Смион американското е мяра за всичко, а когато разговаря с Мирончо (който има руски
паспорт), използва румънски изрази. Чорбаджи Мичо и даскал Климент предпочитат руски думи, господин
Фратю – френски. Вербалното (чрез езика) общуване съжителства с невербалното – продължение на речта с
жестове, действия, навици: събуването и обуването на калеврата от Хаджи Смион означава началото и края на
неговото изказване; нощната качулка изразява „философско-епикурейското мировъзрение на Мирончо”.
Езиковото „безредие” е вид защитен механизъм по време на робството – езикът става езопов (алегоричен,
иносказателен), той на практика е не само неясен, но и не отправя никакво определено послание, по такъв начин
човекът не носи отговорност за казаното. „Езиковите недоразумения” характеризират робското пространство,
където индивидът изчезва сред анонимното множество, за да се самосъхрани (ясно заявеният собствен глас –
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
22 яну 2020 в 11:04 потребител на 17 години
12 яну 2020 в 18:49 ученик на 17 години от София - СМГ "Паисий Хилендарски", випуск 2022
12 яну 2020 в 15:52 потребител на 41 години
12 яну 2020 в 11:17 студент на 24 години от Враца - ВТУ "Св. Св.Кирил и Методий", факулетет - Филиал Враца, специалност - Български и История, випуск 2020
 
Домашни по темата на материала
СПЕШНО!! Моля Помогнете! Публично изказване върху стихотворението ''Невъзможното Завръщане''
добавена от cucitobg 07.11.2016
0
5
главни цитати от немили недраги
добавена от borislav.iliev_1993 10.11.2015
0
7
от осанна до разпни го публично изказване"?
добавена от aykut.mesut 18.03.2013
0
33
моляя помогнете за утрее ее :)) Благодаря преджарителноо:)
добавена от nikola_ivanov98 30.05.2013
3
14
Историята на земния живот на Исус Христос и неговото учение
добавена от pinokio358 04.02.2013
1
10
Подобни материали
 

Иван Вазов - "Българският език"

02 ное 2008
·
290
·
3
·
631
·
428
·
1
·
2
·

Одата “Българският език” е сред най-популярните творби на патриарха на българската литература Иван Вазов. Написано като отговор на обвиненията за грубост и немузикалност на родното слово...
 

Повеста "Чичовци" от Иван Вазов

02 май 2009
·
465
·
2
·
479
·
664
·
1

Повестта „Чичовци” от Иван Вазов дълго време е считана от литературната критика за битова повест, макар никога да не се е вмествала изцяло и единствено само в тази жанрова характеристика....
 

Иван Вазов

19 окт 2011
·
39
·
18
·
154
·
111
·
2

Презентация за живота и творчеството на Иван Вазов с богат снимков материал...
 

Бунт и оцеляване в повестта "Чичовци"

15 апр 2009
·
224
·
6
·
936
·
282
·
2

Иван Вазов, авторът на повестта „Чичовци”, общо признат за духовен водач на нацията, народен трибун, вдъхновител и пророк за своето време, днес възприемаме като великан на възрожденската и следосвобожденската епохи...
 

Битовото време в повестта “Чичовци”

29 юни 2007
·
1,776
·
6
·
1,555
·
640
·
1

Битовото време в повестта “Чичовци” авторът разгръща в двадесет и четири глави, тринадесет от които чрез собствени имена, прякори или перефрастично назовават герои на произведението, представяйки техните характеристики.
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Литература
Комбиниран тест за класна работа по БЕЛ
класно тест по Литература за Ученици от 9 клас
Тестът съдържа въпроси по български език и литература, съответстващи на материала, изучаван през първи учебен срок. Всеки въпрос има само по един верен отговор.
(За отличници)
42
1
1
9 мин
20.09.2019
Тест по БЕЛ, входно ниво за 12-ти клас
входен тест по Литература за Ученици от 12 клас
Тестът е подходящ за проверка на входно ниво на ученици от 12-ти клас. Съдържа 41 въпроса от затворен тип, изготвени по модела на матурата. Предназначен е за два учебни часа. Всеки въпрос има само един верен отговор.
(Лесен)
32
8
1
15 мин
12.08.2019
» виж всички онлайн тестове по литература

"Чичовци - галерия от типове и нрави български в турско време"

Материал № 688507, от 16 май 2011
Свален: 358 пъти
Прегледан: 785 пъти
Предмет: Литература
Тип: Анализ
Брой страници: 6
Брой думи: 3,201
Брой символи: 20,727

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за ""Чичовци - галерия от типове и нрави български  ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения