Големина на текста:
РУСЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ”АНГЕЛ КЪНЧЕВ”
ФАКУЛТЕТ:ПРИРОДНИ НАУКИ И ОБРАЗОВАНИЕ
СПЕЦИAЛНОСТ:ПРЕДУЧИЛИЩНА И НАЧАЛНА
УЧИЛИЩНА ПЕДАГОГИКА-ЗАДОЧНО
РЕФЕРАТ НА ТЕМА:ХРАМ „СВЕТА НЕДЕЛЯ” - СОФИЯ
ВЛАДИМИР ВЕЛИНОВ ВАСИЛЕВ
ФАКУЛТЕТЕН НОМЕР:106716
ПРОВЕРИЛ:ДОЦ.Д-Р З. ЗДРАВКОВА
ИСТОРИЯ НА ХРАМА
На едноименен площад в центъра на столицата се издига величественият
катедрален храм на Софийската света митрополия - "Света Неделя". Той е
посветен на св. великомъченица Кириакия (или Неделя, на славянски). За
твърдо и достойно изповядване на Христовата вяра красивата девица била
жестоко измъчвана, а след това осъдена на посичане с меч. На 7 юли 289 г. в
град Никомидия (Мала Азия) Бог приел чистата й душа, преди мечът на палача
да пролее невинната й кръв. По времето на царуването на Асеневци (XII-XIII
в.) мощите на светицата били пренесени в тогавашната столица Търново. По-
късно св. Евтимий, Патриарх Търновски, написал "Похвала на светата
великомъченица Неделя".
През 1578 г. немският пътешественик Стефан Герлах посещава София и дава
списък на дванадесетте софийски църкви. Сред тях е и църквата с гръцкото
название "Кириаки", наречена още църква "Иисус Христос" или "Господня
църква". Гръцката дума "Кириаки" означава "Господня" ("църква"), но също
така и "неделя". Предполага се, че първоначално храмът е бил посветен на
Господа, но впоследствие е приел името "Неделя", което се е разбирало в
смисъл "Св. Неделя".
През XIX и първите десетилетия на XX век храмът се наричал и "Свети Крал",
тъй като в него се съхранявали мощите на сръбския крал Стефан Урош II
Милутин (1282-1321). Около 1460 г. по време на чумна епидемия Софийският
митрополит Силваний ги пренесъл от селището Трепче, северно от Прищина, в
днешния Люлински манастир "Св. Кирил и Методий" (наричан и "Св. Крал").
Впоследствие те били пренесени последователно в ротондата "Св. Георги", в
храма "Св. Безплътни сили" (или "Св. Архангели"), в митрополитската църква
"Св. Марина". Вероятно в началото на XVIII в. храм "Св. Неделя" станал
митрополитски и мощите на сръбския крал били пренесени в него.
Древното минало на катедралата е забулено в неизвестност. Вероятно храмът е
бил построен през X в. и както други тогавашни софийски храмове е бил с
каменни основи, а нагоре с дървена конструкция. През втората половина на
XIV в. тези дървени храмове били изградени от камък. Неизвестно защо само
"Св. Неделя" останала дървена и в този си вид храмът просъществувал чак до
средата на XIX в.
В началото на 50-те години на XIX в. Софийската митрополия и Софийската
градска църковна община решили да изградят нов величествен катедрален
храм. Събирането на даренията започнало през пролетта на 1853 година. На 25
април 1856 г. ентусиазираните софиянци започнали да събарят старата и
прогнила църква "Св. Неделя". На 7 май същата година било извършено
водоосвещение и започнали изкопаването на основите на новия храм.
През лятото на 1856 г. започнал същинският строеж на сградата. Тя била
трикорабна базилика с дължина 35,5 метра и ширина 19 метра. Ръководител на
строежа бил пещерският майстор Петър Казов (преселник от Македония),
който ръководел 30-40 майстори-дюлгери. Към есента на 1858 г. новата църква
била пред завършване, но пострадала от силно земетресение.
Възстановяването на щетите погълнало доста непредвидени средства. До
есента на 1860 г. по строежа на храма софиянци изразходвали над половин
милион гроша. Станали и някои спречквания между градските първенци
заради обвинения в присвояване на църковни пари и работата замряла.
Наложило се майстор Петър Казов да прекрати строежа, като поставил на
храма временен покрив.
През 1863 г. софийските първенци решават да доизкарат църквата "Св.
Неделя" и сключват договор с брациговския майстор-строител Иван Хр.
Боянин, обещал да завърши църквата до Димитровден. Той премахва
временния покрив, увеличава височината на зидовете с няколко метра, поставя
три купола с две малки камбанарийки в западния край на покрива, а от север,
запад и юг изгражда каменна аркадна нартика с 16 слепи купола.
През есента на 1863 г. строежът на новата църква е завършен. Украсяването й
се проточва още няколко години и това забавя освещаването й. От 1863 до
1865 г. резбарят Антон Станишев изработва иконостаса. Част от
иконостасните икони изписва големият живописец Станислав Доспевски.
Освещаването на храма се извършва през 1867 година на големия
общославянски празник 11 май. Поради липсата на архиерей службата се води
от архимандрит Хрисант Дойчинов от Самоков в съслужение с дванадесет
свещеници и много дякони. Вероятно освещаването става с полагане на
предварително осветен антиминс с втъкани в него свети мощи. Присъстват над
двадесет хиляди души, между които и много гости от епархията.
На 15 октомври 1872 г. архимандрит Мелетий Зографски (1832-1891) е избран
и хиротонисан за Софийски екзархийски митрополит. Той пристига в София
на 3 март 1873 г. и поема управлението на разстроената епархия.
Освещаването на централния престол е извършено от него на 12 август 1877
година.
При временното руско управление (1877-1879) княз А. М. Дондуков-Корсаков
подарява на храма комплект от 8 камбани с различна големина. Малките
камбанарийки се оказват непригодни за тях и през 1879 г. се изгражда нова
камбанария в южната част на храмовия двор.
В края на XIX век във връзка с мащабните градоустройствени промени в
центъра на столицата църковното настоятелство решава да укрепи околния
терен и да придаде по-представителен външен вид на храма. Проектирането е
възложено през 1898 г. на младия български архитект Никола Лазаров. Без да
бъдат прекъсвани службите в храма, за три години е извършено грандиозно
преустройство. От западната страна на храма изграждат величествена
камбанария. Постепенно били свалени трите купола и покривът, като на тяхно
място били поставени пет нови купола - един голям централен, фланкиран от
четири по-малки. Всички храмови стени били облицовани с тухлена зидария.
Укрепена била и терасата, на която се оказала църквата след регулиране
нивото на околните улици. Били изградени широки стълбища откъм север,

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
05 фев 2020 в 22:22 студент на 27 години от София - Технически университет - София, випуск 2019
29 май 2019 в 01:32 студентка на 24 години от София - СУ "Св. Климент Охридски", факулетет - Факултет по славянски филологии, специалност - Балканистика, випуск 2019
27 май 2019 в 05:39 ученик на 20 години от София - НПГПТО "М. В. Ломоносов", випуск 2018
15 мар 2019 в 15:33 студент на 22 години от Велико Търново - Великотърновски университет "Св.Св.Кирил и Методий", факулетет - Исторически факултет, специалност - История и Чужд език, випуск 2020
17 яну 2019 в 00:18 ученик на 22 години от София - 151 СОУ, випуск 2016
10 апр 2018 в 17:52 в момента не учи на 24 години от Пловдив
15 дек 2016 в 15:25 студентка на 25 години от Пловдив - ПУ "Паисий Хилендарски", факулетет - Педагогически факултет, специалност - Педагогика на обучението по изобразително изкуство, випуск 2018
17 окт 2016 в 23:12 студент на 54 години от София - УНИБИТ, факулетет - ИФКИН, специалност - ифкин, випуск 2014
 
 

Храм паметнник Света Неделя

Материал № 685185, от 11 май 2011
Свален: 27 пъти
Прегледан: 52 пъти
Предмет: История на българската култура
Тип: Курсова работа
Брой страници: 18
Брой думи: 6,571
Брой символи: 37,774

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Храм паметнник Света Неделя"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Цветозар Мръвков
преподава по История на българската култура
в град София
с опит от  6 години
134 15

Кристина Николова
преподава по История на българската култура
в град
с опит от  4 години
397 44

виж още преподаватели...
Последно видяха материала