Увод
Първите кредитни карти в банковата система започват да се използват в САЩ
в началото на 80-те години.
Според неофициални източници над 3,5 млрд. души в света днес ежедневно
използват банкови кредитни карти като инструмент за разплащане.
Любопитен факт е, че банковите карти са по-разпространени от мобилните
телефони - около 3 млрд. са мобилните телефони по света, а банковите карти с 500 млн.
повече.
У нас банковите карти се появяват в средата на 90-те години, но бумът в
издаването им е в началото на новия век.
Банковите карти са най-широко използваният електронен платежен инструмент
в световен мащаб, който се е утвърдил във финансовата практика на развитите страни и
притежава значителен потенциал за развитие и у нас
1
. По данни на Европейската
централна банка (ЕЦБ) към края на 2006 г. в България са в обръщение 6,02 млн. карти,
с които са извършени 22,640 млн. транзакции. Сред платежните инструменти те са на
второ място по значимост, тъй като броят на картовите транзакции спрямо общия обем
транзакции с всички платежни инструменти има дял от 30,2% (на първо място са
кредитните трансфери). Широкото им използване през последните години
същевременно е съпроводено с разрастване на броя и стойността на измамите,
свързани с тях,което е и обекта на нашето изследване.
Предмет на изследването е защитата на личните данни на притежателите на
банкови карти и финансовите средства , с които те разполагат.
Целта на това изследване е посредством анализ на на начините за извършване
на банкови измами да бъдат генерирани алтернативи за ограничаването и дори
предотвратяването на този така актуален през последните години проблем.
1 http://cio.bg/1883_predotvratyavane_na_izmamite_s_bankovi_karti__tehnologii_i_podhodi
1
Обект на изследването е измамите с банкови карт по света и в България.
1.Описание на обекта и предмета на настоящото
изследване.
Типове картови измами
Международните картови организации като Visa и MasterCard, а също и
Европейската комисия, са възприели разделянето им в четири категории:
• измами с изгубени и откраднати карти;
• измами с неполучени по пощата карти;
• измами, свързани с фалшифициране на карти
• картово безналични измами.
До неотдавна повечето измами с пластики са извършвани чрез налични
транзакции “лице в лице” в търговските обекти. Към настоящия момент преобладават
измамите чрез терминални устройства и в Интернет.
Измамите в терминалните устройства имат своята еволюция във времето.
Неотдавна обичайният начин за измами на банкомати включваше техниките на
“наблюдаване през рамо” за придобиване на ПИН кода на потребителя и физическа
кражба на картата или задържането и чрез приспособление, пъхнато в банкомата (като
т. нар. "ливанска примка"). С развитието на технологиите измамите стават по-
високотехнологични и се ориентират предимно към скимиране на данни от магнитни
ленти на банкомат или ПОС терминал и узнаване на ПИН кода с помощта на
технически устройства. Повечето случаи на измами с фалшифициране на карти
включват скимиране.
2
При картово безналични измами картите физически не участват, а се използват
техните данни (номер, срок за валидност и др.) при поръчки на стоки основно по
Интернет, а също и чрез телефон, факс и по пощата. Измамата се извършва, след като
престъпниците първо се сдобиват с данните на картата предимно чрез “фишинг”
(phishing). Към настоящия момент тази категория измами, с която се извършва кражба
на самоличност на потребителите, е най-често използвана.
Повечето от измамите при търговията в Интернет се базират на използването на
информация за картата, придобита предимно чрез методи като скимиране или чрез
фишинг атаки и шпионски софтуер (spyware), инсталиран на клиентския компютър.
След това информацията за картата се използва за картово безналични транзакции, най-
често чрез Интернет. По-малка част от измамите в глобалната мрежа включват
използване на данни за истинска карта, открадната по пощата или придобита чрез
документална измама.
Други методи за картови измами са незаконното придобиване на карти и ПИН-
ове на банкомати и последващото им използване за присвояване на средства от
картовите им сметки. Едни от най-използваните методи са примките – така наречените
„Ливанска примка“ и „Алжирското V“.
Устройството и механизмът на действие при тях са изключително прости –
примката е изработена най-често от тънка магнитна лента, примерно от видеокасета.
Монтира се директно в отвора на банкомата, където се вкарва картата при теглене, като
това може да бъде съпроводено и с монтиране на допълнителна рамка върху
оригиналния отвор. От вътрешната страна примката е обработена по-такъв начин, че да
пречи на картата да излезе.
Във всички случаи при опит за транзакция на банкомат, картодържателят вкарва
картата си в съответния отвор. Картата се „улавя“ от примката и терминалното
устройство не може да я върне. Картодържателят остава с впечатлението,че по
технически причини банкоматът е задържал картата.
В някои случаи в този момент на картодържателя се предлага помощ от с нищо
не будещи подозрение лица – съвети как да получат картата си обратно в различни
варианти, но винаги свързани с набирането на ПИН-а на картата отново. След като
картата така и не бива върната от терминалното устройство, лицето изважда картата с
3
