Големина на текста:
ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ – ВАРНА
ФАКУЛТЕТ УПРАВЛЕНИЕ
СПЕЦИЛАНОСТ МИО
ДОКЛАД НА ТЕМА:
ЕРИХ ФРОМ И БЯГСТВОТО ОТ СВОБОДАТА
ИЗГОТВИЛ:
РАЛИЦА СТАНЧЕВА
ФАК. № 8096
1
Ерих Фром (1900 – 1980) е немско-американски философ, социолог, психолог,
един от най-известните мислители на XX век и представител на неофройдизма.
Доктор по философия от Хайделбергския университет (1922), Фром завършва
курс в Психоаналитичния институт в Берлин и става сътрудник в института за
социални изследвания във Франкфурт на Майн. Принуден от националистите в
Германия, Фром емигрира и се заселва в САЩ. Професор по психоанализа в
националния университет в Мексико сити (1950 – 1965), където основава
Мексиканския психологичен институт. През 1974 г. се премества в Швейцария.
Методологическата позиция на Фром се определя от стремежа му да
максимизира фройдизма и необходимостта идеите на Фройд да се
социализират, а тези на Маркс да се допълнят с проблемите на
психоанализата.
Теоритичните възгледи на Фром се определят от идеята за тоталното
отчуждение на човека в съвременния свят, което поражда чувството за
изолация, безсилие, загуба на самия себе си. Отчуждението господства както
при капитализма, така и при тоталитарния социализъм, при който индивидите
са манипулираниот всекидневната бюрокрация.
В диалектиката на отношението между индивида и обществото основна роля
играе „социалният характер”, пораждащ се от „динамическата адаптация” на
специфичните свойства на човешката природа към определени социални
условия, при които възникват различните форми на отчуждението.
В съвременните общества се проявява едно основно противоречие в
човешката природа, а именно: конфликт между интелектуално-
техническата зрялост на хората и тяхната емоционална примитивност. В
резултат на това противоречие те бягат от свободата, отдавайки я на
общоприетите норми и форми на господство. Всичко това поражда дълбоко
безсъзнателно напрежение, което се засилва при социални промени. Изходът
от това положение е възможен посредством цялостна „социална терапия”,
превръщаща всеки отделен човек в субект на своите мисли, чувства и
действия. В развитите индустриални общества е изградена една „здрава
икономика” – с цената на един болен човек. Нужна е преориентация на
човешките ценности, човекът трябва „да бъде”, не просто „да има”, за да не
изгуби самия себе си. За истинска човешка ценност Фром смята способността
за любов. Тя е критерий за битие и дава отговор на проблема за човешкото
съществуване. В процеса на овладяването на изкуството на любовта става
промяна в структурата на характера на човека, подпомага се преходът му към
нов хуманистически дух.
Основни съчинения: „Бягство от свободата” (1941), „Човекът за самия себе
си” (1947), „Психоанализа и религия” (1950), „Здравото общество” (1955),
„Изкуството да обичаш” (1956), „Марксовата концепция за човека” (1961),
„Душата на човека” (1964), „Революция на надеждите” (1968), „Анатомия на
човешката деструктивност” (1973), „Да имаш или да бъдеш” (1976), „Величие и
страдание на Фройдовото мислене” (1979).
Против Фройдовия биологизъм се обявява Ерих Фром. За него човекът е
незавършено същество, стремящо се към оптимално развитие. Фром
разграничава в човека няколко екзистенциални дихотомии, обуславящи
спецификата на човешкото битие. Една от екзистенциалните дихотомии се
заключява в едновременната сила и слабост на човека. Втората разглежда
въпроса за живота и смъртта на човека. И накрая – третата дихотомия е
свързана със стремежа на човека да добие хармония с външния свят.
2
Наред с екзистенциалните дихотомии съществуват и „исторически
противоречия”, които според Фром не се явяват необходима част на човешкото
съществуване, а се създават в процеса на историческото му развитие. Така в
съвременната цивилизация се наблюдава противоречие между достиженията
на научно-техническия прогрес и неспособността човек да ги иползва за
благото и свободното развитие на индивида. Фром счита, че такъв род
противоречия могат да бъдат разрешени. Затова насочва вниманието си върху
човека и търси пътища за разрешаването на дихотомиите на човешкото
съществуване. Това е необходимо, за да може да се определят начините за
ликвидиране на различните форми на отчуждение и пътищата за оздравяване
на цивилизацията.
Отстраняването на „историческите противоречия”, зависещи от социалните
условия на живот на хората, се съотнасят според Фром в построяването на
„хуманно общество”, основано върху ренесанса на духовните ценности и
великата хуманистична традиция. Такова разглеждане на екзистенциалните
дихотомиии на историческите противоречия, а също и на възможностите за
тяхното разрешаване, е своеобразен опит на Фром да се отдели от особения
психологически метод за изследване на човека: в полезрението попадат не
само индивидуално-личностните и психологически характеристики на
човека, но и неговите онтологически и социални характеристики. При това
изначално съществуващият резерв в човешката природа и стремежът на
индивида да го преодолее, се извежда от Фром от противоречивостта на
самото човешко съществуване. От една страна, индивидуално-личностните и
онтологическите основи на човешкото битие като че ли се допълват едно с
друго, създавайки уникалност и всеобщност на човешкото общество, но
едновременно и си противоречат едно на друго по силата на това, че
уникалността и всеобщността се несъвместими в цивилизацията.
От друга страна, социалното развитие на човека се явява следствие на
неговата биологическа неприспособимост, но разгръщането на всички негови
сили остават незавършени вследствие на неговат крайност и смъртност. По
такъв начин Фром разглежда човека като „незавършено”, непълноценно
същество, чието битие се характеризира с вътрешни противоречия. И ако в
разбирането за природата и движещите сили на развитието на човека Фройд
биологизира и еротизира безсъзнателното, то Фром екзистенциализира и
социализира безсъзнателното, изследвайки мотивите на поведение на хората
през призмата на наличието на „екзистенциални дихотомии” и „исторически
противоречия”, а също и различните начини за тяхното разрешаване.
Човекът като незавършено същество потенциално съдържа в себе си всички
истинни човешки качества и свойства. Същевременно той може да бъде
определен като същество, намиращо се на равнището на активното търсене на
своето оптимално развитие, без даже да гледа на това, дали търсенето не би
се оказало безуспешно, доколкото външните условия са често неблагоприятни.
В представата на Фром човек се формира като същество, стремящо се към
оптимално развитие.
Следователно, оказва се, че социализирайки безсъзнателното, Фром счита,
че оптималното развитие на човека зависи от социалните условия на неговото
съществуване, т.е. от онези условия, които водят до отчуждение,
дехуманизация и агресивност на индивида, които следва да бъдат радикално
изменени. Обаче екзистенциализирайки безсъзнателното, той в крайна сметка
поставя акцента върху вътрешното самоспонтанно развитие на същностните
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
14 яну 2020 в 14:31 студент на 26 години от Велико Търново - Великотърновски университет "Св.Св.Кирил и Методий", факулетет - Философски факултет, специалност - Психология, випуск 2022
29 дек 2019 в 22:32 родител на 27 години от София
25 ное 2019 в 11:04 учител на 30 години от Търговище - Първо ОУ "Христо Ботев", випуск 2017
14 сеп 2018 в 16:43 студент на 21 години от Русе - Ангел Кънчев, факулетет - природни науки и образвание, випуск 2018
 
Подобни материали
 

Тест 3 от учебника по Социология

18 яну 2009
·
71
·
4
·
738

Предназначен е за студенти втори курс от всички икономически специалности на СА "Д.Ценов" по социология. Това са тестове от учебника по Социология.
 

Въпроси по социология (пищови)

12 окт 2008
·
271
·
3
·
2,656
·
115

VII.Социален подход към личността. Понятието „човек” е най-общо родово понятие и с него се обозначава многообразието на човешката природа - биологична, културна, социална. С него се хар-ра като био-социална категория...
 

Пет дилеми на социологията

08 окт 2008
·
102
·
8
·
1,056

Пет дилеми на социологията: индивид – общество; материални условия – идеи; устойчивост – развитие; събитие – структура; познания – ценностна обвързаност. Европейска социологическа традиция. Огюст Конт и Хърбърт Спенсър, Карл Маркс и Емил Дюркем.
 

Социологически проблем на личността

25 сеп 2008
·
128
·
6
·
685
·
74
·
1

Личността на човека е основният елемент на социалната реалност. Обществото и личността са част от взаимодействието на хората и така обществото е взаимодействие на личностите, а личностите са част от обществото.
 

Обща социология - лекции

20 сеп 2008
·
736
·
33
·
17,363
·
579
·
1

Социологията като наука си извоюва правото на съществуване между съвременните науки, но нейната ситуация всъщност е драматична, тя всъщност се оказва в една перманентна криза...
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Социология
Тест по обща и медицинска социология
изпитен тест по Социология за Студенти от 2 курс
Използван в МУ Варна при доц. Стоянова, през 2012 година. Има въпроси с повече от един верен отговор.
(Труден)
13
74
1
1 мин
06.02.2013
Тест за изпит по социология на политиката
тематичен тест по Социология за Студенти от 3 курс
Тест за изпит на студенти в ІІІ курс, специалност "Социология"...
(Труден)
25
82
1
1 мин
13.12.2011
» виж всички онлайн тестове по социология

Ерих Фром и бягството от свободата

Материал № 68845, от 23 дек 2007
Свален: 354 пъти
Прегледан: 85 пъти
Качен от:
Предмет: Социология
Тип: Доклад
Брой страници: 5
Брой думи: 1,131
Брой символи: 9,830

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Ерих Фром и бягството от свободата"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения