Големина на текста:
В Ъ П Р О С Н И К
за семестриален изпит по “Ремонт на автомобилна техника”
1.Основни на ремонтно – възстановителната дейност.
2.Схема на технологичния процес на ремонта.
3.Теоретични основи на диагностирането на машините при ремонта
и поддържането.
4.Дефектация на детайлите и методи на възстановяване.
5.Възстановяване на детайлите – теоретични основи.
6.Възстановяване на детайлите чрез заваряване и наваряване.
7.Възстановяване на детайлите чрез полимери и епоксидни смоли.
8.Възстановяване на детайлите чрез галванични покрития.
9.Възстановяване на детайлите чрез механична обработка и други
методи.
10.Възстановяване на корпусни детайли и детайли от клас валове и
лостове.
11.Възстановяване на детайлите от цилиндро – буталната група и
клапанния механизъм.
12.Ремонт на горивната апаратура на дизелови и карбураторни
двигатели.
13.Технология на сглобяването на възли и агрегати.
14.Технология на ремонта на електрически машини.
15.Технология на сглобяването и изпитването надвигатели.
16.Технология на сглобяването и изпитването на кормилни уредби,
предни и задни мостове.
1
Въпрос 1
Ремонтът на машините е обективна
необходимост, която се диктува от
технически и икономически
причини.
Техническите причини се обуславят
от факта, че при съвременните
основи на проектирането и
производство на машини се
узаконява различен срок на служба
на детайлите и тяхната
едновременна подмяна е
икономически нецелесъобразно.
Основните понятия в ремонта са:
-РЕМОНТ Ремонт на машината се
нарича отстраняването на повредите
и неизправностите й с цел, да се
възстанови нейната
работоспособност.
ПОВРЕДАТА е събитие, което
нарушава изправността на
машината, но не винаги нарушава
нейната работоспособност.
ОТКАЗЪТ е събитие, което нарушава
работоспособността на машината.
ДЕТАЙЛ – това е част от изделието,
изработен от цял къс материал или
от различни материали, без
използване на монтажни операции.
- ВЪЗЕЛ – това е част от изделието,
състоящ се от два или повече
детайла и образуващ относително
самостоятелно цяло.
- АГРЕГАТ – състои се от група
възли, за него е целесъобразна
самостоятелна организация на
ремонтното производство.
РЕМОНТЕН ФОНД – се нарича
общото количество на машините,
които независимо от причините на
повредите се нуждаят от ремонтно
въздействие.
Ремонтът на АТ представлява
комплексен процес, който
включва в себе си голям брой
различни мероприятия,
извършвани в определена
последователност, с цел същата да
се приведе в техническа
изправност.
Въведени са следните видове ремонт
на АТ:
Базов ремонт – извършва се при
изминаване на установен лимит от
пробег или при авария, която не
може да се отстрани при текущия
ремонт. Заключава се в пълно
разглобяване на машината;
възстановяване на базови
повърхнини; възстановяване или
подмяна на агрегати, прибори и
отделни части
Текущия ремонт – се заключава в
отстраняване на неизправности,
свързани с подмяна на основен
агрегат
Има три метода за ремонт :-
индивидуаленагрегатен;
смесен.
При текущия ремонт се използва
агрегатния метод. Той се заключава
в това, че на ремонтиращите се
машини агрегатите, механизмите и
приборите, изискващи ремонт, се
сменят с ремонтирани или нови от
оборотния фонд, а снетите се
ремонтират в същото или друго
ремонтно поделение, завод
Индивидуалния метод на ремонт се
използва когато в конструкцията на
машината не е спазен напълно
принципа на взаимозаменяемостта,
когато агрегатите са прости по
устройство и техният ремонт не
изисква много време и когато липсва
фонд оборотни агрегати.
Агрегатният метод има следните
предимства: съкращава се времето за
престой на техниката, повишава се
производителността на ремонтните
средства
При смесения метод на ремонт на
машините част от агрегатите и
възлите се обезличават и сменяват с
нови или ремонтирани, а останалите
не се обезличават и след ремонта се
поставят на същата машина.
Износване на детайлите се явява
главна причина за възникване на
неизправностите. В резултат на
износването на работните
повърхности се увеличават
хлабините в подвижните съединения
на детайлите, изменя се взаимното
положение, което нарушава
нормалните условия за работа на
възлите, механизмите и системите.
В основата на структурата и
специализацията на ремонтното
производство лежат основните
видове дейности, с които е свързано
решаването на неговата главна
задача – възстановяване
работоспособността и
междуремонтния пробег на
машината.
Тези дейности може да се
класифицират по два признака:
предметен и технологичен.
По предметен признак, т.е. от гледна
точка на готовия продукт като
изделие, дейностите са:
-ремонт на цели машини;
-ремонт на агрегати
По технологичен признак
дейностите са:
-разглобяващи;
-почистващи;
-дефектовъчни;
възстановяване на детайли
Ремонтните органи могат да
използват различни методи на
организация на ремонтното
производство:
Поточния метод- Същността на
метода се състои в това, че
операциите се изпълняват на
постове, разположени в линия в
съответствие с технологичния
процес и съгласувани помежду си по
производителност. При метода на
специализираните постове всички
демонтажно-монтажни работи се
изпълняват от няколко
специализирани бригади.
Въпрос 2
Технологичният процес на ремонта
на автомобила е свързан с
разглобяването на автомобила, с
миенето, с контрола и сортировката
на детайлите, с възстановяването и
комплектовката на детайлите, със
сглобяването и изпитването на
автомобила с необходимото
качество и надеждност при най-
малка стойност на ремонта.
Към технологичния процес на
ремонта на техниката се
предявяват следните основни
изисквания:инимално време за
пребиваването на машините в
ремонт.- чертежите на
ремонтираните обекти;-
техническите условия за
дефектация и ремонт на
частите;
Данните на найовите
постижения на науката и
техниката в областта на ремонта
позволяват да се разработи такъв
технологичен процес, който
осигурява високо качество на
ремонта на машините и
извършването му в кратки срокове
при най-голяма икономичност
Сходните и свързани помежду си
технологически операции при
ремонта на машините се
обединяват в етапи. Отделните
етапи на технологическия процес
се подреждат в строго
определена последователност.
Разместването на етапите на
технологическия процес се
отразяват върху качеството на
ремонта на машините и води до
излишна загуба на време.
В съответствие с
класификацията на видовете
ремонт на машините различаваме
технологически процес на текущ и
базов ремонт, които имат
различен обем и характер на
работите.
Машините постъпват на
приемателния пункт и след това
се отправят за външно
измиване.
Агрегатите и възлите, които
изискват текущ ремонт, се
ремонтират и отново поставят на
същите машини.
Агрегатите изискващи базов
ремонт или се ремонтират в
специално подразделение на
дадената ремонтна част или се
отправят за ремонт в ремонтните
работилници.
При базов ремонт на агрегатите от
ремонтното подразделение
същите се измиват външно и
след това се разглобяват на
части. Частите се измиват,
дефектират и сортират на
годни, негодни и изискващи
ремонт. Негодните части се
отправят за вторични суровини,
годните - за комплектован, а
изискващите ремонт-в
2
съответното ремонтно
подразделение и след това за
комплектоване. По нататък
частите на комплекти се
отправят за сглобяване на
агрегатите и възлите.
Сглобените и изправни агрегати
се изпращат на участъка за
демонтажно-монтажите работи,
където се монтират на машините.
Сглобените машини се подлагат на
стационарно изпитание, регулиране и
изпитание в пробег. След
отстраняването на откритите
неизправности машините се
доокомплектоват и предават след
ремонт.
Докато процеса на производство на
автомобила започва с изработването
на заготовки, процесът на ремонта
както се вижда от схемите започва с
разглобяване на износения
автомобил, обезмасляване и
измиване на детайлите, качествен
контрол и разпределянето им по
групи според тяхната годност.
Многобройните изследвания и
практиката показват, че якостта на
голяма част от детайлите значително
превишава тяхната
износоустойчивост. Детайлите на
автомобила се отличават с
неравномерна износоустойчивост и с
различна трайност.
По отношение на по-нататъшната
реализация детайлите на
разглобения автомобил може да се
разделят на три групи:
Първа група. Негодните детайли се
заменят в процеса на базовия ремонт
в резултат на ограничена
износоустойчивост, значително по-
малка от междуремонтния ресурс,
или от многократно възстановяване
Втора група. Това са детайли,
износването на които не достига
граничния размер, регламентиран от
техническите условия. Тези детайли
имат запас на износване, т.е.
остатъчна трайност, и могат да бъдат
използвани без възстановяване при
условията на груповия подбор или
подбора по двойки при
сглобяването.
Третата най-многочислена
група(40-45%) съставляват
детайлите с достатъчно висока
якост, но имат износване, което
превишава граничните размери,
допустими от техническите условия.
По общо техническо състояние и по
икономическа целесъобразност
детайлите от третата група подлежат
на възстановяване по различни
методи.
Въпрос 3
За оценка на състоянието на
механичните системи и за
електрическото обзавеждане на
машините се използват методите и
средствата на функционалната
диагностика. Тя се осъществява по
време на функционирането на
обекта, при взаимодействието на
който с външната среда протичат
изходящи процеси (предаване на
въртящ момент и ток, загряване и
отделяне на топлина и газове,
вибриране и др.) При тестовата
техническа диагностика на
обекта , които не функционират, се
подават тестови въздействия.
Техническото състояние се
уточнява чрез съпоставяне между
параметрите на тестовото
въздействие и на обратния сигнал
на обекта на диагностиране,
който се получава в индикатора на
тестовото устройство. В смесения
случай, обектът на диагностика
функционира и едновременното
му се прилагат тестови
въздействия или по-често, се
провежда функционална
диагностика при имитиране на
работа на машината. Избирането на
диагностичните параметри започва
с установяването на изходящите
параметри, които могат да се
измерват точно. В зависимост от
степента на обобщеност на
диагнозата, диагностичните
параметри са обобщаващи и частни
Общо изискване към
диагностичните методи е да се
осигуряват малка продължителност
на контролно-диагностичната
операция при малка методична
грешка. Точността до голяма
степен се определя: - от
правилността на избора на режима
на диагностиране; - от стабилността
му, от вида на измервания
параметър. В зависимост от начина
за получаване на информацията за
техническото състояние на
машините, методите за диагностика
могат да се класифицират на
субективни и обективни. При
субективните методи за
диагностиране се използуват
качествени признаци, а при
обективните методи състоянието се
определя по измерените параметри
Субективни методи за
диагностиране: визуален; по слух;
чрез осезателните органи. Най-
разпространения субективен метод е
визуалният. По него се определят
местата и интензивността на
изтичане на масла, охладителна
течност, газове, цветът на
отработените газове, интензивността
на вибрациите и др. По слух се
определят интензивността,
характерът и местата на шумове и
чукания, прекъсванията в работата
на двигателя. Чрез осезателните
органи се определят местата и
степента на нагряване на възлите от
ходовата част, на възли от
хидравлични Обективни методи на
диагностиране. Разнообразието от
тези методи е голямо:- по
функционалните параметри;- по
херметичността на работните
обеми;- по структурните параметри;-
по параметрите на работните
процеси; Методи и средства за
диагностиране по
функционалните параметри на
сглобните единици и по
параметрите на работните
процеси. Въпросът за
диагностирането на
целококомплектни машини по един-
два обобщаващи диагностични
параметъра е сравнително добре
решен методически и на практика.
За целта се използва предимно
методът по функционалните
параметри (измерва се теглителната
мощност и спирачната сила) и
методът по параметрите на
работните про цеси (номиналният
часов разход на гориво). 1-ви
Техническите условия за
готовността на машината да се
диагностира на
максимална теглителна мощност
изискват нормално състояние на
групата колянов вал-лагери и на
мазителната система, на регулатора
на горивонагнетателната помпа,
въздушния филтър и
турбокомпресора, на гумите и
трансмисията и се извършва на
стенд. Теглителната мощност и
часовият разход на гориво се
измерват, като се включи
определена предавка и се установи
максималната честота на въртене на
двигателя, след което машината се
натоварва от реостата на стенда до
достигане на максималната стойност
на разхода на гориво. Техническото
състояние се уточнява чрез
сравняване на получените резултати
с нормативните стойности. При
измерване на спирачната сила общо
за даден мост е необходимо да се
спазват техническите условия за
допустимите сили на натискане на
спирачния педал
Определяне на мощността на
дизеловия двигател при
неустановени режими При
неустановения режим на рязко
ускоряване на двигателя на празен
ход се създават условия за
измерване на ефективната мощност,
разхода на гориво при пълно
натоварване и димността на
отработените газове. Измерване на
разхода на гориво и димността на
отработените газове в режим на
свободно ускоряване на двигателя.
Мощността на дизеловия двигател
може да бъде по-малка от
допустимата както при нормална
димност на отработените газове,
така и при работа на двигателя с
повишена димност. При измерване
на разхода на гориво се използват
два подхода - чрез измерване на
количеството гориво, изразходвано
от двигателя, и чрез измерване на
подаденото от горивонагнетателната
помпа количество гориво за
отделните цилиндри, т.е. цикловото
количество. При първият подход-
разходът на гориво при свободно
ускоряване се измерва с
ротаметричен разходомер, който се
свързва съвместно с входящия
маркуч на уреда за контрол на
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Ремонт на автомобилна техника

1. Основни на ремонтно – възстановителната дейност. 2. Схема на технологичния процес на ремонта. 3. Теоретични основи на диагностирането на машините при ремонта и поддържането....
Изпратен от:
paulina_88
на 2011-04-28
Добавен в:
Пищови
по Автомобили, трактори и кари
Статистика:
451 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
Изследване на полиспаст
добавена от marietamilanova 25.04.2012
0
32
 
Онлайн тестове по Автомобили, трактори и кари
Тест по Автотранспортна техника за 12-ти клас
тематичен тест по Автомобили, трактори и кари за Ученици от 12 клас
Тестът се състои от 20 въпроса, всеки от които има само един верен отговор. Въпросите включват: трансмисия, съединител, предавателна кутия, карданно предаване, главно предаване, диференциал, полувалове.
(Лесен)
20
49
1
2 мин
11.10.2016
Експлоатация на автотранспортна техника
изпитен тест по Автомобили, трактори и кари за Ученици от 12 клас
Тест, предназначен за професионални гимназии. Съдържа 10 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
10
19
1
1 мин
15.11.2019
» виж всички онлайн тестове по автомобили, трактори и кари

Ремонт на автомобилна техника

Материал № 674553, от 28 апр 2011
Свален: 451 пъти
Прегледан: 799 пъти
Предмет: Автомобили, трактори и кари
Тип: Пищов
Брой страници: 18
Брой думи: 13,155
Брой символи: 86,453

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Ремонт на автомобилна техника"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала