Големина на текста:
ЗАБОЛЕВАЕМОСТ. ИЗТОЧНИЦИ И МЕТОДИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ.
Заболеваемост с временна и трайна нетрудоспособност ПОКАЗАТЕЛИ.
При оценката на общественото здраве се използват главно три групи
показатели: демографски показатели, показатели за заболеваемост на
населението и показатели за физическо развитие. Всяка от тези групи има важно
значение, но основна се явява заболеваемостта, независимо че характеризира
негативната му страна. Показателите за заболеваемост се явяват в най-висока
степен критерии за ефективността на здравеопазната дейност.
Под заболеваемост се разбират статистическите данни за
разпространението на болестите сред населението.
При характеристиката на заболеваемостта се използват следните три
понятия:
Заболеваемост в тесен смисъл на думата (свежа заболеваемост)
-съвкупност от новопоявилите се (съответно новорегистрирани)
заболявания през годината.
Болестност - съвкупност от всички регистрирани през годината
заболявания, както новопоявили се, така и съществуващите от по-рано.
Моментна болестност (наричана още патологична поразеност)-
съвкупност от всички заболявания, нови и стари, към даден момент.
Данните за моментната болестност се получават при профилактични
прегледи.
Понятията заболеваемост, болестност и моментна болестност, макар
отразяващи едно и също явление, трябва отчетливо да се разграничават
помежду си. Така показателят за свежата заболеваемост по-осезателно и по-
бързо реагира на измененията на жизнената среда, той е по-чувствителен
критерий за ефективността на оздравителните мероприятия. В същото време
показателят за болестността е по-инертен към измененията на средата и
неговото повишаване не винаги говори за отрицателни промени в здравето на
населението - такова повишаване може да бъде резултат от новите успехи на
медицината и здравеопазването, които чрез успешно лечение удължават
живота на болния и водят до нарастване общата съвкупност от заболявания.
Моментната болестност подобно на моментална фотография допълва
представите ни за заболеваемостта на населението, получени от споменатите
два показателя. В данните за моментната болестност по правило са включени
нерегистрираните болестни състояния, които по едни или други причини не са
принудили техните носители да потърсят медицинска помощ и затова се
откриват при профилактичните прегледи.
Заболеваемостта и болестността могат да се изчисляват общо за всички
заболявания, по групи заболявания, за отделни нозологични единици; за цялото
население на страната, по области, по общини; поотделно за мъже и жени, за
различни възрастови групи, професии и пр. Тези показатели намират
приложение главно при оценката на общата заболеваемост, острата
заболеваемост и заболеваемостта от най-често срещаните заболявания.
Сравняването на показателите в динамика позволява да се търсят
1
тенденции.
Честотата на хоспитализациите е също относителна величина,
която се изчислява по класове заболявания и по диагнози.
Например:
брой на болните, хоспитализирани
Честота на хоспитали по повод инфаркт на миокарда
зираните с инфаркт = --------------------------------------------- x 1000
ср. годишен брой на населението
При изучаване на заболеваемостта по причини на смъртта също се изчислява
интензитет по класове заболявания и по диагнози:
брой на починали от заболявания
Смъртност от заболя- на дихателната система
вания на дихателната = --------------------------------------------- x 1000
ср.годишен брой на населението
Всички изброени показатели се изчисляват за една календарна година.
Показателите за структура на заболеваемостта и болестността, както
всички структурни показатели, се получават при изчисляване на относителните
дялове по различни характеристики на изучаваната съвкупност: нозологични
единици, пол, възраст, социална и професионална принадлежност и др. Тези
показатели са приложими както за всички аспекти при изучаване на
заболеваемостта по обръщаемостта, така и на хоспитализираните болни. В
последния случай те характеризират хоспитализациите чрез преминалите
през стационара болни. Структурните показатели са много информативни и при
изучаване на заболеваемостта по причини на смъртта.
В структурата на общата заболеваемост водещо място заемат болестите на
дихателната система, сърдечно-съдовите заболявания, нервно-психичните
заболявания, а в структурата по причини на смъртта най-висок е относителният
дял на болестите на органите на кръвообръщението, следвани от неоплазмите,
болестите на дихателната система, травмите и отравянията.
Предпоставка за изучаване на заболеваемостта е правилното и пълно
регистриране на заболяванията. За тази цел са създадени редица
задължителни учетни документи, които се попълват най-често от лекар,
фелдшер, медицинска сестра или акушерка и са съобразени с
Международната класификация на болестите.
Общоприетата у нас методика за изучаване на заболеваемостта включва
случаите, когато пациентът сам търси медицинска помощ и тези, при които
лекарят активно ги издирва чрез профилактичните прегледи. Освен това се
причисляват и данните за хоспитализираните болни и данните за починалите
лица. Следователно по тази методика се събират данни за: заболеваемостта по
обръщаемостта на пациентите към здравните заведения; моментната
болестност чрез профилактичните прегледи и заболеваемостта по причини на
смъртта.
Всички учетни документи - източници на данни за заболеваемостта
на миокарда
система
2
изключение на книгата за профилактични прегледи) са пригодени за
компютърна обработка на данните.
Събраните по посочената методика данни се изпращат в РЦЗ, откъдето
обобщените данни се подават на НЦЗИ. Последният издава ежегодно
статистически сборник "Здравеопазване". Част от съдържащите се в него данни
се публикуват и от Националния статистически институт и в различни издания
на СЗО.
При оценката на общественото здраве се използват главно три групи показатели:
демографски показатели, показатели за заболеваемост на населението и
показатели за физическо развитие. Всяка от тези групи има важно значение, но
основна се явява заболеваемостта, независимо че характеризира негативната му
страна. Показателите за заболеваемост се явяват в най-висока степен критерии
за ефективността на здравеопазната дейност.
Заболеваемостта с временна нетрудоспособност (ЗВН) се формира
от случаите, когато осигурените лица не могат да изпълняват трудовите си
задължения поради: заболяване, злополука, медицински изследвания,
бременност, майчинство, гледане на болно дете, гледане или придружаване на
болен член от семейството, санаторно-курортно лечение и карантина.
Лекуващият лекар или Лекарската консултативна комисия (ЛКК), след прецизна
експертиза и прогноза за продължителността на нетрудоспособност издава Лист
за временна нетрудоспособност.
ЗВН е съществена част от общата заболеваемост на лицата в активна
трудова възраст и според различни автори съставлява около 60 до 80 % от нея.
Понастоящем, поради безработицата и нарушенията от страна на частните
работодатели, които не осигуряват работещите при тях, относителният дял на
ЗВН от общата заболеваемост на трудоспособното население е по-нисък.
ЗВН има голямо медицинско, социално и икономическо значение.
Заболяванията са свързани с нарушена трудоспособност и макар с обратим
характер, те сериозно засягат здравето, социалната и професионалната роля на
пациента. Разходите във връзка с лечебния режим и медикаменти ощетяват
финансово пациента, тъй като осигуровките винаги са по-малки от материалното
заплащане при упражнявания от него труд. От друга страна, лицето не
произвежда обществен продукт, а получава обезщетение, което е
неблагоприятно за производителя и застрахователя. Не по-малка е вредата от
разстройването на процеса на производство, вследствие отсъстващите поради
ЗВН.
Честотата на ЗВН е многофакторно обусловена и изисква широки
медицински и социални профилактични мерки.
Структурата на ЗВН се влияе от специфичните условия и режим на труд
в различните отрасли на производствената сфера, състава на трудовия
колектив по пол и възраст и разбира се от качеството на лекарската
експертиза на трудоспособността.
Заболеваемостта с трайна нетрудоспособност (инвалидност) включва
случаите с различна степен на тежест на нетрудоспособност с необратим
характер. За изучаване и решаване на проблемите, свързани с инвалидността
е необходимо да се изясни какво точно се влага в понятието инвалидност.
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Заболеваемост. Източници и методи за изучаване. Заболеваемост с временна и трайна нетрудоспособност показатели

При оценката на общественото здраве се използват главно три групи показатели: демографски показатели, показатели за заболеваемост на населението и показатели за физическо развитие. Всяка от тези групи има важно значение, но основна се явява...
Изпратен от:
Diana Krasteva
на 2011-04-27
Добавен в:
Лекции
по Медицинска психология
Статистика:
151 сваляния
виж още
 
 

Заболеваемост. Източници и методи за изучаване. Заболеваемост с временна и трайна нетрудоспособност показатели

Материал № 674399, от 27 апр 2011
Свален: 151 пъти
Прегледан: 285 пъти
Предмет: Медицинска психология, Психология
Тип: Лекция
Брой страници: 4
Брой думи: 1,227
Брой символи: 8,220

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Заболеваемост. Източници и методи за изучаване. ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала