Педагогически факултет
Магистри
КУРСОВА РАБОТА
Тема: Същност и особености на изобразителната дейност моделиране-
материали и техники на работа
Дисциплина: Изобразителна дейност в детската градина
Разработил:
…………………….
Шумен
2011
1
Моделиране означава процеса, работата с глина или
пластилин при изграждането на скулптурни образи.
Моделирането е художествено изобразителна дейност, при
която образът се изгражда в неговия действителен обем. Моделира
се с някаква пластична материя: глина, пластилин, восък и други.
През различните епохи от развитието на човешкото общество
скулптурата се е развивала наред с живописта, самостоятелно или
в тясна връзка с архитектурата. Тя съпътства живота на човека и в
наши дни. Произведения на скулптурата виждаме свързани с
архитектурата. Във всички големи градове има паметници,
посветени на значителни събития. Отделни бюстове и статуи на
видни политически дейци, на писатели и хора на изкуството и
науката се намират в парковете, декоративни статуи красят
фонтани, паркове и други.
Характерно за скулптурата е, че образите се изграждат обемно
в пространството.
Повечето от историческите паметници на различните народи
от различните епохи са произведения на скулптурата. Това се
дължи и на сравнително по-трайния материал ( бронз, камък и други
), от който могат да се изпълняват скулптурните творби.
Ако са от глина, те стават трайни, след като се изпекат в
специални печки. Такава скулптура от печена глина се казва
теракота.
Скулптурата бива: кръгла и релефна. При кръглата скулптура
образът е предаден в действителен обем завършен вид от всички
страни. Произведенията на кръглата скулптура са няколко вида:
маска- когато е дадено само лицето, предната част на главата,
глава- представена е главата с шията или само главата; бюст-
когато са дадени главата, раменете и гърдите; торс- трупа без
главата и крайниците; статуя- цяла фигура, и скулптурна група-
когато са дадени няколко фигури.
При релефа образът (или образите) е изпъкнал върху една
плоскост и може да се гледа може да се гледа само отпред.
Релефът бива: барелеф- образите са ниски и плоско изпъкнали, и
орелеф- образите са високо изпъкнали по плоскостта.
Скулптурите употребяват за моделиране и глина, пластилин,
восък. Всеки от тези материали има своите особености, които се
използват в зависимост от условията и предназначението на
работата.
Практиката е показала, че най-удобен материал за
моделиране е глината – тя е много пластична и удобна за работа.
Има различни цветове глина: червена, сива, кафява, бяла и други.
Глината се различава по своето оцветяване и по пластическите си
2
свойства, т.е. по степента на податливост в моделирането. Може да
се моделира с глина от какъв да е цвят, стига да е добре
приготвена, но скулпторите предпочитат сивата, тъй като
неутралният тон не отвлича вниманието и улеснява цялостното
възприемане на моделираната форма. Глината за моделиране се
приготвя по следния начин: поставя се в дълбок съд ( кофа или
бъчвичка) и се залива с вода до покриване. Правят се дупки на
няколко места с дървена пръчка, за да може глинената маса да се
размекне равномерно. Като омекне, се забърква с ръка и се очиства
от камъчета и други дребни частици. Ако така размесената глина е
станала много кашава необходимо е да се извади от съда и да се
сложи на дъска, за да се изпари излишната вода. След това се
замества, а когато престане да е лепкава и да цапа ръката, може да
се смята, че е готова за работа, тя трябва да се държи в дълбок съд
покрита с мокро парче плат. Оставената да изсъхне глина или
засъхнали моделирани работи могат да се използват повторно, като
се натрошат на малки парчета и отново се залеят с вода и измесят.
Всеки, който се занимава с моделиране, трябва да има
минимални условия за работа: място, материал, статив и някои
инструменти. Първоначалните упражнения имат за цел да създават
технически навици, да развият окото и ръката, творческото мислене
и способността да се възприема формата в пространството.
При издялването на скулптура от камък, при работа от кост
или дърво скулпторът постепенно отстранява, откъртва, изрязва
материала като чели „освобождава” затворената от него форма.
Работейки с глина, пластилин или глина, скулпторът не реже,
не изсича тези меки материали, а лепи от тях, т.е. по пътя на
постепенно налепване на материала, постига необходимия обем и
формата на своето произведение. В процеса на моделирането
скулпторът може не само да налепва глината, но е да отнема или да
отразява, ако това е необходимо. И така при моделирането образът
се изгражда от глина или друга пластична материя чрез налепване
и отнемане. При моделирането във време на работа натурата и
етюдът трябва да бъдат по възможност еднакво осветени.
Още от самото начало трябва да се привикне да се изгражда
формата с ръце, с пръстите. Моделирането с ръце допринася да се
развие необходимото осезание и помага за усвояване на правилни
технически прийоми.
Трябва да се започне с моделиране на предмети с проста
форма (близка до тази на геометричните тела). Това ще помогне по-
късно да се разбират правилно по-сложните форми. В процеса на
моделирането трябва да се спазва техниката на работата и още от
самото начало да се изработят необходимите навици. Формата,
3
114
3
