Големина на текста:
РУСЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ „АНГЕЛ КЪНЧЕВ”
ФАКУЛТЕТ ПРИРОДНИ НАУКИ И ОБРАЗОВАНИЕ
Катедра „Български език и история”
КУРСОВА РАБОТА
по
Историческа граматика
Тема: Развой на съществителните имена от женски род
Студент:
Моника Русева - 096409
Курс: I Група: 48
Ръководител:
доц. д-р Т.
Георгиева
Русе 2010
В системата на старобългарските склонитбени типове съществителните
имена от женски род обхващат а- (ЖЕНА), ja- (ДОУША), u-
(ПРЬКЫ), част от i- (КОСТЬ) и er- (МАТИ И ДЬШТИ) основи. В
съответствие с посочените по-горе основни фактори, на които се
подчинява взаимодействието на съществителните имена от различни
склонитбени типове продуктивните а- и ja- основи рано започват да
привличат непродуктивните типове. Отделно от това затвърдяването на
съгласните в българския език е водело още в старобългарски до
постепенен преход на съществителните от меките ja- основи към
съществителните от а- основи.
Съществителните от продуктивните а- основи претърпяват твърде малко
промени до времето на изчезването на падежите в българския език. В
среднобългарските писмени паметници се откриват малобройни случаи
с поява на нови окончания, напр. - ОМЬ.
Макар че такива употреби намират успоредици в други славянски
езици, трудно може да се приеме, че в тях трябва да виждаме отражение
на живи български езикови процеси.
Характерна черта в развоя на съществителните от а- склонение е
появата на стегнати форми за творителен падеж, ед.ч., които окончават
на –Х. Такива примери се откриват още в старобългарските писмени
паметници.
В пограничните у-говори днес е запазена както именителната, така и
старата винителна форма в ед.ч., напр. жената дошла, но окай (повикай)
женуту. В отделни случаи две форми са запазени в централния
балкански говор и в мизийските говори, напр. жина му си душла, но
цувикъл жинъ си. По-често се наблюдава пълно изместване на
именителната от старата винителна форма.
Напълно запазена е старата звателна форма с окончание –о. В
книжовния език обаче тази форма е започнала чувствително да се
ограничава, понеже се схваща като грубовата, т.е. вече не е неутрална в
стилистично отношение. Процесът очевидно има връзка с промяната в
звателните форми на имената от м.р., наложена от действието на
подобни причини. В старобългарските писмени паметници се появяват
и първите примери, които илюстрират процеса на изоставяне на
звателните форми и заместването им от общи форми, характерни за
съвременния български книжовен език.
От имената на а- основи в съвременния български език са запазени
само три форми – една за единствено число, една за множествено число
и една звателна форма. Формата за единствено число в по-голямата част
от българските говори представя старата винителна форма на имената.
Това проличава най-ясно при ония имена, които в източните говори
носят ударение върху окончанието, например ГЛАВЪ, ГОРЪ, БРАДЪ,
КОСЪ. Еровата гласна,която се слуша в окончанието на тия имена,
всъщност е заместник на ? от старата винителна форма на имената.
Формата за мн.ч. се пази със съответна промяна на крайното ЬI в И,
напр. ЖЕНИ (стбълг. ЖЕНЬI), гори (стбълг. ГОРЬI) и т.н.
Имена със стара ja- основа ж.р. Характерното в развоя на имената от
ж.р. ja- основа е техният постепенен преход към имената с твърди а-
основи. Още от старобългарска почва имаме родителна форма. В
паметниците от 12 век нататък намираме доста красноречиви, макар и
не многобройни доказателства, че изместването на окончание -? от –ЬI
е продължавало и през среднобългарския период. Така в Болонския
псалтир срещаме винителна форма мн.ч. ПТНЦЬI вм. ПТНЦ? в
Струмишкия апостол имаме именителна форма ПТНЦН и винителна
ВДОВНЦН за мн.ч. вместо ПТНЦ?, ВДОВНЦ?, в Манасиевата
хроника имаме форма за род.пад.ед.ч. ВРАЖДЬI и за вин.пад. мн.ч.
НАДЕЖДЬI, ОДЕЖДЬI.
И сред имената от ja- основи през среднобългарския период проникват
някои окончания, които са клонели към обобщаване. Такова е например
творителното окончание –ОМЬ за ед.ч., което наблюдаваме в Рилската
грамота.
Със своя самостоятелна форма за единствено число в днешния
български език са се запазили само ония имена от ja-основи, чийто
корен е окончавал на л, р, н, м или на гласна, например БУРЯ, БРОНЯ,
ЗЕМЯ. В по-голямата част от българските говори и във формата на
старите имена от ja-основи за единствено число се оглежда стар
винителен падеж. Това най-добре личи, когато в източните говори
окончанието на имената носи ударение. Тогава то като пряк наследник
на старо винително окончание ? гласи ‘ъ или след затвърдели съгласни
като Ъ, например ЗЕМ’ЪТА. Постепенното изчезване на имената от ja-
основи като самостоятелна категория и сливането им с имената от а-
основи най-добре личи днес в тяхната форма за множествено число,
която е загубила старото си окончание - ? и се е изравнила с
множествената форма на имената от а-основи (души - доуш?).
Имена със стара i-основа. В среднобългарските паметници не ни са
засвидетелствани някакви особени промени сред имената със стари i-
основи. Както изтъкнахме вече, някои от старите окончания на имената
от тази категория са били широко разпространени сред имената от най-
разнообразни други категории. Широко разпространение сред имената
от другите категории получава и окончание єн за род. пад.мн.ч.
Имаме известни указания, от които можем да съдим, че имената от i-
основи женски род са се подлагали на влияние от страна на имената със
стари а-основи. Следи от имената със стари i-основи виждаме в

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Развой на съществителните имена от женски род

Имена със стари er-основи. В тази категория още в старобългарската епоха са се числели само две имена матн и дъштн. В грижливо написани среднобългарски паметници могат да се намерят всички типични за склонението на тези имена....
Изпратен от:
soad
на 2011-04-27
Добавен в:
Курсови работи
по Български език
Статистика:
49 сваляния
виж още
 
 
Онлайн тестове по Български език
Граматика за 10-ти клас
изпитен тест по Български език за Ученици от 10 клас
Тестът е изпитен за края на 1-ви срок в 10. клас по новата програма. Всеки въпрос има само един верен отговор.
(Много лесен)
30
40
1
8 мин
24.10.2019
Тест по БЕЛ за зрелостници
изходен тест по Български език за Ученици от 12 клас
Теста е предназначен за проверка на знанията на учениците по български език и литература преди ДЗИ. Въпросите имат само един верен отговор.
(Лесен)
10
54
9
1 мин
19.12.2019
» виж всички онлайн тестове по български език

Развой на съществителните имена от женски род

Материал № 673424, от 27 апр 2011
Свален: 49 пъти
Прегледан: 62 пъти
Предмет: Български език
Тип: Курсова работа
Брой страници: 6
Брой думи: 1,347
Брой символи: 8,019

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Развой на съществителните имена от женски род"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Ирен Кълвачева
преподава по Български език
в град Пловдив
с опит от  2 години
9

Силвия Денчева
преподава по Български език
в град София
с опит от  30 години
22

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения