Големина на текста:
1.Изобраз.дейност
и развитието на човешкия интелект
През 1981г,ученият Роджърс Пери
заедно с колеги правят операция за
разделяне полукълбата на мозъка.За
първи път те успяват да разделят лявата
и дясната и да разберат за какво
служат.За първи път л.Хипократ
забелязал,че при ранените войници в
лявата половина на главата се
парализира дясната половина на тялото
и обратно.Средата на 20век се
забелязва,че има връзка между травмите
на лявото полукълбо и загубата на
речта.Лявото полукълбо се нарича
логично,то контролира дясната
половина на тялото.Обработва
вербалната информация.Отговаря за
аналогичното мислене.Информацията
се обработва на етапи.Дясното
полукълбо е интуитивно,контролира
дейността на лявата половина на
тялото.При него информацията се
обработва едновременно.Разглежда
проблемите като тяхната цялост,дясната
половина отговаря за пространственото
ориентиране,музикалността,въображени
ето,емоцията,мечтите.Множественият
интелект
бива:вербален,конструктивен,сетивен,тв
орчески,социален,духовен;Вербалният е
свързан със способността на детето да
възприема думите и да ги
използва;Конструктивен интелект-
способността на човека да се ориентира
в 3 измерения-да
наблюдаваме,ориентираме в
разположението на обектите в
пространството;Сетивен-пет са
сетивата-всяко едно заема определен
дял в мозъка;Кинестетичен-той спомага
да преценим своето местоположение по
отношение на други предмети от
пространството;Творчески-свързан е с
непредсказуемите природни процеси-
въображението,асоциациите;Личностен
-взаимоот. на детето само със себе
си,със самопознанието;Социален-
свързане е с факта че хората
общуват,изразяват своята гледна
точка,интерактивен в
изобр.изк.;духовен-характеризира се
като универсален.Хората с висш
духовен интелект осъзнават,че са част
от живота на земята.
2.Основни етапи в развитието на
детската изобр.дейност
ДИД се развива в онтогенезата на
опр.етапи чиято последователност е
строго определена,но е подвластна и на
редица фактори:култ.х-
ки,индив,развитие,умствено,моментни
състояния,намеса на родители и
педагози в развитието на ДИД се
дефинират 2 осн.етапа:-
доизобразителен-с два подпериода-
готовност за изобразяване и
обозначаване на конфигурациите.-
изобр.период-модел на
недиференц.рисунка,следван от модел
на изобразяване на формата и модел на
изобр.на ситуация.
Доизобразителен период-генезиса му е
около 10 месеца.Заграждането на
първите драсканици зависи от зрително
двиг.активност или от стремежа на
детето да подражава.По време на
първия етап детето няма за цел да
изобразява.Първите драсканици имат
неизобр.х-р .В началния период водеща
е ръката,а по-късно очите.На този етап
детето драска на всякакви
повърхности.Развива се моториката на
ръката,действията стават по ритмични и
по организирани.В резултат се появяват
по-късите линии,спираловидните.Един
път възникнали детето почва да ги
повтаря с видимо удоволствие,така то
затвърдява схемата на действие с
материала и навика за графично
изобразяване.Когато речта се развие
детето обозн.своите драсканици с
някакви думи,но тъй като връзката
„обект”, „образ” е нестабилна
названията бързо се
променят.Стабилизира се връзката
между представата за обекта и неговото
въображение.Важно е ,че в този период
се развиват способностите на детето със
силна интензивност.За този период е х-
но,че първо се появява драсканицата
следвана от думата.Детето първо
съобщава какво ще нарисува и след
това го прави.
Изобразителен период-модел на
изобр.на формата.В този етап детето
избира отделните елем.на формата и ги
изобразява.За да разберем какво е
нарисувало трябва да обединим
отделните елементи в едно цяло.Сл.
етап –стреми се да отрази някой х-ките
на формата.
Модел на изобр.ситуация-детето не
само изобр.един обект,а ги обединява в
една ситуация.Първоначално постъпва
така както и с формата изрежда ги
последователно върху листа.В следв.
Етап обектите се подреждат в
ситуация,в която те влизат във
взаимоотношение помежду си.тук е
ролята на разказа които допълва изобр.
3.Теории за движещите сили и
произхода на детската изобр.дейност
В края на 19в.учените проявяват голям
интерес към детските рисунки.Правят
се първите колекции на детски творби.В
началото на 20в.възниква наивизъм-
стил който се доближава по стил до
детските творби.Теория на
интелектуализма-На въпроса какво
рисува детето,детето казва,че рисува
това което знае за обектите.Знанията не
са единственото което детето отразява в
рисунките.Гещалд психолозите
смятат,че детската рисунка отразява
възприятието,но го отразява по спец.н-
н.Според психоанализата детето изобр.в
творбите своите сексуални
влечения.Понякога наистина детската
рисунка осъзнава,неосъзнатите от
детето впечатления,но те далеч не са
единств.стимул за худ.дейност.Детската
рисунка синтезира
представи,влечения,емоции,проблеми.В
игровата дейност детето разкрива
своите сетива и натрупва голям обем от
информ. За обкръжаващия го свят.В
този процес се формира и
естетич.отношение към процесите
,явленията и обектите в неговия
живот,което създава предпоставка за
развитие на изобр.творчество.Игровата
ситуация дава свобода на
мисълта.Всеки вид игра възниква на
опр.етап на базата на овладяването на
предшестващия вид игрова
дейност.Преждевременното усвояване
на всеки вид игра води до непр.явления
липса на творчество.Всеки от
осн.видоде игри има своя роля и свой
дял в развитието на въображението и
творчеството на детето.Между 2 и
половина и 3г.възраст в живота на
детето възниква самост.игра която
можем да наречем режисьорска.То
съчинява сюжета,изпълнява роли и
говори от името на персонажа.Детската
рисунка е също тази режисьорска
игра,но не с предметите,а с техните
образи създадени върху хартия с
изобр.материали.Паралелно с реж.игра
възниква образната.Детето се
въплащава и подражава на
избр.персонаж като придава неговите
ха-ки.Изобр.п-с прилича по-скоро на
действие в което движещи са
емоциите .Режисьорската и образната
игра х-зират ранната изобр.дейност
която има синкритичен х-р.Играта се
разглежда като една от възможните
форми на преход към естетическата
дейност.Трансформирането на играта се
изразява в два аспекта-сюж.ролевата
игра не е ориентирана към
зрителя,детето играе
спонтанно,въплащава се в ролите и
изразява съответната оластика и х-р.
4.Организационни форми на учебно
възп.работа по изобр.дейност
Основната форма за орг.на обучението
по изобр.изк. в ДГ е
планираната(преднамерена
изобр.практическа ситуация),а в
подготв.група е
задълж.реглм.ситуация.Всяка форма
която е орг.и реализирана съобразно
изискванията произтичащи от
закономерн.и особеностите на учебно
въсп.процес се х-ра със своето т.е. това
е вътрешна лог.връзка между отделните
елементи на една ситуация необходима
за правилнот и резулт.им провеждане
съобразно пост. цели и
задачи.Структурата на ситуацията на
нови знания и умения е следната:-тема
на ситуацията;-целите и задачите с
оглед възрастовите особености на 3-7 г
деца;-изложение на учебното
съдържание;-планиране на опр.обем
визуална и начална инф.;-поставяне
изискв.към децата за
самост.работа;обсъждане,оценяване и
обобщаване на резултатите от
изобр.дейност.Децата имат възможност
да изразят личните си
впечатления,наблюдения,емоционални
преживявания и творческо
въображение.Това озн.,че трябва да им
се даде повече време за
самост.работа.което предполага малка
промяна в структурата на такъв вид
ситуация,а именно емоционално и
мотивирано съобщаване на
темата,активизиране на придобитите
представи,преживявания и
знания,поставяне изиск.за
самост.работа.Обсъждане,оценяване,об
общаване на резултатите.При
разработване на план конспекта
учителят трябва да се съобрази с
резултатите от предходни ситуации
както и с равнището на
изобр.подготовка.Структурата на план-
конспекта на ситуация за нови знания и
умения е следната:-тема на ситуацията
и форма на работа-учителя опр.темата с
оглед на учебния проблем,интересите
на децата,наблюденията и
преживяванията.Уточнява изобр.форма
на работа материалите и пособията;-
цели-разкриване на х-ни особености на
обекти.явления и ситуации от
действителността;усвояване,затвърдява
не;подбиране на изразни средства с
оглед на замисъла на жанра;възп.на
отношение и личностни
качества;развиване на
познав.процеси,разкриване
особеностите на изобр.изкуство.-
Познавателни задачи-при планирането
им учителят трябва да обмисли какви
знания,образи и представи трябва да
усвоят 3-7г.деца(запозн.с характерните
особености на даден обект,явление или
събитие;части и характерната им
форма,големина и взаимно
разположение,локални цветове и др.-
Усвояване на умения-за работа с
различни изобр.материали;запознаване
с нова техника на работа,планиране на
изобр.действия,изобр.на подходящи
изразни средства и др.-Възпитателно
развиващи задачи-възп. на емоционално
оценъчно и естетическо отношение към
обекти и явления от околната
среда,произведения на изкуството и
резултатите от
изобр.дейност;формиране на личностни
качества-самостоятелност,активност и
др.;развиване на психичните процеси-
мислене,възпр.,зрително-образна
памет,чувства,въображение.-
Определяне на средствата които ще
спомогнат за реализиране на
поставените задачи-
дидакт.игра,наблюдения,възпр. на
изкустворо,методически пособия.-
Предварителна подготовка-осъществява
се в 2 направления:свързано с дейността
на учителя-м-ли;подготовката на децата
за осъществяване на методичната
единица-осигуряване на м-лите и
пособията,игри,разглеждане на
илюстрации.-Методическа орг.на
ситуацията-всяка форма на орган.на
творчексата дейност на децата има 3
части-уводна(учителя трябва да постави
емоционално и мотивирано темата на
изобр.задача като обмисли какви
средства ще използва.учителя трябва да
прецени какви методи и похвати ще
използва в уводната част за да даде
предвидения обем знания;трябва да
предвиди конкр.изисквания към
децата,тези изисквания могат да се
отнасят до композирането,цветоворо
изпълнение),основна(през която децата
работят самостоятелно под
ръководството на
учителя),заключителна(завършва с
изложбата на детските творби и
обсъждане)
5.Изобразителни форми на работа в
ДГ
Задачите в учебно възп.процес в ДГ
пряко насочени към
рисуване,апликиране,моделиране се
осъществяват се чрез формите на
работа-рисуване на натура,изобразяване
по памет,изобр.по впечатление,изобр.по
представа или въображение.Изобр.
непосредствено по натура се явява
последна форма в развитието на детето
до което не всеки достига.Натурата е
осн.стимул за детската
изобр.дейност.Чрез нея се натрупват
конкретни зрителни представи.В своето
развитие детето се опитва да рисува
наблюдаваните обекти,но на този етап
рисунката е синтетична.Тя включва
освен
възприятия,емоции,мисли,предпочитан
ия,желания и рисуването по натура не
съществува в чист вид.Тази форма на
работа изисква опр.ниво на развитие на
зрителната с-ма и устойчиво внимание,а
детето в ДГ има малък жизнен опит и
фрагментарни възприятия.Детето
вниква трудно в самата специфика на
предмета.Вниманието е неустойчиво,а
образа е нетраен.Натурното рисуване е
свързано със зрителните
възприятия.Въз основата на
анализ,сравнение и синтез децата
преценяват формата и пространственото
разположение на предметите,изясняват
се х-ките на
предметите(форма,цвят,структура).Търс
ят и анализират
пропорциите,съотношенията.Обръща се
внимание на локалния тон.Въпросите
към децата трябва да са
кратки,конкретни,съобразени с
възрастта и наличните знания.Учителят
трябва да води децата към откриването
на главното,характерното в
предмета.Много често в рисунките си
децата добавят нещо от себе си.Но тъй
като задачата е да се изобрази натурата
изискваме от децата да рисуват това
което виждат.Добре е преди началото
на занятието или в друго време на деня
преди това да представим възможн.на
децата да опознаят сетивно предмета.-
рисуване по памет-в случая
наблюдаваме и запомняме
наблюдавания обект.Целта на това
рисуване е децата да се научат да се
съсредоточават.Колкото знанието е по
всеобхватно толкова по-познат ще бъде
обекта и по лесно ще бъде изобразен.В
ДГ има 2 вида рисуване по памет -
рисуване след непосредствено
наблюдаване(преднамерено);рисуване
по стари
впечатления(непреднамерено)За ДГ х-
но е това,че децата запомнят онези
качества на предметите които най-
силно са привлекли тяхното
внимание.Ето защо е от голямо
значение как ще бъде проведено самото
наблюдение.За различни възрасти
наблюдението се организира по
разл.начини.Трябва да бъде направено
увлекателно така,че децата да не се
изморяват.-рисуване по впечатление-
разликата на рисуване по памет и по
впечатление е в това,че при рисуването
по памет е на лице стремеж за
доближаване максимално до
натурата,докато при рисуването по
впечатление се изразяват субективните
впечатления,личното отношение към
обектите.Тези елементи могат да бъдат
комбинирани по нов начин и така се
създава нов образ.Тази форма на работа
се нарича рисуване по
въображение.елементите могат да бъдат
променени по различен начин чрез
принципите на
аглутинацията,метафоризацията(одуше
вяване на
предметите),схематичност,хиперболиза
ция,типизация.
14 бъпрос
1.Словесни
а/беседа- повествователен,
въпросно-отговорен метод, ръководен
от учителя.Обикновено се използва в
уводната част на ситуацията /урока/ за
активизиране образните представи,
впечатления и преживявания на децата
и в заключителната част при обсъждане,
анализиране и оценяване на
изобразителните резултати от
самостоятелната работа на
децата.Въпросите трябва да са насочени
към всички деца, да са точни по
отношение на образователното
съдържание, кратки по форма и ясни с
оглед възрастовите и умствени
възможности на децата.
б/разказ- е повествователен начин за
поднасяне на нови знания, факти,
информация на децата, за формиране на
определено отношение и емоционални
преживявания. Той трябва да е
обективен, емоционален и научен.
в/обяснение- обикновено
придружават нагледните методи, с
оглед да помогнат на децата при
усвояване на нови изобразителни
умения и техники на изпълнение по
рисуване, моделиране и апликиране.-
общо - групово - индивидуално
г/указание- общо- групово -
индивидуално
д/корекция - обща- групова-
индивидуална
е/съвет - общ- групов- индивидуален
ж/наблюдение- способства за системно
получаване на богата визуална
информация за обекти, явления и
процеси от заобикалящата природна и
обществена среда.– наблюдателност,
устойчиво внимание и обогатява
емоционалните преживявания на
децата.
-преднамерено /предварително/
наблюдение- провежда се извън
училище, като предхожда
изобразителната задача по дадена тема с
цел да се обогатят образните представи,
впечатления и преживявания -
непосредствено- прилага се при
рисуване по натура.: композиция,
форма, локален цвят и др.
-самостоятелно-. Дават се конкретни
указания какво да се наблюдава и на
какво да се обърне по-голямо внимание
- естетическо-. Дават се конкретни
указания какво да се наблюдава и на
какво да се обърне по-голямо внимание.
з/анализ и оценка на изобразителните
резултати- Използва се в
заключителната част на ситуацията
/урока/, когато се разглеждат,
анализират и оценяват продуктите от
изобразителната дейност на децата.
13въпрос Нагледни методи
Те улесняват децата при усвояване на
нови изобразителни умения и техники,
създават интерес към поставената
тематична задача и пораждат желание
за работа
а/онагледяване-/Чрез онагледяването
децата се запознават с конструктивни
особености /части, форма, големина,
пропорции, цвят и др./, с украсителните
елементи и начина на тяхното
подреждане и други особености на
изобразяваните обекти.
б/демонстрация-- Посредством нея
учителят изяснява начина на
изграждане на образа в определена
последователност; изобразителното
умение или техника, което децата
трябва да усвоят; начина на цветовото
изпълнение и изразните средства,които
могат да се използват в процеса на
изобразяване с оглед замисъла и жанра.
- обща- индивидуална- цялостна-
частична
в/проблемно-игрова демонстрация- се
характеризира с това, че децата
участват активно в изграждането на
вариантни
образи
г/провокираща/негативна/демонстрация
-като моделира неправилно по форма
отделни части на образа. Децата
коригират „допуснатите” от учителя
грешки.
д/тестово-проблемен метод-Децата се
поставят в проблемна ситуация, като в
уводната част на ситуацията /урока/ се
използват табла с тестово-проблемно
съдържание с по 3-4 рисунки, само една
от които отговаря на поставения модел
по показатели.Децата трябва да открият
във всяко табло единственото вярно
изображение
е/рисуване върху класната
дъска.Изяснява на децата етапите и
последователността на изграждането на
конкретен образ или модели от натура –
части, форма, пропорции, белези,
големина и начин на поместване в листа
и др. ; демонстриране на различни
начини на композиционно решение,
начини на изграждане формата на
образите, видове декоративни елементи,
мотиви и композиции.
15въпрос Практически методи
Практически-– чрез тях се усвояват
умения и навици за работа с различни
изобразителни пособия и материали и
се осъществява връзката между
практически усвоените знания и
изобразителните умения.
а/упражнение- е един от основните
практически методи. Най-малките
започват доизобразителния период с
изпълнение на
-нефигурални упражнения,- като
изпълняват неосъзнати манипулативни
действия с различни материали /молив,
флумастери, пастели и др./.
„драсканици”, с оглед на запознаване с
техните свойства.След това те
изпълняват целенасочени описателни
действия, като изобразяват кръгови,
спираловидни, прави и други видове
линии с оглед на повишаване на
координацията между окото и
движението на ръката.
- фигурално- децата овладяват
определени сензорни еталони за
различни геометрични форми/кръг,
квадрат, правоъгълник, триъгълник/ и
конкретни изобразителни похвати чрез
рисуване, моделиране и апликиране на
прости по форма предмети – топки ,
ограда, балони, къща и др. В началното
училище децата също изпълняват по
избор нефигурални и фигурални
упражнения при запознаване с
възможностите за работа с обла четка, с
акварелни и темперни бои и др.
20 въпрос
Игровите похвати
намират приложение във всички части
на /урока/ като изпълняват различни
функции. Те допринасят за по-
интересното и ефективно
осъществяване на изобразителните
задачи. Педагогическото ръководство
на учителя трябва да е много дискретно,
за да запази у децата чувството за
свобода. В уводната част се използват
за разкриване на темата и за създаване
на емоционална нагласа у децата. В
предучилищна възраст се осъществяват
чрез куклени етюди, откъси от
драматизирани приказки или
телевизионни предавания и дидактични
игри /”Вълшебното блокче”, „Съедини
точките и оцвети образите”, „Скрита
картина”, „Подреди картичката”и др./ В
началното училище могат да се
използват същите дидактични игри, но с
повишена степен на сложност и в други
разновидности. Използват се като
средство за мотивиране на
изобразителната дейност, като форма на
организиране на ситуация /урок/ с оглед
осъществяване на конкретни
образователни, възпитателни или
развиващи задачи. За обогатяване,
конкретизиране и диференциране на
образните представи на децата за
обекти и явления от действителността
могат да се използват много дидактични
игри като ”Открий и нарисувай
липсващата част”,”Нарисувай образ по
дадена част или детайл от
него”,”Нарисувай различни предмети с
определен цвят”. За развиване на
асоциативно и образно-логическо
мислене, на репродуктивното им
въображение и за обогатяване и
диференциране на образните им
представи може да се използват група
дидактични игри с различни варианти
от типа „Нарисувай какъвто искаш
образ”. За усвояване на графични
умения, които по-късно ще улеснят
децата при овладяване на писмената
грамотност в първи клас се използват
дидактични игри като „Довърши
рисунката”, „Довърши
украсата”,”Украси предмета”,”Съедини
точките и украси образите”,”Нарисувай
образа по различен начин”,”Оцвети и
украси по различен начин образите”.
Дидактичните игри могат да се
използват и като средство за
диагностициране на изобразителната
подготовка на децата, богатството на
образните им представи, степента на
развитие на асоциативното им мислене
и репродуктивното въображение. За
тази цел може да се използва играта
„Създай различен образ от всяка
геометрична форма”. Ефективното
използване на разнообразни по
съдържание и предназначение
дидактични игри изисква от учителя да
притежава не само добра изобразителна
и теоретико-методическа подготовка, но
и художествено-творчески усет и любов
към децата.
В заключение може да
се каже, че самостоятелната
изобразително-творческа дейност на
децата се осъществява чрез
многообразие от методи и похвати за
развитие на творческите им
способности, тъй като самостоятелно и
свободно изразяват с различни изразни
средства своите впечатления,
преживявания, представи, мисли и
отношения – емоционално, оценъчно и
естетическо.
Качеството на
изобразителните резултати зависи от
умението на учителя да съчетава
различните методи и похвати в
подходящо съотношение, като се
съобразява с формата на работа, жанра,
вида изобразителна дейност, равнището
на изобразителната подготовка на
децата, конкретните условия за работа и
т. н. А това поставя пред него
изискването системно да се
самоусъвършенства, да обогатява
набора си от методи и похвати и да
повишава художествено-
изобразителната си подготовка.
Подходи на педагогическо
взаимодействие в обучението по
изобразително изкуство.
Индивидуалният и диференцираният
подход в обучението по ИИ.
Развитието на художествените интереси
и изобразителните способности на
децата е тясно свързано с
усавършенстването на учебно-
възпитателния процес по ИИ, с
повишаването на неговата ефективност
и качество. В тпва отношение особено
важна роля имат индивидуалният и
деференцираният подход.
Индивидуализацията в обучението по
ИИ е подход, при който учителят
поставя на всяко дете, а не само на
напредналите и изоставащите,
изобразителна задача и изисквания като
има предвид индивидуалните му
изобразителни възможности в дадения
момент от неговото худ.-естетическо и
емоционално-интелектуално развитие.
Индивидуалността се проявава във
всеки вид изобразителна дейност-
репродуктивна или продуктивна.
Именно това подвежда част от
учителите убедени че индивидуалният
подход се осъществява от само себе си
в процвса на самостоятелното
изпълнение на поставената
изобразителна задача.
В масовата педагогическа практика
учителят не е състояние да постави на
всяко дете изобразителна задача и
съответните изисквания съобразени с
равнището на изобразителната му
подготовка. За това този подход се
прилага наи често в процеса на
самостоятелна работа на децата- при
коригиране на допуснати неточности и
грешки при даване на съвети и
конкретни насоки.
Ето защо в учебно-възпитателния
процес е необходимо учителят да
прибегне до използване на
диференцираният подход
,съобразявайки се с типичните
индивидуални различия на децата по
отношение на тяхната изобразителна
подготовка и възможности. Харатерно
за дифер. подход е че в процеса на
изобразяване всички деца изпълняват
общо поставена тема и задължителни
изисквания като всяко от тях полага
максимални усилия и постига резултат
който отговаря на изобразителната му
подготовна и личностни качества.
Всяка изобразително- практическа
ситуация в ДГ и в подротвителна група,
всеки урок в НУ се представят с опр.
тема и образувателно съдържание цел и
задачи, форма на работа, изобразителни
материали и време траене.
Диференцирането на обучението е
желателно да започне
сразграничаването на два вида
изисквания към децата- задължителни и
избираеми. Първите са ощи
задължителни и достъпни за
изпълнението отвсички деца в групата.
Реализирането им е пряко свързано с
изпълнението на общо поставената
тема. Необходимо е да се има предвид
че при неправилно използване на
нагледните методи и похвати
съществува реална опастност от
уеднаквяване дори шаблонизиране на
изобр. резултати. Другият вид
изисквания – под формата на насоки за
индивидуална работа осигуряват
възможност на всяко дете да осъшестви
изобразителна задача въз осножа на
наличните си впечатления,
наблюдения ,интереси, равнище на
изобр.подготовка. съотношението
между двата вида изисквания е
различно от : целта и вида на
ситуацията – за усвояване на нови
знания и умения за затвардяването им
за проверка и оценка на резултатите;
формата на работата т.е.дали децата
рисуват, моделират и апликират по
памет ,по представа, по впечатление и
преживяване, по натура, по асоциация.
В обучението по ИИ могат да се
използват различни форми за
диференциация, които осигуряват
условия за изява на изобразителни и
творчески способности на децата.
Най- дстъпният начин да се
диференцира изобр. дейност е да се
даде възможност на всяко дете
самостоятелно да опр. цветовото
решение т.е.колко и какви по вид
цветове ще работи и как ще ги съчетае
независимо с какъв материал изпълнява
поставената изобр.задача- пастели,
фулмастери, темперни бои, цжетни
хартии и др.
При изпълняването на почти всички
декоративни задачи е желателно да се
анализират няколко образеца
степенувани по сложност в
композиционно цветово и техническо
отношение. Вниманието се насочва към
вида и броя на използваните
декоративни елементи и мотиви и
начина на тяхното ритмично редуване
отучнява се мястото където е
разположена украсата , цветовите
съчетания и техниката на изпълнението.
При „предметното” рисуване в ДГ е
достатъчно учителят да осигури
различни по цвят изобр. материали и да
насочи децата с помоща на беседата
към обогатяване на рисунката с
допълнителни образи ,то при
„предметното” апликиране това
обогатяване зависи изключително от
предварително изрязаните от него
изображения, различни по вид,
големина, цвят, конструкция. Всяко
дете има право по лично предпочитание
да опр.колко и какви образи ще
вкл.допълнително в апликацията и къде
ще ги разположи.
Задачата може да бъде диференцирана
по сложност, като на децата се постави
изискването да създадът по даден
разказ, приказка или по лично
преживяане само една рисунка или да
педадът съдаржанието в серия от
рисунки (комикс).
Друга възмовност за диференциацията е
децата да бъдат насочени към
индивидуално изпълнение на
изобр.задача като им се демонстрират
няколко начина на изграчдане на
образите, различаващи се по трудност,
съобразени с качествените възможности
на материала за работа, темата и
изобразителната им подготовка.
Диференцираният подход с успех може
да се приложи при цветовото
изграждане на рисунките независимо от
жанра им- пейзаж, натюр или
фигурална копмозиция. Най-достъпният
начин е този при който децата
изобразяват композиционите елементи
направо върху бялата или цветна осн. на
листа. При вторият начин най-напред се
рисуват образите а след това част от
небето. По сложен е третият при който
фонът се полага след като образите се
нарисуват. Работейки с темперни или
акварелни бой децата проявяват
стремеж за цялостно цветово
изпълнение на рисунката но стахувайки
се да не се „зацапат” вече нарисуваните
изображения оставят бели неоформени
полета около тях. Четвъртият начин е
характерен с това, че най-напред се
полага фонът, после –изображенията.
Всяко дете се ориентира към начина,
който отговаря на неговите възрастови
и озобразителни възможности в
даденият момент.
Диференциран подход в вазможно да се
осъществи като с децата се разглеждат
и се демонстрират няколко варианта на
изграздане на даден образ по отношение
на негожа конструкция.
При изпалнение на една и саща тема
изобразителната дейност може да се
диференцира като на децата се даде
възможност самостоятелно да изберат
материала за работа –
молив,флумастери ,
пастели,туш,глина
,темпера,акварел,цветни хартии,плат
,природни материали и др.В тези
уроци групирането на децата по
интереси става въз основа на жанра ,
предпоцетения изобразителен материал
и вид дейност – рисуване,моделиране
,апликаране и художестжено
констроиране .
В някои ситуации диференцирането на
учебно възпитателния процес може да
се осъществи като на вниманието на
децата се предложат за избор два или
повече сюжета кам една тема като
изобразителния материал е един и се
определя от учителя .
По големи са възможностите за
диференциация на убучението като на
децата се предлагат две и повече теми и
различен изобразителен материал.
Диференцирането на изискванията при
рисуването по натура е вазможно в
случаите кагото пред децата в групата
се поставят два отделни модела
различажащи се по броя на предметите ,
по форма , декорация и др.Възможно е
изобразителната дейност де се
диференцира като на децата се
предложи да изпалнят по свой избор
реален или фантазен образ или
ситуация.Необходимо е
диференцирания подход да се при лага
при изпалнението на упражнения за
усвояжане на достапни за възраста на
децата изобразителни умения и техники
на работа.
Пълна индувидуализация на обучението
се постига в ситуации и уроци,
предвидени за самостоятелно
творчество, в които всяко дете работи
изцяло по свое желание,определяйки
темата, материалите и техниката на
работа,композиционното и цветово
решение.
Проблемно-ситуациинния подход в
обучението по ИИ.
Пред обучението по ИИ в ДГ и НУ се
поставят изисквания за по рационално и
ефективно използване на различни
форми и средства за усаваршенстване
на учебно-възпитателния процес. Едно
от най-често използваните средства за
активизиране на познавателната
дейност на децата,за развитие на
изобразително-творческите им
способности, за повишаване качеството
на техните рисунки, апликации,обемно-
пластични и художествено-
конструктивни работи е проблемно-
ситуационният подход. Този подход се
характеризира с няколко осн.момента.
Първият от тях е свързан с умението на
учителя да поднесе изобразителната
задача по проблемен начин, като има
предвид някой изисквания. Едно от най-
важните е новата задача да има връзка с
по-рано усвоените знания,
изобразителни умения и техники на
изпълнение,така и с тези,които
предстои да бъдат усвоени.
Вторият момент характерен с
поставянето на децата в проблемна
ситуация. Те отричат, че със знания и
умения, които питежават не са в
състояние или много трудно биха могли
да изпълнят поставената по проблемен
начин изобразителна задача. Това
означава че за създаването на
проблемна ситуация в обучението по
ИИ са необходими две условия.
Първото е винаги да има нещо известно,
познато и нещо което е
непознато,неизвестно и трябва да се
усвои или изобрази. Второто условие е
децата да осъзнаят противоречието
между притежавните от тях знания и
изобразителни умения и неумението им
да ги използват при осъществяжането
на конкретно поставената темична
задача.
Излизането от проблемната ситуация,
т.е.изпълнението на поставената по
проблемен начин изобразителна задача,
е третия момент който практически
допринася за активизиране на
мисловата дейност на децата, за
развитие на репродуктивното и
продктивното им въображение, за
обогатяване на чувствата , за
усъвършенстване на уменията и за
трайно овладяване за опр.обем от
знания.
Възможности за създаване и
решаване на проблемни ситуации в
обучението по ИИ.
В обучението по ИИ в масовата
практика проблемните ситуации
възникват основно в три степенувани по
трудност случая.
*Първият от тях е когато
децата,въпреки наличието на известен
изобразителен опит-знания и умения,се
затрудняват как,в каква
последователност с какви изразни
средства да изпълнят поставената
изобразителна задача-да пресъздадат
реален или фантазен образ,да усвоят
ново изобразително умение или техника
на работа.
Решаването на изобразителния проблем
в този случай става най-често по
следните два начина .
-Първият е характерен с това ,че
проблемната задача се поставя и решава
от самия учител при повишено
внимание от страна на децата.
-Вторият начин е предочитан за това,че
проблемната задача се поставя от
учителя,но се решава съвместно с
децата. Според вида изобразителна
дейност и равнището на
изобразителната им подготовка
учителят има възможност да подбере
подходящ нагледен метод или похват.
Не по-малко ефективно е в някои
случаи случеи да се използва
проблемно-игровата демонстарция за
съвместно изясняване на проблемната
задача с помоща на магнитна дъска.
При запознаването например да децата
със създаването на варианти образи на
превозни средства, животни в различни
пози и състояния,при изграждане на
декоративни мотиви и композиции и
др.учителят на магнитната дъска
предварително изработените от него
части на конкретен образ,модули или
декоративни елементи. След това
заедно с децата ги подрежда по
различен начин съобразно тяхната
форма,големина и предназначение.
*Вторият случай когато децата попадат
в проблемна ситуация е този при който
те трябва да изградят нова теметична
или декоративна творба с по-сложени
изисквания въз основа на по-рано
усвоени знаия и умения.
*Третият случай на създаване на
проблемна ситуация е когато всяко дете
трябва самостоятелно да определи
съдаржанието ,изразните средства
,материалите и техниките на
изпълниние,разчитайки единствено на
своите знания и умения,впечатления и
личностни качества.
Възможности за осъществяване на
проблемността в хода на
изобразително-практическата
стуация в ДГ и урока в НУ.
Желателно е проблемно-ситуационния
подход да се прилага в уводната,
основната и заключителната част,като
се имат предвид конкретно поставените
на децата изисквания- задължителни и
избираеми, формата на работа,
изобразителните им възможности и
подготовка, особеностите на
изобразителния материал.
В уводната част поставянето на децата в
проблемна ситуация може да стане по
няколко начина:
-проблемно-мотивирано изложиние:
разказ,откъс от
приказка,гатанка,музикална
творба,драматизация,куклен етюд и
др.,с помоча на които учителят може да
постави и проблемен начин темата или
да мотивира изобр.задача.
-изясняване последователността на
изпълнение с помоща на проблемно-
игрова или негативна демонстрация.
-с помоча на тестово-проблемния метод
при анализиране на моделите от
натура,при запознаване на децата с
визуалните способности на даден
обект,както и при изясневане на
конкретно композиционни изисквания
към децата.
В заключителната част на
ситуацията,при разглеждане
,анализиране и оценяване на
резултатите от изобр.дейност,въпросите
по врене на беседата трябжа да бъдат
съобразени с конкретно поставените на
децата изисквания,със съдържанието на
техните творби и използваните изразни
средства с материалите и техниките на
изпълнение. Необходимо е да бъдат
формулирани така, че да звучат
проблемно и да подтикват децата да
анализират и да сравнят творбите си от
опр.позиции. А това е сързано с
развитие на мисленето,
въображението,чувствата, с формиране
на оценъчно отношение.
Интегралният подход в обучението по
ИИ.
Интегралният подход намира широко
приложение при стимулиране на
изобразително-творческата активност
на децата в процеса на педагогическо
взаимодействие. Този подход съдейства
за:
-трайно и по-задълбочено усвояване на
необходимите знания и изобразителни
умения с цената на по-малко усилия и
напрежение
-стимулиране на изобразителната
активност и повишаване на качеството
на детските
рисунки,апликации,пластики и
художествени конструкции
-формиране на правилно естетическо
отношени към природната и
обществената среда, към
произведенията на изобразителното
изкуство.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
21 май 2020 в 14:33 студент на 25 години от Велико Търново - Великотърновски университет "Св.Св.Кирил и Методий", факулетет - Педагогически факултет, специалност - Предучилищна и начална училищна педагогика, випуск 2019
13 май 2020 в 14:05 родител на 37 години
06 май 2020 в 23:03 родител от Плевен
06 май 2020 в 22:31 студент на 33 години от София - СУ "Св. Климент Охридски", факулетет - Философски факултет, специалност - Философия, випуск 2016
06 май 2020 в 21:17 студентка на 42 години от Ловеч - Технически колеж към ТУ "Габрово", випуск 2002
06 май 2020 в 18:21 потребител
06 май 2020 в 10:47 студентка на 36 години от Плевен - Педагогически колеж към ВУ "Св.Св.Кирил и Методий"
29 мар 2020 в 10:02 студентка на 46 години от Велико Търново - Висше Училище Земеделски колеж ЦДО, факулетет - Стопански, специалност - Икономика на туризма, випуск 2014
26 мар 2020 в 19:22 студент на 31 години от Велико Търново - Великотърновски университет "Св.Св.Кирил и Методий", факулетет - Педагогически факултет, специалност - Предучилищна и начална училищна педагогика, випуск 2020
24 дек 2019 в 10:21 ученик на 20 години от Монтана - ПГЕ "Христо Ботев", випуск 2019
 
Подобни материали
 

План на урок по изобразително изкуство в НУ

19 мар 2010
·
1,344
·
3
·
549
·
2,904

план-конспект на урок по изобразително изкуство в началното училище на тема "Пейзаж от пластилин"...
 

План-сценарий на урок по изобразително изкуство

12 яну 2011
·
1,495
·
6
·
1,205
·
3,378
·
1

на урок по Изобразително изкуство за 3 клас 1. Тема : 2. Дата: м. март (24-та учебна седмица) 3. Вид на урока: Урок за разработване и усвояване на нови знания 4. Методически комплекс: Изобразителни материали и техники...
 

Рембрант Харменс ван Рейн

23 окт 2006
·
673
·
1
·
228
·
161
·
1

Кратко описание на живота и основните творби на холандския художник.
 

Импресионизъм - същност и представители

05 дек 2007
·
532
·
4
·
881
·
270
·
1

Основни направления за Импресионизна,прояви,сюжети
 

Декоративно-приложното изкуство и участието му в началното образование

02 мар 2008
·
729
·
10
·
998
·
761

Декоративното изкуство е дял на пластичните изкуства, представляващ всяко приложно изкуство с оформителски функции в ансамблово пространство.
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Изобр. изкуство
Тест по Изобразително изкуство за 8-ми клас
изпитен тест по Изобр. изкуство за Ученици от 8 клас
Тестът е изпитен за 8-ми клас и се фокусира върху понятията от изобразително изкуство и историята на изкуството. Съдържа 11 въпроса, всеки от които има само един верен отговор. Степента на трудност не е висока, тъй като възможните отговори са само два - А или Б.
(Лесен)
20 минути
11
55
1
1 мин
11.11.2016
Основи на изобразителното изкуство - част 1
изпитен тест по Изобр. изкуство за Студенти от 2 курс
Тесстът съдържа 45 въпроса от затворен тип, всеки от които изисква един верен отговор.
(Труден)
45
9
1
6 мин
20.02.2015
» виж всички онлайн тестове по изобр. изкуство

Изобраз. дейност и развитието на човешкия интелект

Материал № 670870, от 22 апр 2011
Свален: 221 пъти
Прегледан: 352 пъти
Предмет: Изобр. изкуство
Тип: Пищов
Брой страници: 4
Брой думи: 5,304
Брой символи: 34,300

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Изобраз. дейност и развитието на човешкия интелект"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Ваня Иванова
преподава по Изобр. изкуство
в град Варна
с опит от  2 години
96 15

Ина Николова
преподава по Изобр. изкуство
в град София
с опит от  3 години
1 176 29

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения