Първи стъпки
Възникването на Астрономията като наука.
Астрономията е най-старата наука на света . Тя е
толкова древна, че днес ние не знаем кога точно е
създадена.
Голяма част от съвремените хора имат известна
представа за света, в който живеят. Днес ние знаем, че Земята
представлява сфера с почти 12.800 км в диаметър и е една от
деветте планети, които обикалят около Слънцето.
Петте планети: Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и
Сатурн са известни на хората още от дълбока древност, докато
останалите три планети са открити през съвременната епоха.
Юпитер е най-голямата от тях и нейният необятен глобус би
могъл да вмести един милиард тела с големина на Земята.
Знаем също, че Юпитер в сръвнение със нашето слънце е
направо “мъник”.
Звездите на небето и те са слънца, някои от тях са много
по-големи и ярки от Слънцето. Те ни изглеждат избледнели и
малки и причината за това се крие в тяхната отдалеченост от
нас. От друга страна Луната свети най-ярко от всяко друго
небесно тяло, като изключим Слънцето. Но нейната светлина е
релативна; в нашето забързано ежедневие никой дори не се и
замисля, че това небесно тяло не може да излъчва собствена
светлина. Тя е и най-близкият до нас обект и затова ни
изглежда огромна. В действителност нейният диаметър е само
една четвърт от този на Земята.
Всеки път когато погледнем към небето ни се струва , че
то обикаля около Земята, като прави пълно завъртване за един
ден. Това видимо движение се дължи на факта , че Земята
обикаля върху своята ос от Запад на Изток. От всички небесни
тела само Луната извършва истинско движение около Земята.
Ние сме свикнали да приемаме тези факти като
постулати, но в началото на човешката история познанията
за света са други. Земята например е възприемана като плоска
и неподвижна. Слънцето и Луната са за древните са част от
множеството богове, властващи над света, а появяването на
всеки един феномен на небето е посрещан като знак на
тяхното недоволство.
Основно халдейците, египтяните и китаците са считани
за първите астрономи, но това само частично отговаря на
истината; вярно е, че тези древни народи разпределят
“неподвижните“ звезди в групи или в “съзвездия”, познават
планетите, кометите и слънчевите затъмнения. В
действителност те не притежават научно познание за
природата на Вселената, дори и на самата Земя. Ето защо е
трудно да ги наречем астрономи в истинския смисъл на
думата.
Историята на възникване на Астрономията започва преди
около 3000 година пр. Хр., тогава , когато запръв път в
Древен Египет и в Китай годината е разделена на 365 дни.
Това е приблизително епохата на създаване на познатата ни
като Голямата пирамида на Хеопс /Ху Фу/. Пирамидата и днес
е една от най-големите туристически атракции, Хеопс –
фараонът твърд и решителен, влага огромни средства за
нейното построяване. Днес ние не знаем точно защо
построването на пирамидите е така важно за древните жители
на Египет, има много и най-различни предположения, но от
астрономическа гледна точна пирамидата е интересна, защото
централният й пасаж е обърнат към към мястото, където през
онзи далечен период се намира Северният небесан полюс.
Оста на въртене на Земята е наклонена на 23 градуса и
половина и е обърната на Север, към небесния полюс. Всеки
ден той се “бележи” приблизително от една ярка звезда,
наречена Полярна звезда. Тя е позната на всеки мореплавател,
защото изглежда почти неподвижна, докато останалите
небесни тела обикалят наоколо. По времето на Ху Фу
полярната точка се намира в различна от днешната позиция,
близо до една слаба звезда, Thuban, намираща се в съзвездие
Дракон. Причината за тази промяна се крие във факта, че
Земята бавно и “вълнообразно” /малките вълнообразни
колебания се наричат нутация/ като пумпъл се носи в
небесната шир. Това е така, защото Земната ос прецесира -
върти се под наклон около оста на еклиптиката в посока,
обратна на посоката на движение на Земята около Слънцето,
с период приблизително 26000 години.
Както става ясно, тези движения са толкова слаби, че на
практика отместването може да се забележи единствено за
един доста дълъг период от време. А всички знаем, че
Голямата пирамида е построена от преди 5000 години.
Древен Египет е сичан още страната на мистериите , а
голяма част от неговите тайнства са сътворени от жреците. Те
са са най-образованото съсловие в египетското общество. За
тях е ясно, че най-добрият начин да задържат подвластен своя
народ е да е той да тъне в невежество. Но техните и
познанията за света на са ограничени. Въпреки много точните
измервания и изчисления, те никога не успяват да открият, че
Земята е със сферична форма. Безрезервно вярват и са
убедени, че светът е правоъгълен и Египет се намира по
средата, а около него са разположени пустините и моретата.
Китайската астрономия не е по-прогресивна. До нас достигат
писмени паметници, в които са описани комети и слънчеви
затъмнения, но повечето идеи от тази епоха изглеждат
странни и трудни за възприемане от съвременниия човек.
Астрономията в нейния истински облик започва с гърците,
които не само правят наблюдения, но и се опитват да им дадат
да им дадат съответните научни обяснения. Първи от големите
гръцки философи с голям принос в Астрономията е Талет
Милетски, който е роден през 624 пр.Хр. Последен се счита
Птолемей от Александрия и с неговата смърт, която настъпва
накъде около 180 г сл. Хр,. се завършва класическия период на
науката Астрономия. През тези осем века между двете
посочени дати, човешката мисъл прави забележетелни крачки