Етиен Бенов
преподава по Психология
в град София
Големина на текста:
Стрес и болест
Стресът е част от нашето ежедневие. Той се движи в широки граници, но е
твърде индивидуален. Докато едни хора реагират на даден драязнител и го възприемат
като стресорен агент, то други не го възприемат като такъв. Проблемът се явява тогава,
когато той се повиши много или пък ние нямаме достатъчно ресурси за справяне с него.
Стресът, изграден от еволюцията, е причина за промените в нашия живот. Реакцията на
стрес е смес от мисли, чувства, поведение и физически реакции. Стресът не е само
състояние, той е и необходимост, живот. Равновесието между усилия и ресурс за
справяне се обозначава като еустрес(позитивен стрес), а нарушеното равновесие между
тях-като дистрес или негативен стрес. И двата изтощават, но по-вреден е дистресът. Без
стрес няма живот, като дистресът предизвиква болестни разстройства и него трябва да
преодоляваме. Стресът е физическо или психическо натоварване по отношение на това,
което ни изкарва от равновесието, независимо от неговото естество. Когато се наруши
равновесието между нас и света, наречено хомеостаза, според У.Кенън(Cannon), ние
изпадаме в стресово състояние. Понятието естресор означава събитие, което е
предизвикало необходимост от изменение, а стресов отговор-това е индивидуалната
реакция на индивида. Стресовите реакции са емоционални, физиологични и
поведенчески.
Издучаването на стреса е многолико-едни го изучават експериментално у
животни(Cannon), други провеждат психосоматично изследване на стреса(Wolff), трети
проучват стреса на ендокринно ниво(H.Selye). Други изслдват жизнени събития,
психологически модел на стреса, екологически модел и други.
Една от най-известните теории за стреса е предложена от Х.Салие(H.Selye),
чиято основа лежи понятието общ адаптационен синдром(ОАС). Според Селие стресът
е стереотипен филогенетично стар начин за приспособяване на организма към новите
ситуации. Той открива три фази в протичането на ОАС-фаза на тревога(бой или
бягство, мобилизация); фаза на съпротива(резистенция); фаза на
изтощение(емоционално изгаряне, депресия). Селие създава и модела от системи,
реализиращи реакцията на стрес-хиполамус-хипофиза, надбъбреци-катехоламини,
вегетативна нервна система. Посредством мехамизмите на биофийдбек АКТХ и
кортикостероидите осъществеват саморегулация на системата хипоталамус-хипофиза.
Следващият етап от проучването на стреса се свързва с имено на Л.
Леви(L.Levi), който очертава ролята на психосоциалните фактори за възникването на
стреса. Като значение имат както резките психосоциални промени, така и сензорното
претоварване, сензорна депривация, рестрективно отношение и други. Според него от
значение за възникването на стреса е не само качеството, но и интензивността на
преживяното. Авторът твърди, че ако психо-физиологичната дисоциация продължи
достатъчно дълго време, тя може да стане патогенна. Тази дисоцияция се създава
междуе вътрешното емоционално напрежение, съпроводено с нервно-еднокринни
явления и външностно поведение на субекта. Тези изводи имат особена стойност за
психосоматичните заболявания.
Друг етап са работите на А.Лазарус. Той разглежда стреса като
взаимоотношение между среда и личност, като отношението между тях се опосредства
от когнитивната оценка на личността за стресиращите събития. Той говори за първична
и вторична оценка на стресогенните събития. Първичната оценка е свързана с три
категории ситуации-заплаха, загуба и предизвикателство. След като изясни
проблемите, индивида оценява ресурсите, които притежава и които са в състояние да
му помогнат в дадената критична ситуация. Това е вторична оценка на ситуацията.
Това учение оказва влияние върху редица изсредователри , работейки върху:»житейски
събития и промени». Т.Холмс и Р.Рахе създават скала за социалните събития, където на
всяко стресово събитие отговоря определен бал от точки в диапазон от 0 до 100. Този
списък се води по следте събития: смърт на съпруг или съпруга-100т.; развод – 73т;
раздяла на съпрузи-65т; смърт на член на семейството – 63т и т.н.
Категориите на стреса включват:фрустрация, конфликти, пресинг.
Нивото на стреса се определя от поредица външни и вътрешни фактори. Като
външни фактори се сочат стил и начин на живот, социална поддръжка, навици,
обучение, финанси и други; предсказуемост, честота, интензивност и значимост на
стресогенните агенти, ко-стресори. Вътрешните фактори включват генетика,
темперамент, културни особености, самооценка , начин на възприемане, психическо и
физическо здраве, индивидуален толеранс.
Най-често срещаните симптоми на стреса са:
Тревога, безпокойство, раздразнителност;
Трудности с концентрацията, проблеми с паметта;
Намален или увеличен апетит;
Променливо настроение;
Силна реакция на незначителни събития и явления;
Липса на удоволствие от обичайния живот;
Някои разглеждат видовете стрес като:
Екстремални – рядко срещани, но със значителен стресови ефект, като природни
катастрофи и катаклизми, войни(боен стрес, заложници, мъчения) и др.
Еволюционни и психологични-събития свързани с възрастовото развитие и
промени в живота, като съзряване, женитби, деца и др.;
Ежедневни-тези, с които се сблъскваме в ежедневния живот, като
професионални и семейни проблеми, ежедневни транспортни проблеми и др.,
свързани с урбанизация, насилие, криминогенност.
Стресът води до заболявания, които са обект на изучаване от психиатрията.
Връзките на стресорите с психичните разстройства могат да бъдат причини, ко-
причини, утежняващи условия, провокиращи действия, критически, изменящи
жизнените ситуации. Те могат да бъдат остро стресово разстройство, което е вид
тревожно разстройство, при което страхът и съпътстващите симптоми възникват
наскоро след травматичното събитие, и трае по-малко от месец. Друг вид е
посттравматичното стресово разстройство, при което страхът и съпътстващите
симптоми траят дълго време след травмиращото събитие. При това симптомите могат
да възникнат веднага или месеци и години след събитието.
Често острото стресово разстройство преминава в посттравматично стресово
разстройство. Тези разстройства могат да бъдат в резултат на всяко травматично
събитие, но особено значими са катастрофите, насилието в т.ч. и сексуалното насилие,
военните действия и др. Страхът е реакция на ЦНС на сериозна заплаха, докато
тревогата като отговор на ЦНС е на неопределена заплаха. Към тях се отнася групата
на тревожните разстройства, които представляват заболявания с водещ симптом
тревогата. Бихме добавили и конверзионните и соматоформни разстройства, където на
психична травма се реагира най-често с телесна симптоматика. Тези разстройства
касаят предимно психиката, докато съществуват и разстройства, които засягат и
физиката. Новата наука психоневроимунология изучава връзката между психичните
процеси и имунната система. В редица случаи в резултат на стрес не само се променят
редица показатели, като съдържание на захар в кръвта, кръвно налягане, сърдечен
ритъм и др., но и следва отговор от имунната система, която в случаите на
продължителен стрес отслабва. Тук е мястото на някои психосоматични заболявания,
като хипертония, язва, ревматоиден артрит, мигрена, астма.
Отбелязваме и феномена «тип А поведение», като при този тип е характерен
постоянният стремеж за изпълнение на максимално количество задачи в минимални
срокове. Трудността за справяне при тях води до повишен риск от сърдечно-съдови
заболявания.
Борба със стреса(копинг).Общите принципи на борба със стреса включват три
нива на взаимодействия: биологично, психологично, социално. Ние не можем винаги да
управляваме стреса, но можем да изменим нашето отношение към него посредством
стратегии и техники за преодоляването му. Това зависи до голяма степен от
личностовите качества на индивида, защитните механизми , социалното обкръжение,
което смекчава и опосредства стресовите въздействия. Така ние бихме могли да
въздействаме от една страна върху мислите и чувствата, а от друга-върху ситуацията.
Безспорна трудност е да се определи кои събития биха могли да се управляват и кои-не,
както и идентификацията на стреса и неговата тежест за индивида. Ефектни са и други
техники за справяне, като постигнатите предишни успехи при справяне с трудни
ситуации, положителни емоции, чувтството на оптимизъм и известна доза хумор.
Съществуват най-различни методи за лечение на възникналите в резултат на стрес
заболявания, но при всички тях целите са общи: да помогнат на индивида и да го
върнат в нормалния живот. Така при острото посттравматично стресово разстройство
от значение са различни психотерапевтични методи, базирани на заравяне, разравяне и
преизграждане на личността на индивида. От значение са и социалната поддръжка и
терапиите, базирани на нея, като терапия за ветерани, пострадали от природни
бедствия, обществена терапия, като напр. изградената в САЩ мрежа за реагиране на
случаи на катастрофи с четири степени, целящи: да нормализират реакциите на хората;
поощрения за изразяването на отрицателните емоции; обучение в самопомощ; нужда от
дълготрайна консултация и медикаментозна терапия.
Напоследък много автори разглеждат живота след стрес, очертавайки
проблемите на психологията на здравето.
Съществува множество скали за регистрация на стресорите и стресовите
реакции. Тук изброяваме някои от тях: SRRS(оценъчна скала за социална
реорганизация); LEDS(скала на жизнените събития); MEL(Мюнхенски списък на
събитията); DSI(опис на ежедневните стресори). Регистрацията на стресовите реакции
се осъществява на емоционално ниво-реакции на страх, гняв, тревога; на ниво
състояние на здраве; на ниво симптоми и синдроми, депресия, психосоматични
заболявания; на ниво диагнози.
За справяне със стреса и особено в неговата профилактика място имат и редица
други нетрдиционни от гледище на конвенционалната медицина методи-ароматерапия,
музикотерапия, цветотерапия и др.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
21 май 2018 в 18:07 студент на 23 години от Пловдив - Медицински колеж Пловдив, факулетет - Рехабилитатор, специалност - Рехабилитация, випуск 2019
29 яну 2018 в 09:49 студент на 34 години от Пловдив - Медицински университет, факулетет - Факултет по обществено здраве, специалност - Здравен мениджмънт, випуск 2019
28 яну 2018 в 09:24 в момента не учи на 46 години
26 яну 2018 в 10:21 ученик на 22 години от София - 001 АЕГ, випуск 2016
19 яну 2018 в 12:18 в момента не учи на 30 години от София
13 яну 2018 в 13:01 студент на 44 години от София - С, випуск 2015
29 ное 2017 в 11:27 ученик на 17 години от София - 054 СОУ "Св. Иван Рилски", випуск 2021
29 окт 2017 в 14:05 потребител на 21 години
24 фев 2017 в 19:38 учител
03 дек 2016 в 18:49 ученик на 22 години от Варна - Първа езикова гимназия, випуск 2015
 
Подобни материали
 

Управление на стреса

08 фев 2008
·
344
·
12
·
2,883
·
196

В сравнение с миналото днес ръководителите в полицейската организация все по- често се сблъскват с ефектите на стреса върху служителите: голям брой извънредни произшествия след употреба на алкохол, неправомерна употреба на оръжие, превишаване на...
 

Невробиологични основи на стреса

23 яну 2008
·
159
·
5
·
964
·
68
·
1

Стресът обхваща психологични и физиологични отговори, настъпващи в организма при рязко променяща се околна среда. Животът в цивилизованите страни създава многобройни и разнообразни условия, предизвикващи стрес...
 

Стрес и умора

13 окт 2007
·
756
·
5
·
566
·
152
·
1

Дейностите, в които сме въвлечени, са източник не само на радост, но и на угнетеност и умора. Неудовлетвореността от дейностите и отношенията с другите могат да предизвикат стрес.
 

Стресът и управляването му

11 апр 2008
·
211
·
4
·
1,068
·
62

Основен фактор в борбата срещу стреса е личността и степента на нейната антистресова резистентност. Човек е длъжен да познава себе си и да прави реална оценка на условията в околната среда, като адаптира съответно поведението си, преценява възможности
 

Дезинтеграцията на социалните роли като предпоставка за девиантно поведение при непълнолетни

04 апр 2008
·
844
·
69
·
10,856
·
340
·
2

Целенасоченото, или нецеленасочено влияние на възпитателния потенциал на обществото върху децата и подрастващите, се стреми да отправи тяхната социализация в руслото на социалноприемливото им поведение и начин на живот...
 
Онлайн тестове по Психология
Тест по Хигиена и здравно образование за студенти от 1-ви курс Психология
изпитен тест по Психология за Студенти от 1 курс
Тестът се състои от 11 въпроса, всеки от които има само един верен отговор. Предназначен е за студенти по Психология, изучаващи дисциплината "Хигиена и здравно образование".
(Лесен)
11
13
1
3 мин
17.10.2016
Поведение, ориентирано към целите
изпитен тест по Психология за Студенти от 2 курс
Тестът съдържа 14 затворени въпроса, всеки от които изисква един верен отговор.
(Лесен)
14
44
1
1 мин
15.03.2015
» виж всички онлайн тестове по психология

Стрес и болест

Материал № 684619, от 11 май 2011
Свален: 56 пъти
Прегледан: 97 пъти
Предмет: Психология
Тип: Реферат
Брой страници: 3
Брой думи: 1,233
Брой символи: 8,080

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Стрес и болест"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Етиен Бенов
преподава по Психология
в град София
с опит от  4 години
23

Павлина Костадинова
преподава по Психология
в град София
с опит от  20 години
359

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения