СЪДЪРЖАНИЕ
Увод ……………………………………………………………………………1
Глава І. Човешкото поведение в “норма” и “отклонение”……………..4
1. Що е поведение? ................................................................................4
1.1. Социално поведение ………………...…………………………………7
1.2. Индивидуално поведение ……………………………………………...7
2. Социализация, социален тип личност, социално поведение………7
3. Отклонения в поведението. Форми на отклонено поведение………9
3.1. Аномално поведение …………………………………………………..10
3.2. Девиантно поведение ………………………………………………….12
3.3. Делинквентно поведение ………………………………………..........14
4. Проблемът “девиантно поведение” ……………………………………16
4.1. Девиантно развитие …………………………………………………….19
4.2. Основни типове девиантно поведение ……………………………...20
Глава ІІ. Психика и поведение в юношеска възраст ……………..……24
1. Юношеството – обща характеристика ………………………………...24
2. Развитие на поведението в юношеска възраст ………...……………28
3. Влияние на физиологичното развитие върху поведението …….…30
4. Изграждане на юношеска група ………………………………………...32
5. Връзката “семейна среда – поведение” ……………………………….34
6. Социализиране на юношите към неявните / скрити, криминални /
социални обекти ……………………….………………………………………….38
Глава ІІІ. Юношество и девиантност ……………………………………..44
1. Фактори и условия за разпространение на девиантното поведение
в наши условия ……………………………………………………………………45
2. Психосоциална характеристика на юношеската личност с
асоциална ориентация
……………………………………………………………………..47
3. Дисхармонично развитие на юношата ……………...…………………49
4. Отклоненията в сексуалното поведение като форма на девиантно
поведение при юношите …………………………………………………………53
5. Адиктивно поведение на юношата ………..……………………………57
Заключение …………………………………………………………………..62
Използвана литература …………………………………………...………64
УВОД
Отклоненията от поведението от общоприетите норми е един от
социалните проблеми, който привлича вниманието както на широката
общественост, така и на изследователите в различни научни области. В
този проблем са проецирани всички важни аспекти на индивидуалното и
обществено развитие, както и основните ценности на отделния човек.
Една от често дискутираните проблематики се отнася към причините,
механизмите и спецификата на процесите водещи до появата на
различни форми на отклонения в поведението. В исторически план
гносеологията на девиациите в човешкото поведение е постигнала
значителни успехи. В науките за човека и особено в психологията
различните форми на отклонения в поведението и начина на живот са
описани и систематизирани достатъчно широко. Историческият обзор на
тази проблематика показва, че тези форми носят характерни за
обществените системи белези и поради това могат да се типологизират
обективно и адекватно в съответствие с етапите на развитието на
човечеството.
Отклоненията в поведението на обществените индивиди имат място
във всяко едно общество, въпреки неговите институционални и
неформални механизми на регулация. Особено забележимо се
увеличават проявите на отклонено поведение тогава, когато в
обществените отношения настъпват сериозни промени.
Демократизацията на тези отношения у нас предизвиква разрешаването
или съдържателното разместване на нормативните системи на
общественото и индивидуалното съзнание. Това неминуемо води до
промени в представата на хората за дължимото поведение и до
нарастване на девиациите в количествен аспект и тяхното
преструктуриране от гледна точка на тяхното качество. Този механизъм
лежи в основата на психо-социалните явления, на същността на
“девиантното поведение” и е един априорен модел за обяснение на
причинно–следствените отношения пораждащи девиациите.
В психологията на човешкото поведение се анализират няколко
важни аспекта на проблематиката. Първият от тях разкрива значението
на редица личностни особености и качества за възникване на
девиантното поведение и формирането на социален индивид с
характерна асоциална насоченост.
Вторият важен аспект на девиантното поведение, разкрива етапите
на неговото формиране и актуализация. Познаването на този процес
позволява да се диагностицира и прогнозира развитието на асоциалното
поведение и да се диференцират психологическите и социални
2
предпоставки за неговото пренасочване в рамките на нормативните
изисквания.
Девиантното поведение като форма на отклонение и неговите прояви
са важен проблем за психологията, педагогиката, социологията.
В частност детската психология и психология на развитието в детско
– юношеска възраст също отразяват като съществен проблем
“девиантното поведение”.
В досегашното специална литература не са достатъчно изяснени
проблемите, отнасящи се до процесите на т.нар. социално
аномализиране на индивида, както и до тенденциите на изява на
социалната дезадаптация на децата и юношите. Спорни са и
становищата на редица дефектолози, които правят първите опити за
описание на тези явления като съпътстващи детското развитие.
Процесите на отклоняващото се личностно формиране се
наблюдават както при напълно нормални, така и при умствено и
физически непълноценни индивиди и именно поради този факт възникват
множество противоречия.
Юношеството е един от най–динамичните периоди от човешкото
развитие, през които индивида достига апогея в своето развитие като
организъм, полова принадлежност, асимилация на социокултурния тип,
осмисляне на света около себе си.
Този период е характерен с особеностите и трудностите, които
възникват при процеса на социализация на социално неравностойните
деца и юноши.
Това е проблем, които е от съществено значение за психологията на
девиантното поведение, която от своя страна определя за предмет
изследването на особеностите и закономерностите в социализацията и
десоциализацията на личността на подрастващите.
Социализацията на подрастващото поколение е от важно значение за
социализацията на индивидите и за развитието на обществото като цяло.
Възпитателният потенциал на всяко общество трябва да бъде
ориентиран към формирането на социално приемливо поведение и начин
на живот на подрастващите поколения.
Ето защо е необходимо анализиране и обобщаване на факторите и
условията, които провокират зараждането и утвърждаването на детско –
юношеската девиантност и делинквентност, да се изучава девиантното
поведение като следствие на трудностите в социализацията на
личността, да се прави анализ на неговата същност и динамика чрез
изследвания на индивидуално – личностните характеристики на
отделните подкатегории социално неравностойни деца и различните
форми на отклоняващо се поведение.
3
23
