Янко Иванов
преподава по Философия
в град Търговище
Големина на текста:
ХЕГЕЛ
Георг Вилхелм Фридрих Хегел е роден в Щутгарт на 27 август, 1770 година. Още
първите му години откриват неговата външна неподвижност. Когато се е учел да играе,
бил много несръчен. Боязлив и кротък, той е бил между другите деца един чудак. Не е
могьл да скача, нито да се надбягва. Още тогава е бил замислен и обвеян от духа на
старите протестантски нрави. Отраснал в къщата на своя строг и консервативен баща,
който е бил камерен секретар под властта на Херцог Карл Евгений, той е имал
възможността да влезе в близки отношения със своите учители, които често
навестявали баща му и които му дават първото образование. Той е бил на тринайсет
години, когато е починала неговата майка Мария Магдалена. Като ученик в гимназията
Вилхелм Хегел се явява изведнаж с всичките си обикновени и прозаични наклонности.
Той е един от най-ревностните ученици и в края на всеки клас получава награда. В 1783
г. Хегел постъпва като херцогски стипендиант в университета в Тюбинген, за да учи
богословие. Какво значение има този нов период за духовното пробуждане на Хегеля,
се вижда не само от това, че тук той среща хора на вдъхновението и словослова, като
Хьолдерлин и Шелинг, с които става близък, но и от неговото запознаване с
проблемите на философията, на религията и свободата. Това е една от най-хубавите
стъпки в живота на Хегеля, една от най-благословените за неговата душа, която в
долината на реката Некар, до полите на Бурберг,
започна бавно, бавно да се разкрива. В
продължение на четири години той преживя тук много дълбоки неща. След
свършването на университета, Хегел се връща във Франкфурт при своя баща и не след
дълго заминава за Берн, дето получава в едно богато семейство назначение за домашен
учител. Великият Хегел трябва да се занимава тук с възпитанието на две
аристократични деца. След година и половина той напуща Берн и отива във Франкфурт
като хофмайстер. Тук той е свидетел на трагедията на сърдечния му приятел и поет
Хьолдерлин. Скоро обаче Хегел напуща Франкфурт и
бива назначен за частен доцент в
Иенския университет. В Иена, тогавашната литературна и философска столица на
Германия, Хегел е съвсем сам. Той живее бедствено. Обръща се за помощ към
приятели, също и към Гьоте. Но в този свой тежък и неволен живот Хегел написа най-
дълбоката си книга и може би най-дълбокото творение, което познава историята на
философията, именно своята "Феноменология на духа" (1807 г.). След Иена го виждаме
в Бамберг, дето редактира един вестник, а не след дълго време той бива назначен за
директор на Нюрнбергската гимназия. В Нюрнберг Хегел пише своята "Логика". Тук
вече четиридесетгодишен, той се оженва за Мария фон Тухер. В 1816 г. той е в
Хайделберг, като професор по философия. От тука започва пътят на неговата слава.
Хегел е вече известен в Германия, дори и в чужбина. Неговите лекции се слушат с
голям интерес. След две години той бива поканен да заеме катедрата по философия в
Берлин. Хегел отива там и с това разрешава въпроса за философската съдба на света,
както и за политическото състояние на немската младеж. Германия е преживявала
опасни събития. Студентската младеж е била надъхана с нови идеи, опасни за пруската
държава. Тогавашният министьр на просветата Алтенщайн поиска да отклони немската
младеж от пътя на политическите авантюри. Но за да постигне това, Германия имаше
нужда от една нова и могъща философия, която да докаже, че пруската държава е
абсолютно съвършена. Тогава имаше обаче само една силна философия и тази
философия беше системата на Хегеля. Тя оправдаваше съществуващия ред и
държавното съвършенство на Прусия; тя доказваше, че пруската държава е
единствената разумна и необходима държава.
Това беше наистина една философия, която оправдаваше съществуването на нещата в
тяхното настояще. Тя имаше най-вярно чувство за действителността. Възхищението си
от пруската държава, което Хегел изрази още в своята встъпителна реч в Хайделберг,
той не можеше да не повтори и във встъпителната си реч в Берлин (22 окт. 1818 г.),
прибавяйки, че неговата философия е философия на пълното могъщество на духа,
който в държавата на Прусия живее, както в политическата, така и в нейната
нравствена и религиозна дейност. Сам Хегел винаги се е стремял към Берлин. Само
там, мислеше той, само там можеше да се създаде и закрепи една философия за
свободния живот на духа.
С Берлинския период започва най-блестящата дейност на този примирител на
ентусиазма с разума на действителния порядък. Изгрява всичкото обаяние на славата,
която може да достигне един човек. Това е времето на неговото пълно владичество в
областта на всички идеи, на всички науки, на всички интереси, в областта на опита, на
повседневните професии, на политиката и църквата. Поради неговия стремеж да
привлече под своя щит и да укроти всичко недоволно и разбунтувано, правителството
се отнасяше към него с небивала благосклонност и признателност. То го обсипваше с
почести. В Берлин Хегел беше станал монарх на мъдростта. Нямаше нито един мислещ
човек в Германия, който да не е вземал становище към него и да не е ставал негов
апологет или най-малкото негов противник; нямаше наука, нито метод, който да не
беше зависим от него. Журналисти, политици, офицери, богослови, историци, естети,
юристи се спущат към неговите аудитории, учудени от бездънната му, всеобемаща
мисъл. Младежта, разочарована от толкова лъжливи учения, от толкова борби, намери
най-сетне едно пристанище. Пруското чиновничество преписваше думите му. От
всички страни ученици и почитатели му изпращат ръкописи, боготворят го, виждайки в
неговата сграда на знанието най-дълбокото и универсално творение, създадено от
човешкия дух; неговият начин на мислене наричат "безсмъртен", "Енциклопедията" му
възхваляват като "гордост на Германия". От най-далечните краища на немското царство
му изпращат книги, за да каже своето снизходително мнение за тях. Фьорстер му пише
оди и го сравнява с Херакъл, а Вертер говори за "категориите" на неговата логика като
за божества. Студентите държат речи в негова чест и му подаряват на последния му
рожден ден един медал, украсен с роза и кръст.
И ние виждаме Хегел през тия берлински години - последните на неговия живот: той
стои на катедрата, приведен над своите ръкописни коли, без никакъв жест, никаква
гримаса, никаква съкрушителна страст, както го рисува неговият ученик Хайнрих Хото.
Цял потънал в себе си, той прелиства лист по лист и говори с мъка, с отчаяни усилия да
намери търсеното слово, започва и пак спира, запъва се, отново почва и като че винаги
търси да си пробие път в някаква непроходима гора. Със своята страшна обективност
той е действувал като чудовище, което с бавни, но сигурни стъпки е разкривало пред
очите на всички цялата сложност на емпиричния свят и метафизичната диалектика на
духа. Невъзможно е било да не му се вярва безусловно. Той е стоял на последната
висота, до която е могла да се издигне европейската мисъл на новото и най-новото
време.
Но скоро Хегел започна да се чувствува уморен. Той се отдалечава в една вила извън
града. Тишината и въздухът му действуват като балсам. Често обаче страда от болки в
стомаха. Към края на октомври, 1831 г. силно заболява. След няколко дни на 14
ноември, 1831 г. Хегел умира. В същия ден преди сто и петдесет години издъхнал
Лайбниц. Погребали го до Фихте, както той сам е пожелал. В университетската аула
Мархайнеке държал като ректор траурна реч. Той казал, че Хегел е "крал в царството
на мисълта" и го сравнил с въплътения Логос, с Исус.
Така мина животът на Хегел, в който никога не са вилнели хали. Той има пластиката на
класическата личност, но и нещо от вечната болка на Фауста: И той носи в себе си
тъмните сили на немския дух. С магия никога не се занимавал и никога не е желал да
излезе нзвън възможното; той беше пълен с благоговение пред висшия знак на нещата
и търсеше в самите тях магията на всичко. Хегел принадлежи към рода на големите
северни тайноведци и няма нищо общо с неизменния формализъм на латинската раса.
Той крие в езика и погледа си много от музиката и виденията на Якоб Бьоме. Всичко,
що дойде след него, не можеше да го надмине, защото нямаше нито неговото
вдъхновение, нито неговата първичност. Хегел като че беше нзчерпал последните сили
на философското творчество. С него завърши драмата на една епоха, която по
глъбината на своите идеи и по своя титанизъм е може би единствена в историята.
III.
Ще се спрем тук бегло с общи думи само върху Хагеловата философия на духа, която
впрочем обгръща цялата му система. В нея издъхват всичките му теоретически
стремежи, всичката му дейност. Духът е всичко. И религията, и философията на
изкуството, на правото, на личността, на познанието се сьдържат в това върховно
начало.
Подобно логосът, духът е тревога, най-високата тревога, която съществува. Винаги
устремен, винаги в развитие, той се отрича. И той е диалектичен. И той, подобно
всичко живо, е подчинен на вечната космическа повеля, на тезата, антитезата и
синтезата. Духът минава винаги от едното към другото стъпало и при всяко трето
стъпало намира своята по-чиста, по-богата и по-определена проява. Първото му
отрицание е "природата". В нея той се отрича, става не-дух или противо-дух. Затуй
природата е неговото невярно и противосъщно битие, тя е неговата измамливост,
неговата руина. Но с това отричане на себе си духът не се задоволява. Той се връща,
след като се е отрекъл в природата, отново при себе си и непрекъснато се връща, както
в хода на планетите най-отдалеченото винаги се приближава към центъра, отдето е
тръгнало. Това е процесът на духа: явява се, отрича се и отново се търси. Това
самовръщане от обятията на природата не трябва да се разбира, като че природата

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
11 юни 2020 в 22:27 студент на 30 години от Благоевград - Югозападен университет "Неофит Рилски", факулетет - Философски факултет, специалност - Философия, випуск 2020
10 апр 2020 в 11:05 ученичка на 24 години от Елин Пелин - СОУ "Васил Левски", випуск 2015
05 апр 2020 в 09:46 студентка на 24 години от София - НАТФИЗ "Кръстю Сарафов", факулетет - Факултет Екранни изкуства, специалност - Филмово и телевизионно операторство, випуск 2020
 
Домашни по темата на материала
универсални ритуали . жертвените царе , любовта и смъртта
добавена от gloriozka 22.01.2013
0
10
да се научмм да живеем
добавена от madlen4eto_91 15.01.2015
2
16
Подобни материали
 

“Федон” – Платон

09 дек 2007
·
522
·
5
·
1,008
·
491
·
1
·
4

Платон разглежда проблема за човешката душа и живота й след напускането на тялото в диалогът “Федон”. Платоновият Сократ поема по пътя към неизвестното с ясното съзнание, че го очаква един по-добър, по-човечен и по-красив свят...
 

Аз знам,че нищо не знам

12 дек 2007
·
692
·
2
·
357
·
885
·
3

Всичко започва все някъде,макар и мнозина физици да не са съгласни с това!Хората обаче винаги са напипвали(смътно в повечето случаи) проблема с началото на нещата...
 

Човекът и свободата - философско есе

02 май 2006
·
4,860
·
3
·
929
·
1,244
·
6
·

Проблемът за същността на свободата е без съмнение философски, но едновременно с това е пряко свързан със световната литература. Той е стоял повече или по-малко извън полезрението на древния грък.
 

Онтологическото доказателство за божието битие, интерпретирано във философските сиситеми на Св.Анселм Кентърберийски, Св. Тома Аквински, Рене Декарт и Бенедикт Спиноза

03 май 2006
·
454
·
5
·
1,397
·
103

В настоящата тема се поставя въпроса как онтологическото доказателство за бога, една принципно непредоставяща съществени различия теория, придобива съвсем различен отблясък във философските системи на четири различни философски автори
 

Карта на времето - философия

01 ное 2006
·
1,148
·
6
·
1,310
·
135
·
1

Това е карта на философите от древността до наши дни.
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Философия
Ценности и блага. Норми и традиции
тематичен тест по Философия за Ученици от 9 клас
Тестът е тематичен върху изучаваното от учениците по философия в 9. клас. Всеки въпрос има само един верен отговор.
(Лесен)
15
5
1
4 мин
29.07.2020
Тест по Философия за 11-ти клас
изпитен тест по Философия за Ученици от 11 клас
Тестът съдържа 14 въпроса, всеки от които има само един верен отговор. Предназначен е за ученици от 11-ти клас по Философия.
(За отличници)
14
11
1
3 мин
31.07.2018
» виж всички онлайн тестове по философия

Хегел и неговата философия

Материал № 68489, от 20 дек 2007
Свален: 690 пъти
Прегледан: 347 пъти
Качен от:
Предмет: Философия
Тип: Доклад
Брой страници: 8
Брой думи: 2,596
Брой символи: 20,720

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Хегел и неговата философия"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Наташа Басарова
преподава по Философия
в град Плевен
с опит от  19 години
24

Янко Иванов
преподава по Философия
в град Търговище
с опит от  5 години
8

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения