Големина на текста:
Тиква (cucurbita sp.)
Произход и разпространение.
Няма единно мнение относно произхода на тиквите.В цялото си
разнообразие те произхождат от райните на Центрлна и Южна
Америка.Счита се,че само обикновената твърдокора тиква произхожда от
Мала Азия.Понастоящем тиквите се отглеждат в целия свят в извънредно
голям брой форми и сортове.Те принадлежат към най-старите културни
растения в индияското селско стопанство както в Централна,така и в Южна
Америка.Известно е например,че в Перу те са били разпространени още
преди да започне отглеждането на царевица,а като културно растение били
познати поне 5 000 година преди новата ера.Разпространени са във всички
части на света с по-топъл климат,като в Европа са пренесени през XVI
век.Те са намерили багоприятни условия за развтие и у нас и се отглеждат
във всички райони на страната.Сега за стоково производство се отглежда
едро плодната бяла тиква(Cucurbita maxima Duch.) значително
разпрозтранение има и мускатната тиква(Cucurbita moschata Duch.).Като
типично зелнчуково растение повсеместно се отглеждат готварските
тиквички(Cucurbita pepo var.giramontia L.),които са вариетет на
обикновената тиква.
Стопанско значение
Значението на тиквите в хранителния баланс на населението се определя от
високите хранителни качества на техните плодове и ценните им
диетични,вкусови и лечебни свойства.Те се използват варени,печени или
пържени за приготвяне на различни видове ястия и сладка,като салата или
като консервирани продукти.Плодовете,които имат основно значение,се
използват за консумация в пълна бутаническа зрелост. Изключение правят
плодовете на готварските тиквички,които се консумират съвсем млади и
зелени,когато са в технологична зрелост.При същия вид значение имат и
семената,които са богати на мазнини и се използват за ядене в печено
състояние. Съдържанието на основните химически съставки на плодовете
варира в доста големи граници в зависимост от вида,сорта,климатичните
условия и начина на отглеждане.Сухото вещество е в границите от 6 до
20% ,като от 2 до 14% от него са захари.Сравнително високо е и
съдържанието на скорбяла-2-7% от суровата маса.Съдържанието на
витамин C не е много високо-средно 15mg%.Плодовете съдържат
значителни количества каротин-от 6 до 20mg%,като превъзхождат в това
отношение морковите.Най-високо е съдържанието му в плодовете на
мускатната тиква.Плодовете на тиквите са богат източник и на минерални
соли на калия,фодфора,натрия.магнезия и други.Диетичните им качества се
определят от съдържанието на пептонизиращи ферменти,които разграждат
неразтворимите белтъчини до разтврими пептони.По тази причина те се
препоръчват при храненето на бъбречно болни.Известно е и лечебното
действие на тиквените плодове като ефективно диуретично средство при
отоци,свързани със сърдечно съдови заболявания,като успокояващо
средство и против атеросклероза.При консумация в сурово състояние
семената потискат развитието на някои чревни паразити. При някои
сортове в тях се съдържат висок процент мазнини и белтъчени.Те
представляват от 1,3 до 1,5% от общото тегло на плодовете.
Ботаническа характеристика
Тиквите са едногодишни растения,които в зависимост от видовата си
принадлежност се отличават с някои общи ботанически особености,но и с
редица специфични морфологични признаци.
Коренова система.
Тя е много силно развита,с централен корен,който прониква на дълочина
до 3-5m, с добре оформени странични корени,разполоени в
почвения слой до 60 cm. Те се разпрозтраняват в радиус от 4-5 m,а върху
тях се образуват множество коренови раклонения,някои от които достигат
дължина 60-120 cm.Мощното равитие на кореновата система в дъбочина и
големият почвен обем -3-5 куб.м- който тя обхваща, обославят
относителната сухоустойчивостна тиквите.Изключение в това отношение
правят говарските тиквички,при който кореновата система е слабо развита
и плитко разположена.Това налага отглеждането им на поливни площи и
извършване на редовни поливки.Тиквите имат слаба възтановителна
способност на кореновата система, поради което при видовете,отглеждани
чрез расъд,засяването на семената се извършва в градински саксийки или
полиетиленови торбички.По този начин се съхранява целоста на
кореновата система при засаждане на постоянно място и се постига
сигурно прихващане на растенията.
Стабло. Той е пълзящо,стелещо се върху почвената повърхност. Дължината
му варира от 4 до 6 m, а при обикновената тиква може да бъде и по-дълго.
Стъблото се разклонява обикновено от възлите, разположени в най-долната
му част. Образуват се няколко разклонения,които се изравняват по дължина
с него. Характерна особеност за стъблото и разклоненията на тиквите е
тяхната окозменост и способноста има да обрауват адвентивни корени при
заравяне на възлите с влажна и рохкава почва. Стъблото на готварските
тиквички е със силно скъсени между възлия,поради което растнеията имат
храстовиден хабитус. Дължината му достига до 80-100 cm.
Листа.При всички видове тикви те са ботанически прости.Разположени са
на дълги,кухи дръжки и имат големи листни петури. Навлюдават се
съществени разлики между отделните видове по форма и степен на
нарязаност.Най-едри са листата на бялата тиква,които имат закръглено –
бъбрековидна форма.При обикновената тиква и тиквичките те са
петоъгълни,с ясно очертани пет дяла,със средно дълбоки врязове между
тях.Листата на мускатната тиква са закръглено-петоъгълни, с неясно
очертани пет дяла.Характерна тяхна морфологична особеност е наличието
на бели петна в ъглите между разклоненията на нерватурата.
Цветове. Тиквите са еднодомни,разнополови растения,на които се
образуват мъжки и женски цветове.И двата вида формират много едро
петделно венче с ярко жълта или жълто-оранжева окраска. Женските са на
къси дръжки, имат късо и месесто триделно близалце и едър,долен
плодник с кръгла или удължена форма. Мъжките цветове са разположени
на дълги,тънки дръжки и имат 5 тичинки сраснали в коносовидно
образувание. Те се о бразуват по-рано и са повече на брой. Опрашването
при тиквовите цветове е кръстосано, предимно чрез пчелите.
Плодовете. Те са сочни, многосеменни с много голямо разнообразие в
основните морфологични признаци – едрина, форма, окраска, оребряване и
образувание. С различна дебелина и оцветяване е и месестата част, която
представлява силно развита паренхимна тъкан на кората. Плодът се състои
от плодна дръжка, кора, месеста част и вътрешна кухина, в която се

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Тиква (Сucurbita sp.)

Произход и разпространение. Няма единно мнение относно произхода на тиквите. В цялото си разнообразие те произхождат от районите на Центрлна и Южна Америка...
Изпратен от:
Denka Kioseva
на 2011-05-08
Добавен в:
Курсови работи
по Селско стопанство
Статистика:
43 сваляния
виж още
 
 

Тиква (Сucurbita sp.)

Материал № 682168, от 08 май 2011
Свален: 43 пъти
Прегледан: 64 пъти
Предмет: Селско стопанство
Тип: Курсова работа
Брой страници: 8
Брой думи: 2,267
Брой символи: 13,606

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Тиква (Сucurbita sp.) "?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала