Големина на текста:
Увод: Творчеството на ХрБотев е най­високия връхдо който достига 
българската литература до ОсвобождениетоВ него са въплатени най­светлите 
черти на нашия национален характернай­чистите пориви на народа за свобода и 
човешко щастиеСтихотворенията му поставят на по­високо равнище всичкокоето 
литературата не е извоювала преди негоОбаянието и величието на Ботев расте с 
времето и това е най­сигурния белегприсъствието на гениякойто с годините става 
част от духовното съзнание на народаПисменото наследство на Хр.Ботев е мостът 
между възрожденската и новата българска литератураТой е човекът
осъществяващ както в поезията си,така и в живота си идеята за национална 
независимоствъзможна единствено по пътя на революцията.препокриването и 
зливането на неговото творчество с житейския му път е една от отличните 
особености на автора в литературния процес.
Теза: И в поезиятаи публицистиката си Хр.Ботев отразява епохата на национално 
робствополитически гнет и социална несправедливостТворбите му са пропити с 
реалистично виждане за света и българската действителностОтклик на една бурна 
епохатворчестото на гения Ботев отразява особеностите на конкретния исторически 
моментОсновна тема на неговите произведения  е борбата за свободакоято като 
идея и осмисленост на делото  изпълва Българското възражданеТиранията и 
робството притискаоковава човешкия дух и провокира бунта муТака винаги темата 
за свободата е преплетена с темата за свободатас темата за личната саможертва и 
смърттаИдеите за борбата и свободата са в хармония с огнения темперамент на 
Ботев и с твърдото му обеждениече няма щастие в поробена родинаОсъзналче не 
е по силите му да бъде робтой обрича живота си на следване на този идеалВсеки 
написан от него ред е гневен упрек към овчедумитепримирените и спящитеболка за 
поробения народвричане да запази завета на Отечеството.
ЗаключениеПризовавайки смърттаБотев съзнаваче тя ще му осигури 
безсмъртиече саможертвата му ще бъде признатаНе е ли трагично предчувствието 
муЗащото  слънцеликия войвода наистина намира смъртта си межу земята и небето
но по­близо до звездитеПремерва ръст с Левски и доказва правотата на идеите си 
за смъртта и безсмъртието.
БОТЕВ. "МАЙЦЕ СИ "
/анализ/
Елегия ­ литературен видизграден върху трагични преживяванияЕлегията винаги е 
трагичен монологв койтоподобно на монолозите в трагедиятаима своеобразно 
развитие на чувстватаобосновано от елемент на размисъл.
Майце си” е незряла Ботева творбакоято в контекста на литературната му система 
има стойност на тезазащото съдържа ключови образикоито в рамките на цялото му 
творчество се пресемантизират (семантика=значение), т.е обогатяват се и се 
развиватВ този смисъл този текст заедно с “Обесването на Васил Левски” са със 
стойност на художествена рамка най­вече по отношение на образите на майката
Търсим връзката между този текст и народната песен най­вече на принципа на 
строфата.
Заглавието звучи като посвещениеупотребена е архаична форманасочва към 
фикционалният (въображаемизмисленвъзприемателЩе звучи като изповед
изразяваща потребността на лирическия Аз от близостсъкровеност.
Първите два стиха възприемаме като начален речеви жест (като обръщение към 
майкатат.е възприемателято е симптоматично за поезията на Ботев и създава 
повишена комуникативност). Обръщението “мале” звучи гальовно и носи съзнанието 
на лирическия азче е грях да се наранява майкатаПреминаването от “майце си” към 
него скъсява дистанцията и създава усещане за уютАнафората “ти ли си” повишава 
комуникативносттаГласът на майката звучи като песен и като плачкато песен и 
като клетва: ”Жално пелатри годин клела”.
Лирическият аз възприема себе си като скитниккато човекизолиран от дома
дистанциран от негоНалага се ново пространстворазлично от това на доманалага 
се мотивът за изгнаничествотоподчертава се трагизмът на лирическия човек и чрез 
съюзната форма “та”. Тя в началото на трети стих извежда причинно­следствената 
връзка на неговото изгнаничество.
Във втора строфа изказът мени посоката синасочен е към вътрешния свят на 
лирическия азПродължава опитът му да си обясни причината за своята тотална 
изолираностТърси я в разрушената връзка със завещанотос традициятас онова
което се предава от бащи на синове (Бащата е символ на тази традиция): ”Бащино ли 
съм пропил имане...?”. Търси причината и в разрушената любов към майката: ”Тебе 
ли покрих с дълбоки рани”. Всичко това въвежда мотива за завръщането на блудния 
син и повишава напрежениетокоето се внушава и чрез двата пунктуационни знака в 
края на строфата (?!).
В трета строфа се задълбочава драмата на лирическия аз, “драмата на мисълта”. Но 
това не води до упрек към околнитене поражда обвинениеДругарите са “мили”. 
Налага се усещането за духовно тлеенеумиране чрез глагола “тлея” и чрез “слана 
попари”.
Изразът “приятел нямамот четвърта строфа е градиран в “никого нямам” в пета 
(доуплътнява се тази представа за духовна изолираност). Интересен е начинътпо 
който са въведени библейските ориентири ­ Вяра/Надежда/ЛюбовЛирическият аз 
няма пред кого да разкрие душата си: ”кого аз любя и в какво вярвам?”. Единствено 
при майката той намира утеха: ”Ти си за мене любов и вяра”, надеждата липсва: ”не 
се надявам”. Потвърждава се усещането за духовна смърт чрез израза “сърце 
догаря”. Но сърцето е и символ на живота.
В шеста строфа “мечтаяхжелаях” (кръстосаната римаи миналото време на 
глаголите потвърждават това усещане за умиране на илюзиите: ”За вси жалби 
приготви яма”. В този смисъл пространството се свежда до ямазамлъква плачът.
В началото на седма строфа чрез повторението на “една” се внушава мисълта за 
избраността на майкатаза нейната огромна всеопрощаваща любовОттук нататък 
започва извисяването на нейния образизвисяването й до неговата тотална самотаВ 
нейните прегръдки лирическият аз ще падне и в този смисъл отново се дублира 
представата за гробаМноготочието в края на строфата изразява някаква 
недоизказаностнякакво замлъкване на гласана плача на лирическия аз.
В началото на осма строфа са въведени други образи от пространството на дома 
(бащасестрабрат), с които лирическият аз ще се прости (те са символ на родовата 
връзка и тук азът се прощава с родното). Оказва сече той ще постигне своето 
духовно равновесие единствено и само в смърттано тя не е естетизирана (красива), 
защото става дума за духовно тлеене (умиране).
Последните два стиха започват отново с анафора (“пък тогаз нека”) и изразите след 
тях подсказват едно тотално замлъкване на лирическия глас: ”нека измръзнат живи”, 
нека изгния в гроба” ­ звучат като проклятиеотправено към самия себе си
Потвърдена е идеята за гроба (яма=падна). Лирическият аз се прощава завинаги с 
безприютния свят.
От всичко казано дотук става ясноче “Майце си” не е елегия за среща с роднотоа 
елегия на тоталното разминаване с него
БОТЕВ. "КЪМ БРАТА СИ"
/анализ/
Заглавието звучи като посланиекато изливане на лирически чувствакато 
обръщение към друго близко съществоБратът е носител на идеята за кръвната 
връзказа родовототой е част от пространстовото на дома.
Първият стих потвърждава това очакванезвучи интимно: ”Тежкобрате...” и чрез 
това обръщение се скъсява дистанцията (речеви жест). Лирическият аз не е в 
пространството на доматой е между ”глупци неразбрани” (ретроспективно 
обогатяваме представата за тях от Възрожденската литература ­ Паисий: ”неразумни 
юроде”, Чинтулов: ”заспал народ”, Славейков: ”масатакоято не може да чуе лирата 
на творецана водача”). Азът е дистанциран и от тяхтой е духовно самотен и затова 
душата му “в огън тлее”. Намеква се и за мъките в ада чрез “сърцето ми в люти рани” 
(сърцето е ключов образ).
Във втора строфа за пръв път се въвежда образа на отечеството = родина
представата за което е свързана с възрожденския пласт в националното съзнание
Загатва се и за завета на това отечествокойто ще бъде свързан с националното 
освобождениеЛирическият аз се възмущава от самия себе сиот фактаче губи 
сили ­ “тия глупци като мразя”. Той започва своето пътуванено не във физически 
смисъла в смисъл на духовно съзряванеизпълнен е с мрачни мечтис “мисли 
бурни”. Противно на очакванията мечтите на младия човек са мрачнино пътят към 
истината минава през духовното съзряване и през страданиетоНалага се образът 
на разпънатия Христос чрез метафората за разпънатата млада душа на лирическия 
азДушата му е изпълнена с болкастраданияа междуметието “ах” в трета строфа е 
израз на тези чувстваОтново се появява образът на сърцетокоето тук страда и е 
самотноа в следващата строфа “ще играе” в отзвук на народната съдба.
Зададеният лирически въпрос: “кой...” ще намери отговор в началото на четвърта 
строфа чрез двойното отрицателно местоимение: ”никойникой!”. Лирическият аз е 
самлишен е от правото на радост и свобода.
В тази строфа се налага образът на “плач”­а и народаПлачът в поезията на Ботев е 
смислов синоним на безсилиетона робското примирениена мълчаниетоНародът е 
жертвамъченик и затова лирическият аз е изпълнен със страданиегорчивинано и 
непримиримост към овчедушиетоСамият той “скришом” плачеизпълнен е с тотална 

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
07 фев 2019 в 15:12 ученик на 18 години от Шумен - УС "Йоан Екзарх Български", випуск 2020
05 фев 2019 в 15:51 ученик на 19 години от Плевен - ДФСГ "Интелект", випуск 2019
24 яну 2019 в 17:57 ученик на 17 години от Рудозем - ОУ "Христо Ботев", с.Елховец, випуск 2020
10 яну 2019 в 10:19 учител
16 дек 2018 в 19:44 потребител
14 дек 2018 в 22:27 ученичка на 19 години от Кърджали - ГПЧЕ "Христо Ботев", випуск 2019
02 дек 2018 в 17:45 потребител
28 ное 2018 в 22:46 в момента не учи
20 ное 2018 в 20:24 учител на 27 години
07 ное 2018 в 22:08 ученик на 22 години от София - 22 СОУ "Георги Стойков Раковски", випуск 2017
 
Домашни по темата на материала
образът на песента в поезията на ботев
добавена от imeonmonimandrata 19.11.2016
0
2
Разтълкувайте думите на Плутарх относно Омир
добавена от iva.dradalova 06.12.2015
0
4
Теза върху темата "Трагедията на бедните"
добавена от veselina.hadjiiiska 02.12.2015
0
4
Помощ за днес е !!!!!!
добавена от raya.spasova 03.05.2017
1
13
анализ на стихотворението "Елегия"
добавена от bibamiladinova 24.10.2016
1
14
Подобни материали
 

Светът на Никола Йонков Вапцаров

17 апр 2006
·
630
·
7
·
1,379
·
476
·
9
·
1

Неговото родно място – град Банско, има пряко отношение към творчеството му. Семейството, от което произхожда е пряко свързано с националноосвободителното движение в Македония. Баща му ЙОНКО ВАПЦАРОВ е член на революционната организация.
 

Любов и омраза в разказа "Дервишево семе"

03 яну 2008
·
471
·
2
·
275
·
236
·
13
·
3

Любовта пронизва като стрела сърцето на главния герой Рамадан и го понася в небето: "Докато се развивахме със Силвина и повивахме... то сърцето се навивало, навивало и когато изведнъж го дръпнаха да се развие, отскубнаха ми го заедно с корена."...
 

Човекът и неговите житейски преображения в "Песен за човека"

15 дек 2007
·
1,216
·
3
·
485
·
1,028
·
44

Никола Вапцаров използва разнообразни изразни средства, с цел да насочи читателя към разбирането на човешката същност.Поетът представя две тези за човека, като го разглежда в два плана.В поемата „Песен за човека” поетът Никола Вапцаров използва средства
 

Критически реализъм във Франция. Балзак

06 юни 2007
·
477
·
16
·
3,436
·
325
·
40

За Балзак бъдещият цикъл е епопея на съвременния му свят, разбирана в опозиция на "Божествена комедия" от Данте.
 

Проблемът за същността и проявлението на човешката любов в "Индже"

17 мар 2008
·
1,831
·
2
·
267
·
1,045
·
42

„Старопланински легенди“ Йовков създава като сборник от разкази, които са свързани с миналото,, събития съхранени с необичайното и изключителното в народната памет. Авторът пресъздава силни и горди човешки характери...
 
Онлайн тестове по Литература
Тест за изходно ниво по Български език и литература за 11-ти клас
изходен тест по Литература за Ученици от 11 клас
Проверка на познанията по литература за 11 клас, подготовка за ДЗИ. 10 въпроса, само един верен отговор на въпрос.
(Лесен)
20 минути
10
14
1
1 мин
28.08.2018
Тест по БЕЛ за 5-ти клас - класна работа
класно тест по Литература за Ученици от 5 клас
Класната работа е предназначена за петокласниците и включва двата предмета - Български език и литература. Разработена е според новата учебна програма за 5 клас. Съдържа 13 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
13
21
1
5 мин
06.08.2018
» виж всички онлайн тестове по литература

Христо Ботев

Материал № 673064, от 26 апр 2011
Свален: 748 пъти
Прегледан: 1,954 пъти
Предмет: Литература
Тип: Анализ
Брой страници: 16
Брой думи: 6,086
Брой символи: 35,048

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Христо Ботев"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Анелия Севова
преподава по Литература
в град Стара Загора
с опит от  3 години

Виолета Герасимова
преподава по Литература
в град Сливница
с опит от  1 години
35

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения