Големина на текста:
Романът “Тютюн” – метафора на едно общество
“Тютюн” – роман за границата между две епохи
Проблемът за самоунищожението на силната личност в
романа “Тютюн”
Образния свят в романа “Тютюн”
Проблеми в романа:
1.Човекът в преломно време.
2.Откъсването на човека от неговата естествена среда.
3.Конфликтът личност – общество.
4.Идеята фикс, която довежда човека до деградация.
5.Човешките съдби в един момент на обществото.
Увод:
Романът “Тютюн” е художествено изображение на националния живот
преди и по време на Втората световна война. В епически разгърнатите
пространства на творбата се преплитат множество сюжетни линии, различни герои,
съсловия и класи. Конфликтната сложност на техните отношения е център на
авторовото внимание. Подобна романова схема е тиражирана в редица
белетрестични произведения на 50-те години. “Тютюн” остава класическа творба,
от онези, които по думите на Борхес “поколения хора, движени от различни
подбуди четат с постоянно усърдие и необяснима преданост”. Романът на Димитър
Димов се радва на такова признание и причината е художествената психология и
философската концепировка. “Тютюн”, подобно на Талевата тетралогия е замислен
като роман на поколенията. В него е трябвало да се проследи съдбата на
тютюнотърговци от турско робство до създаването на едромонополни концерни от
рода на “Никотиана”. Кристализирането на идеята редуцира това намерение до
последното поколение на “старите”, чийто представител е татко Пиер. Това е образ
с важен структуроопределящ смисъл, както го нарича литературният критик
проф.Тончо Жечев.
През 1948 година Димитър Димов публикува статията си “Тютюнев склад”
доказателство, че проблемът и знакът “тютюн” е вече определен обект на
изследване. Три години по-късно излиза романът, в който творецът
проблематизира съдбата на поколения търговци. Изгражда образа и философията
на едно десетилетие, маркирано в рамките на 30-те и 40-те години на века.
Заявката, която ще бъде възелът, центърът, около който ще се гради
повествованието, е направена още чрез заглавието “Тютюн”. Тютюнът е образ на
националния живот като поминък, икономика, политика. В началото на века и
1
особено след войните тютюнът се налага в българското стопанство и бит. Димитър
Димов израства в семейството на тютюнев експерт (след смъртта на баща му на
фронта, майката се омъжва повторно), затова и така тънко познава психологията на
хората от тази прослойка.
Димитър Димов твори на границата на класическия и новия роман. При него
няма толкова голяма типизация, а се извежда на преден план психологията.
Творецът се насочва към необикновеното, героите му са от интелектуалния елит.
Те са изключителни, избранници. Мотивът не е нов. Пенчо Славейков го подема
като мотив за индивидуализма и извисяването на интелектуалната личност.
Героите му са физически красиви и високо еродирани. Носят страстност на
характера, съчетана с интелект. Това са хора на емоцията. Те си поставят високи
цели, но това са цели, свързани с личностното над другите. Фикс-идеята е тяхното
постигане. С пълна страст се гони целта. Тя става идея-фикс, но се разрушава
личността.
С много познания Димов отразява характеристиката на историческото
време. Романът “Тютюн” заживява в нашата литература чрез двата свои варианта.
След появата на първия роман писателят е принуден да го преработи. След
излизане на второто издание се появяват нови персонажи, нови ситуации, сблъсъци
и ново развитие на романовото време и идеи. Произведението е художествен образ
на живота на цялата нация в преломна епоха, но художествен център е елитната
класа за това време. В “Тютюн” реализацията на личността тясно е обвързана с
историческия момент. Творецът поставя проблема за човешките ценности. В
световната литература след събития с изключителна важност се създават големи
художествени произведения. Авторите си поставят за задача да изобразят тези
събития, защото те поставят човека на кръстопът. Така се създава романът-епопея.
В българската литература такъв е първият наш роман “Под игото” на Иван Вазов,
“Железният светилник” на Димитър Талев и “Тютюн” на Димитър Димов.
Последният пише за кръстопътя преди и след Втората световна война. Творецът,
който поема най-доброто от традицията дава нова отправна посока на българския
роман. Традициите са силната социална обвързаност, мотивираност на съдбата,
връзката между социалните и нравствените ценности. Димов се интересува от
нестандартните личности. Той реализира своята цел да пресъдаде една кръстопътна
епоха чрез съдбата на своите персонажи. Тази идея звучи примитивно, но в романа
е вложен богатия свят на “Никотиана”.
Този неперсонализиран образ-символ носи привкуса на нещо отравящо
човешкия организъм, човешката същност. Името-мотив за отрова е представа за
един болестен, осуден не само на духовна, но и на физическа разруха свят.Образът
на “Никотиана” е съществен център, защото е топусът , в който се съсредоточават
съдбите на всички романови герои. “Никотиана” позволява да се види живота на
социални прослойки и класи. В един план тя е социален ад и за нейните управници,
защото в пространството Ј те губят себе си. Но “Никотиана” е мястото, в което се
ражда идеята за историческо възмездие на работническата класа над нейните
господари водеща в романа е идеята за неизбежната историческа гибел на този
свят. В него красотата няма бъдеще, осъдена е на гибел, Човек не може да намери
духовната си идентичност. Гибелното въздействие е проектирано и в обречеността
на Мария, в духовното опустошение на Ирина, в деградацията на Борис, в цинизма
2
на Зара. Героите от двете страни на моралната бариера, въпреки различията, имат
сходни интелектуално-психологически характеристики. Белязани са със знака на
изключителните страсти, имат интелектуална дълбочина на умствената
емоционалност и неутолима енергия.
Димитър Димов е урбанистичен писател. Подобно на Алеко Константинов и
Димчо Дебелянов, на Христо Смирненски и Атанас Далчев, той пресъздава живота
на града. С особено майсторство изгражда градския пейзаж, използва
нетрадиционно природните картини. Прибягва до асоциация между пейзаж и
вътрешен духовен облик в човешкия характер. Акцентира върху централните
артерии и квартали на столицата и малкия град. Природата заживява свой
автономен живот и отразява фрагментарно и обременено съзнанието на градския
човек, свикнал да възприема повече като фон природата.
Селото – там, където се засажда тютюна, е показано епизодично.
Повествователят проследява живота в малкия град с типично еснафското, с
интригите, със съдбата на своите герои. Детайлно рисува живота в тютюневия
склад, в работническия квартал. Показва и живота столицата като проследява чрез
детайли някои събития – студентски празник, стачката, всекидневието в
медицинския факултет, нощния живот в София.
“Тютюн”, подобно на други български романи, започва като семейна сага.
Темата за нравствените метаморфози на рода във времето е с традиции в
българската литература. Тя има две основни модификации. Произведения като
“Под игото” и тетралогията на Талев визират мотива за възходния развой на рода в
националната ни история. Творби като “Маминото детенце”, “Гераците”, “Снаха”,
“Тютюн” разгръщат мотива за низходящия развой на рода във времето. Този жанр
– семейният роман, у нас винаги е проектирал случващото се в рода и семейството
на фона на големите събития.
В романа “Тютюн” няма предистория. Димитър Димов въвежда в
повествованието пряко: “Гроздоберът беше към края си”. На фона на детайлна,
изпълнена с багри картина авторът изгражда непосредствено образа на Ирина. Чрез
него той задава и рамковата композиция на творбата. В началото всезнаещият
говорител представя седемнадесет-годишната девойка, която мечтае да завърши
медицина, да пътува в далечни, екзотични страни. В края на творбата от писмото
на Данкин се разбира, че Ирина се е самоубила след като е извървяла в малкото
години от своя живот големия път на своите човешки страсти, на любовта, на
неосъществените мечти, на деградацията. Срещата между Ирина и Борис е на пътя,
извън града и това е показателно, съдбовно. Те се откъсват от дома и близките и
заживяват в друг свят, различен от естествената им среда. Портретните описания и
на двамата са пестеливи, но образите са запомнящи се. Борис е предаден като: “
усоен, неприветлив и саможив младеж …”. Портретът на Ирина е предаден през
погледа на Борис: “Тя имаше добре сложено тяло и красиво лице, наситено с
удивителна жизненост”. В разговора между двамата се усеща чувство на срам, че
са родени и израсли единия в семейството на Редингота, а другия на Чакъра.
Незабелязано всезнаещият говорител вмъква нови персонажи, доизгражда
образите, визира историческото време обявяването на Втората световна война,
присъствието на немския папиросен концерн, животът на партизанския отряд, на
работниците в бедняшкия квартал, окупирането на беломорските земи, победата
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Романът "Тютюн" на Димитър Димов

Романът "Тютюн" е художествено изображение на националния живот преди и по време на Втората световна война...
Изпратен от:
viliBG93
на 2011-05-14
Добавен в:
Анализи
по Литература
Статистика:
110 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Тютюн

22 фев 2008
·
483
·
9
·
2,748
·
315

Творбата на Димитър Димов от една страна, следва основните принципи на романовия модел - повествованието се гради върху събитийно-фактологична основа...
 

Димитър Димов

05 яну 2008
·
353
·
3
·
817

Димитър Тодоров Димов (25.06.1909, Ловеч -1.04.1966. Букурещ). Роден в интелигентско семейство. Баща му Т. Димов е офицер, загинал на фронта през Междусъюзническата война. Вторият му баща Р. Генев също е офицер...
 

Анализ на Тютюн

01 ное 2008
·
293
·
2
·
539
·
145
·
2

Анализа е предназначен за КСК и матуритетен изпит. Съдържа кратко описание и характеристики.
 

Димитър Талев - Железният светилник

24 окт 2006
·
7,093
·
1
·
395
·
1,511
·
3

“Железният светилник” е не само роман на преломни за народа ни години на отстояване на българщината, но и съкровищница на богати и запомнящи се образи. В него Димитър Талев като че ли съсредоточава цялата си любов и познание за женската дума....
 

Образа на Борис Морев и образа на Ирина в романа “Тютюн” на Д. Димов

17 сеп 2008
·
1,055
·
3
·
789
·
871
·
7

Героите на Димов живеят в суров свят, който унищожава идеалите, затваря в клетка мечтите и в замяна дава на хората миражи “празни надежди”...
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Литература
Поезията на Елисавета Багряна
междинен тест по Литература за Ученици от 12 клас
Теста проверява знанията за творчеството на Елисавета Багряна. Въпросите имат само един верен отговор.
(Труден)
25
1
2 мин
17.08.2020
Творчеството на Алеко Константинов – обобщение
изпитен тест по Литература за Ученици от 11 клас
Обобщителен тест върху творчеството на Алеко Константинов - 2-ри вариант. Включени са въпроси от затворен тип - имат само един верен отговор.
(Труден)
20
2
1
3 мин
13.08.2020
» виж всички онлайн тестове по литература

Романът "Тютюн" на Димитър Димов

Материал № 686940, от 14 май 2011
Свален: 110 пъти
Прегледан: 190 пъти
Предмет: Литература
Автор: Димитър Димов
Тип: Анализ
Брой страници: 4
Брой думи: 1,423
Брой символи: 8,790

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Романът "Тютюн" на Димитър Димов"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Марчелина Теодосиева
преподава по Литература
в град Долна баня
с опит от  15 години
1 64

Ирен Кълвачева
преподава по Литература
в град Пловдив
с опит от  3 години
490 32

виж още преподаватели...
Последно видяха материала