Борислав Борисов
преподава по Музика
в град Пловдив
Големина на текста:
Гайда
Гайдата е мехов духов народен музикален инструмент, познат още в древната култура
на азиатските робовладелски страни. Разпространена е най-вече в Индия. През 17. и 18.
век тя е употребявана на Запад (Франция) и в художествената музика. Композиторите
Рамо и Люли са я използвали в своите опери и балети. И до днес тя се среща в почти
всички европейски народи. В Италия и Франция се нарича cornemuse , в Англия и
Шотландия – bagpipe , в Холандия – dudelsack , в Чехословакия – дуди, в Полша – коза,
в Украйна и Белорусия – дуда, в Молдавия – чимпой, в Русия – волинка, в Германия –
sackpfeife и т. н.
Съществуват сведения за гайдата по нашите места още от първи век пр. Хр..
Древногръцкият географ Страбон е отбелязал музикалността на южните славяни и
тяхното изкусно свирене на гайди и свирки. Гайдата е била употребявана още при
старите траки. У нас е била широко разпространена и през османското робство. За това
говорят редица документи на хора, пътували през България за Ориента и записали
впечатленията си за българските танци и свирни по мегданите. Например полският
посланик Христофор Сбератски, минавайки през България на път за Цариград,
отбелязал в своя дневник: "... едни скачат, други гайди уловили, а момци и девойки
сред свирците пеят..."
В бита на българина този народен инструмент е играл важна роля. Той е съпровождал
всяко значително събитие в личния му и обществен живот.
След кавала и гъдулката гайдата е най-популярният народен инструмент у нас. Среща
се почти във всички етнографски области на страната. Най-добрата гайдарджийска
школа може да се посочи в Южна България – Тракия и Странджа, и Североизточна
България – Лудогорието (Делиормана) и Добруджа. В Родопите е разпространена тъй
наречената "каба"-гайда, характерна с ниската си звучност. В България гайдата се
използва, от една страна, като солов инструмент, а от друга – за съпровод на народни
певци (особено в Родопския край, и то понякога с две и повече гайди) и в оркестъра от
народни инструменти заедно с кавали, гъдулки, тамбури и др.
Техническо устройство
Гайдата се състои от: мех, главини, духало, гайдуница, пискуни и триставно ручило.
Мехът е направен от ярешка или агнешка кожа. Той служи за завързване на трите
главини, в които се вмъкват духалото, гайдуницата и ручилото, както и за вкарване на
въздуха от страна на изпълнителя. Главините са три, направени от дряново дърво
или от рога на елен, коза, вол и др. Те служат за завързване на меха и за вмъкване в тях
шийките на духалото, гайдуницата и ручилото.
Духалото представлява едноставна малка конусовидна тръба със съединителна
шийка за вмъкване в главината. На долния край на шийката е поставена малка кръгла
кожена клапа. Тя служи да запуши отвора на духалото, когато изпълнителят си поема
дъх.
Гайдуницата – най-важната част на гайдата – е дървена конусовидна (отвън и
отвътре) продълговата тръба. Тя се изработва от дряново или сливово дърво. На горния
й край се намира съединителна шийка с малко каналче, в което се поставя стройката
(пискуна). Върху лицевата страна на гайдуницата са разположени 7 пръстови дупки, а
на обратната страна (срущуположно на първата малка дупчица) – една за палеца на
ръката. Характерна и много важна за гайдуницата е малката пръстова дупчица на
лицевата страна. През нея е прекарана малка тръбичка от паче или кокоше перо, която
гайдарите наричат "глашник" или "мърморец". Благодарение на нея и чрез различните
комбинации на пръстите се получават всички тонове по протежение на целия обем на
гайдуницата.
Пискунът е цилиндрична тръбичка, направена от тръстика, скоклика или бъзово
дърво. Горният му край е запушен с восък или корк, а долният е отворен за
преминаване на трептящия въздух. По тялото на пискуна е прорязано езиче. То е
източник на звука. На долния край на пискуна върху езичето и тялото са намотани
тънки памучни конци дотолкова, доколкото да държат пискуна прилепнал о стените на
каналчето в шийката на гайдуницата. Тези конци играят роля и при настройването.
Когато се намотаят по-високо по езичето и тялото, пискунът свири по-високо, а когато
се намотаят по-надолу, той свири по ниско.
Ручилото представлява дървена цилиндрична триставна тръба, изработена също от
дряново или сливово дърво. По него няма дупки. То се състои от три различни по
дължина и външна форма части – сглобки, или както ги наричат гайдарите –
"еклемета". Първата част е с две съединителни шийки – едната, по-къса и по-дебела (в
която е поставен пискунът), се вмъква в главината на меха, а другата – по-тънка и по-
дълга, се вмъква във втората част на ручилото. Втората част има само една
съединителна шийка, която служи за връзка между втората и третата сглобка.
Последната, трета част е без шийка. На десетина сантиметра от долния край тя
разширява диаметъра си, за да резонира исовия тон. По всяка съединителна шийка са
намотани конци или е поставен корк дотолкова, колкото да се задържат частите
стегнати една в друга и при настройване с лекота да се скъсява или удължава ручилото.
Пискунът на ручилото по устройство е като този на гайдуницата, но е почти двойно по-
голям по дължина и вътрешен диаметър на тръбичката. Ручилото служи за
произвеждане на исовия тон, който придружава мелодията от гайдуницата.
Произвеждането на тона посредством пискуните в гайдуницата и ручилото на гайдата
става по следния начин: струята въздух, изтласквана от меха към пискуните, привежда
в трептене езичето (пластинката) на пискуна, което от своя страна предизвиква
трептения на въздшния стълб в канала на гайдуницата и ручилото.
Силата на въздушната струя, която минава през пискуните, се регулира едновременно
от устата, която вкарва чрез духалото въздух в меха, и от лакътя, който притиска меха
до тялото.
При отпушване и запушване на дупките на гайдуницата въздушният стълб в канала се
скъсява или удължава и по този начин се получават различните по височина тонове.
Гайдата има тази особеност, че като мехов духов инструмент и поради устройството
си свири само силно. Друга динамика не може да се постигне. Свиренето на гайда е по-
сложно – гайдарят извлича тоновете само чрез различните комбинации на пръстите по
дупките на гайдуницата.
В оркестъра от народни инструменти се използват гайди с различна височина.
Последната зависи както от големината на гайдуницата, ручилото и пискуните, така и
от вътрешния диаметър на каналите им. По-късата гайдуница с по-широк вътрешен
конусовиден отвор на канала (отгоре надолу) произвежда по-високи тонове, а по-
дългата гайдуница с по-тесен отвор на канала произвежда по-ниски тонове.
Апликатурата (пръстовката) и начинът на свирене са еднакви за всички гайди.
Гайда от сол*
* В оркестрите от народни инструменти при държавните и самодейни ансамбли за
народни песни и танци и Държавното средно музикално училище за народни
инструменти в гр. Котел за обучение и нотно ограмотяване на изпълнителите на гайда е
възприета измежду различните по големина гайдуници тази с основен тон сол и с тонов
обем от сол на първа до ла на втора октава (една нота) реална звучност. Това е
направено, защото на нея се свири с лекота както от възрастни, така и от деца и най-
важното, защото тя най-добре изявява своите технически и художествени възможности
в сравнение с другите по-големи или по-малки гайдуници. Според решението на
Конференцията по проблемите на оркестъра от народни инструменти гайдуниците от
сол ( G 1) и ре ( D 1) реална звучност стават транспониращи по отношение на до (С1)
гайдуница.
В практиката е възприето гайдите да се назовават от сол, от ре и т. н. като в партитурата
се пише реалната им звучност, но в щима нотите се транспонират за оная гайдуница, на
която първоначално е нотно ограмотяван изпълнителят.
Най-разпространената и употребявана гайда в държавните и самодейни оркестри от
народни инструменти в страната е гайдата от сол. Обемът й е от сол от първа до ла от
втора октава. наричат я още "средна гайда". Дължината на гайдуницата на сол гайда е
различна, а основният й тон се обуславя от дължината и ширината на вътрешния
конусовиден канал.
За гайда се нотира на сол ключ и се пише арматура.
Грифовата таблица на гайда от сол показва хроматичния й звукоред.
От хроматичния звукоред липсва тонът сол-диез от втора октава. Тоновете сол-диез и
си-бемол от първа октава се произвеждат малко трудно, за което е необходимо гайдарят
да прави системни упражнения до пълното им овладяване.
Някои гайдари при бързо или бавно темпо произвеждат тона до-диез от втора октава
на сол гайда с бързо полузапушване и отпушване на четвъртата дупка отгоре надолу с
показалеца на дясната ръка, но тонът не е стабилен и не винаги е верен. При
самостоятелно свирене (със съпровод на ручилото) това много не се чувства, но в
оркестъра от народни инструменти този тон, получен с така наречената “кърма”, е
фалшив, затова с комбинация на пръстите така, както е показано в грифовата таблица,
до-диез от втора октава се получава абсолютно верен.
По протежение на цялата гайдуница отгоре надолу и обратно всички полутонове се
получават като след изсвирения диатоничен тон се вдигне само показалецът от малката
дупчица с мърмореца. Тогава полутонът веднага прозвучава верен и стабилен. Така се
постъпва за всеки полутон по целия тонов обем на гайдуницата.
Благодарение на участието на гайдата в оркестъра от народни инструменти
практиката наложи и помогна да се потърсят и открият отдавна неизползваните тонове
сол-диез и си-бемол от от първа октава и до-диез от втора октава. Сега гайдуницата от
сол разполага с почти пълния тонов обем (без сол-диез от втора октава).
Гайдата от сол е характерна с оригиналната си ярка, светла и до известна степен
резлива звучност. Тоновете от сол от първа до ре от втора октава (границите са
относителни) са слаби, малко матови и не много изразителни. В този регистър гайдата
се свързва добре с гъдулки, тамбури и кавали в до.
От ре от втора до ла от втора октава тоновете са светли, ярки и изразителни, звучат
силно, даже кресливо. В този обем сол гайда се свързва също много добре с гъдулката,
тамбурата и кавала.
Художествени и технически възможности на гайда от сол
Гайдата е най-капризният инструмент в народния оркестър, затова от изпълнителя се
изисква майсторското й владеене и много съобразителност.
Както казахме, поради нейното устройство всичките й тонове звучат силно. Оттук и
ограничените й художествени възможности. Въпреки това могат да се постигнат някои

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Гайдата

Гайдата е мехов духов народен музикален инструмент, познат още в древната култура на азиатските робовладелски страни. Разпространена е най-вече в Индия. През 17. и 18. век тя е употребявана на Запад (Франция) и в художествената музика...
Изпратен от:
raika1
на 2007-12-19
Добавен в:
Доклади
по Музика
Статистика:
124 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Сценично изпълнение. Сценична треска

02 апр 2008
·
158
·
5
·
464

След като сме завършили работата си над изпълнението, ние вече знаем какво искаме да кажем с всяка част и цялото произведение.
 

Рецензия на учебник по музика за 4 клас

14 мар 2009
·
246
·
16
·
2,005
·
655

Рецензия на учебник и учебна тетрадка също така и помагала за 4 клас...
 

Музиката в летните празници в детската градина

01 дек 2009
·
166
·
4
·
1,034
·
347

Музиката в летните празници в детската градина-музикално шоу на веселието и радостта...
 

Устройство на гласов апарат

13 дек 2008
·
105
·
3
·
304
·
183

Пеенето е сложен психофизически процес,който се базира на естественото функциониране на гласовия апарат.Познаването на механизма на звукопроизводството позволява на певеца съзнателно да регулира този процес...
 

Екомузика за деца

28 май 2009
·
36
·
4
·
841
·
36

Културното развитие на човешката цивилизация е низ от завоевания , които бележат опознаването на природата и нейните закони...
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Музика
Тест по Елементарна теория на музиката над основни понятия
тематичен тест по Музика за Ученици
Тестът е за ученици от музикалните училища и за музиканти в музикалните академии. Темата на теста е "Основни понятия". За подготовка прочетете "Елементарна теория на музиката" на Парашкев Хаджиев, а също и при допускане на пропуски. Съдържа 10 въпроса, някои от които е възможно да имат повече от един верен отговор.
(Лесен)
10
39
1
1 мин
05.10.2016
Тест по музика за 7-ми клас
изходен тест по Музика за Ученици от 7 клас
Изходен тест по музика за 7-ми клас. Въпросите имат само един верен отговор.
(Лесен)
10
208
1
14.02.2013
» виж всички онлайн тестове по музика

Гайдата

Материал № 67723, от 19 дек 2007
Свален: 124 пъти
Прегледан: 157 пъти
Качен от:
Предмет: Музика
Тип: Доклад
Брой страници: 7
Брой думи: 2,185
Брой символи: 18,190

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Гайдата "?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Борислав Борисов
преподава по Музика
в град Пловдив
с опит от  5 години
1 102 5

Ирина Димитрова
преподава по Музика
в град Варна
с опит от  30 години
41 5

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения