Големина на текста:
12в.Класическата школа в нейния зрял вид. Адам Смит.
Родоначалникът на зреля класицизъм е Адам Смит /1723-1790/, „Богатството на народите”. Той съсздава
оригинална теоретична система, построена на трудовата теория за стойността. Източник на богатството
според него е трудът в производството, независимо от неговия вид и от това , в кой отрасъл се прилага.
Така той преодолява меркантилистичната теза, че обращението е главен източник на богатството и
едностранчивото физиократическо разбиране, че само трудът в земеделието е производителен. По
времето на Смит господстваща форма на едрото капиталистическо производство в промишлеността е
манифактурата.
Икономическите възгледи на А.Смит съзряват през втората половина на 18в., в навечерието на
индустриалния преврат. Той е икономист на манифактурния период, теоретик на едрата
капиталистическа манифактура с нейното техническо разделение на труда, като фактор за увеличаване
на производителността на труда.
С изследва две страни на човешката природа-нравствена и иканомическа. Той счита, че в нравствения
свят човек се управлява от алтруистични сили и мотиви, а в стопанския от егоистични. Склонността на
хората към размяна, той определя като фундаментално свойство на човешката природа. Т.е когато
хората си оказват един на друг услуги, разменят труд и продукти от труда, се ръководят от личния си
интерес и изгода. Личността, от гледна точка на егоистичната й природа, се разглежда като
„икономически човек”, който от абстрактен често се отъждествява с капиталиста-предприемач, който в
стремежа си колкото се може по- изгодно да използва своя капитал, толкова повече допринася за
прогреса на обществото. Смит пише за „невидима ръка”, която направлява сложното стопанско
взаимодействие между множество хора, разпределя съвкупния обществен труд и същото време той
утвърждава постановката, че икономическите явления се подчиняват на стихийни и обективни закони.
Условията, при които действието на тези закони се осъществява най-ефективно, той нарича „естествен
ред”. Това понятие за Смит има двойнствен смисъл: като теоретичен модел на икономиката на
свободната пазарна конкуренция и като принцип на икономическата политика. „Естествения ред”,
„естествената свобода” в икономиката, свободната развитие на стопанските сили, невмешателството на
държавата в стопанския живот, за него са условие за ръст на богатството и благосъстоянието на нацията.
Той определя задачата на политическата икономия двояко: анализ на обективната икономическа
реалност и разкриване закономерностите на найното развитие: разработване на препоръки за
икономическата политика на фирмите и държавата.
13в.Възгледи за разпределението на труда, размяната и парите. Теория на
стойността.
В класическото си произведение „Богатството на народите” Смит разкрива основната си теза за труда
като източник на икономическото развитие. Нарастването на производителността на труда той свързва с
това, че вследствие на неговото разделение се повишава умението, ловкостта и изкуството на отделния
работник, икономисва се времето за преход от една операция към друга, създават се условия и се
изнамират инструменти и машини, които позволяват на един работник да изпълнява работата на повече
работници. Той достига до изводът, че в следствие растежът на разделението и производителната сила
на националния труд, се увеличава богатството на нациите и техния икономически напредък. Той не
прави разлика между манифактурно и обществено разделение на труда. Цялото общество той разглежда
като огромна манифактура, разделението на труда вътре в нея като всеобща форма на сътрудничество и
взаимодействие между хората. Смит изтъква, че колкото по-широк е пазарът, толкова е по-развито
разделението на труда. В процеса на взаимнопулсиращото разрастване на размяната и труда той вижда
произхода на парите. Огромна част от своите нужди хората могат да удовлетеоряват само посредством
взаимна размяна на произведенията си. На тази основа Смит разглежда появата на парите като
естествоно явление. За него те са обикновена стока, която е най-търсена и следователно е най-удобна
като техническо средство за обращение- „велик двигател на оращението”, облекчаващо хода на
икономическия процес. Кредитът се разглежда като активизация на капитала, но му отделя скромно
място, недооценявайки самоятелността на парично-кредитния фактор и обратното му влияние върху
производството.
1
Смит не е основател на трудовия възглед за стойността, но го издига до цялостна теория. Той пръв
определя и разграничава понятията за „потребителна стойност” и „разменна стойност” на
стоката.Първата е полезността на даден предмет, а втората е възможността, която дава притежаниети на
този предмет, да се купят за него други предмети. За него величината на стойността се определя от
разходите, които са направени в средни производствени условия при дадено състояние на
обществото.Квалифицираният и сложният труд създават повече стойност за единица време от
неквалифицирания и прост труд. Важен принос на Смит в теорията за стойността е идеята за
„естествена” и „пазарна цена” на стоките. Под естествена цена се разбира паричният израз на
стойността, а пазарната цена е тази, по която обикновено се продават стоките. Той изследва някои
конкретни фактори, предизвикващи отклонението на цената от стойността, като открива възможност за
специални изследвания на търсенето и предлагането като фактор на ценообразуването.
Смит се натъква на противоречието, че между наемния работник и работодателя законът за
еквивалентността на размяната се нарушава. Той вижда несъответствието между заплатения труд на
работещия и стойността която той създава. Смит прави извод, че стойността се определя от труда само
при простото стоково производство. Тогава и целият продукт принадлежи на производителя и купеният
труд с този продукт е всущност негов доход. Следователно стойността вече се отъждествява с дохода.
Но с появата на частната собственост върху земята и натрупването на капиталите, продуктът на труда не
винаги принадлежи на работника. Най-често доходът или цената, получена от този продукт той трябва
да дели с притежателя на капитала, който му дава работа. И тъй като този доход вече се образува от три
основни дохода-работна заплата, печалба и рента, то стойността на стоката в условията на частна
собственост за Смит се представя като съставна част от трите дохода. Той обаче смесва разпределението
на стойността с нейното образуване, с нейното производство.
14в.Класи и доходи, работна заплата, поземлена рента, капитал.
Смит смята, че в обществото има три основни класи: класа на земевладелците- в техните ръце е главното
средство за производство-земята. Те получават доход във вид на поземлена рента, която се представя
като арендно заплащане за ползване на земята, отдавана в аренда на фермери-капиталисти. Класата на
капиталистите владее другите средства за производство-промишлени здания, оборудване, транспортни
средства, ферми..., тя наема работници и получава доход във вид на печалба. Ако аренфуват земя, то
част от печалбата те предават във вид на поземлена рента. Смит не прави разлика между капиталистите,
заети в промишлеността и селското стопанство, но сред тях той отделя тези, които отдават в заем
паричен капитал на промишлените капиталисти. Доходът от заемния капитал- лихвата- в нормални
условия е част от печалбата на промишлените капиталисти, отдаващи я за ползването на заемния
капитал. Третата основна класа е тази на наемните работници, които не разполагат с такава собственост,
от която да получават доход и за това продават своя труд за работна заплата. Смит определя работната
заплата като трудов доход на работника. Когато производителят работи със собствени средства и на своя
земя, той получава целия продукт на своя труд, но когато средствата за производство и земята не му
принадлежат, доходът, който той получава във вид на работна заплата е част от стойността на продукта
на труда. Той вижда, че в основата си работната заплата се определя от стойността на необходимите
жизнени средства за съществуване на работника и неговото семейство.Той обвързва работната заплата
със законите на пазара. Пазарният механизъм удържа естествената работна заплата на определено
равнище, което ограничава отклонението на фактическата работна заплата от това равнище. Смит се
застъпва за висока работна заплата, която според него би способствала за постъпателно развитие на
икономиката и всеобщия растеж на блаогосъстоянието. Той не смята че високата работна заплата прави
работника мързелив и намалява стимулите за труд. Смит свързва печалбата с появата на капитала. От
позициите на трудовата теория за сойността той определя печалбата като част от стойността на продукта
на труда. Представя я като всеобщ първоизточник на капиталистическия доход т.е като свръхстойност
или принадена стойност. В друг случай под печалба той разбира остатъка от тази стойност след
изплащане на рентата и процента, което всъщност е предприемаческия доход на функциониращия
капиталист. Той отхвърля мнението, че печалбата е друг вид на работната заплата, която възмездява
труда по надзора и управлението на предприятието. Нейният размер не се определя от количеството или
сложността на този предполагаем труд, а от размера на прилагания в предприятието капитал. Смит
изказва мнението, че печалбата е плод на целия авансиран капитал т.е че равни капитали трябва да носят
равни печалби.
Смит създава четири противоречиви варианта за рентата: Той характеризира рентата като нетрудов
доход, като удържа в полза на земевладелеца от стойността на продукта на труда; Наред с работната
2
заплата и печалбата, рентата също участва при формиране стойността на стоката; Поземлената рента е
монополна цена; Придържайки се към възгледа, че земята не само доставя потребителни стойности, но и
участва в създаването на разменна стойност, Смит разглежда рентата като резултат на природата, който
остава като излишък след приспадането на всичко, произведено от човека.
Той няма единно становище за капитала. Веднъж той представя капитала като стойност, даваща
прираст, удържан от стойността на продукта на труда. Придържа се и към разбиране, третиращо
капитала като запас от веществени предмети, необходими за по-нататъшно производство или като запас
от средства за производство. Начинът, по който отделните части на капитала принасят печалбата, е
критерият по който Смит го разделя на „основен” и „оборотен”. Основният е тази част от капитала,
която донася печалба без да сменя собственика си или без по- нататъшно обращение, а оборотен е тази
част от капитала, която изпълнява същата функция за собственика като постоянно сменя формата си.
Смит допринася много за разбиране на възпроизводството на обществения капитал като въвежда
понятия за „брутен „и „чист” доход. Под брутен доход той разбира целия годишен стоков продукт на
жителите на една страна и труда и включва в него всички материални разходи. Под чист доход той
разбира това, което остава след приспадане на разходите за основени оборотен капитал, т.е. това е
националния доход, третиран от него изключително като фонд /запаси/ за лично потребление.
Той поставя проблема за производителния и непроизводителния труд с цел да изясни какви видове труд
способстват за растежа на богатството на нацията. За него производителен е трудът, за покупката на
който се изразходва капитал, а непроизводителен е този за който се заплаща от доход. Той развива и
друга теза, според която производителен труд става този, който произвежда продукт,имащ по-голям или
по-малък срок на потребление след неговото производство, а непроизводителен е този труд, който не се
въплащава в никакъв продукт, той представлява услуга, чието предоставяне или производство съвпада с
нейното потребление.
15в.Джереми Бентам-обосновка на утилитарната икономическа доктрина чрез
полезността.
Учението на А.Смит има редица последователи. След излизането на „Богатството на народите” в
икономическия и обществено-политическия живот на Англия и Европа настъпват бурни промени. Време
на оформяне на нов тип производство и борба с остатъците от феодалното общество. В обществената
мисъл шестват идеите на Великата френска революция. Това поставя въпроса за доразвитие идеите на
Смит в посока на търсене на практическите изгоди за обществото. Така се създава т.нар.
утилитаризъм /изгода/ с най-виден представител Джереми Бентам /1748-1832/. Той и неговите
привърженици отъждествяват щастието с полезността, определяйки я като свойство на всеки предмет,
да произвежда полза, предимство и удоволствие, добро или щастие или да предпазва от вреда и
нещастие. Той развива тезата на Смит за егоизма и личния интерес, твърдейки, че в крайна сметка
личната полза е тъждествена с общата полза, следователно принципът на егоизма и принципът на „най-
голямо щастие” съвпадат. Поставяйки в центъра на икономическата система отделния индивид с
неговия индивидуален интерес, Бентам и утилитаристите смятат, че всеки индивид знае кое кое е
полезно или вредно за него. Те подкрепят възгледа на
Смит за икономическа свобода на действие. Държавата не трябва да се намесва в стопанския живот и да
ограничава конкуренцията. Бентам поддържа възгледа за икономическа свобода при размяната и най-
вече на трудовия пазар, на който действат принципите на свобода, равенство и собственост. Купувачът и
продавачът се ръководят от своята собствена воля. Те контактуват като юридически свободни личности.
Силата, която ги събира и поставя във взаимоотношение, е вече изразеният егоизъм, тяхната лична
полза, частните им интереси. Бентам е твърд привърженик на частната собственост като основополагаща
организация на производството и обществото.
Най- ценното в учението на Бентам и утилитаристите- да поставят в центъра на икономическата система
човекът и неговите вкусове и предпочитания, да извеждат движещите мотиви за производството- е в
основата на съвременния неокласицизъм.
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Икономически теории - класическа школа

Икономическите възгледи на А.Смит съзряват през втората половина на 18в., в навечерието на индустриалния преврат. Той е икономист на манифактурния период, теоретик на едрата капиталистическа манифактура с нейното техническо разделение на труда, като...
Изпратен от:
Ilina83
на 2007-12-20
Добавен в:
Лекции
по Икономически теории
Статистика:
531 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Икономически теории (пищов)


Пищов на тема икономически теории. "В началото на 19век Германия не съществува като държава. Десетки кралства по-скоро воюват помежду си вместо да си сътрудничат."
 

Икономически теории

20 мар 2008
·
1,786
·
32
·
8,950
·
1

Определено се смята, че концепцията на меркантилизма, представлява епохата на търг. капитализъм. В края на 15 и началото на 16в. Меркантилизмът се оформя в западно европейските страни в два периода...
 

Критичен поглед върху “Немирството на парите” в интерпретацията на Милтън Фридман

17 мар 2008
·
262
·
9
·
1,765
·
35

Същност на монетаризма, паричните средства и паричната маса
 

Съкратени теми по икономически теории

25 юни 2008
·
947
·
5
·
1,465
·
609
·
2
·

Съкратени теми за изпита по икономически теории - 17 на брой.
 

Адам Смит - "Разделението на труда-предпоставка за по-висока производителност"

15 яну 2009
·
147
·
3
·
447

Коментар на главата "Разделението на труда" от "Богатството на народите" на Адам Смит.
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Икономически теории
Икономически теории
изпитен тест по Икономически теории за Студенти от 2 курс
Тестът проследява историческото развитие на икономическите теории. Всички въпроси са затворени и изискват само един верен отговор.
(Лесен)
26
559
1
15.10.2014
Тест икономически теории за студенти
изходен тест по Икономически теории за Студенти от 4 курс
Тест по икономически теории, необходим за редовен изпит. Въпросите са само с един верен отговор.
(Труден)
30
866
1
03.07.2012
» виж всички онлайн тестове по икономически теории

Икономически теории - класическа школа

Материал № 67382, от 20 дек 2007
Свален: 531 пъти
Прегледан: 177 пъти
Качен от:
Предмет: Икономически теории, Икономика
Тип: Лекция
Брой страници: 4
Брой думи: 1,961
Брой символи: 12,514

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Икономически теории - класическа школа"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения
основател на класическата школа адам смит класицизъм школа теория на стойността класическа школа класическа школа теория за стойността теория за стоиноста в класическата школа австрииска иконом школа обществено разделение на труда икономически теории за икономически растеж класическа икономическа школа смит икономически възгледи класическа икономическа теория адам смит икономическа теория класическа школа класическа политическа икономия класическата школа класическа класическата политическа икономия в нейния зрял вид теория на стойността класическата школа Икономически напредък развитие на теорията за стойността в класическата школа уилям петипиер боагилерадам смит и дейвид р развитие на теорията за стойността в класическата школа уилям петипиер боагилер адам смит и дейвид