Големина на текста:
1 ,
Конституционализмът – възникване и същност. Сравнително правен преглед на Конституциите от 1879г., 1947г. и
1971г. Основни начала на конституцията на Република България от 1991г.
I.Конституционализъм – възникване и същност.
Конституционализмът е историческо достижение, чието предназначение е да създаде устойчив правен ред за
демократично управление на обществото, за хуманни отношения, които да поставят човека на най-високото стъпало в
обществената ценностна система.
Първичните белези на това явление могат да се видят още в първото политическо общество. Римските владетели издавали
„императорски конституции”. Това са били едиктите, декретите, епистолитите и мандатите на императорите, които имат
природа и сила на особени закони. Някои възгледи за конституционализмът намираме и в трудовете на древните
мислители: Платон, Аристотел и други. Законността в древността е предистория на конституционализмът, но има твърде
малко общи характеристики със съвременния конституционализъм.
Конституционализмът се заражда в епохата на Просвещението като антипод на монархическия абсолютъзъм. Идеята за
него вълнува автори като: Джон Лок, Шарл Луи дьо Монтескьо, Жан- Жак Русо и други. Тези идеи обуславят ноебходимостта
от преодоляване на произвола на неограничената монархическа институция и установяване на либерално – демократичното
общество и държава.
Конституционализмът от идеологическо се превръща в мощно политическо движение за ликвидиране на феодалната
общесвена система и утвържаване на демократичното управление. Така с приемането на първите конституции се поставя
началото на конституционализма като реален модел на управление на обществото и държавата, чрез които на преден
план се поставя човекът с неговите ненакърними права и свободи.
Конституционализмът се основава на свободата, народния суверинитет и разделението на властите. Създателите му се
стремят чрез основния закон да създадат тип държавна организация, в която ясно са определени взаимоотношенията
между държавата и гражданите.
Установяването на конституционно управление преминава през различни етапи, които се характеризират с множество
особености в отделните държави. ZB:
4 В Америка – по време и след войната за независимостта
5 Във Франция – след революцията и якобинската диктатура
6 В Англия – след диктатурата на Кромуел
7 В България – след Руско – турската война
Налага се изводът, че конституционализмът почти винаги се ражда чрез насилствено преодоляване на монархическия
произвол и утвържаването му е съпроводено с установяване на диктаторски режими на управление. Процесът на
утвържаване във всяка дъражава е уникален по характер, въпреки че е подчинен на общи исторически закономерности,
които определят неговите параметри.
Първообразът на съвремения републикански модел на конституционализмът се формира в САЩ. Така през 1787г. общо 55
представители от 12 щата приемат Конституцията, която е обявена за върховен закон, в която са разработени механизмите
на държавността, провъзгласява се политическото равноправие на гражданите и демократичното управление.
За европейския модел на конституционализма е решаваща ролята на Великата френска революция. Създават се редица
конституционни актове като Декларацията за правата на човека и гражданина, Конституцията и други.
Основа на българския модел на конституционализъм са Търновската конституция от 16 април 1879г. и редица други
актове с конституционно значение.
Конституционализмът е управление на обществото чрез конституцията, т.е. управление в съответствие с разпоредбите на
конституцията, което прегражда пътя срещу злоупотреба с властта. Конституционният модел за управление обуславя
статуса на гражданите, формата на държавно управление, на държавно устройство и формите но осъществяване на
публичната власт.
Конституционализмът означава върховенство на основния закон, което изключва съществуването на правни актове,
които притиворечат на рзпоредбите на конституцията. В основата й е заложена неприкосвеността на правата на свободите
на човека и гражданина. Демократичните конституции са израз на хуманните идеи от епохата на Просвещение за
политически свободи, за разделение на властите и т.н.
Конституционализмът като идея се материализира в правния мир чрез отрасъла конституционно право, което легитимира
прогресивните идеи на Просвещението за демократично управление на обществото.
II. Сравнително правен преглед на Конституциите от от 1879г., 1947г. и 1971г.
Конституция от 1879г Конституция от 1947г. Конституция от 1971г.
Проекта за изготвянето й е на руския комисар Лукиянов.
Русия дава възможност и на учредетителите да правят
предложения за изменение на проекта.
Конституцията е приета на 16 април 1879г. в Търново.
1.Съдържа 22 глави, които регламентират териториалната
организация; статуса на монарха; вероизповеданията;
законите; държавните имоти; основните права, свободи и
задължения на гражданите; избора, конституирането и
правомощията на НС, статуса на народните представители,
законодателния процес, приемането на бюджета,
сключването на заеми; статуса на ВНС, неговото свикване,
състав, правомощия; статуса на МС, правомощията му ,
положението на министри, броя и видовете министерства;
ревизията на Конституцията;
2.Заложени са идеите на либерализма. Челно място
заемат оснвните права и свободи на гражданите, но липсват
механизмите, които ги гарантират.
3. Законодателната власт е на монарха и НС.
Изпълнителната власт е на монарха. Правосъдието се
осъществява от съда в името на монарха. Князът е свещен
и неприкосновен. И има роля като център на
политическия живот.
4. Установява се конституционна монархия като форма на
управление. Широки правомощия на монарха. НС е под
опеката му.
5.Конституция не е съвършенна, демократична е и е
съобразена с еврпейските стандарти.Слага начало на
държаност и определя системата на държавните институти.
9 септември 1944слага началото на социалистическото
преустройство на обществото, на създаването на нов
конституционен строй. В началото се е прилагала
ТКонституция и някои от старите юр.актове. Създават се и
нови по своята същност актове, приемат се и т.нар.”
наредби – закони ”, с които се формира и утвържава новата
държавна организация.
1.На 8 септември 1946г.е проведен референдум за
премахване на монархията. Провъзгласена е Република.
Има необходимост от приемане на нова Конституция. И на 4
декември 1947г тя е приета. Съдържа 11 глави, изменяни
няколко пъти по обикновенното законодателство.
2. Заложен е принципът на народния суверинитет. Създава
юр.условия за ликвидиране на капиталистическите
отношения и за изграждане на социалистическо общество.
Заложен е принципът и на социалната справедливост.
3.Властта произтича и принадлежи на народа. НС е
върховен орган на държавна власт. Предвижда се да има
висш орган на държ.власт – Президиум на НС, койо да
изпълнява функциите на колективен държавен
глава.Създадени са местни представителни организации -
народни съвети – избират се пряко от населението.
4.Имаме Република с представително
управление.Значително място заемат правата и свободите
на гражданите. Средствата за призводство принадлежат на
държавата, на кооперациите и на частните ФЛ и ЮЛ.
Господства частната собственост в/у средствата за
производство.
5. Дава своя принос за установяване на новия констуционен
строй.
През 60те год. на XXв. има предпосавки за съществени
изменения в конституционното устройство на НРБ, които
засягат основите на общесвено–политическото развитие
на системата. Тези изменения налагат да се поставят и
решат нови задачи за изграждане на развито
социалистическо общество.
1.Приета е през 1971г. Внася съществени изменения в
правната уредба на на политическата и икономическа
система. Разширява правата и свободите на гражданите.
Изменения във висшите структури на властта. Създаден е
Държавен съвет, в който е съсродоточена огромна власт,
включително и законодателната. Той е и център на
властта.
2.Прогласява се ръководната роля на комунистическата
партия като реален израз на срастването на държавата с
партията, което води до извръщения в държавната власт.
3. Съдържа няколко групи норми.
3.1. първата група урежда обществено-политическото
устройство на НРБ и определя социалистическата й
същност, формите на управление и способи за
осъществяване на държавната власт.
3.2. втора група урежда икономическата система и
принципа за планово развитие на народното стопанство с
определени форми на собственост.
3.3. трета група - 30 члена регламентират правата и
свободите на гражданите, тяхното равноправие.
3.4. четвърта група има 5 глави, отнасящи се до
образуването, правомощията и реда на дейност на
държавните органи. Определят се и символите на
държавата и редът за съдаване и изменение на
конституцията.
III. Основни начала на конституцията на Република България от 1991г.
След социално - политическите промени в обществото след 10 номври 1989г. става обективно неотложно да се се
внесет някои изменения в Конституцията от 1971г. Заличен е текстът за ръководната роля на комунистическата партия и са
внесени редица изменения и допълнения през 1991г. Това не решава проблема и се стига до идеята да се приеме нова
конституция. За целта са проведени избори за ВНС и този орган след остри и противоречиви дебати приема на 12 юли
1991г. сега действащата Конституция.
Това е Конституция на компромиса между различните политически сили, представени във ВНС.
Конституцията утвържава многопартийната система като провъзгласява принципа на политическия плурализъм.
Държавната организация се изгражда на основата на разделението на властите като антипод на на принципа на единство
на властта.
Установява друг тип производствени отношения, основаващи се на на нови форми на собственост. Тя регламентира
публичната и частната собственост и провъзгласява принципа на пазарната икономика. Установява се парламентарната
форма на държавно управление. Предвижда се изграждането на президентска институция, учредяването на
Конституционния съд, обособяването на единната съдебна власт. Създаден е Висш съдебен съвет.
Безспорно тази Конституция не е съвършенна, но тя е реално демократична. Тя създава конституционни предпоставки за
развитие на гражданското общество и правовата държава, за демократизиране на социалното управление.
Значително място е отделено на статуса на гражданите и създаването на юридически и други механизми за реализиране на
техните права и свободи, а това е обективният критеии за степента на развитие на демокрацията.
Принципите на Конституцията са отражение на обективните обществени отношения, обусловени от съществения тип
икономическа и политическа система. Принципите са основните начала, които определят същността и характера на
конституцията. Те могат да бъдат обособени в две групи: а) основни и б) принципни, които са база за различните правни
отрасли или държавни дейности.
Основните принципи на Конституцията са:
8)равноправието на гражданите
9)народният суверинитет
10)политическият плурализъм
11)разделението на властите
12)законността
13)хуманизмът
14)демократизмът
15)свободната стопанска инициатива
Втората група принципи са основа, върху която се създават различни клонове на правото или стоят в основата на
организацията и дейността на отделните държавни органи.
ZB: наказателното и гражданското процесуално право се основават на принципите на състезателност (чл.121, ал.2), правото
на защита (чл.122) и други формулирани в Конституцията.
2 ,
Учение за конституцията. Учредителна власт. Конституцията като юридически акт
I.Учение за конституцията
Идеята за констиционализма се заражда в епохата на Просвещението и се утвърждава като практически модел за
управление след победата на буржоазните революции. Конституционализмът е управление на обществото, което се
осъществява в съответсвие с разпоредбите, установени в конституцията.
Терминът конституция има латински произход (от лат. costitutio– устройвам, уреждам) и означава устройство, установяване
на обществената и държавна организация.
Първите конституции са били предназначени да закрепят зараждащите се нови обществени отношения, които идват да
сменят феодалната държава и обществена система. Те поставят началото на конституционализма като модел за
управление. Конституциите са гаранция срещу посегателството върху свободата на гражданите от страна на държавата. Те
поставят началото на конституционното управление, гражданското общество и правовата държава. Конституционното
управление е неотменим белег от правовата държава. Правовата държава не може да съществува извън гражданското
общество, което значи че то е абсолютна предпоставка за нейното съществуване. Следователно конституцията е
инструмент за управление на обществото и държавата.
1.Първите документи, които притежават далечни белези на конституционни актове са Хамурабиевият законник (Вавилон) и
Законът на 12-те таблици (Рим). Те съдържат разпоредби за правата на човека.
Древните римляни определят съотношението между конституцията и закона като отношение между две власти. Първата
регулира основите на организацията на обществото, а втората урежда обществените отношения с обикновените закони.
Първата власт създава държавата, а втората – законите.
2.За първи път понятието конституция, близо до съвременното му значение се използва през 1688г, в дебатите на
английската камара на общините. Първият акт с конституционно значение е Великата харта на свободата, в основта на
която стоят идеите на Джон де Солсбъри за ограничаване чрез правото на монархическа тирания.
3.Първите Конституции се създават в бившите английски колонии в Северна Америка при създаването на конференциите.
Като Конституцията на Масачуизетс става основа на Конституцията на САЩ от 1787г.
Първата европейска конституция на Франция утвържадава първообраза на конституционната монархия (тя установява
компромис между монархията и народа. Суверинитетът принадлежи на нацията и той е единен, неделим и неотчуждаем и от
него произтичат всички власти), а Конституция от 1793г, прокламира за първи път принципа за единството на държаваната
власт, принципа на народния суверинитет и републиканската форма на управление.
4.През първата половина на XIXв. редица европейски държави доразвиват в своите конституции идеята за либералната
държава (Холандия, Испания, Щвеция, Норвегия, Белгия и други).
Втората половина на XIXв.се характеризира с приемането на нов тип конституции, които не само ограничават
монархическата власт, но някои от тях възприемат републиканската форма на държавно управление и провъзгласяват
принципа на народния суверинитет. Утвърждава се и принципа на всеобщото и пряко избирателно право при формирането
на представителните органи, прогласяват се редица социално-икономически права на гражданите.
Особено място заема Ваймарската конституция, която съществено се отличава като модел за организация на обществото.
Тя установява републиканската организация на държавата, на основата на принципа на феодализма и разширява правата и
свободите на гражданите.
В резултат на Великата октомврийска социалистическа революция в Русия се приема първата социалистическа
конституция. Тя обявява върховенството на трудовия народ като основа на съветската власт.
В първата половина на XXв. се утвърждават и корпоративните държави – Италия, Германия, Испания, Португалия, Япония
и други. Периодът преди Втората световна война се характеризира с упадък на конституционализма.
А през втората полвина на ХХв. с разпадането на колониалната система се приемат множество конституции в Африка и
Азия. В Европа се приемат нови либералнодемократични конституции, както и тези на европейските
социалистически държави.
5.В края на 80те и 90те години на ХХв. европейската социалистическа система претърпява поражение и настъпват промени
в политическата и икономическата системи на бившите социалистически държави. Това оказва влияние и върху техните
конституции. Всички те запазват републиканската си форма на управление.
Разпадат се и социалистическите федерации. Като новите конституции на бившите социалистически държави са повлияни
от конституцита на Франция от 1958г.
Конституциите на България, Унгария, Чехия и други утвържават републиката с парламентарно управление. Други, като
тези на Русия, Полша, Румъния са или гравитират към президентската република.
Нови конституции се приемат и се правят ревизии на вече съществуващите в резулт на влиянието на два фактора: първо,
когато се сменя една обществено-икономическа форма с друга. И второ, до приемане на нови конституции и ревизия на
съществуващата се стига в резултат на естественото развитие на обществото при настъпване на същесвени изменения в
характера на социалните процеси и обществените отношения.
В правната наука историческите разновидности на конституционализма се обособяват в групи (модели) съобразно техните
основните характеристики. Конституционализмът в различните етапи от своето развитие притежава различни съществени и
съдържателни характеристики, но не бива да се противопоставят. Конституционализмът се развива на основата на
приемствеността. Не съществува рязко очертани граници между отделните етапи в неговото развитие.
Имаме условно обособяване на конституционализма в три модела:
3.инструменталният конституционализъм е предназначен да иституционализира публичната власт, нейното
осъществяане и структури и да положи основите на правото. Типичен образец на този модел са конституциите на
САЩ и Канада от 1967г. и на Австралия от 1900г. Те не отделят достатъчно внимание на правата на свободите и
задължнията на гражданите.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Конституционализъм

Възникване и същност. Сравнително правен преглед на конституциите от 1879г., 1947г. и 1971г. Основни начала на конституцията на Република България от 1991г...
Изпратен от:
kalin_yonkov
на 2011-05-16
Добавен в:
Лекции
по Конституционно право
Статистика:
300 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Конституционно право

25 май 2010
·
182
·
29
·
8,775

Основни начала на Конституцията на Република България. Конституцията означава организация и управление на обществото върху основата на Конституционни проекти....
 

Юридическа характеристика на конституцията

27 май 2010
·
49
·
5
·
1,445
·
90

Юридическа характеристика на Конституцията. Конституцията, освен че е юридически акт, е и акт с подчертана политическа характеристика. Конституцията притежава специфични юридически белези, които я разграничават от останалите правни актове...
 

Конституционализъм

Материал № 687920, от 16 май 2011
Свален: 300 пъти
Прегледан: 366 пъти
Предмет: Конституционно право, Право
Тип: Лекция
Брой страници: 51
Брой думи: 34,873
Брой символи: 229,670

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Конституционализъм"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала