Големина на текста:
ИЗТОЧНИЦИ НА КОНСТИТУЦИОННОТО ПРАВО
(ДОКЛАД)
Конституционното право представлява публично – правен отрасъл,
чийто метод на правно регулиране е т. нар. императивен или властнически
метод. Предмет на конституционното право са основните принципи за
осъществяване и организиране на публичната власт, правния статус на
гражданите, техните права, свободи и задължения. Както всеки отрасъл на
правото конституционното право също има свои специфични
източници.Очертаването им обаче е предпоставка за техния анализ.
Йерархията и субординацията в системата от източниците на
конституционното право се определя от мястото и ролята на създаващия ги
орган, от интензитета на правното регулиране и процедурата за приемане
на нормативните актове. Различията в избора на формата на управление,
установеният политически режим и оформилата се принадлежност към
определена правна фамилия придават обаче завършен вид на националните
системни източници на конституционното право.
Източниците на конституционното право могат да се систематизират
в няколко основни групи съобразно с природата и интензитета на
регулиране на конституционните норми, които се съдържат в тях.
1. Конституциите са творение на учредителната власт, имат непроизводен
характер и заемат върховно положение в системата от източниците на
правото, тъй като съдържат основните конституционноправни норми;
2. Законите, доколкото съдържат конституционни норми, са източници на
конституционното право. Те биват няколко вида:
­Конституционните закони се различават от останалите по формален
критерий. Като правило приемането на конституционните закони става
при спазване на процедури, присъщи на учредителна власт и с
квалифицирани мнозинства, за да се осигури по-голяма степен на
съгласие в представителните органи;
­Органичните закони се различават от останалите съобразно
материален критерий. Предметът на регулиране на органичните закони
обхваща обществени отношения, които като правило се уреждат в
конституцията - основните права на гражданите, формата на
управление, формата на държавно устройство, предоставяне на
автономия, разпределение на компетенции между органите на
законодателна, изпълнителна и съдебна власт и т. н.;
­Закони, приети чрез специални мнозинства;
­Закони, приети чрез референдум или други форми на пряката
демокрация;
­Парламентарни закони и кодекси, доколкото съдържат конституционни
норми;
­Делегираното законодателство в неговите разновидности, доколкото
чрез него се регулират конституционноправни отношения;
­Декрети - закони, приети в условията на извънредно положение от
изпълнителната власт, когато се отнасят до уреждане на
конституционни правоотношения.
Следващата група източници на конституционното право обхваща международните
договори, които имат за предмет конституционноправната материя. Още повече , че
съгласно чл5, ал. 4 от Конституцията на Република България международните
договори,ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за
държавата, стават част от вътрешното право и имат предимство пред онези негови норми,
които им противоречат. Например Конвенцията за защита правата на човека и основните
свободи, Международният пакт за гражданските и политическите права на гражданите и
други.
Правилникът за органзацията и дейността на Народното събрание също се определя
като вид източник на конституционното право. Неговите наредби имат нормативен
характер, тъй като уреждат конституирането и организацията на вътрешните органи на
парламента, превомощията им и редът за реализиране на законодателната и контролната
дейност на Народното събрание. Решенията на Народното събрание с процедурен
характер, като например решения за приемане на процедурни правила за избор на
министър – председател също спадат кам тази група източници на конституционното
право . По принцип обаче тези решения не са нормативни актове.
Регламентарните нормативни актове на изпълнителната власт спадат към
подзаконовите, вторични или регламентарни актове, които се създават в
изпълнение на закона, имат производен от него характер или регулират
първично материя извън установения в конституцията домен на закона.
Тези актове са вид източници на конституционното право. Те се приемат на
основата на закона и могат да изменят отделни разпоредби на
обикновените закони само при изрична делегация от страна на парламента.
Това са изпълнителните разпореждания; декретите; ордонансите на
държавния глава, правителството и премиера, приети в изпълнение на
закона и или регулиращи организацията на институциите; актовете на
местни държавни органи (например , правилника за организацията и
дейността на комисиите на общинския съвет), а също така и
постановленията на Министерския съвет, които регулират
конституционноправните отношения ( например постановлението на
Министерския съвет, с което се предоставят правомощия на общинските
съвети ). Към този вид източници на конституционното право спадат и
актовете на органите за конституционен надзор и контрол. Такава
контролна функция изпълнява Конституционният съд. Когато
Конституционният съд извършва тълкуване на определена норма от
действащото законодателство, тълкуванията се прилагат наред с нормите и
придобиват силата на закон, а същевременно стават и източници на
конституционното право.
До тук споменатите източници на конституционното право
представляват вид нормативен акт, вид правна норма, юридически акт или
правоотношение, които се характеризират с посменно – документална
форма. Съществуват други два вида източници, които в повечето случаи не
се изразяват в писменна форма, а напротив – в устна, предават се от
поколение на поколение. Те имат изключително значение, тъй като се
развиват на емоционално ниво и крепят гражданите на всяка страна като
цяло. Те запазват народностния дух на конституцията. Тези източници на
конституционното право са конституционният обичай и религиозните
норми.
Конституционният обичай и конституционните конвенции са
изключително широко разпространени, заемат едно от високите стъпала в
йерархията на източниците и се ползуват с огромен авторитет между
политиците и юристите в страните от англосаксонския правен кръг. В
континенталната система обичаят има само спомагателен характер и не
може да доминира над експлицитна конституционна разпоредба. Според
италианското право обичаите се прилагат само при изрично препращане,
предвидено в правна норма.
Религиозни норми, особено в страните, където не е проведена
секуларизация или конституцията е провъзгласила съществуването на
официална държавна религия. Най-яркият пример в това отношение е
практиката на страните, в които ислямският фундаментализъм е
господствуващо вероизповедание, въздигнато в държавна идеология. В
тези страни религията се явява като вид източник на конституционното
право.
Предложената класификация едва ли е най-съвършената.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
13 юни 2018 в 16:17 ученик на 23 години от Плевен - ДФСГ "Интелект", випуск 2016
 
 

Източници на конституционното право

Материал № 671673, от 25 апр 2011
Свален: 33 пъти
Прегледан: 66 пъти
Предмет: Конституционно право, Право
Тип: Доклад
Брой страници: 5
Брой думи: 923
Брой символи: 6,410

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Източници на конституционното право"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала