Големина на текста:
ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА НЕЗАКОННИЯ НАРКОТРАФИК ПРЕЗ БЪЛГАРИЯ
1.Характеристика на наркотрафика по Балканския път.
Наркотрафикът е част наркоиндустрията, в която освен него се включват наркопроизводството и
наркотърговията на дребно. Редица международни и нормативни актове определят наркоиндустрията като
“незаконен трафик”. В настоящата глава на наркотрафика се придава по-тесен смисъл, а именно транзитиране,
пренасяне, превозване, придвижване, прекарване, прехвърляне, претоварване, преместване, транспортиране,
товарене, разтоварване, складиране на наркотични вещества и прекурсори, технологии и оборудване на
територията на страната или през границите на държавите.
Наркотрафикът в страната е монополизиран от престъпни мрежи, контролирани от бившите силови
групировки, като случайните лица в тази престъпна дейност веднага се отстраняват. При конфликти, свързани с
елиминиране на конкуренцията, се използват силови действия, съпроводени с бруталност и агресивност, и
извършване на тежки криминални престъпления, включително и с общоопасни средства. Престъпните структури
използват защитни практики, които гарантират минимални възможности за задържане на техни дилъри с дрога с
цел запазване целостта на организацията при евентуални арести. Наркотикът не се предава от ръка на ръка, а се
подхвърля на умело подбрани места в определено време. Местата за размяна на стоката и парите непрекъснато се
променят, членовете на организацията от различни йерархични нива не се познават помежду си, представят се с
други имена, ползват автомобили и телефони на други лица, като ги разменят помежду си и т.н. Тази затвореност
на структурите на доставчици и пласьори затруднява негласния контрол върху тях.
Част от световния наркотрафик е контрабандата по Балканския път, включително на и пред територията
на България. Изградените наркоканали притежават особености спрямо вида на пренасяните наркотици и
прекурсори.
а) Наркотрафик на хероин и оцетен анхидрид
Всяка година голяма част от хероина, произведен в лабораториите на азиатска територия, се
контрабандират за Европа. В наркотрафика участват предимно турски, кюрдски, албански и югославски граждани,
но когато става дума за опиум, доминират иранците. Географското положение на България на пътя между Азия и
Европа естествено определя територията й като транзитен пункт по т.нар. „Балкански път", откъдето преминава
около 80 % от хероина, предназначен за Централна и Западна Европа. Главен разпределителен пункт и основно
депо за хероина е Истанбул - Турция, където се подготвя и координира преобладаващата част от трафика.
„Балканския път" на хероина има следните разклонения, в които е включена и територията на България:
Турция – България – Сърбия или Македония – Австрия -;
Турция – България - Македония или Гърция – Албания - Италия;
бившите съветски републики в Средна Азия, през Черно море, към пристанищата на България и
Румъния;
Русия – Украйна – Молдова – Румъния - България - Западна Европа; Турция - България -
Македония - Албания - Италия;
Турция - България - Румъния - Унгария - Австрия - Германия - Франция, Белгия - Холандия -
Великобритания;
Турция - България - Румъния - Унгария - Словакия - Чехия - Полша;
Турция - България - Румъния - Молдова - Украйна;
Турция - България - Сърбия - Босна и Херцеговина - Хърватска - Австрия - Германия и други
страни от Западна Европа.
Хероинът, пренасян през България, е с чистота от 45-50% до 70-75%. По-голяма чистота се получава
чрез допълнителна преработка, извършвана в някои европейски страни, например в Полша. С най-добро качество
е т.нар. „китайски бял хероин" или „999".
На наркопазара е разпространена практиката, при която на дилъра се предоставя „премия", като на 35
пласирани дози получава един „кантарен грам", което представлява един грам хероин с чистотата на трафик на
едро. Той все още не е „разреден" за улична продажба. От това количество могат да се направят 6-7 дози с
добавка на примеси, като печалбата от тях дилърът прибира за себе си. По същия начин се финансира
безпрепятственото преминаване и охраната на превозното средство при придвижването му от граница до граница,
временното складиране в депо ако схемата го изисква, контранаблюдението на товара и др. Този разход на
хероин е около 10 % от пренасяното количество.
В последните години на Балканите са активни албанските и турските трафикантски организации. Албания
се очертава и продължава да бъде наркоцентър на Балканите и в повечето случаи трафикът на хероин, кокаин и
хашиш се осъществява от албанската мафия, като участие в престъпните структури имат албански, турски и
български и граждани. Етническите албанци, участващи в трафика на хероин по Балканския път, поддържат
престъпни връзки с дистрибуторски мрежи в САЩ и страни от Западна и Централна Европа. Наркомрежите на
косовските албанци са едни от най-затворените, изградени на фамилен принцип. Участниците използват собствен
език. Това прави проникването в тях изключително трудно.
Ситуационният анализ и данните за заловените количества хероин през последните години потвърждават
ролята на България като транзитна страна в наркотрафика. Регистрирана е рекордно висока активност на
наркоорганизациите в пренасянето на хероин през България за Западна Европа и на прекурсори - предимно
оцетен анхидрид от Западна Европа към нелегални нарколаборатории в съседни страни.
С най-голямо значение относно пренасянето на наркотични вещества и прекурсори е международният път
Калотина - Свиленград, където потокът както на турски, така и на български и други автобуси по туристически
линии, товарни, лекотоварни и леки автомобили е значителен.
Оперативен интерес представлява и международният път Свиленград - Русе.
Наркотрафикантските организации, базирани на територията на Турция, имат доминираща роля в
организацията на трансграничното пренасяне на хероин.
Установените лица, пренасящи хероин (“мулета”) по Балканския път са предимно турски, български,
македонски, албански, румънски и сръбски граждани.
Нараснал е броят на участващите в наркотрафика чужди граждани от Турция и Близкия изток, установени
в български селища чрез сключване на бракове или регистриране на търговски фирми за узаконяване на престоя
си.
Транснационалните наркогрупировки използват активно български автомобили за товарни превози и
такива с регистрация на страните от Югозападна и Централна Европа.
Пренасянето се осъществява през ГКПП на българо-турската, българо-македонската и българо-румънската
граница. Най-често използваният транспорт за пренос на хероин е шосейният и железопътният. Големите
хероинови пратки се транспортират от Турция с ТИР камиони и автобуси на туристически фирми в специално
изградени тайници. Установено е и съучастие на кондуктори и стюардеси на пътнически влакове. Хероин се внася
в страната и с кораби през пристанищата Варна и Бургас, както и с яхти през малки пристанища на южното ни
Черноморие.
Продължава тенденцията от предходните години да се извършва препакетиране на големи пратки в депа
на българска територия в по-малки от 2 до 10 кг, преносими от куриери. Целта е намаляване на риска и
редуциране на загубите, при разкриване на трафиканта.
Нелегалните лаборатории в Близкия и Средния изток за производство на хероин имат непрекъсната
потребност от оцетен анхидрид, което мотивира неговото трансгранично пренасяне. То се осъществява по канали,
обратни по посока на хероиновите. От това се възползват както турски, албански и македонски, така и български
престъпни структури, които изграждат канали за контрабандно пренасяне на големи количества оцетен анхидрид
за лабораториите в Турция и други държави в същата посока. Той най-често се внася контрабандно в страната с
цел реекспорт или директно се транзитира. През последните години увеличението на заловените количества
оцетен анхидрид във вътрешността на страната е пропорционално на това при хероина.
б) Наркотрафик на кокаин
По отношение на кокаина България е транзитна страна, като преимуществено се използват изградените
вече канали за хероин по Балканския път. Разпространението се осъществява предимно от лица от бившите
силови групировки. Отделни български престъпни групи, използвайки българи - емигранти в Америка, правят
опити самостоятелно да организират свои канали или да се интегрират с международни наркоструктури.
Пренасянето на кокаин се извършва предимно по въздух от Южна Америка през големите европейски
летища до България. Обикновено маршрутът се разбива на етапи с участието на различни куриери. Така се
избягва завишеното внимание при извършване на проверки от митническите органи по признака за лица,
пътуващи до и от “рискови" дестилации. Някои от изградените канали за трафик на кокаин през територията на
България са:
Бразилия - Германия, Франция - България;
Бразилия - Венецуела – Германия - Франция - България;
Колумбия – Турция - България - Западна Европа;
Парагвай - Кипър – Гърция - България - Западна Европа;
Уругвай - Кипър - България /пристанищата Варна и Бургас;
Остров Аруба - Германия – България;
Латинска Америка, през пристанищата на България, към Испания и Холандия;
България - Сърбия – Унгария – Словакия - Чехия.
Кокаинът се пренася на малки пратки. В трансконтиненталното пренасяне на кокаин от Латинска Америка
с дестинация България преобладаващо се използват пощенски пратки, съдържащи 300 - 400 гр /до 1кг./ или
колетни пратки от 10 до 15 кг., изпращани като „карго" товари, чрез компаниите за международни куриерски
услуги. През последните години дистрибуторските мрежи за кокаин се разрастват и вносът му бележи ръст.
Част от кокаина, доставен в страната, е за контрабандиране в Украйна, Турция и Гърция. Друга част се
обменя с хероин, а малки количества /най-често послужили като средство за заплащане на участието в
наркоканала/ се пласират на българския наркопазар. Макар и значително по-ограничено в сравнение с другите
видове наркотици, заради чувствително по-високата цена/ търсенето и предлагането на кокаин устойчиво
нараства.
За Европа кокаинът се транспортира от граждани на Югославия, Сиера Леоне и Германия. В
трансграничното пренасяне на кокаин (в частност през България) съществена роля играят черноморските ни
пристанища, откъдето наркотикът се прехвърля в страните от ОНД и Румъния и оттам в страни от Западна и
Средна Европа. Малки количества кокаин се пренасят в България чрез използване на международни куриерски
услуги под формата на пощенски пратки. Част от кокаина остава за реализация на вътрешния наркопазар.
Международната цена на 1кг. кокаин е до 100 000 щ.д., а уличната цена на 1 грам в България е 40-50 евро.
При пренасянето кокаинът е с чистота 90-94 %, а при консуматора може да достигне с чистота 75- 80 %.
Кокаинът е единственият наркотик, който може да се пробва от разпространители и консуматори с език,
като се отчита времето на изтръпването му. Чистотата на кокаина може улично да се тества и чрез поставяне на
малко количество от него в чаша с разредена белина. Ако се разтвори напълно, докато частиците падат към
дъното, означава, че кокаинът е чист, а ако разтварянето е частично и разтворът се оцвети в жълто-оранжево - не
е чист или не е кокаин.
Наркотикът се разпространява обикновено под формата на “крек" - кокаин, представляващ белезникаво и
едрозърнесто прахообразно вещество, което се получава при обработката на кокаиновия хидрохлорид със сода
2
бикарбонат. Така полученият кокаин-база може да се пуши. Жаргонни изрази за „крека" са „камъче" и „скаличка
".
в) Наркотрафик на канабис
Непрекъснато нараства търсенето и предлагането на канабис (марихуана, ганджа, хашиш) на българския
наркопазар, което стимулира наркотрафика.
Марихуаната се изнася предимно за съседните страни - Гърция и Македония, но полицейските оперативни
служби са залавяли и значителни пратки с тегло над един тон за Централна и Северна Европа.
Български организирани престъпни групи, действащи на регионално ниво, активно участват в
организацията по култивиране, изкупуване, разпространение и кантрабандиране на канабис главно за Гърция
през територията на Македония. Пренасянето става или през граничните пунктове, или през „зелената" граница.
Има регистрирани опити за създаване на канали за пренасяне на канабис от България за Кипър.
Основните канали са засечени по следните маршрути:
Албания - Македония - България – Турция, като пренасянето се извършва предимно с леки
автомобили и микробуси с албанска и македонска регистрация с участието на албански, македонски и
сръбски граждани - етнически албанци;
Пакистан - Египет - Гърция – България, като до Гърция пренасянето е с кораби, а оттам до
България с камиони.
С тенденция към нарастване е използването територията на България за транзит на големи количества
хашиш, осъществяван от албански трафикантски структури, по маршрут: Албания - Македония - България -
Турция - Гърция и оттам за Западна Европа. Трасета се променят и избират с цел намаляване на риска от
разкриване поради засиления граничен контрол на гръцката граница с Албания. Хашиш се разпространява и на
територията на страната, предимно в Благоевградския регион.
г) Наркотрафик на синтетични наркотици
Производството на синтетични наркотици в страната е ориентирано към износ на готова продукция в
посока Македония, Албания, Турция, Румъния, Полша, Чехия, Унгария, Близкия и Средния изток и Африка
/Нигерия/ и в по-малка степен за задоволяване на вътрешния наркопазар.
2.Насоки на ОИД за противодействие на наркотрафик.
Дейността на полицейските служби за борба с наркотрафика по Балканския път се свежда до:
пресичане на опитите за използване на територията й за транзитен пункт в
трансграничното пренасяне на наркотични вещества и прекурсори;
разбиване на наркоканали, организирани от български и чужди граждани;
установяване и контролиране на места, използвани от международни
наркотрафикантски организации за временно складиране на наркотични вещества и суровини за
тяхното производство на територията на страната;
наблюдаване и контрол на лица, поставили се в услуга на наркотрафикантски
организации;
пресичане на незаконната търговия и разпространение на наркотици на територията
на страната;
осъществяване контрол върху дейността на лица, крито влагат в производство и
извършват вносно-износна и реекспортна дейност на суровини под разрешителен режим за
недопускане на незаконното им отклоняване от декларираната цел;
противодействие на незаконното засяване, отглеждане и изкупуване на растения,
които могат да бъдат използвани за производство на наркотични вещества, обект на наркотрафик;
подпомагане на компетентните органи за предприемане на мерки, целящи намаляване
търсенето на наркотици;
осъществяване на взаимодействие със специализирани служби на други държави за
изясняване на данни за незаконен трафик на наркотични вещества и за контрабандни доставки на
суровини, използвани за производството им;
подпомагане компетентните органи на други държави при разследване на лица за
незаконен трафик и търговия с наркотични вещества и контролирани суровини;
осъществяване в сътрудничество със специализирани служби на други държави на
контролирани доставки на наркотици и суровини за производството им;
оперативно установяване и контрол на дейността на временно пребиваващи в
страната лица, обявени за международно издирване във връзка с участие в незаконен трафик и
разпространение на наркотици на чужда територия;
разкриване на незаконни лаборатории за синтезиране на наркотични вещества и
цехове за таблетирането им и др.
В структурата на ДПОТП е изграден отдел „Наркотици" с два оперативни и един информационно-
аналитичен сектор, със съответни функционални компетентности. В областните дирекции в регионалните звена за
борба с организираната престъпност" са определени полицейски служители по линия на противодействие на
незаконния наркотрафик.
Отделът „Наркотици" при ДПОТП осъществява основната функция по противодействие на организираната
престъпност за разкриване и неутрализиране на мрежите за незаконен трафик, включващ производството,
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
16 апр 2019 в 15:33 ученик на 27 години от Перник - ОУ "Св. Климент Охридски", випуск 2011
21 мар 2019 в 21:53 студентка на 41 години от Ямбол - ТУ -Ст.Загора ФТТ Ямбол, факулетет - факултет техника и технологии, специалност - ТХ, випуск 2012
20 мар 2019 в 13:33 студент на 23 години от София - Нов български университет, факулетет - Национална и международна сигурнот, специалност - Противодействие на престъпността и тероризма, випуск 2019
15 фев 2019 в 19:24 студент на 36 години от Стара Загора - Медицински факултет, факулетет - 811, специалност - Лекарски асистент, випуск 2017
 
 
Онлайн тестове по Полиция, отбрана, национална сигурност
Тест по Контраразузнаване за студенти в 4-ти курс
изпитен тест по Полиция, отбрана, национална сигурност за Студенти от 4 курс
Тест върху термини, свързани с контраразузнаването. Обект, субект, принципи. 19 въпроса, само един верен отговор...
(Лесен)
19
21
1
1 мин
11.04.2017
Тест върху Закона за защита на класифицираната информация
изходен тест по Полиция, отбрана, национална сигурност за Студенти
Тестът се полага в НВУ "Васил Левски" - В. Търново, факултет "Общовойскови", катедра "Национална и регионална сигурност"...
(Лесен)
24
615
1
13.10.2011
» виж всички онлайн тестове по полиция, отбрана, национална сигурност

Наркотрафик

Материал № 672900, от 26 апр 2011
Свален: 132 пъти
Прегледан: 166 пъти
Предмет: Полиция, отбрана, национална сигурност
Тип: Есе
Брой страници: 7
Брой думи: 4,250
Брой символи: 29,586

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Наркотрафик"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения