Големина на текста:
Съдбата на децата на града в поезията на Смирненски
Антон Страшимиров го нарече "слънчево дете на българската поезия. И
наистина той беше почти дете, когато "жълтата гостенка", най-честата вестителка
на смъртта при поетите романтици, го отнесе от живота. Но този "юноша" успя да
създаде едно значително поетическо дело, което му отрежда място сред големите
поети на нацията.
А Смирненски бе не само юношата на българската поезия, но и нейният
наистина слънчев син. Защото въпреки някои мрачни пророчества и по отношение
на собствената му съдба ("Как ще си умра млад и зелен"), и по отношение съдбата
на идеала, на който бе посветил вдъхновението си ("Приказка за стълбата") -
неговата поезия трепти от светлина, от пламъци, от огнеструйни лъчи.
Въпреки че създава в духа на символизма и някои от най-великолепните здрачни
лирически картини а българската поезия ("Цветарка", "Жълтата гостенка"), и някои
от най-мрачните картини на социалната несрета ("Зимни вечери"), неговата поезия
е изцяло устремена към светлината, към слънцето ("Да бъде ден").
Този най-рано отишъл си от големите поети на нацията смайва не просто със
значителното си поетическо дело, създадено в краткия срок на неговия земен
живот, но и с изумителната си изразна лекота и лекокрилост на своя стих. "Той
беше роден поет и ненадминат импровизатор. Във всеки миг можеше да напише
стихотворение на каквато и да е тема. Творческата мъка беше непонятна за него.
Той се шегуваше в рими, сърдеше се дори в рими" - пише за него един взискателен
към словото писател като Светослав Минков.
Христо Смирненски успява така млад да се изяви като виртуоз на българския
стих, защото влиза в българската поезия, поел щафетата на стиха от своите
блестящи предшественици - символистите. Сам Смирненски е не само ученик и
приемник на символизма, но и въплъщава в поезията си ред от каноните на
символистичната поетика.
За разлика от всички свои предходници, в чието творчество нахлува "градската
тема", Смирненски е изцяло поет на града.И не само в смисъл, че Градът е
единственият декор на неговото творчество, но и защото самата му художествена
чувствителност е изцяло градска. Макар да е роден в Кукуш и сам да нарича себе
си "принц безпаричен, роден край Егея, раснал сред нарове, спал под лози", този
детски спомен остава миражно-нереален и не присъства повече в неговото
творчество. Защото бежанецът от Кукуш се вкоренява и заживява изцяло в големия
град. Градът става негова същност, негова стихия, негова обич, единствен фон и
тема на творчеството му. Улицата многогласа, схлупените хижи в предградията и
блесналите витрини в центъра, звънът на трамваите и виковете на
вестникопродавците - това е реалният декор на действието в творчеството на
Смирненски. Ритъмът на големия град, на улицата е ритъм на неговата поезия.
Чувствителността на "дете на града" е неговата поетическа чувствителност.
"Децата на града" са неговите основни лирически герои. Сам той е "дете на града",
бихме могли дори да го наречем "уличник", български Гаврош. Впрочем неговата
хумористична поезия е била обвинявана от псевдоучени критици в "улични
вкусове". Това негативно определение съдържа обаче в себе си и позитивната
констатация, че Смирненски е изцяло рожба на Града и на Улицата, че е техен
певец.
Но Смирненски е свързан с Града не само чрез хумористичните си творби, в
които като в комичен паноптикум (музей или изожба на забележителни неща и на
восъчни фигури на бележити люде) пресъздава нравите, облика и образите на
тогавашна София. И във "високото" си художествено творчество Смирненски
създава едни от първите в българската литература внушителни образи и картини на
Града. В това отношение най-показателни са двата му класически цикъла "Зимни
вечери" и "Децата на града", първия като образец на майстворството му в
създаването на творби-картини, вторият - в създаването на творби-портрети.
Първото, което прави впечатление в градските образи на Христо Смирненски, е
хуманистичното предпочитание на автора към света на "унижените и оскърбените",
към "бедните хора", към социалните низини, към жертвите на обществото - една
традиция, която следва хуманистичната линия на европейския романитзъм и
реализъм - от Дикенс до Юго, до Достоевски и Сенкевич. И друго, също
характерно за тази хуманистична традиция, продължена от Смирненски -
социалната контрастност на образите и картините, които рисува поетът: "двата
свята", света на богатството, разкоша, блясъка, лукса от една страна, и от друга -
света на бедните хижи, на смазаните от мъка хора. В духа на социално-
санитменталното виждане в тези лирически картини присъства и
мелодраматичното (характерно и за някои от големите творци на европейската
литература, например Юго, сянката на чиито "Клетници" се чувства в
художествения свят на Смирненски - неслучайно той заема от него дори образа на
Гаврош), лирически образи на Смирненски са пронизани от топла човечност, в тях
има съчувствие към житейските драми на героите. Ето старият музикант, приведен
до моста с плачещата цигулка в ръце, над когото е надвиснала "черната старческа
мъка". Героят умира самотен и безпомощен на улицата, около него животът кипи
безгрижно, тълпите са зли и далечни. Студеният зимен пейзаж - зимните вихри,
които шепнат невнятни слова, луната, промъкнала се през тънкия облак на
скованата в мраз висина - хармонира с нерадостната участ на стареца. Ето
застаналите през бляскавите витрини братчета на Гаврош, дрипави, бездомни, с
изнурени лица и изпълнени със скръб и мъка очи. Ето слепият, с "очи - угаснали
звезди", невиждащ усмихнатата пролет, заънал в спомена за житейската драма,
ослепила го за светлината на деня и красотата на живота. Ето уличната жена,
принудена от мизерията да продава тялото си - под нейния смях се крие болка, а
ясният поглед в очите на някогашното невинно дете от портрета изпълва душата й
с ужас.
Сред градските образи на Смирненски се открояват и две от най-хубавите му
стихотворения, превърнали се в класически образи на лирическата портретистика в
българската литература: "Цветарка" започва с една от най-одухотворените
природо-пейзажни картини на София:
Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна -
като теменужен остров в лунносребърни води,
и над смъртния й гребен, сякаш в болка безнадеждна,
се разтапят в тънка пара бледи есенни звезди.
Но под този красив пейзаж в "гранитната пазва" на града живеят хиляди хора
със смазани съдби. Една от техните "безутешни повести" разказва поетът-повестта
на "малката цветарка". Тя разнася цветя от локал в локал, но към "младостта й
цветна" и "стройното й тяло" се протягат "като черни пипала" сладострастни
погледи. Сравнението на бедното момиче с "чуден цвят" само подсилва
предчувствието за несретната й съдба и бъдещата й житейска драма в един свят,
където не само цветята, но и хората се купуват с пари. Красотата на малката
цветарка, която ще бъде една от "хиляди души разбити", рязко контрастира с
равнодушието на "каменния град".
Същото топло съчувствие към човешката несрета е разкрито в малката поема
"Жълтата гостенка". И тук човешкото нещастие е представено в контраст с
красивия вечен пейзаж на друга крайсофийска планина:
Над сънния Люлин, прибулен
с воала на здрач тъмносин,
безоблачен залез запали
сред своите тайнствени зали
пожар от злато и рубин.
В това свое произведение поетът подхваща темата за съдбата на
тютюноработничките и сякаш прозира с нея своята собствена съдба. Това
стихотворение е изпълнено с трагични контрасти, внушени чрез разнообразието на
променящите се картини. Редуват се динамични със статични картини, обобщени
кадри с конкретни, красота и мизерия, за да се създаде представа за вихъра на
революцията и социалните контрасти.
Метафората при Смирненски има важно изобразително значение. Чрез нея
обстановката оживява и най-често смайва трагичен фон за героя. Смъртта слага
знак върху челото, будилникът съска зловещо, в гласа му звучи злорадство, отвън
минават бездушни тълпи.
В основата на човешката драма ("Зимни вечери") се корени мизерията:
бедняшкият квартал, безхлебният баща, плачът на гладните деца. Децата са
оприличени на снежинки, които падат в локвата на живота и стават кал.
Посланията, които отправя поетът към бъдещето, са слънчеви, но в тях се
съдържа и горчивото предупреждение за "мрака на тази земя". Макар и "детето на
българската поезия" неговите внушения съвсем не са детски. Чрез своето
творчество той обявява война на отчуждението, самотата, неравенството и всичко
това, което пречи на малките хора да бъдат щастливи.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
КОМЕНТАРИ
(1-10 от 2)
sergo78 написа на 18 дек 2009 ОТГОВОРИ
потребител на 25 години
ilko12 написа на 04 ное 2009 ОТГОВОРИ
ученик на 19 години от Благоевград , Пето СОУ "Георги Измирлиев"
 
Подобни материали
 

Необходима ли ни е маската в живота?

17 фев 2006
·
4,062
·
25
·
333
·
337
·
23

Изключително точно класикът на българската поезия Вапцаров в стихотворението си “История” дава образа на живота, лишен от маска...
 

Гео Милев - Народ, Вяра, Бог, Отечество в поемата “Септември”

25 яну 2007
·
1,133
·
12
·
2,398
·
1

Поемата "Септември" осмисля по нов начин традиционните в българската поезия релации: “народ-бог-цар-отечество”, “варварство-цивилизация”, “народ-вяра-църква”, “отечество-човечество”, “ад-рай”, “бунт-власт-история”.
 

Символно-метафорична образност („Зимни вечери” от Христо Смирненски)

01 май 2007
·
1,076
·
5
·
1,199
·
372
·
2

Преминал през различни влияния и пристрастия, Христо Смирненски написва цикъла „Зимни вечери” в края на творческия си път. Изборът не е случаен.
 

Да бъде ден - Христо Смирненски


Стихосбирката излиза от печат през март 1922 г., поради големия...
 

Човекът и светът в поезията на Христо Смирненски


В историческото развитие на българската литература художественото наследство на Смирненски представлява поредно доказателство за неразривната връзка между унаследените от миналото поетич...
 

Съдбата на децата на града в поезията на Смирненски

Материал № 68147, от 19 дек 2007
Свален: 773 пъти
Прегледан: 296 пъти
Предмет: Нова българска литература, Литература
Тип: Тема
Брой страници: 3
Брой думи: 853
Брой символи: 6,851

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Съдбата на децата на града в поезията на Смирне ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Лидия Димитрова
преподава по Литература и Български език
в град София
с опит от  35 години
260 38


виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения