Големина на текста:
Още преди края на Втората световна война се забелязват признаци на напрежение
между Съединените щати и Съветския съюз.Веднага щом свършват сраженията, това
напрежение бързо нараства и се превръща в „Студена война”между някогашните
съюзници,която десетилетия наред хвърля сянка върху международните
отношения.Студената война има силно въздействие и върху живота в САЩ,защото
довежда до най-рушителния изблик на антирадикална истерия през този
век.Съединените щати в следвоенните години са силни и проспериращи,но известно
време са притеснени и несигурни за бъдещето си.
Корени на Студената война
Никой друг въпрос в американската история от 20 ти век не е предизвиквал повече
спорове от корените на Студената война. Някои твърдят,че международното
напрежение се дължи на съветското двуличие и експанзионизъм., други-че
американските провокации и имперски амбиции имат не по-малка вина.Но повечето
историци са единодушни,че независимо чия вина е по-голяма,и Съветския съюз,и
Съединените щати са отговорни за атмосверата на връждебност и
подозрителност,която скоро помрачава мира.
Причина за напрежението между Съветския съюз и Съединените щати
Военновременния съюз между Съединените щати и Съветския съюз е отклонение от
обичайната насока на съветско-американските отношения,защото двете държави
отдавана се гледат с дълбоко взаимно недоверие.Но през 40-те години в центъра на
неразбирателството между тях е принципната разлика в начина,по който Великите сили
виждат света след войната.Едната представа е характерна за широките кръгове в
Съединените щати-очертана за първи път открито в Атлантическата харта от 1941г. тя е
представата за свят, в който държавите изоставят традиционните военни съюзи и сфери
на влияние и управляват отношенията помежду си със средствата на демокрацията,като
една международна организация играе ролята на арбитър в споровете и защитник на
правото на всяка нация на самоопределение.Другата представа е тази на Съветския
съюз и както постепенно става ясно,на Великобритания.И Сталин, и Чърчилса
подписали Атлантическата харта.Но Великобритания никога не се е чувствала уютно с
идеала за самоопределяне в огромната си империя.Съветския съюз е решен да си
изгради сигурна сфера на влияние в Централна и Източна Европа като защита срещу
евентуална бъдеща агресия на Запада.Затова и Чърчил, и Сталин си представят такова
следвоенно устройство на света,в което Великите сили контролират териториите от
стратегически интерес за тях и в което зе въвежда нещо като далечно подобие на
традиционното за Европа равновесие на силите.Към края на войната Рузвелт успява да
спечели поне отчасти подкрепата на Чърчил за своите принципи,но макар понякога да
вярва,че Сталин също ще отстъпи,така и не успява да отклони Съветския съюз от
решимостта му да контролира Централна и Източна Европа и от стремежа му към
следвоенен ред,в който всяка от великите сили да господства в своята
сфера.Постепенно разликите между тези две позиции превръщат мирния процес във
форма на война.
Дипломацията по време на Втората световна война
Още през 1942г. започва да се проявява напрежение в отношенията със Съветския
съюз:следствие от раздразнението на Сталин,че откриването на втория фронт се
протака ,и от негодуванието му от англо-американското решение за нападение на
Северна Африка преди десанта в Европа.В тази влошаваща се атмосфера Рузвелт и
Чърчил се срещат в Касабланка,Мароко, през януари 1943г. за да обсъдят стратегията
на съюзниците.(Сталин отклонява поканата на Рузвелт да участва в срещата.) Двамата
водачи не могат да приемат най-важното искане на Сталин-незабавно откриване на
втори фронт.Но те се опитват да го успокоят,като обявяват,че няма да приемат нищо
друго освен безусловна капитулация на силите от Оста.Това е сигнал,че американците
и британците няма да уговорят таен мир с Хитлер и да оставят руснаците да се бият
сами.През ноември 1943г.Рузвелт и Чърчил отпътуват за Техеран (столицата на Иран)за
първата си среща със Сталин.По това време обаче най-важния коз на Рузвелт в
преговорите - нуждата на Сталин от американска подкрепа в борбата срещу Германия –
до голяма степен е отпаднал.Напредването на германците в Русия е спряно.Съветските
части започват офанзива на запад.Междувременно се появява ново италианско
правителство след падането на Мусолини.Според Сталин американската представа за
„отворен свят” вече показва признаци на двоен стандарт-САЩ и Великобритания искат
да имат право на глас за бъдещето на Източна Европа,а Съветския съюз да няма право
на глас за бъдещето на Запада.Въпреки всичко Техеранската конференция в повечето
отношения е успешна.Рузвелт и Сталин стават сърдечни приятели.Сталин приема
американското искане Съветския съюз да се намеси във войната в Тихия океан скоро
след приключване ха сраженията в Европа.Рузвелт от своя страна обещава англо-
американският втори фронт да бъде открит до шест месеца.И тримата водачи се
споразумяват по принцип за създаването на международна организация след войната и
за мерки за предотвратяване на възраждането на германския експазионизъм.По други
въпроси обаче вече се забелязват първите признаци на бъдещите разногласия.Най –
важният въпрос е за бъдещето на Полша.Рузвелт и Чърчил са готови да се съгласят на
изместване на съветската граница на запад , позволявайки на Сталин да анексира
известна част исторически полски земи.Но за характера на следвоенното управление на
независимите части от Полша има остри спорове.Рузвелт и Чърчил подкрепят
претенциите на полското правителство в изгнание,което от 1940г. се намира в
Лондон.Сталин иска да постави на власт друго,про комунистическо правителство в
изгнание,което прекарва войната в Съветския съюз.Само като оставят този въпрос
нерешен,тримата ръководители съумяват да не завършат с раздор Техеранската
конференция.
Ялта
Повече от година след Техеранската конференция съюзът между Съединените
щати,Великобритания и СССР преминава през периоди на силно напрежение и
сърдечна дружелюбност.
През есента на 1944г.Чърчил отива сам в Москва за среща със Сталин, зада обсъдят
въпросите,възникнали във връзка с Гражданската война в Гърция.В замяна на
обещанието на Съветския съюз да прекрати помощта си за гръцките комунисти,които
се обявяват против подкрепяното от Великобритания монархическо
правителство.Чърчил приема предложението контролът над Източна Европа да бъде
поделен между Великобритания и Съветския съюз.За Рузвелт обаче московското
споразумение е свидетелство колко малко означават принципите на Атлантическата
харта за двамата му най-важни съюзници.През февруари 1945г.Рузвелт се
присъединява към Чърчил и Сталин за голяма мирна конференция в съветския грат
Ялта.По редица въпроси тримата големи постигат взаимно удовлетворителни
споразумения.В замяна на повторното обещание на Сталин да се включи във войната в
Тихия океан.Рузвелт се съгласява Съветския съюз да получи Курилските острови на
север от Япония,да си възвърне южния остров Сахалин и Порт Артур,които Русия е
загубила във войната с Япония през 1904г.,и да упражнява известно влияние(заедно с
китайското правителство)над Манджурия.Трите страни се споразумяват и за
приемането на план за нова международна организация-план,изработен предишното
лято на конференция във Вашингтон в имението Дъмбъртън Оукс .Новата Организация
на обединените нации ще включва Общо събрание,в което да е представена всяка
страна членка, и Съвет за сигурност с постоянни представители на петте големи
световни сили(Съединените щати,Великобритания,Франция,Съветския съюз и
Китай),всяка от които с право на вето върху решенията и временни членове от седем
други държави.Това споразумение става основа на Устава на Организацията на
обединените нации,който е изработен на конференция на петдесет държави,открита на
25 април 1945г. в Сан Франциско.Сенатът на Съединените щати ратифицира Хартата
през юли с 80 на 2 гласа ( в поразителен контраст с бавното и мъчително отхвърляне на
хартата на Обществото на народите 25 години по-рано).По други въпроси обаче
Ялтенската конференция оставя основни противоречия нерешени или ги замазва със
слаби и нетрайни компромиси.Остават принципни различия относно правителството
на следвоенна Полша.Сталин,чиято армия е окупирала Полша,вече е поставил на власт
прокомунистическо правителство.Рузвелт и Чърчил настояват прозападните
„лондонски”поляци да намерят място в режима във Вършава.Рузвелт си представя
правителство,избрано по пътя на свободни демократични избори.И той ,и Сталин
знаят,че при такива избори прозападните сили ще спечелят.Сталин се съгласява само на
мъгляв компромис- на неопределен брой прозападно настроени поляци да се даде
място в правителството.Той неохотно скланя да проведе „свободни избори”в Полша,но
не се ангажира с дата.Тези избори се отлагат повече от 40 години.Няма съгласие и по
въпроса за бъдещето на Германия.Сталин настоява за 20 милиарда репарации от
германците,от които Русия да получи половината.Рузвелт и Чърчил се съгласяват само
на това- да оставят окончателното решение на въпроса на една бъдеща комисия по
репарациите.ПО-важна е разликата в начина,по-важна е разликата в начина ,по който
водачите си представят политиката и обществото в Германия след
войната.Рузвелт,изглежда иска една обновена и обединена Германия,която ще има
възможност да развива силна модерна икономика,макар и под внимателното
наблюдение на съюзниците.
Сталин държи на трайно разпокъсване на Германия.Както и по отношение на
Полша,окончателното споразумение е неясно и нестабилно.Предвижда се Съединените
щати,Великобритания ,Франция и Съветския съюз да имат свои „окупационни зони” в
Германия,определени на войските в края на войната.Германската столица Берлин е вече
в съветската зона, но поради символичното му значение се предвижда градът да бъде
разделен на четири сектора,по един за всяка от държавите.Предполага се,че на някаква
неопределена бъдеща дата нацията ще се обедини отново,но не се постига
споразумение по какъв начин ще се осъществи обединението.Колкото до останалата
част от Европа,конференцията постига съмнително споразумение за установяване на
временни правителства,”представящи широко всички демократични сили”.Те трябва
по-късно да бъдат заменени от постоянни правителства,”подчинени на волята на
народа”и избрани в свободни избори.Отново договореностите не се придружават от
точни срокове за изпълнението им.С други думи,споразумението от Ялта е не толкова

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Студената война

Още преди края на втората световна война се забелязват признаци на напрежение между съединените щати и съветския съюз. Веднага щом свършват сраженията, това напрежение бързо нараства и се превръща в „студена война” между някогашните съюзници...
Изпратен от:
Надя Терзийска
на 2011-04-29
Добавен в:
Курсови работи
по История
Статистика:
111 сваляния
виж още
 
 
Онлайн тестове по История
История и цивилизация за 7-ми клас
входен тест по История за Ученици от 7 клас
Тестът е предназначен за проверка на входното ниво на учениците в 7-ми клас, но може да се ползва и при проверка на изходното ниво в 6-ти клас. Включва въпроси от затворен тип, само с един верен отговор.
(Труден)
19
41
1
1 мин
18.09.2019
Междинен тест по история за 8-ми клас, 2-ри срок
междинен тест по История за Ученици от 8 клас
Тестът е изработен по новата учебна програма за 8 клас по история и цивилизации, за 2 срок. Въпросите, включени в него са само с един верен отговор.
(Лесен)
18
8
1
2 мин
13.08.2019
» виж всички онлайн тестове по история

Студената война

Материал № 675693, от 29 апр 2011
Свален: 111 пъти
Прегледан: 153 пъти
Предмет: История
Тип: Курсова работа
Брой страници: 11
Брой думи: 4,141
Брой символи: 25,725

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Студената война"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Анелия Севова
преподава по История
в град Стара Загора
с опит от  3 години
111

Маргарита Петринска
преподава по Български език
в град София
с опит от  4 години
139 12

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения