Големина на текста:
Нарушават ли се според вас човешките права на пушачите след 1 януари 2005 г.?
Огромното разпространение на тютюнопушенето в световен мащаб дава
основание за него да се говори като за „епидемията на ХХ век”. Неговата доказана
вредност за човешкото здраве накара редица страни да въведат силни рестрикции или
дори пълната му забрана в държавните заведения и индивидуалните работни места.
Черната статистика показва, че в Европа умират 1 милион и 400 хиляди души
годишно от последиците на тютюнопушенето, с което го превръщат в най-значителната
предотвратима причина на смърт – това е наистина изключително тежък проблем.
Броят на пушачите в България е изключително висок – те са над 50 на сто от
населението – и това е (може би) причината у нас да не може да се предприеме пълната
му забрана. По този показател, за огромно съжаление, страната ни се нарежда на трето
място в света. От 13-14 години в средата на 80-те години, в момента средната възраст,
на която в България децата започват да пушат системно, е 9 години.
Посочените факти доказват че, ограничаването на тютюнопушенето обаче е
необходимо и е в интерес на общественото здраве. Както посочи в годишния си доклад
здравният министър Славчо Богоев – 30% от жените и 66 на сто от мъжете в
репродуктивна възраст (между 20 и 45 години) пушат, а пасивните пушачи са над един
милион деца на възраст до 15 години.
България се намира в ситуация на епидемия на тютюнопушенето. Една от
нейните характеристики е например парадоксалният факт, че пушат не по-малко, а –
по-образованите българи. Председателят на Световната здравна организация Гро
Харлем Бруднтланд цитира в един свой доклад България като страна, където висок
процент (60 %) от лекарите пушат... Какво очакваме тогава от останалото население?
Това е така, лекарите пушат много и изобщо в България пушат
високообразованите хора. Това именно е последица от епидемията на тютюнопушене, в
която се намира страната. Тоест България продължава да живеве в едно своеобразно
закъснение, когато нещо преодоляно другаде, у нас тепърва се превръща в проблем?
Да, ние живеем в това закъснение и то е именно, което ни пречи да обясним
досегашната смъртност и същевременно ни кара да предричаме увеличаване на
смъртността, свързана с тютюнопушенето в България.
Младите поколения следват старите – докато тютюнопушенето се възприема
като нещо най-нормално в България – защо младите да не пушат? Но ние не бива само
да се концентрираме върху младите, забравяйки корените на проблема в миналото.
Днешният взрив на тютюнопушенето у нас има много по-дълга предистория и е
свързан с нагласите, например, през 70-те години, когато тютютнопушенето сред
мъжката част на населението бе нещо разбиращо се от само себе си – просто всички
пушеха.
И все пак, ако тази тенденция вече е спряна в Централноевропейските страни, а
в България има сериозен проблем със смъртността особено при мъжате, и ако в
страната продължава епидемията от тютюнопушенето, то тогава тя залага и бомба със
закъснител за бъдещето.
Именно това са причините от началото на годината правителството и
Министерството на здравеопазването да се сдобият с нов приоритет – да ограничат
тютюнопушенето в България.
„От 50 до 300 лева глоба ще плаща всеки пушач, който запали цигара след 1
януари 2005 година в закрити работни помещения, на закрити обществени места или в
градския транспорт” - това решиха министрите с одобредна на 8 декември 2004 година
наредба за тютюнопушенето, с която се „материализира” механизмът на настоящето
институционално гонение на цигарения дим от държавата. В действителност, този
приоритет беше въведен с текстовете на новия Закон за здравето, който беше
обнародван в Държавен вестник още през август миналата година.
Относно въпроса за приетия закон против тютюнопушенето може доста да се
дискутира. Може да се спори за това дали е редно да се прокарва закон, който
„ощетява” половината българи, може да се спори за това дали тютюнопушенето не е
болестно състояние и дали това не е дискириминация по здравословен признак, може
да се спори дали не е противоконституционен и дали не нарушава човешките права и
т.н. и т.н...
И по двата текста – и на закона и на наредбата, нямаше абсолютно никакви
публични дискусии, нито предварителна подготовка за въвеждане на забраната.
Всъщност приемането на правилата за ограничаване на тютюнопушенето, за
които в повечето европейски държави има отделни закони, в България стана съвсем
доброволно, без какъвто и да било външен натиск и „мина по терлици” при
обсъжданията в парламента.
Нямаше широко достъпни разяснителни програми за вредата от цигарите и
идеите за алтернативни стимули за отказване от никотина.
Не бяха представени прогнозни данни за очаквания ефект от ограниченията
върху съкращаването на разходите от обществените здравни фондове за лечение на
заболели вследствие на тютюнопушенето.
Не се появиха резчети как тези мерки ще повлияят върху бизнеса. Нито дори ще
има ли негативен ефект за приходната част на бюджета евентуално свиване на
потреблението на цигари.
Но рестриктивно законодателство по примера на Ирландия и Италия не може да
бъде приложено, ако собствениците на барове и ресторанти не се съгласят да го
прилагат. Такъв е и случаят във Франция, където законът „Еван” се прилага още от
1992 г., но се спазва малко или въобще. Управата на Париж лансира през есента на
миналата година инициатива, основана на доброволното участие на кафенета и
ресторанти, наречена „100 % без тютюн”, рекламирайки чрез лепенка, че
тютюнопушенето не е добре дошло.
Няма и категоричен документ, например директива на Европейската комисия,
която да изисква да се въведе забраната.
И така, у нас, въоръжени с абсолютната забрана за палене на цигари на
обществени места и с глобата като единствен инструмент, служителите на здравното
министерство се втурнаха да победят в епична битка цигарената зависимост на 52 % от
цялото население на България, или казано по друг начин - никотиновата страст на общо
три милиона души заклети пушачи.
Към буквата на закона и новия приоритет моментално се приобщи и примиерът
Симеон Саксобургготски, който чрез говорителя си обяви, че вече няма да пуши пурети
на работното си място и макар и със закъснение ще оборудва място за пушене в
Министерския съвет.
Закъснението при прилагането на наредбата от самия премиер, който я е
подписал, е нагледен пример за пълната неподготвеност на обществото и бизнеса
моментално да изгаси цигарите и да заживее здравословно в синхрон с новия
приоритет.
За спазването на буквата на закона се грижат инспекторите на ХЕИ, които в
София са общо 70. Само че още първия ден на проверките стана ясно, че наредбата не
работи.
Дали човек ще бъде глобен зависи изцяло от добрата му воля. Клиентът на
заведение има пълно право да откаже на служител извън системата на МВР да му
предостави личната си карта, за да му бъде съставен акт. Тоест, докато полицията не се
впрегне в хайки срещу дима, нарушителите могат съвсем спокойно да не плащат.
Пълната неяснота каква е крайната цел на ограничението постави в неудобна
ситуация и преките контрольори на разпоредбите – инспекторите на ХЕИ.
Според д-р Маша Гавраилова, началник-отдел „Профилактика на болестите и
промоция на здраве” в МЗ (и един от съавторите на текста за тоталната забрана на
цигарения дим), основната цел на Закона за здравето не е да се налагат глоби за
нарушения, нито пък да се принуждават собствениците да правят допълнителни
инвестиции във вентилационните системи: „Нашата цел дори не е да откажем
пушачите от цигарите, а да предпазим непушачите. Трябва да съществува възможност
онзи, който не иска да пуши, да не е принуден да го прави въпреки волята си на
обществени места или на работното си място. Забраната е истинска профилактична
мярка, която да повлияе на рисков фактор, като употребата на тютюневи изделия. Това,
че се надяваме възможностите за пушене да намалеят и по този начин част от пушачите
да се откажат от цигарите, е само допълнителен бонус, чийто размер не можем да
изчислим”.
Но! По своята „дързост и красота” наредбата, според която всички трябваше
след 1 януари да станем непушачи на обществени места, се равнява на възможността
всички след 1 януари да станем, например, синеоки.
От всички мои познати пушачи най-успешно се вгради в новата обстановка една
моя приятелка, която седна пред компютъра и си направи надпис „Маса за пушачи”.
Принтира си я на картонче и носи табелката в дамската си чантичка. Отива в кое да е
кафене, слага си табелката на масата и пали цигара. Веднага й носят пепелник.
Гражданското и оправдание е: „Каквато наредбата против тютюнопушенето, такива и
тютюнопушачите”.
Тютюнопушачите са изобретателни хора и това май е най-доброто нещо което
може да се каже за тях. А най-лошото е това, че са повече от нас - непушачите и
собствениците на кафенетата знаят за тази процентна разлика по-добре и от НЦИОМ.
Непушачите пък сме наивни хора и това е май най-лошото, което може да се
каже за нас. В правителството очевидно преобладават непушачите. Защото влязлата в
сила от 1 януари наредба е наивна. Тя е здравосовна, тя е отчитаща човешките права, тя
е европейска, тя е цивилизована, но всичко това се обезмисля от факта, че е наивна. И
понеже „каквато наредбата, такива и изпълняващите наредбата”, в най-масовите
кафенета и ресторанти тя се изпълнява така: поставят се няколко надписа, че масите са
за непушачи и ако седналите там извадят цигарите, надписът се премества на
съседнаната празна маса. И се подреждаме непушачи – пушачи по оня забележителен
сватбарски начин роднина – милиционер. Така пушачите гълтат дима активно,
непушачите – пасивно, а в ХЕИ дават валериан на поредната изпаднала в нервна криза
проверяваща. Случайно да виждате смисъл в това?
Единственият ефект, който засега постига наредбата, е, че всички се чувстваме
дискомфортно. Някои вече, други все така. Пушачите вече се чувстват дискомфортно
(пада им се!), защото продължават „вертикално” да замърсяват цялото заведение, но
„хоризонтално” вече са „стеснени”. Непушачите се чувстваме все така дискомфортно,
защото продължаваме да гълтаме дима им от съседната маса. Собствениците на
заведенията разместват насам-натам табелките и въздишат над сметките за вентилатори
и прегради. А ХЕИ се чуди как ще осъществява правото си да ги санкционира.
Всичко това не само можеше, но и трябваше да се предвиди. И щеше да се
предвиви, ако целта беше да се направи някаква малка, но реална стъпка, а не да се
заявяват глобални, но нереалистични промени. Тоест, става дума не за правата на
пушачите, а за смислеността на законите. Става дума за пожелателния стил на

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Нарушават ли се според вас човешките права на пушачите след 1 януари 2005 г.?

Огромното разпространение на тютюнопушенето в световен мащаб дава основание за него да се говори като за „епидемията на ХХ век”. Неговата доказана вредност за човешкото здраве накара редица страни да въведат силни рестрикции или дори пълната му забрана...
Изпратен от:
a
a на 2007-12-19
Добавен в:
Есета
по Право
Статистика:
89 сваляния
виж още
 
 
Онлайн тестове по Право
Тест по гражданско право за студенти от 3-ти курс
изпитен тест по Право за Студенти от 3 курс
Тестът е върху съдържанието на Гражданското право. Състои се от 13 въпроса с възможност за няколко верни отговори или нито един от посочените.
(Лесен)
13
45
1
2 мин
19.10.2016
Тест по Обща теория на правото за студенти от 1-ви курс
изпитен тест по Право за Студенти от 1 курс
Тестът съдържа 20 въпроса от Общата теория на правото. Всеки въпрос има само един верен отговор. Предназначен е за студенти от 1-ви курс, изучаващи дисциплината.
(Труден)
20
185
3
1 мин
10.11.2016
» виж всички онлайн тестове по право

Нарушават ли се според вас човешките права на пушачите след 1 януари 2005 г.?

Материал № 67613, от 19 дек 2007
Свален: 89 пъти
Прегледан: 123 пъти
Качен от:
Предмет: Право
Тип: Есе
Брой страници: 4
Брой думи: 1,330
Брой символи: 11,378

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Нарушават ли се според вас човешките права на п ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения