Големина на текста:
През март 1964г. Едно потресаващо събитие разтърсва цялата американска
общественост и става повод за сериозни притеснения. Около три часа през нощтта в
продължение на повече от половин час Кити Дженовезе е малтретирана на улицата в
Ню Йорк от манияк,решил предварително да изнасили,ограби и убие момичето.Ранена
тя опитва да се скрие в първия отлючен вход,но нейният преследвачя открива и след
осем намушквания с нож и сексуална гавра тя умира.Виковете и са били чути от 38
души,живеещи в околните сгради,които са надниквали през прозорците си,без никой да
и се притече на помощ или поне да телефонира в полицията.
Какво е това?Апатия,индиферентност,отчуждение?Какво става със социалните
връзки между хората? Тревожни въпроси,които поставят пред социалната психология
сериозната задача да им даде задоволитен отговор.Ако за един психично болен се
допускат патологични,дори опасни отклонениш във взаимоотношенията му с другите,
то от хората в норма се очаква да проявят загриженост,човечност,взаимопомощ.
Съществува ли обаче алтруизъм у хората,и ако го има,какво представлява той?
Един от първите,осъмнили се в привидното безушие на човека и опитали да
изследват поставения проблем, са Б.Латане Дж.Дарли.Потресени от случилото се с
Кити Дженовезе двамата учени си дават сметка за много неща,които не са били
известни на очевидците в момента на инцидента и са станали факт по-късно,а също
така и за много социалнопсихологически закономерности,на които до момента не е
било обърнато достатъчно внимание.Най-напред,за авторите проблемът е когнитивен:
мъглява ситуация,която води до неуверена атрибуция и неопределеност в
интерпретацията на обстановката в качеството и на критичен инцидент,нуждаещ се от
намеса.На второ място е неструктурираността на събитието и отсъствието на рутинен
модел и норма на поведение.На трето-високи разходи,включително риск за живота ,при
съмнително възнаграждение,дори за жертвата,тъй като преценката на ситуацията като
кризисна би могла да се окаже погрешна и индивидът само да се изложи,ако се намеси.
И накрая-чувството за ограничена отговорност на индивида,която да не се простира чак
до жертвата.Впоследствие към тази проблематика проявят интерес още много
изследователи,за да стане тя в момента една от най-популярните теми на социалната
психология.
Въз основа на направени експерименти,няма съмнение,че груповата ситуация
поставя препятствия пред подпомагащото поведение.Въпросът е :”Къде се крие
причината за това?”,а в отговор се предлагат различни варианти.
Онова,което като цивилизовани хора ни се иска най-малко да е вярно,но което е
най-близко до мисълта е,че индивидът не отккликва от страх за себе си или от
съображения за икономичност.Според парадигмата на „икономическия човек”,
последният въобще не е способен на алтруистично поведение „без предчувствие за
награда от страничен източник”.Човекът предприема подпомагащи други
действия,само когато вижда изгода от това за себе си. Когато не вижда такава или даже
още по-зле-вижда заплаха за своята сигурност,той остава безучастен.
Друга,малко по-оптимистична за човешката природа версия е,че в групата е
налице разсейване на отговорността. Това е,което често ни дразни у децата,възлагайки
им някаква работа или отговорност ,на което те възкликват „Защо пък само аз,защо не и
еди кой си?”.В групата,търсейки справедливост при ползване облагите на сумарната и
свръхсумарната сила на множеството,индивидът приема да носи обратно
пропорционална на броя на членовете част от бремето.В случая с подпомагащото
поведение се оказва ,че тази част е толкова малка или мъглява,че не е достатъчна, за да
задейства механизма на отзивчивостта.
Другото възможно обяснение е нарастналият оптимизъм вследствие сигурността
в групата.Този феномен също може да се наблюдава неподправен в емоционалната
възбуда,която обхваща децата в присъствието на другите.Често е достатъчна само
появата на външен човек,за да ги направи по-оживени,по-палави.При нормални
условия на социалното взаимодействие присъствието на другите в ситуацията ни прави
по-спокойни ,по-уверени,по-сигурни в щастливия изход.Това оптимистично
настроение ни кара да възприемаме и реалната опастност като по-умерена,особено
когато тя застрашава другиго,и да не и реагираме.
Съществува и един когнитивно-нормативен опит.според него,причината за
ниската степен на отзивчивост на индивида към проблемите на другите в груповата
ситуация в сравнение с индивидуална,се дължи на плуралистичната неосведоменост.
Хората немогат да припишат с увереност атрибути на ситуацията и изчакват за
информация от поведението на другите.В груповата ситуация изглежда хората избягват
самостоятелните действия.Те се оглеждат за реакцията на околните,но и другите правят
същото.Резултатът е общо бездействие-никой не вижда съмненията на другите,а само
тяхното привидно спокойствие.То вторично може да внуши на индивида,че оценката на
групата за ситуацията е,че тя не е толкова сериозна.Или пък,че груповите норми
изискват бездействие.През което време,даже при добро желание от страна на индивида,
другият в дистрес може да пострада тежко.
Напротив,когато ситуацията е ясна и не се нуждае от социално сравнение за
атрибутиране и интерпретация,поведението на индивидите,дори в група,е премерено
алтруистично и адекватно.Това се потвърждава и от експеримент.Въз основа на
експеримента се установява,че колкото по-очевидна направите кризисната
ситуация,толкова по-вероятно е да ви се помогне.
Когато индивидът е сам,проблем за социалното сравнение също не съществува.
Той разчита само на собствената си преценказа ситуацията и на интернализираните
норми на поведение.Не възникват когнитивни колебания- поне не от ориентировъчен
групово-нормативен характер- и при преценката на ситуацията индивидът разчита
единствено на собствените си критерии.Това прави реакцията му по-навременна и
адекватна,тъй като не е обременена с трудоемкия процес на социално сравнение.
В контекста на нормативно-когнитивната интерпретация на алтруистичните
неблагополучия в групата се изследват социалните модели и влиянието им върху
подпомагащото поведение.Припомняйки тезата за научаването по подражание,
А. Бандура изтъква,че човек често определя своето поведение на базата на уместни
социални модели,ставайки свидетел на възнаградително-разходните условия в друг
субект.Възниква въпросът „Каак стоят нещата със следването на моделите на
алтруистичното поведение?”.Милосърдието заразително ли е или е осъдително-проява
на наивност?
Въз основа на различни експерименти можем да твърдим,че доколкото
подпомагащото поведение може да бъде пример за подражание,то чистият (спонтанен)
алтруизъм е по-заразителен от външно мотивирания (предписан).Поведението се влияе
от поведението на модела,а изказаната оценка-от чутото от него.
Въпросът за нормативността в алтруизма повдига много спорове.Твърди се,че
хората имат норми за всичко-както утвърждаващи,така и отричащи дадено поведение.
Ценността е да бъдеш благодетел,но е израз на социална слабост и безпомошност да си

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Подпомагащо поведение

През март 1964г. едно потресаващо събитие разтърсва цялата американска общественост и става повод за сериозни притеснения. Около три часа през нощта в продължение на повече от половин...
Изпратен от:
Siska27
на 2011-04-24
Добавен в:
Доклади
по Социална психология
Статистика:
22 сваляния
виж още
 
 
Онлайн тестове по Социална психология
Тест по социални комуникации
изходен тест по Социална психология за Студенти от 1 курс
Тест по социални комуникации. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Труден)
10
119
1
1 мин
04.07.2013
» виж всички онлайн тестове по социална психология

Подпомагащо поведение

Материал № 671321, от 24 апр 2011
Свален: 22 пъти
Прегледан: 49 пъти
Предмет: Социална психология, Психология
Тип: Доклад
Брой страници: 7
Брой думи: 1,993
Брой символи: 12,080

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Подпомагащо поведение"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения