Големина на текста:
2004
17. ЛЕКА ПРОМИШЛЕНОСТ
1. Същност, особености и значение. Отраслите на леката промишленост са едни от най-старите за
българското стопанство. Те дават първоначален тласък в индустриалното развитие на страната след
Освобождението. В леката промишленост се произвеждат предимно предмети за потребление. Нейната
структура включва производството на текстилни тъкани, трикотажни, шивашки, кожаро-кожухарски и обувни
изделия. Условно към нея може да се включи полиграфическата промишленост, както и производството на
някои стъкларски и порцеланови изделия.
Като лекопромишлени могат да се разглеждат и подотраслите на хранително-вкусовата промишленост,
но поради специфичното предназначение на крайната им продукция те са отделени като самостоятелен отрасъл
и се разглеждат в отделна тема.
Леката промишленост се отличава с относително високата трудоемкост на производството. През 2002
г. в нея са ангажирани около 25 % от промишлените работници в България, но се произвеждат едва около 8 %
от ОПП. С особено висока трудоемкост се отличава шивашката промишленост. Същевременно отрасълът се
отличава с висока експортна насоченост на производството - износът на изделия на леката промишленост
формират 20-25 % от общия износ на страната (само износът на шивашки изделия формира около 11 % от
стойността на българския износ). В резултат от социално-икономическата криза през последните години
намалението на продукцията в главните подотрасли на текстилната промишленост е значително. Поради
предпочитанието на външни инвеститори към шивашката промишленост, нейният относителен дял показва
тенденция към увеличение - от 2,5 % от ОПП през 1995 г. на 4 % през 2002 г.
2. Фактори за развитие и териториална организация.
2.1. Социално-икономически фактори. С особено голямо значение за развитието и териториалната
организация на производството в леката промишленост са традициите и производствените навици на
населението. Съвременното развитие на отраслите от леката промишленост е своеобразно продължение на
възрожденското манифактурно производство. Неговото най-широко развитие се проследява през последните 23
десетилетия преди Освобождението. С най-голям обем се отличава производството на вълнени (шаяци, аби,
гайтани, килими), копринени, кожарски и кожухарски изделия. Днес до голяма степен се наблюдава
приемственост при териториалното разположение на предприятията от тези отрасли. Главни манифактурни
центрове за производство на текстилни изделия в средата на XIX век са Чипровци, Трявна, Копривщица,
Клисура, Сопот, Карлово, Калофер, Сливен, Котел, Харманли; на терзийството (шивачеството) Копривщица,
Пловдив и Устово (днес квартал на Смолян); на кожаро-кожухарската промишленост Габрово, Севлиево,
Ловеч, Шумен. Бързо развитие на леката промишленост в България се наблюдава в края на ХIХ и началото на
ХХ век. Всъщност до Втората световна война леката промишленост заема водещото второ място в
промишленото производство на страната. През 1939 г. в нея са ангажирани 33 % от промишлените работници и
се произвежда около 22 % от ОПП. След Втората световна война леката промишленост увеличава
неколкократно обема на производството си, но поради по-ниските темпове на развитие нейният дял в ОПП на
България постепенно намалява.
Предприятията на леката промишленост имат относително повсеместно разположение, но отделните
отрасли се отличават с известна специфика в териториалната организация на производството. Като цяло
отраслите на леката промишленост се отличават с висока степен на трудоемкост на производството, поради
което тяхното развитие е свързано с наличието на незаета, най-вече женска работна сила. Едновременно с това
нейната крайна продукция е предназначена за удовлетворяване нуждите на населението, поради което
производството гравитира към по-големите градове. По-висока степен на зависимост от пласмента на готовата
продукция се наблюдава при обувната и шивашката промишленост.
Първостепенни фактори за разположението на предприятията са също земеделските суровинни райони,
центровете за производство на химически суровини, изгодното географско положение за внос на суровини или
износ на готова продукция. Като цяло суровините и готовите изделия в леката промишленост се отличават с
относително висока транспортабилност, което до голяма степен смекчава влиянието на другите фактори. Някои
производствени стадии от текстилната промишленост се отличават и с относително висока консумация на
енергия. В редица случаи конкретният вариант за териториално разположение на дадено лекопромишлено
предприятие е резултат от комплексното влияние на повечето главни производствени фактори.
Съществено значение за състоянието на разглежданите отрасли, както и за променящата се сила на
традиционните фактори при териториалната организация на производството, има НТП. Тази роля се изразява
чрез механизация на производствения процес, намаляване зависимостта от естествените суровини и пр.
Отраслите на леката промишленост се характеризират с висока степен на производствено-териториална и
организационна мобилност, което е предпоставка за бързи промени в нейната география. Важна предпоставка в
това отношение са процесите на реституция и приватизация на производствените мощности през последните
години, които водят до изменения в производствената специализация на редица малки и средни предприятия,
направлението на външнотърговските им контакти и пр.
2.2. Природни фактори. Пряко влияние върху териториалното разположение на текстилната и
кожарската промишленост оказват водите, а върху кожарската находищата на варовици, които се използват
при щавенето на кожите. Водният фактор трябва да се разглежда и от гледна точка на екологичните последици
2004
върху използваните води, най-вече при химическата обработка на суровините, оцветяването на тъканите и пр.
Другите природни фактори за развитието и териториалната организация на леката промишленост влияят преди
всичко косвено върху нейните отрасли. Това се отнася най-вече за суровинната база, голяма част от която е в
зависимост от състоянието на земеделието.
3. Отраслова и териториална структура на леката промишленост.
3.1. Текстилна промишленост. Този отрасъл поставя началото на промишленото производство по
българските земи. Основни райони на занаятчийското производство на текстилни изделия в средата на ХІХ век
са Предбалканът, Средногорието и Родопите, поради благоприятното съчетание на вълнена суровина,
технологично достъпни води и водна енергия. През 1834 г. в Сливен е построена първата на Балканския
полуостров фабрика, в която се произвежда вълнен текстил, предназначен да задоволява нуждите на турската
армия. Впоследствие такива предприятия възникват в с. Първенец, Пловдивско, Карлово, Велико Търново и др.
След Кримската война през 1856 г., поради намалените вносни мита на западноевропейските стоки,
текстилното производство по българските земи започва да запада.
През първите 15 години след Освобождението в България са пуснати в експлоатация около 30
текстилни фабрики, главно за вълнен текстил. Едва през 1898 г. с английски капитали във Варна се създава
първата памукопредачна фабрика, а през 1903 г. в Ямбол първата памукотъкачна фабрика. Впоследствие се
изграждат копринени, конопени и ленени предприятия. През 30-те години се забелязва увеличаване
относителния дял на памукотекстилното производство. Новите производствени мощности разчитат предимно
на вносни суровини, поради което се строят в близост до пристанища и гарови селища. Характерно е
значителното преобладаване на тъкачните над предачните предприятия. Главните текстилни центрове през този
период са София и Габрово. Непосредствено преди национализацията през 1947 г. в тези два града са
съсредоточени 44 % от мощностите на текстилните предприятия в страната.
След Втората световна война несъответствието между мощностите на предачните и тъкачните
предприятия в значителна степен е преодоляно. Разширена е и географията на текстилното производство, като в
редица градове се построени нови текстилни предприятия, предимно комбинати. Нараства делът на
използваните химически влакна. Голяма част от предприятията разчитат предимно на химически или вносни
суровини, а в редица случаи се отличават със силна експортна ориентация на производството.
3.1.1. Памукотекстилната промишленост е най-важният текстилен подотрасъл и се отличава с най-
голям обем на производството. В нейните предприятия се произвеждат около 35 % от ОПП в отрасъла. Разчита
изключително на химически или вносни суровини. Поради редица причини памукопредачното и
памукотъкачното производство са комбинирани в по-слаба степен. Най-големите памукотекстилни
предприятия у нас са изградени в София, Враца, Плевен, Габрово, Русе, Варна, Бургас, Сливен, Ямбол, Нова
Загора, Хасково, Казанлък, Карлово, Пловдив, Благоевград. Голяма част от тях днес са в криза поради рязкото
повишаване цените на суровините, намаляване покупателната способност на населението, загубата на външни
пазари, значителното физическо и технологично остаряване на производствените мощности и др.
Съкращаването на промишленото производство за периода 19892002 година е около 6,5 пъти. Характерно за
този подотрасъл е, че около 25-30 % от памучните платове се произвеждат на територията на Западния
Тракийско-Родопски район.
3.1.2. Вълненотекстилната промишленост дава около 1/4 от ОПП на текстилната промишленост в
страната. Отличава се с по-голяма териториална концентрация и по-широко използване на комбинатната форма
на производство. Нейните предприятия са в сравнително по-малка степен зависими от вноса на суровини. С по-
голямо значение за териториалната организация на производството са традициите и вертикалните
производствени връзки със земеделието. Поради това с много по-голямо значение за съвременното състояние
на този текстилен подотрасъл са вътрешните социално-икономически фактори. Съкращаването на
производството след 1989 г. е около 6 пъти. Главните предприятия на вълненотекстилната промишленост в
страната са изградени в София, Габрово, Троян, Трявна, Добрич, Сливен, Казанлък, Самоков. Около 2/3 от
производството на вълнени платове се извършва в Югоизточния и Източния Тракийско-Родопски район.
3.1.3. Коприненотекстилната промишленост е стар и традиционен текстилен подотрасъл.
Производственият цикъл е тясно технологично обвързан с бубарството. Обработката на копринени пашкули е
традиционен поминък за част от населението по средното и долното течение на р. Марица и р. Арда. Днес тази
дейност е съсредоточена в района на Хасково, Харманли, Ивайловград, Свиленград. Предприятия за
производство на копринени прежди и платове има в Пловдив, Карлово, Хасково, Харманли, Свиленград,
Ивайловград и др. През последните десетилетия масово се използват и химически суровини за производството
на синтетична коприна. Естествените тъкани обаче са по-търсени и осигуряват по-високи доходи на заетите.
След 1989 г. производството на копринени тъкани у нас е намаляло наполовина.
3.1.4. Ленено-конопената промишленост е един от най-засегнатите от кризата в страната подотрасли
на текстилната промишленост. Разположението на предприятията е в тясна зависимост от районите, подходящи
за отглеждане на лен и коноп. Лен у нас се отглежда традиционно предимно по високите полета на Южна
България, а коноп по крайдунавските низини. Напоследък площите на тези две култури са силно съкратени,
поради което функционирането на производствените мощности е в пряка зависимост от вноса на суровини.
Освен лен и коноп като суровини се внасят още юта, кенаф и др. Главните предприятия за производството на
ленени тъкани са в Самоков и Провадия, а на конопени в Пазарджик.
2
2004
3.1.5. Килимарство. Производството на килими е традиционен за българските земи отрасъл. Отрасълът
е изключително трудоемък поради невъзможността от въвеждане на висока степен на механизация на
производствения процес. Ръчно произведените килими са високо ценени и търсени. Традиционното им
производство е съсредоточено в Чипровци, Котел и Панагюрище. Промишлени предприятия за производство на
килими и декоративен текстил има и в Сливен, Сопот, Смолян, Стрелча. През периода 1989-1995 г.
производството в голяма част от тях е силно съкратено, а общото производство на килими в страната намалява
с около 30-40 %.. Поради значително увеличеното търсене през последните години обаче е налице достигане на
предкризисните производствени нива, а през 2002 г. производството на килими е дори с около 11 % по-голямо в
сравнение с 1989 г.
3.2. Трикотажна промишленост. Трикотажната промишленост ползва като суровини предимно
текстилни влакна и прежди, а нейната крайна продукция е предназначена за пряка употреба и може да се
разглежда като един от завършващите производствено-технологични стадии в леката промишленост.
Производствените мощности в този отрасъл са сравнително нови, благодарение на което продукцията се
отличава с относително високо качество и конкурентоспособност на външните пазари. През последните 23
десетилетия в страната са изградени около 30 големи трикотажни предприятия. Най-големите от тях са в
София, Плевен, Севлиево, Габрово, Трявна, Русе, Разград, Сливен, Елхово, Стара Загора, Кърджали, Пловдив,
Доспат, Петрич. При изброяване на производствените центрове от даден отрасъл или подотрасъл се старайте да
ги подреждате в определена географска последователност, чрез което ще можете да демонстрирате високата си
географска култура. През последните години се забелязва тенденция към увеличаване на относителния дял на
производството в по-малки селища със значителни ресурси от незаета, предимно женска работна ръка. Все по-
голяма роля в този процес играят частните капитали, благодарение на които се постига модернизация на
производствените мощности и значително повишаване на конкурентоспособността на произведените стоки,
голяма част от които се изнасят и на западните пазари. Типичен пример в това отношение е трикотажното
предприятие „Нитекс“ в Доспат, което освен че се отличава с високи икономически резултати, има и
значителен социален ефект, осигурявайки работа на свободната работна сила в тази част от Родопите.
3.3. Шивашката промишленост също трябва да се разглежда като завършващ стадий на текстилното
производство, защото произвежда стоки за крайна употреба. За разлика от трикотажната промишленост в
шивашката като основна суровина се използват платове. Освен това шивашката промишленост е в много по-
висока степен зависима от трудовите ресурси и пазарите за готовата продукция, поради което е концентрирана
предимно в по-големите градове. С най-голям обем на произведената промишлена продукция се отличават
предприятията в София, Дупница, Петрич, Пловдив, Панагюрище, Калофер, Чирпан, Мадан, Харманли,
Карнобат, Варна, Исперих, Добрич, Русе, Велико Търново, Габрово, Плевен, Бяла Слатина, Белоградчик,
Видин. Повечето от тях са тясно специализирани в производството на връхни, работни, спортни, детски
облекла, ризи и др. Намаляването на вътрешното търсене и загубата на външни пазари през последните години
доведе до съкращаване производството на шивашки изделия в страната. Най-новата тенденция в развитието на
отрасъла е възникването на редица шивашки цехове в по-малки градове и села. Основна причина за това е
евтината женска работна сила в тях. Най-типични в това отношение са южните пригранични райони на
страната, където се насочват значителни външни инвестиции (предимно от Гърция и Италия).
3.4. Кожаро-кожухарската промишленост се развива в зависимост от състоянието на
животновъдството в страната и поддържа тесни производствени връзки с месодобивната промишленост. По
традиция по-голямата част от производствените мощности на отрасъла са разположени в Северна България и
главно в районите на Предбалкана, тъй като там са широко разпространени основните суровини за химическа
обработка на кожите варовиците. Главните предприятия за производство на кожи и кожени изделия са в с.
Митровци (обл. Монтана), Етрополе, Ловеч, Севлиево, Габрово, Русе, Търговище, Шумен, Добрич, София.
Кожухарски изделия се произвеждат в София, Пловдив, Ловеч и Добрич. Те са тясно специализирани.
Например предприятието в Ловеч произвежда предимно велурени изделия, а това в София кожуси. През
последните десетилетия значително влияние върху развитието на кожаро-кожухарската промишленост оказва
замяната на естествените суровини с химически. Ограничената, заради кризата в животновъдството след 1989
г., суровинна база налага увеличаването на внасяните от Монголия, Казахстан, Аржентина, Иран и други
страни кожи.
Условно към отрасъла може да се разгледа и кожено-галантерийната промишленост, която се
специализира основно в производството на куфари и чанти. През последните години все по-голяма част от
продукцията на кожено-галантерийната промишленост се произвежда в малки частни работилници и цехове.
3.5. Обувна промишленост. Намира се в тясна производствено-технологична връзка с производството
на естествени и изкуствени кожи, каучукови и текстилни изделия. Обувната промишленост се отличава с ясно
изразено влияние на трудовите ресурси и потребителска насоченост. Основните производствени мощности са
концентрирани в големите градове. Повечето от предприятията в отрасъла са тясно специализирани. Мъжки
обувки се произвеждат в София, Монтана, Габрово, Кюстендил и Пещера, дамски в София, Кюстендил,
Пловдив, Монтана, детски Добрич, Генерал Тошево, Петрич и с. Коларово (Петричко), спортни Благоевград,
с. Хаджидимово (Гоцеделчевско). Близо 1/3 от обувките в страната се произвеждат в Северния централен
район. През последните години се забелязва тенденция към изграждане на обувни цехове в по-малки селища.
Голяма част от тях са съоръжени с частни или чужди капитали и са оборудвани с модерна техника. Типични
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Лека промишленост

Същност, особености и значение. Отраслите на леката промишленост са едни от най-старите за българското стопанство. Те дават първоначален тласък в индустриалното развитие на страната след Освобождението. В леката промишленост...
Изпратен от:
sexybebe2160
на 2007-12-19
Добавен в:
Теми
по Промишленост и производство
Статистика:
187 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Промишлени технологии


Плодовете за консервиране се класифицират в семкови - ябълки, круши,- костилкови-череши,вишни,- ягодови - ягоди, малини...
 

Промишлена вентилация и обезпрашаване


Курсова работа по вентилация, с всички изчисления и формули...
 

Месна промишленост


.Месната промишленост е една от основните отрасли на ХВП.Тя е свързана с добиването на месо,производство на колбаси и месни изделия,задоволяващи нуждите от храна и вкусови предпочитания на потребителите...
 

Производство


Намерено е оптималното решение на задачата. От това решение може да се определят рационалните обеми на производство от всеки вид продукция...
 

Козметичната и парфюмерийна промишленост днес


След успешно проведената приватизация на предприятията в козметичната индустрия, в момента има 105 действащи предприятия, от които само едно държавно – Институт по роза- та и етеричномаслените култури в Казанлък...
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Промишленост и производство
Тест по организация и управление на производството за 1-ви курс
междинен тест по Промишленост и производство за Студенти от 1 курс
Тест по организация и управление на производството при доц. Пенчо Пенчев. Съдържа 50 въпроса, всеки от които има има само един верен отговор. Предназначен е за студенти от 1-ви курс.
(Лесен)
50
13
1
8 мин
19.09.2013
Тест по производствени процеси, материали и труд
любознателен тест по Промишленост и производство за Неучащи от 12 клас
Тест по производствени процеси, материали и труд. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Труден)
24
2
1
11 мин
09.08.2013
» виж всички онлайн тестове по промишленост и производство

Лека промишленост

Материал № 68171, от 19 дек 2007
Свален: 187 пъти
Прегледан: 160 пъти
Качен от:
Предмет: Промишленост и производство, Икономика
Тип: Тема
Брой страници: 4
Брой думи: 1,770
Брой символи: 15,645

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Лека промишленост"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения