Големина на текста:
Доклад
На тема:
Културната индустрия като идеологически
инструмент за контрол над обществото
Анализ върху „Културната индустрия”– T еодор Адорно,
Макс Хоркхаймер .
Творбата ,,Диалектика на Просвещението’’, написана от Теодор Адорно и
Макс Хоркхаймер, поставя темата за отношенията между хората в
различните слоеве на обществото и за културния прогрес на дадено
място. ,, Културната индустия’’ изобразява проблема за културата в наши
дни и по какъв начин тя влияе върху нас – в мисленето , действията и
желанията ни.
Културната индустрия взима важно място в ежедневието на човека,
неизменно свързана е с индивида и с неговото съществуване. Тя не е
просто прищявка на някакво съзнание, тя е истина и факт. Всъщност
Културната индустрия е навсякъде, защото е световна. Тя е съвкупност от
безкрайно много измами, лъжи и обещания, тъй като това е една от
нейните главни роли и функции. Ще разгледам няколко обекта свързани с
индустрията, за да мога да докажа голямата нужда от културната
индустрия от една страна, както и проблемите и разногласията, които тя
предизвиква в обществото от друга .
Културната индустрия е главният виновник за обезличаване на
културата. Техниката и технологията навлизат в културата, като премахват
всичко оригинално в нея, с цел да стане масова и продаваема. Печалбата
става основен мотив в културата. Загубило духа си, обществото загубва
идентичността си. Културата става манипулация, за да се задържат хората
в страх и подчинение. Културата става серийно производство на филми,
книги, произведения на изкуството, които се ,,ценят’’ според цената , а не
според оригиналността им. Изчезва спонтанността на изкуството, изчезва
удоволствието от него. Остава цената му. Културните институции се
превръщат в монополи- телевизии, радия, вестници. Те подразделят
произведенията на изкуството по шаблони и серии с цел улеснено
възприемане и продаване. В крайна сметка се цели контролът над
обществото, който се осъществява чрез налагане на масовия вкус и забрана
на свободния оригинал. Изкуството и културата получават институции,
които имат управители, директори, началници, грижещи се за контрола
над изкуството и печалбата от него. Културата не е автономна- тя се
управлява. Така изчезват талантите за сметка на авторите на масово
продаваемо изкуство. Налага се масовият вкус за разлика от възприемането
на уникатите. Те са позволени само на малцина. Останалите слушат радио
и четат вестници. Идва момента, в който се разцепва изкуството, разцепва
се истината, разцепва се обществото. Едни, малцина са свободни, другите
са потребители, консуматори, които получават ,,порции’’ изкуство. То се
свежда до развлечение. Затова изкуството трябва да стане не просто
разбираемо и леко, а и просто. Така култура и развлечение ще се слеят.
Всъщност културната индустрия представлява съвкупност от различни
видове индустрии. Това е така, защото е неизменна част от икономиката на
дадена страна. Културната индустрия предоставя на индивида готовите и
изобретения и продукти. Така този човек ги приема такива каквито
всъщност ги вижда, въпреки че в тях може да е скрито нещо за истиснката
същност на предмета. По този начин тя въздейства върху индивида и го
кара да прави това, което тя единствена желае. Човек се обезчовечава,
защото загубва уникалността си. Щастието е в късмета и не е за всеки.
Средното съсловие, което е масовата класа, е основният потребител на
културата. Културната индустрия обещава наслаждение и наслада. Те
обаче нямат художествен, а потребителски характер. Произведенията
могат да бъдат повтаряни и потретени. Културната индустрия изгражда
няколко представи за живота, а именно това са : за добро и зло, за
напредък и падение, за мир и война. В тази индустрия участват милиони
хора. Всеки отделен човек има различни потребности, нужди и желания.
Всъщност културната индустрия се стреми да изпълнява тези потребности.
Така Адорно и Хоркхаймер показват голямата нужда от нея и голямата
роля, която взима в живота на човека.
На първо място ще разгледам значението на филмите в живота на
човека и ролята, която вземат в културната индустрия. Филмите са
неизменно свързани с нашето ежедневие. Всеки един от тях има своите
правила, които трябва да бъдат спазвани. Тези правила са продиктувани от
точно определени хора- от специалисти или по точно в случая от
продуцентите, които взимат главната роля в създаването на тези филми.
Тяхната дейност е да определят най-вече техническата част. Важна роля
във филмите взимат и сценаристите, и артистите. Задължението на
артистите е така да си влязът в ролята, та да може да въздействат по най-
добрия начин на масата от хора, която ги наблюдава. В крайна сметка
артистите преставляват таланти, от чиито талант най-голяма полза имат

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Културната индустрия като идеологически инструмент за контрол над обществото. "Диалектика на Просвещението" - Теодор Адорно, Макс Хоркхаймер

Диалектика на просвещението, характеристики и разсъждения, описание...
Изпратен от:
mimeto__89
на 2011-04-26
Добавен в:
Доклади
по Културология
Статистика:
80 сваляния
виж още
 
 

Културната индустрия като идеологически инструмент за контрол над обществото. "Диалектика на Просвещението" - Теодор Адорно, Макс Хоркхаймер

Материал № 672397, от 26 апр 2011
Свален: 80 пъти
Прегледан: 105 пъти
Предмет: Културология
Тип: Доклад
Брой страници: 8
Брой думи: 1,711
Брой символи: 10,103

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Културната индустрия като идеологически инструм ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала