Големина на текста:
Платон (Аристокъл) (Plato) (427 – 347 год. пр. н. е.) – древногръцки философ.
а) основни трудове в областта на държавата и правото:
- “Политикът” (364 год. пр. н. е.);
- “За законите” (362 год. пр. н. е.);
- “За държавата” (360 год. пр. н. е.).
б) основни приноси за познанието на правото и държавата:
- развива идеята, че държавата трябва да се отнася към гражданите с оглед на тяхната квалификация и професия, а
не с оглед на техния произход. В обществото трябва да има разделение на труда;
- поставя изискването за компетентност при управлението на държавата.
в) основни “крилати фрази”:
- “Законът е същото, което е и здравия разум.”
г) уеб страница - http://www.philosophypages.com/ph/plat.htm
Записки по ОБЩО УЧЕНИЕ ЗА ДЪРЖАВАТА
ПРЕДМЕТ И МЕТОДОЛОГИЯ НА ОБЩОТО УЧЕНИЕ ЗА ДЪРЖАВАТА КАТО САМОСТОЯТЕЛНА НАУКА
І. Предмет на ОУД
1. Обектите на научното познание.
Общ обект на научното познание е обективната реалност. Тя бива природна и обществена. Поради това
науките се делят на естествени (природни) и обществени.
Държавата е обществено и социално явление и затова правните науки и науките за държавата има за свой
обект социалната реалност. В рамките на общия обект науките обособяват своя конкретен обект на познание.
Обект на отделната наука е определена форма на движение или няколко свързани форми на движение на
материята - физична, биологична, социална и пр. Обществото като социална форма на движение на
материята е система от различни социални феномени и на него на свой ред са присъщи различни форми на
социално движение - стопанска, политическа, етническа, правна и т. н.
На основата на тези форми на социално движение като конкретен обект се формират и различните социални
науки.
Типичната многопластовост, сложност на всяко социално явление, както и стремежът към максимално
изучаване на социалните явления, водят до обстоятелството, че няколко науки могат да имат един общ за тях
обект. Т. напр. държавата е обект на изучаване от няколко науки: история социология, философия,
политология и др. Държавата е обект и на правната наука, защото държавата е генетично и функционално
свързана с правото, както и правото е свързано с държавата. Съществуването на държавата е невъзможно без
правото. Правото е един от елементите на нейната същност. Правото на свой ред също е невъзможно без
държавата, защото правото има място само в държавно организирането общество и неговото действие е
немислимо без държавата. Държавата се изучава от общотеоретичните и отрасловите правни науки. Общото
учение за държавата (ОУД) е теоретична правна наука.
2. Предмет на научното познание.
В рамките на обекта, всяка наука има собствен предмет. Предметът е определена част от обекта и включва
отделни страни, връзки, закономерности, проявления, форми на съществуването на този обект. Определянето
на обекта и на предмета се осъществява от субекта (обществото, хората) на познанието.
Тази свобода на субекта не е произволна. Предметът на отделните науки не се очертава в резултат на
случайно хрумване. Ако това стане, то няма да е налице наука, а ще имаме квазинаука както при
средновековните алхимици. Предметът на науката е организираността на едно реално явление като
проявление на конкретната форма на движение. Организираността е атрибут на материята и е присъща
иманентно на природните и на социалните явления. Хаос има само в главите на някои хора (студенти по време
на изпит). Всичко в света е подредено. Всяко явление е от една страна организирано вътрешно в себе си, то
функционира като организирана даденост, като органично цяло. От друга страна всяко явление се явява като
организиращ навън фактор, като организираща по отношение на друга системна даденост. Тази двояка
организираност на явленията представлява предмета на всяка отделна наука. В своето съчетание двояката
организираност на отделното явление е действителния обект на всяка отделна наука. Държавата например е
организация от хора, обединени от правов ред.
3. Теоретичното държавознание като наука.
Теоретичното държавознание се е формирало като част от научното знание за света в границите на една
самостоятелна наука. От своето ниво и теоретичност тази наука изучава най-общите закономерности на
държавата като организирано социално явление.
В рамките на една наука могат да се обособят различни научни дисциплини, които могат да имат общ предмет,
но обясняват различни страни, процеси и закономерности от този предмет. Научната дисциплина е еманация
на науката – концентриран израз на нейните съвременни постижения, които обобщава и предоставя на
социалната практика. Във функционален аспект научната дисциплина може да се разглежда като тъждествена
на съответната наука.
Съвременното теоретично държавознание се представя и се включва в рамките на научната дисциплина
“ОУД”. Научните дисциплини следва да се различават от учебните дисциплини. Последните винаги имат
пропедевтична цел и затова нямат собствен предмет, а акумулират в себе си знания от различни науки.
Предметът на ОУД включва: същността на държавата като социално явление; възникване и развитие на
държавата като социална даденост; типовете държава и техните характеристики; нивата (начините) на
проявление и формите на функциониране и съществуване на държавата.
4. Разлика между учение и теория.
Характеристиката на ОУД изисква да се направи разграничение между категориите "учение" и "теория". Те
често се отъждествяват, а не бива. Учението и теорията са две различни форми на познание и не са
тъждествени.
Разликата между тях е в 2 аспекта:
а) те се различават по своя обхват. Учението дава сравнително завършено обяснение на явленията като цяло,
висока степен на абстрактност, докато теорията има по-тесен обхват, обяснява отделни страни, връзки, форми
на функциониране на явлението, затова всяко учение е система от теории, обединени около един център;
б) те се различават според своята социална роля. От гл. т. на социалната роля учението е свързано винаги с
определен светоглед, идеология и поради това е подвижна форма на социалното познание. Учението е фокус
на идеологията, фокус на идеологическата интерпретация на обекта, и затова с промяната на идеологията се
променят и ученията. Учението е по-подвижна форма на научното познание от теорията. За едно и също
явление може да се изградят няколко учения. Т. напр. за държавата има теократично, етично, естествено-
правно, класово, утилитарно, либерално и пр. учения. Теорията като форма на научното познание е по-
статична и не се влияе от идеология, мироглед. Тя се формира на база на теоретични обяснения, действа по-
дълго (например теорията на Аристотел на формите на държавно управление е в сила и до днес). Базира се
на продължителни изследвания и формулира проверени и доказани от практиката знания. В държавознанието
например са възприети теориите за суверенитета, за разделение на властите, за формите на държавно
устройство и др.
Наименованието ОУД се утвърждава в Германия в началото на ХІХ век. По-късно големият немски учен Георг
Йелинек обяснява ОУД като теоретична част на държавознанието и го отделя от особените учения за
държавата. Според неговата класификация особено е това учение, което изучава отделните държавни
институции в хода на тяхното историческо развитие не само в рамките на отделната държава.
Според Йелинек съществуват 1 общо учение за държавата и 2 особени. Първото от двете особени учения у
нас е популярно като “всеобща история на държавата”, а в Западна Европа се нарича "история на
институциите". Второто особено учение е “история на националните държавни институции”.
ІІ. Методология на ОУД
1. Същност и цел на познанието.
Познанието е процес на отражение на обективния свят в съзнанието на човека. Резултат на познанието е
знанието за отделните предмети, за отделните явления. Теоретичното познание се получава чрез мисленето и
отразява света в определени логически форми. Съществува специална наука за познанието, наричана
гносеология. Според гносеологията се достига до познание на същността на изучавания обект чрез критичен
анализ на съществуващите обяснения и така да се изгради ново научно обяснение.
2. Начини и средства на познанието.
Като цел научното познание винаги изисква да се определят предварително начините и средствата за
постигане на целта. Определянето на начините и средствата е задача на ОУД. В изучаването на държавата и
правото се използуват няколко начини и средства. Начините определят как да се постигне целта, а средствата
- с какво да се постигне.
3. Същност на научния подход.
Най-важен начин за постигане на теоретичното познание за държавата е подхода. Това е начин за
конкретизиране на обекта и предмета на научното изследване. Посредством подхода се определят една или
няколко страни, връзки, отношения и обекта и той се изучава от гледна точка на тяхното проявление.
Така към държавата може да се приложи социологическия подход и тогава тя ще се разглежда като вид
социална общност, вид колективност, отделно държавноорганизирано общество.
Към държавата може да се приложи и политологическия подход, като държавата се разглежда като
политическо общество и елемент на политическата система, като поле на действие на политическите сили.
Към държавата може да се приложи и юридическия подход, т. е. да я направим правномислима, да я обясним
чрез съответствието й на юридическите конструкции (правоотношение, субективно право, правен субект и пр.).
Прилага се също и системен подход.
4. Видове научни подходи спрямо опознаването на държавата.
Възможни са два основни подхода:
а) монистичен – обектът и предметът на научното изследване се възприемат само от един единствен аспект;
б) плуралистичен – обектът и предметът на научното изследване се определят от много аспекти, към обекта и
предмета се подхожда от различни аспекти.
Правилно е към държавата да се подхожда едновременно от различни аспекти.
В историята на изучаване на държавата са прилагани различни подходи. До началото на ХХ век държавата се
изучава в рамките на монистичен по своя характер подход, т. е. само като социално явление или само като
юридическо явление. В началото на ХХ век Йелинек въвежда плурализма на подходите. След него е еднакво
опасно да се твърди, че единствено правилно е неюридическото (социологическото, историческото и пр.)
обяснение на държавата, както и обратното - да се твърди, че само юриста с неговите методи на изследване
може да реши проблемите, свързани с изучаването на държавата. Йелинек обединява двата подхода и
разглежда държавата едновременно и като социологическо явление, и като правна институция. В "Правото на
модерната държава" той прилага този плурализъм като формулира едно правно и едно социологическо учение
за държавата.
От началото на ХХ век плурализмът се възприема и дава добри резултати, макар че предпоставя и опасности:
а) неблагополучията идват от това, че съчетавайки двата подхода се губи логическия център на обяснението
на явлението държава.
б) очертават се противоборство между двете разделени социално и юридическо учение, като се стига до
създаване на чисто юридическо учение за държавата (Х. Келзен "Чисто учение за правото");
в) възможно е да се търси и друго съчетание на двата подхода, като се приеме единия подход за водещ, а
другия да е допълващ. Така се прави в българското ОУД. Водещ е социологическия подход, като държавата се
разглежда преди всичко като социално явление, а юридическият подход е последващ.
5. Научните категории.
Вторият начин за постигане на теоретично познание е свързан с изграждането на различни типове понятия,
които отразяват родови категории. За разлика от природните явления, обществените явления никога не са
тъждествени, а само сходни. Затова се извършва типизация на социалните явления и различните аспекти на
държавата.
Категорията “тип” включва подбрани общи белези на отделни характеристики на държавата като еднородни
явления. Чрез типизацията се създава събирателен образ, обособен предмет, който включва общите родови
черти на отделната страна на явлението държава.
6. Научен метод и научна методика.
Методът е средство за научно знание. Той е различен от методиката. Методиката е средство за постигане на
практически умения. Методите и методиките са средства в методологията на ОУД. Проф. Владикин -
наличието на метод е критерий за разграничаване на науката от квазинаучните занимания. Науката използува
само научни методи.
7. Видове научни методи:
Научните методи биват общонаучни, частнонаучни и специфични.
Средствата за научно познание са логически операции, чрез които се образуват съответните научни понятия -
анализ, синтез, сравнения, абстрахиране, обобщения.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Общо учение за държавата

Държавата е обществено и социално явление и затова правните науки и науките за държавата има за свой обект социалната реалност. В рамките на общия обект науките обособяват своя конкретен обект на познание. Обект на отделната наука е определена форма на...
Изпратен от:
raparkata
на 2007-12-18
Добавен в:
Общи материали
по Право
Статистика:
1,039 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
Сравнете президентска - парламентарна република
добавена от svetla.dimova.9 20.05.2013
0
6
казуси по трудово право
добавена от bbbbbbb33 14.05.2013
0
10
Ако правото с нещо прилича на изкуство, къде това се проявява най-силно: 1) В законодателството; 2) В управлението; 3) В правосъдието
добавена от denica.georgieva_6251 05.03.2013
0
33
Форми на управление 10 клас
добавена от nikalas13 26.05.2018
2
5
Анализ на "Демокрация"
добавена от mi63to0 26.05.2013
1
13
Подобни материали
 

Планове за изпит по Международно публично право

08 апр 2008
·
246
·
23
·
6,610

Общопризнати правни форми, общоприето от почти всички държави като източник на международното право...
 

Понятие за съвременно международно право. Определение, характерни особености

08 яну 2008
·
725
·
26
·
25,531

Промените настъпили в международното право за периода от началото на века, дават основание да се направи извода, че става дума за нов тип международно право, притежаващо само нему присъщи...
 

Частно и публично право

16 апр 2009
·
152
·
1
·
288

Частно и публично право От гледна точка на разделеността на правото на дялове то е съставено от частно и публично, вътрешно и международно, материално и процесуално. Частното право е система от правни норми, които регламентират отношенията между...
 

Международно публично право

19 фев 2008
·
1,206
·
40
·
13,347
·
646
·
1

Понятие за МПП. Възникване и историческо развитие на МПП. Международно право и международни отношения. Международното право и външна политика. Международно право и международно частно право. Науката за МПП и нейното съвременно състояние...
 

МПП

11 май 2009
·
76
·
14
·
5,273

МПП е международно-междудържавно право.Това е с-ма от правила които уреждат отношенията между субектите на международното право...
 
Онлайн тестове по Право
Тест по Право и Интернет за студенти от 4-ти курс
тематичен тест по Право за Студенти от 4 курс
Тестът съдържа 35 въпроса от областта на правото в Интернет. Всеки въпрос има само един верен отговор. Предназначен е както за студенти от 4-и курс по Право, така и за всички потребители, които желаят да се ограмотят в областта.
(Лесен)
35
33
1
6 мин
23.11.2016
Тест по Право за ученици, студенти и учители
любознателен тест по Право за
Тест по Право за ученици, студенти и учители. Съдържа 10 въпроса с по един верен отговор.
(Лесен)
10
24
1
1 мин
31.07.2018
» виж всички онлайн тестове по право

Общо учение за държавата

Материал № 67219, от 18 дек 2007
Свален: 1,039 пъти
Прегледан: 648 пъти
Качен от:
Предмет: Право
Тип: Общ материал
Брой страници: 62
Брой думи: 24,969
Брой символи: 222,741

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Общо учение за държавата"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения