Големина на текста:
ДА СЕ ЗАВЪРНЕШ В БАЩИНАТА КЪЩА
- Споменът е представен като алтернатива на действителността
- Картината на залеза в началото на творбата е полисемантична. “Гасненето” и“вечерта”
като символни значения предпоставят невъзможността за връщането назад. “Заникът” е
алегоричен образ на края на живота. Природната картина присъства в буквален смисъл като
фон на романтичните мечти-видения, но тя е и персонифицирана като носител на
майчинското начало и индректно насочва към обаза на майката
- Движението на времето е обусловено от противопоставянето между настоящето и света
на спомените и мечтите
- Глаголите и причастните форми изразяват непреодолимия копнеж , внушават
носталгичното чувство. Употребените да-конструкции в своята желателност и условност
снемат на синтактично ниво особените настроения и преживявания на лирическия герой.
- Пространството е разполовено от стоящата на прага майка, очертаваща границата между
свое(интимно) и чуждо, между света на хармонията и света на Злото. Прагът е и особено
емоционално-смислово натоварен топос, тъй като той е мястото на прегръдката между майка
и син, която цели възстановяване на разрушената хармония, окончателно пречистване от
“черната умора”.
- Сетуацията актуализира библейската притча за завръщането на блудния син, търсенето на
прошка и помирението със себе си. Но финалните стихове изцяло отхвърлят нейните смисли.
- Светът на родното е представен изцяло като сакрален. Негови символни знаци са
“бащината къща” и “старата на прага”.Типичните за Дебеляновата поезия антитезни
словесни повторения (неверна- вечер, дом- бездомин) тук са заменени от дублиращи
повторения (тихи пазви – тиха нощ, плахи стъпки - радосст плаха...) . Те подчертават
меланхолно носталгичния характер на копнежното завръщане.
- майката образно се дублира със старата икона (лика на Богородица), което още по-силно
сакрализира смисъла на завръщането.
- Мотивът за смъртта е проектиран върху пространството на родното и носи значинията на
утеха, успокоение, хармония на човека със самия себе си. Това е мечтаната смърт, назована
като “мирен заник”.
- Родното пространство е затворено между “плахи стъпки” и “радост плаха” , затова е
разкалебано между несигурността на спомена и реалността на настоящето. Молитвата на
лир. Герой се разчита като признание за безсилието да победи тъмните сили и като готовност
мълчаливо да приеме горчивата си орис.
- Многоточието в края на творбата е маркер за потъване, отдалечаване, самовглъбяване, но
и знак за сепвване, събуждане от съня-илюзия.
- Последните стихове прекъсват спомена и завръщат лир. Субект в безотрадното настояще.
ПЛОВДИВ
- Подобно на други творби в нашата литература, които съдържат конкретноисторическа
информация в заглавието (“Хаджи Димитър” на Ботев, “Арменци”наЯворов), и тук
текстът се оттласква от конкретното и върви, развива се към универсалните послания и
обобщения. В стихотворението е визиран образът на града така, както присъства в цялата
Дебелянова поезия – с характеристиките на Злото, на отчуждението и страданието.
- Основен е мотивът за скитничеството , за броденето без цел, който смислово
кореспондира с мотива за бездомничеството
- Образът на града е алегоризиран. Неговият глас налага забраните, ограниченията и
потвърждава заложените в първата строфа характеристики на битието:”скръбни ...детски
дни”, “се моя взор стъмни”, “буря сви над мене”.
- Както в целия текст всички знаци на светлината са отместени поради победата на
тъмнинаат, така и в “репликата” на града(обществото) всички ценности на
личността(вяра, търсене, любов, мечти) са дискредитирани чрез забрана и пленничество.
Доказва се типичната Дебелянова идея за света на настоящето като затвор.
- Границите между минало, настояще и бъдеще тук са разрушени. Самотата и
страданието бележат битието на лирическия човек изцяло. Затова “скръбния” град е
назован като дом чрез често употребяваната от Дебелянов оксиморонна
антитеза:”едничък дом на мойта скръб бездомна”.
- Образът на битието придобива измеренията на пустинята – “пустошта огромна”.
Скитничеството обрича човека на “загубване “ в нея. Такава е съдбата на всеки, който е
лишен от опорите и ориентирите на ценностите от миналото (тук задълбочаването на
кризата е внушено чрез проектиране на страданието дори върху света на миналото).
- В жанрово отношение творбата е сонет, в чииито последни стихове (според
класическия модел) се съдържа поантата. Тук тя представя идеята за отказването от спомена
като крайно и пагубно решение за Дебеляновя лирически човек.
АЗ ИСКАМ ДА ТЕ ПОМНЯ ВСЕ ТАКА
- Мотивът за спомена тук е разработен чрез темата за любовта и за раздялата. Но тук той
не е отнесен единствено към миналото, а се изявява като съхраниттелен механизъм на
ценностното, на хармонията:”Аз искам да те помня все така”(проекцията от минало
презнастояще към бъдеще).
- Образът на любимата напомня едно от измеренията на ози образ в Яворовата любовна
лирика – светът на Злото е успял да поругае чистотата му, да сложи зловещия отпечатък
върху него. В тази творба жената е “скръбна”, “унила”, но и обичаща по един
патриархално-идиличен начин мъжа – “лик склонила”, “В ръка ми вплела пламнала ръка”.
- Като образ-контрапункнт в текста се визира образът на града. Неговото появяване
своеобразно отрича възможността за осъществяване на любовта.
- Пространството е конструирано по смисъла на опозицията горе-долу. Все пак “мътният
дим” на Злото е отдалечен от влюбените, а трепетът на тяхната ллюбов е проектиран върху
територията на хълма(горе) и е олицетворен чрез “тръпнещите” дървеса.
- Представената ситуация намира реално обяснение за драматизма на любовното
изживяване чрез мотива за раздялата, която лир. Герой тълкува като гаранция за
сакралност на любовта.
- Втора строф азвучи като аргументация на финалното заключение на първа строфа.
Тръгването нси значенията на раздялата, но и на смъртта . Затова споменът се оказв
аособено необходим като единствено бтие. (В поезията традиицонно смъртта се назовава с
личното местоимение за женски род – 3 л. ед. ч.).
- Споменът според Дебеляновия герой е съхранител на надеждата за завръщането, за
възстановяване на любовната хармония. Символнте образи на зората и ппролетта го
доказват. Антиномичните асоциации – “буря-знак”, “смърт-пролет” се умиротворяват чрез
молбите за “досънуването” на красивия сън за любовта.
- последната строфа изгражда смисловото поле на раздялата и смъртта:”пада нощ” –
“мрежи” – “мрак” – “немощ”. Така споделената по-горе надежда е отречена, а е потвърдено
типичното за Дебеляновия герой състояние на колебание, лутане, безверие. Това се доказва
и от оксиморонната антитеза във финала:”а в свойта вяра сам не вярвам аз”.
ЧЕРНА ПЕСЕН
- Творбата започва с обикнатите от символистите оксимморонни антитези, чието начало
води чак до ренесансовия поет Франсоа Вийон (“До самия поток от надежда аз умирам;/
разпален като жар, аз леденея в мраз...”) Самото заглавие също представлява оксиморон.
- Текстът последователно изгражда образа на напълно обърнатата перспектива между
желание и живот, между изграждане и разрушение, като отвежда до идеята за безсмислието
на човешкия живот.
- Кореспондирането между началото и финала на текста:”Аз умирам ...” – “плачът ми...”,
изгражда представата за самооплакване, пардокс , на който творбата дава обяснение.
Лирическият Аз съществува като самодостатъчен свят, изправен срещу всички, дори срещу
самия себе си. Неговата основна философия е скепсисът.Онова, което го тласка към живота е
противоречието. То е негово битие, но инегова мъка. Това отвежда към типичния за
символистите мотив за желаната нежелана самота, отразяващ разкъсването на личността
между това, което е, и това, което иска дабъде.
- Строфите на творбата всъщност визират градацията на противоречието. Първата
противопоставя Аз-а на себе си. Втората и третата съответно представят конфликта между
лир. Геро и света, между него и живота. А четвъртата строфа го изправя пред и срещу
смъртта-битие.
- Във всеки един от конфликтите имплицитно присъства притчовостта, изразена чрез
уподобяването с митологично или библейско същество.
- В първвата строфа образната символика е организирана в две смислови полета около
понятията “живот” и “смърт” (“светло се раждам” и “умирам”). Присъства Ницшеанската
идея за човека, който сам изгражда себе си и е отговорен за себе си. Пораждат се асоциации с
образа на птицата феникс (умирането и възкръсването), както и с древната митологична
прледстава за вечно умиращото и възкръсващо божество. Ключовият стих, код към смисъла
на творбата (“разнолика, нестройна душа”) представя душата като съчетава в себе си
стремежа към монолитност, цялостност, но и лутаща се в своето раздвоение (желанието на
Дебелянов да имитира творческото присъствие в литературата ни едновременно на
Славейков и на Яворов).
- Втората строфа разколебава Ницшеанската идея за величието на личността. Стихиите не
се подчиняват на призивите на лир. Говорител. Той не властва над света, не е в хармония с
него. Дисхармонията на душата по-скоро води към подобие със света (асоциации с
Лермонтовия образ на Демона, противостоящ на света).
- Третата строфа кореспондира с мита за Икар и за цената за познанието (слепенето и
изгарянето, креенето по непостигнатото непостижимо).
- В четвъртатат строфа асоциациите са с библейския мит за Скитника евреин и за
неотменността на присъдата да се луташ между живота и смъртта. Животът е отделен,
дистанциран от лир. Човек. Дори смъртта-пристан бяга от него. Така творбата зазвучава
като Йеремиев плач в света-пустиня по изгубената възможност да бъдеш.
- Основна езикова единица са глаголите, чието засилено присъствие придава на текста
пределна динамичност.
МИГ
- Основен в творбата е проблемът за постигане на себе си, за осъзнаване на собственото
място в живота. Но тук пътят към търсената хармония не е път-завръщане назад , към
миналото, а път-устрем нагоре, към съприкосноввението с божественото.
- Лирическият Аз е противопоставен на тълпата. Той е “тъжен и морен” поради сблъсъка
с реалността и неоправданите битийни очаквания
- Светът е визиран като пространство на фалша и суетата, на позора и греха (асоциации с
библейската притча за Содом и Гомор). Той присъства с характеристиките на маскарада
(подобно на Другите в Яворовото стихотворение “Маска”)

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Аназили на произведения на Дебелянов

Различни анализи на произведения на Дебелянов - Да сезавърнеш в бащината къща, Пловдив, Аз искам да те помня все така и др.
Изпратен от:
silvi666666
на 2007-12-18
Добавен в:
Анализи
по Нова българска литература
Статистика:
632 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Търсеният пристан на родния дом (Димчо Дебелянов)


Търсеният пристан на родния дом (Димчо Дебелянов)- план-конспект.
 

Алеко Константинов - Бай Ганъо


“Бай Ганъо” на Алеко Константинов е творбата с особено звучене за всеки от нас, с много силно въздействие, родено още с първото четене и останало завинаги. Това е така, може би защото в нея оживява образът на онзи “нашенец” с дисагите...
 

Димчо Дебелянов- припомнянето на завръщането

03 дек 2006
·
1,221
·
2
·
336
·
59
·
7

Лирическите светове(чрез лирическите текстове в частност) имат множество удивителни способности и една от тях е способността да си "говорят" помежду си.
 

Пейо Яворов - " Градушка "


Стихотворението „Градушка” е шедиовър на Явороеата сациална поезия.Защото е представено като природна стихия която безпощадно унищожава плодовете на човешкия труд и неговата плаха надежда.
 

П. К. Яворов - "Подир сенките на облаците"


Двата периода в творчеството на поета са представени тука: социалният и индивидуалистическият, тъй да ги наречем. Преходът помежду им е рязък, със скок.
1 2 3 4 5 » 11
 

Аназили на произведения на Дебелянов

Материал № 67557, от 18 дек 2007
Свален: 632 пъти
Прегледан: 323 пъти
Качен от:
Предмет: Нова българска литература, Литература
Тип: Анализ
Брой страници: 6
Брой думи: 1,937
Брой символи: 16,601

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Аназили на произведения на Дебелянов"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Лидия Димитрова
преподава по Литература и Български език
в град София
с опит от  35 години
262 39


виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения